“Чело коте книжки” или за програмата по литература

В последните дни, освен за #ДАНСwithme, четох доста и за промените в програмата по литература. Разбира се, поводът тук е по-скоро политически, но докато бивши и настоящи министърки обясняват кой всъщност е подел промяната, хубаво е да поговорим за самата промяна. Има хора, които се страхуват от победа на чалга-културата, а има и такива, които са по-скоро съгласни, че нашите класици са малко позахабени. Тъй като втората група не е готова толкова често да изрази ясно позицията си, аз ще го направя тук.

Още от сега искам да отбележа няколко неща: аз НЕ съм специалист по литература, НЕ съм запозната надълго и нашироко с всички промени в образователната система, а също НЕ съм сравнявала световни учебни практики. Тук изразявам мнението си на човек, който чете по 30-тина книги годишно, без да броим списания и интернет-материали. Също, изразявам мнението на човек, който е минал през онази радост, наречена “подготовка за кандидат-студентски изпити по литература”, при която се налага за няколко месеца да минеш от есета по 3-4 страници на такива по 18 страници. Накратко, имам сериозен поглед върху това, което се е учило, било то и до 2006 година.

Ще си призная честно: някои от произведенията, които сега отпадат от задължителната литература, са ми дълбоко неприятни. Някои от оставащите в конспекта са ми също толкова неприятни. Ето защо сериозно подозирам, че ако в тийнейджърските ми години ми бяха давали зор единствено да чета “До Чикаго и назад”, щях сериозно да недолюбвам четенето. Защо ли? Защото щях да остана с впечатлението, че всички автори са толкова скучни и откъснати от моята действителност, колкото Вазов или Шекспир. Техният свят не е моят и това, за което пишат, се различава коренно от моето ежедневие и интереси. “Под игото” за мен бе много повече любовен роман за Рада и Бойчо Огнянов, отколкото епос на нацията. Петко Славейков пък ми беше толикова архаичен, че май съм заспивала няколко пъти над учебниците.

Ако майка ми се притесняваше само за моята обща култура, сигурно щях да съм минала от кора до кора 22-та тома на дядо Вазов. Това сигурно щеше да посее нещо в крехката ми главица, като например няколко цитата, с които да смайвам хората. Но ни най-малко нямаше да ме накара да обичам книгите и да продължа да чета. За сметка на това, четенето на “Граф Монте Кристо”, Булгаков или братя Стругацки си спада спокойно към литературен поп, но родителите ми бяха достатъчно предвидливи да ми дадат нещо интересно за четене. После сама си купувах Пратчет, но никой не ми казваше “Чети вместо това Ботев”. И аз четох каквото ми беше интересно. Нямам спомен някой в училище да ми е преподавал “Хамлет”, но помня кога отидох в библиотеката и си взех пиесите на Шекспир от чисто любопитство.

Накратко, часовете по литература трябва преди всичко да възпитават любов към литературата, а не към определени класици. С това нямам предвид, че на децата не трябва да им се казва кои са Ботев и Алеко Константинов – но трябва да се изберат максимално актуални за тях автори и произведения, така че да им е интересно и приятно. Така можем да ги накараме да четат – не като им вменяваме любов към нещо, което не харесват сами.

Аз съм втория випуск, който учеше стиховете на Атанас Далчев като част от учебната програма. Без да имам статистически данни, ще ви кажа, че повечето ми съученици предпочитаха да четат Далчев, отколкото Ботев – просто защото разпадащите се болници и празните къщи са далеч по близки до нашето поколение, отколкото турската черна прокоба.

И тук, като на Оскарите, ще завърша с “благодаря на моята майка” – за това, че не се е опитала да даде наклон на вкусовете ми, а само леко ми откриваше завесата пред неща, които сама смяташе за интересни. Знам, че случаят ми може да е изключение и да не е определящ за тенденция – но ако тук не мога да споделя собствените си празни мисли, къде? И тъй като други хора се изразяват по-аргументирано от мен – оставям ви с текста на Александър Шпатов.

___
снимка: Catunes

Постът “Чело коте книжки” или за програмата по литература е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Прочети цялата новина

Свързани новини: