Архивите ни напомнят какво не помним и защо се правят, че не понимают

Ако си въобразява някой, че ДПС и БСП са нещо различно ( а руският проект проект „Атака” едва ли не „случайно” и от немай къде се включи вече открито в тяхната игра), време е да припомня добре забравеното и заровеното в архивите уникално интервю на Констанца Анчева ( която почина скоропостижно след това в разцвета на младостта си) и Соня Колтуклиева.

Разкритията в това интервю, първо и последно по рода си през изминалите повече от 20 години с разкритията, направени от проговорил висш бивш служител на ДС, показват цялото лицемерие на всички, които се правеха, че „не знаят” за какво става дума през целия този период.

Много пъти съм споменавал това интервю, което направих тема на първото си предаване „Още” като автор и водещ по БНТ в късната есен на онази 1992-ра година. Заради този пробив в омертата ( ДС явно контролираше медиите и замисълът беше то да бъде удавено в мълчание) бях заплашен устно депутата от ДПС Иван Палчев. Той беше предал на репортерка на БТА да ми съобщи, че „главата ми ще се търкаля по стълбите на БТА”, на която бях главен директор.

Констанца бързо си отиде от този свят. Моята глава се търкулна (само символично) по стълбите на БТА, а разобличителят Радослав Райков изчезна безвъзвратно.

Благодарение на усилията на читателя на блога Георги Петков, който в отговор на призива ми е издирил в архивите интервюто, днес можете са запознаете с неговото съдържание, което звучи изключително актуално в светлината на днешните тъмни облаци на българския политически хоризонт ( очаквайте и интервюто по темата в предаването ми „Още”, което две от децата на Констанца са намерили и обработват с цел да бъде гледано в интернет).

ОТЕЧЕСТВЕН ВЕСТНИК
Понеделник, 2 ноември 1992г. Брой 14053, година XLIX

Досиетата, това е властта в сянка
Защо лавира Движението за права и свободи

При последното си телевизионно изявление Юнал Лютви декларира готовност да се приеме някакъв “прецизен” закон и тогава ще се извадят досиетата. В същото време още през 1991 г. е подготвен съвместно от БСП и ДПС проектозакон за унищожаване на досиетата. Понятно е, че той не би могъл да бъде гласуван при доскорошното видимо парламентарно мнозинство на СДС и ДПС. Законопроектът би могъл да бъде предложен и от коалиционно между БСП и ДПС правителство.
Примката е била заложена, когато досието на Ахмед Доган в Първо главно управление е било изискано от БСП. Заповед за това е дал полковник Тодор Бояджиев – бивш заместник-началник на ПГУ. Досието представлява плик с надпис “САВА” и гриф “Лично, строго секретно”. В плика има два тома, а самият той – залепен със скоч. Заповедта за доставяне на досието изпълнил началникът на отдел “Архив” Радко Тодоров. Същият може да потвърди това. Пликът е бил отнесен в Партийния дом през март 1990 г.

Работата по проектозакона за унищожаване на досиетата започва през 1991 г. и в нея активно участие взема Димитър Луджев като заместник-премиер и отговарящ за силовите министерства. Тогава, между другото, Луджев е попаднал на останалите досиета, сред тях тези на Юнал Лютви и Шерифе Мустафа. Вариантът на Луджев за проектозакон за унищожаване на досиетата се оказва най-добър. В неговите ръце са и твърде много досиета.
След парламентарните избори през 1991 г. за известен период от време неизбежно се оформя коалиция между СДС, спечелила изборите, и Движението за права и свободи. Когато Луджев е отстранен от правителството на Филип Димитров и той започва да провежда добре познатата на обществеността своя линия за бламиране на кабинета на СДС, идва моментът на старите натрупвания. Отказ на ДПС от парламентарната коалиция със СДС. Разменната монета трябва да стане цитираният вече и малко известен проектозакон за унищожаване на досиетата. Той трябва да бъде внесен в пленарната зала от Мирослав Дърмов (капитан от Държавна Сигурност). По време на обучението си в бившата ГДР Дърмов получава задача да се сближи с дъщерята на ръководителя на забранената в Турция Комунистическа партия на Исмаил Билен.
Дърмов не само се сближава, но и впоследствие се оженва за нея. Това обяснява присъствието му във Великото Народно Събрание от името на ДПС. В сегашния парламент той е депутат от опозицията.
В начинанието е ангажиран и полк. Димитър Йончев, който не е офицер от разузнаването, а политически офицер. Прехвърлен е в Разузнавателното управление на армията (РУМНО) със съдействието на “съветските специалисти”.
Досега БСП и ДПС изчакваха момента за внасяне на проектозакона за унищожаване на досиетата. Мнозинството на БСП и ДПС в пленарната зала вече е факт и без проблем, и не толкова скандално той вече може да бъде гласуван.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА:
Поради очевидното съвпадение с по-раншни публикации за агента “САВА”, редакцията си позволи да публикува горния текст. По молба на автора името му ще бъде запазено в тайна до сряда, когато той ще предостави повече подробности на страниците на “Отечествен вестник”.

ОТЕЧЕСТВЕН ВЕСТНИК
Сряда, 4 ноември 1992 г. Брой 14055, година XLIX

Доган наистина е бил агент на Държавна Сигурност

Това бе потвърдено снощи пред “Отечествен вестник” от бившият заместник-шеф на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков

Възмутен съм от поведението на Доган и изявлението му миналия петък след срещата с президента Желев. Знаейки за своето минало и за връзките си с органите на Държавна сигурност, на които беше агент, той няма право да се държи по подобен начин със съюзниците си от СДС и да се подиграва както с електората на СДС, така и със своя електорат – този на ДПС. Повече от очевидно е, че в сегашното политическо положение Ахмед Доган не изразява интересите на своите избиратели, а изпълнява указанията на оперативните работници, които го ръководеха и продължават да го ръководят – тази декларация направи късно снощи пред “Отечествен вестник” ексразузнавачът Радослав Райков – името, което читателите очакваха да прочетат днес по повод на публикацията в понеделник “Досиетата, това е властта в сянка”.
Ще ми се да кажа още във връзка с не малко публикации, че линията на ДПС се инспирира от Турция. Като специалист по турските въпроси, какъвто мисля че съм, искам да изразя категоричното си становище, че това е просто недопустимо. Турция би имала интерес ДПС да бъде в съюз със СДС, защото именно благодарение на този съюз Движението за права и свободи стана трета политическа сила в България. Турция има прекрасни държавници и дипломати, които поради това никога не биха могли да внушат подобни политически действия на лидерите на ДПС, които на практика доведоха до разрушаването на сътрудничеството между СДС и ДПС, заяви в заключение бившият разузнавач.
Кой е Радослав Райков?
Достатъчно информиран заради поста, който заемаше в продължение на година време – от март 1991 до януари 1992 г., е заместник-директор на Националната разузнавателна служба и назначен след протекцията на тогавашния заместник премиер в правителството на Димитър Попов и отговорен за силовите ведомства Димитър Луджев, както твърдят едни, а по собствените му думи, издигнат от президента.
Райков предостави публикувания в “Отечествен вестник” текст за агента “САВА”, твърдейки, че това е лидерът на ДПС Ахмед Доган.
В телефонен разговор късно снощи с представител на редакцията Радослав Райков потвърди верността на изнесената от него информация, но поиска още половин ден отсрочка, вероятно за да получи понятните в подобни случаи гаранции, че ще бъде защитен.
Редакцията реши да огласи името на източника си днес сутринта. Към вече писаното остава да добавим следното: Ахмед Доган е бил вербуван като агента “САВА” през 1974 година от оперативния работник Стайков от Първо управление на тогавашната Държавна Сигурност – Варна. Службите създават специални условия за утвърждаването му като научен работник. Разходите по обучението му се поемат от ДС. Съгласно директива Б-1396 от 1984 г. е внедрен в нелегална група, по-късно прераснала в Турско националноосвободително движение. След едногодишна нелегална дейност и утвърждаването на агент “САВА” за лидер се разиграва активно мероприятие и ръководителите на турското националноосвободително движение в България са осъдени на различни срокове затвор. Между тях е и агент “САВА”, като присъствието му в затвора го легализира като лидер на турското националистическо движение. Тази легенда е изготвена с цел агент “САВА” да получи доверието на турските специални служби с цел прехвърлянето му в определен момент там. След 10 ноември тази операция се осуетява и агент “САВА” бива натоварен със задачата да оглави опозиционно настроените турци в България.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: