06/28/13 06:00
(http://patepis.com/)
(http://patepis.com/)
На четири колела до Края на Европа (2): Лисабон, Кабо да Рока и Порто
< Днес заедно с ще стигнем до най-западната точка на Европа – Кабо да Рока в Португалия. До него стигнахме след посещението на Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто Приятно четене:На четири колела до Края на Европа
Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там (Андора, Испания и Португалия)
част втораЛисабон, Кабо да Рока, Порто, Сантяго де Компостела и Билбао
Ден 9Лисабон!
В Португалия веднага авто парка се приближи до нашия като години на производство и разнородност на МПС-тата. Е, руски класики не се мяркаха, но всичко останало беше налице. И така града е пръснат на няколко хълма, има и равнинна част, има си и голяма река. Абе бая е хубав, а със старинния трамвай, който катери из стръмните улички атмосферата се допълва. Изключително много прилича на Сан Франциско в щатите. Дори има и мост, който е досущ като Golden Gate. Разходката ни започва от един от хълмовете, където се намираме. Само след 10 минути ходене и се разкрива чудна гледка от една от терасите на града. В съседство се вижда и крепостта Сейнт Джордж (подозирам, че все пак се казва Свети Георги на португалски – бел.Ст.), която е неизменна спирка на всеки турист. Плаща се вход, но пък гледката към ниските части на града и река Тежу си струва. Има и много пауни, които бродят из двора на крепостта и огласят с шумните си крясъци. След известно време прекарано тук слязохме в крайбрежната част и се отправихме къмПаметника на първооткривателите и после към кулата Белем
Оказа се, че мащабът на картата, която имахме ни изигра шега и походихме около 2-3 часа до там, но пък разходката по крайбрежната алея е приятна, а за колело е супер, за който има. Опитахме и местен рибен специалитет, който не беше лош. Имаше и рок концерт, който смущаваше иначе спокойната част на града. Залезът започна да наближава и обагри делтата на Тежу в червеникави краски. Явлението щеше да е още по-красиво от някой от хълмовете, така че ако някой идва насам може да си планира така времето. На връщане към центъра хванахме влакче, за което не успяхме да си купим билет и минахме гратис. Оказа се обаче, че за да излезеш от гарата ти трябва билета и се наложи да правим циркове, за да излезем. След залез слънце отидохме до най-близката тераса да изпием по една бира, да направим нощни снимки на града и да се полюбуваме на осветения град. Ден 10 Тръгнахме къмКабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)
Намира се на 30-40 км от Лисабон и е сборище на пътешественици от близо и далеч. Мястото представлява висока скала с фар и каменна плоча, която удостоверява къде се намираш. Растителността в района е много интересна и различна, а гледката към океана – мащабна и величествена, не ти позволява да отлепиш поглед. Слизането от тук до водата е свързано с известни усилия, време и умения на планинска коза, но пък накрая усилията се възнаграждават като стъпиш на каменистия плаж. Поседяхме известно време там да послушаме плисъка на вълните и да хапнем някакви налични по раниците храни. Не ми се тръгваше от това място. Самото име е притегателно – западния край на Европа, но няма как. После ти остава щастието, че си бил тук, че си се докоснал макар и за малко до това красиво кътче. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]Върнахме се в Лисабон,
за да се качим на градския лифт, който минава по една част от плажната ивица. Намира се в новата част на града близо до лисабонския аквариум. Та повозихме се на лифта и в късния следобед отворихме платната в посока старата столица – Порто, която отстои на около 330 км от Лисабон (по спомен май бяха толкова). Пътят до там е пуста магистрала с непрекъснато изкачване или спускане. Почти нямаше равно трасе. Разбира се и заваля. Време беше. Дъждът ни следваше неизменно почти през цялото пътуване, но за щастие предимно докато пътувахме. Привечер вПорто
времето беше кофти и не ставаше за вечерна разходка. Оставихме я за следващия ден. Ден 11 За късмет времето беше подходящо за опознаване на града. Облачно, но без валежи. Отправихме се като начало към старата жп гара, която беше уникална по рода си със своите стени, облицовани с изрисувани плочки.Цялата гара беше произведение на изкуството
и туристическа атракция. Който отиде там да не я пропуска. После пътя сам си води към старата част до реката с известните разноцветни къщички, които са символ на града заедно с прочутото вино „Porto“. Имаше какви ли не плавателни съдове с реклами на вино. Голяма гордост е за местните. Много е приятно да седнеш до реката и просто да гледаш как се движат тихите води на фона на стария град на отсрещния хълм. Времето минава неусетно. Разходихме се още из стария град, накупихме няколко килограма плодове на учудващо ниски цени и след консумацията на голяма част от тях потеглихме на север към Испания Очаквайте продължениетоАвтор: Любомир Петров
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Португалия – на картата: За подробности кликайте на заглавиетоПрочети цялата новина
Публикувана на 06/28/13 06:00 http://patepis.com/?p=41045
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2013/06/28