В последните 1–2 дни доста хора ми зададоха въпроса какво е това „Харта 2013“ и какво пише в нея. Аз имах вчера възможността да я прочета в нейната цялост и се присъединих към нея.




Хартата се състои от констатации и цели, които първо описват проблемите в обществото, а след това набелязват стъпки за решаването им.

Може да я приемете за непартийна политическа програма за позитивна промяна.

Идеята на хартата е да подпомогне протеста, който да продължи докато бъдат постигнати целите му и най–важната от тях– незабавна оставка на кабинета Орешарски, като надникне зад хоризонта на оставката.

Отдолу съм се опитал да я представя по–кратко и достъпно. Съзнавам риска да съм минал с брадвата през някои внимателно изчиствани формулировки, така че приемете този текст за личния ми анализ, с когото не обвързвам никой друг.

(Заглавието е „Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава“. „Плутокрация“ е форма на олигархията, в която важните решения за държавата се взимат на тъмно от ограничен кръг богати собственици и влиятелни лица, без по никакъв начин тези привилегии да са описани в закона.)

Голямата цел – възстановяване на държавността

„За първи път след присъединяването на България към ЕС можем да се обединим около една голяма национална цел – да възстановим държавността чрез процес на постъпателно и планомерно изработване и изпълнение на подробен план за разрушаване на сегашния модел и за установяване на демокрацията и върховенството на закона. “


Констатации

• Дефектна демокрация. Налице е
• Дълбока криза на обществения договор и дискредитиране на държавните институции. 
• Отчуждение на управлението от интереса на гражданите, т.е. от своите легитимни основания. 
• Негодност на институциите да реагират адекватно на епизодичните осветявания на олигархичните зависимости („Ало, Ваньо“, разговорът Кокинов–Найденов– Борисов)
• Корупция, която се е превърнала в основно съдържание и мотив на властта..  

• Срастване на престъпността с държавата
• Назначенията на Пеевски и Сидеров не са грешки или случайности, а израз на тежки зависимости в правосъдието, медиите, политическата система, банките и т.н. 
• Държавата не просто не успява да се бори с престъпността, а сама генерира безнаказана престъпност.
• Публичните сфери функционират като непотистки (тоест роднински) мрежи от тайни общества и корпоративни картели.
• Службите за сигурност охраняват схемите за контрабанда, търговия с наркотици, пране на пари, източване на обществени средства и т.н., чрез които се финансира олигархията, която постепенно превзема властта, медиите и обществения живот.  
• Съдът е слаб, защото е податлив на икономическо и политическо влияние, от твърде силната администрация и толериране на корупционните лобита. 
• Контролните и правоохранителните органи гледат да не се бъркат в работите на олигархията.
• Съществува безнаказаност на хората, носещи отговорност за срастване на престъпността с държавата. По правило те се разследват чак след като паднат от власт (Цветан Цветанов – последен пример)

• Липса на медийна свобода
• В медиите се заобикалят определени теми и факти, което осуетява възможността гражданите да си съставят мнение за истинското състояние на нещата и да взимат информирани решения;

• Липса на нормални икономически отношения
• Икономическата и финансовата системи са организирани на картелен принцип. 
• Липсата на правна сигурност на едрата собственост, на изпълнението на договорите и превръщането на държавните органи в инструменти за рекет задушава независимото предприемачество и подчинява стопанската дейност на нуждата от осигуряване на протекция. 
• Стопанските активни граждани са принудени да поддържат системата, която ги потиска, за да запазят препитанието за себе си, семействата и работниците си. 
• В държавната администрация, силите за сигурност и сред магистратите се утвърждава културата на зависимост и подчинение – на отместването на погледа, на пасивността и очакването да дойде и твоят ред да направиш услуга, за да се появи новото очакване – плутократичната мрежа да ти “върне” услугата, като ти осигури израстване в своите рамки и структури.
• Системата до такава степен обхваща цялото общество, че дори жертвите на репресии мълчат, за да не бъдат застигнати от още по–големи неприятности.  
• Политическата система функционира като борса, в които се осъществява размяна на власт срещу икономически облаги.
•  Формите на фасадна демокрация служат за легитимация на статуквото пред международните наблюдатели (тоест, да не се изложим пред чужденците), а същевременно затрудняват демаскирането и разобличаването на скритите властови центрове.

И как да се оправи всичко това? Хартата дава следните възможни решения –

Да се обединим около принципи:

• Зряла гражданска консолидация около базовите ценности на демокрацията и европейския хуманизъм.
• Обединение около разбирането, че човешко достойнство може да има само когато има действено върховенство на закона, гарантирано от независим съд, и от решимостта да реформираме страната си.
• От нас зависи да живеем смислено и почтено в демократична държава, която осигурява равни възможности на гражданите си..
• Моментът е решителен и изисква много повече от лична почтеност и добросъвестно упражняване на професията.

Да обърнем специално внимание на следните области

• Баланс на властите;
• По–добро управление на публичните средства;
• По–добра защита на медийната свобода;
• Независимост на съдебната власт;

Методи:

• Създаване на експертни групи от юристи и общественици, които се ползват се с доверие и които чрез доброволен труд да помогнат за постигане на целите
• Мобилизация на малки групи в ключовите сектори на вкореняване на режима (правосъдие, медии, служби за сигурност, финансов сектор, партийна система) и изработване на конкретни програми с конкретни мерки, които да се прокарат чрез локални активистки кампании, така че олигархията да бъде отстранена от местата, от които черпи власт и ресурси.