Доброто старо

Динамиката, интернет, универсалното извинение с липсата на свободно време дотолкова са изострили жаждата ни за личен контакт и внимание, че всичко останало дори не ни прави впечатление. Поне на мен. Днес май най-малките детайли имат най-голямо значение. Съзнателно или не, търсим ги – в работата си, в срещите си с хора, докато пазаруваме или плащаме в бензиностанцията.

Някъде там копнежът по отминалото време и нещата такива, каквито са били тогава, неусетно си пробива път и се настанява удобно.

А ако знаеш как харесвам например малките магазинчета… Като това вкъщи, в съседния вход. Магазинерката познава цялото ми семейство и всички останали в блока по име. Знае кой хляб купуват нашите, учудва се, когато взема бира в стъклени бутилки, защото “Вашите само пластмасови купуват…”.

И тук май дефектите и леките отклонения в качеството дори са повод за гордост.

Между другото, харесах си нова седалка за стария шосеен бегач, приел простото устройство на велосипед с една скорост. За да не ме спират повече на улицата и да ме питат защо нямам спирачки, а и за да не се пребия на някой завой, разбира се, сложих една за красота.

Снимка: Fernando de Otto

Доброто старо е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Прочети цялата новина

Свързани новини: