One-man protest

Тъй като в България все повече се протестира, както писа “Капитал”, трябва да поговорим за въздействието на протестите и какво представлява протестът в български условия.

Моделът на протестиране, като в Египет, Гърция или Испания, сякаш не е приложим при нас. Той е далечен, защото българските граждани протестират по отделно – един в подкрепа на майките, друг срещу лифтове, трети срещу мутрите, четвърти срещу Бойко, пети срещу монопола и т.н. и т.н. Египетските протести, или тези в Испания и Гърция са общи. Нека не мислим, че в тях участват хора само от една партия, движение или идеология – поне в Египет със сигурност не е така. В демонстрациите срещу президента Хосни Мубарак се включиха привърженици на взаимоизключващи се политически идеологии, които при други условия биха се хванали за вратовете. Но в този случай имаха обща цел – край на десетилетното управление на един корумпиран диктатор. Българските граждани са до такава степен разделени от политическите манипулации години наред, че не могат да организират едно събитие, без то да бъде белязано от грозни изцепки, разединение и липса на визия за бъдещето. Липсата на обществени лидери е показателно.

Осъзнаването на нуждата от свобода на изразяването и важността на личното мнение е жизнено важно. На първо място трябва да стане ясно, че протестите изграждат една лична, но и обществена атмосфера, в която мнението има значение. Всеки един трябва да разбере, че мнението му наистина има значение, че държавата трябва да се съобразява с това мнение и, че когато това не е налице, трябва да бъдат предприети мерки от страна на обществото.

Тътен, както от “Капитал” определят нарастващото обществено недоволство, има. Той е налице и ако не всеки ден, то всяка седмица чуваме новини за протест или израз на недоволство в София, Пловдив, Варна или друг град. Но нещо куца…Нещо определено трябва да бъде променено, ако иска обществото ни да има думата. Всъщност то имаше и такава възможност, предоставена от правителството – референдумът – но липсата на активност е друга тема. Активността в социалните мрежи е хубава, за дебата като цяло, но ако тя не се прехвърли offline, няма успех.

На второ място трябва да се разбере, че няма ефект, ако са налице разпокъсани протести, които нямат продължение. Излезеш ли на улицата, трябва да имаш цел, да я защитаваш и да знаеш, че ще има и втори, трети, десети протест, ако е нужно. Няма работно време за протести – да мнозина хора се страхуват, че ще ги уволнят, ако излязат по-рано от работа, за да протестират, но изказването на мнение и правото на протест са основни права, а практиката да се уволнява за подобни неща е достатъчна причина за дълги разговори относно държавата ни. Хората са наплашени – от живота си, бита, ситуацията – и в следствие на това – апатични. Трябва да се промени и най-вече да се осъзнае, че е право на всеки да протестира, когато вижда нередност.

Често виждаме, че в България не може да се случи протест с огромно присъствие на хора и това е притеснително. На протест на еко тема няма да отидат всички, защото на мнозина не им пука за природата или лифтовете. На протест срещу приватизацията в БДЖ или ВМЗ-Сопот ще отидат 150 души, защото преди това някой  (несъмнено с политически пристрастия) е казал, че с “комуняги” не се ходи никъде и, че исканията, защитаващи правата на работниците, са “остарели”. И още много и много примери. При това положение как може да се организира протест, в който да присъстват над 10 000 души? Съгласете се, че за град като София 10 000 души са под минимума за един истински, голям протест. А само такъв може да стресне някой в онази бяла сграда, която в новата ни история я наричаме парламент.

Наистина, ще дойде ли време, в което гражданите ще застанат един до друг, без значение дали са леви, десни, българи или турци, еколози или не, за да покажат, че ситуацията в страната ни трябва  се промени, че не е нормално да се живее с толкова малко пари, че не трябва да съществува толкова явна корупция и, че в крайна сметка развитието на България е спряло. Като че ли това е въпрос, който скоро няма да намери отговора си. Обществото е до такава степен разбито на отбори, че представлява низ от по-малки общества, народ, съставен от малки народи, всеки от които си въобразява, че сам може да достигне нещо. За съжаление, това е идеализъм и не е правилен подход. Може да има ефект само при общи действия, без значение от това, което партиите говорят на своите членове. Осъзнаване на общото благо. С протестирането по един, “one-man protest”, не се случва нищо. Проблемите не се решават по подобен начин.

Много често ни се казва, като оправдание, че липсва тема, която да обедини хората, за да излязат на протест заедно. Тема, която да е толкова важна за всички ни, че да накара зелени, леви, десни, антимонополисти, привърженици на свободата в Интернет и всякакви други, да застанат един до друг, забравяйки за личните си пристрастия и да отстояват позиция. Подобна тема има и ние я усещаме всеки ден, но така сме свикнали с нея, че се отнасяме апатично. Безразлично ни е бъдещето, защото не вярваме в него – според нас то принадлежи на някой друг, някой с пари и власт, който ще накара всички млади в страната да я напуснат. Истината е, че този някой, този друг, е продукт на собствената ни незаинтересованост  Действията му не биха могли да имат успех, ако му бъде попречено.

Не бих искал да е така, но истината е, че се чувствам идеалист, а реалността е съвсем друга. Появата на все повече недоволство е знак, че нещо се случва, но с протести на отделни улици, просто няма да се получи нищо и в крайна сметка статуквото ще се запази.

Прочети цялата новина

Свързани новини: