ЗА ЦЕНАТА НА ЩУРИТЕ ДЖАДЖИ

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/    

• Давате ли си сметка защо, въпреки невероятния технологичен напредък във всички сфери на човешкия живот, никой никога не се е хванал да измисли инструмент за предсказване на промените в цените 

Пламен Асенов, политически коментатор 

Ха! Ха! Ха!

Не че наоколо липсват други поводи за смях, но този конкретно е заради съобщението на “Булгаргаз”, че цената на газа ще се вдигне през октомври поне с три процента. Ще сгреши обаче онзи, който реши, че смехът ми е като на Вуте – от задоволство, дето не ползвам газ за отопление и съм зле, но на онези, които ползват, ще им стане още по-зле. Не е такъв случаят, защото всички сме в кюпа – от цената на газа зависят и цените на много други стоки.

Смея се, защото добре си спомням как преди броени седмици премиерът Борисов, министърът Трайков и разни други държавни мъже, сведущи по газовата тема, обърнаха света с уверенията, че след проведените успешни преговори с руснаците и след като вече се намери газ на наша територия, цените на горивото ще паднат. Според мен се състоя и лека надпревара между тях – кой ще даде на публиката по-добри отстъпки. То не бяха седем процента надолу, то не бяха десет, че и петнайсет. Даже президентът ги похвали за героичните усилия…..

Признавам си, в смеха ми личи известно облекчение, защото още тогава писах как никакви подобни отстъпки никога няма да се случат и цената на газа ще продължи да си расте на воля. Само че държавните ни мъже говореха с такъв вътрешен плам и убеденост, та въпреки гласът на разума, малко се разколебах – дали пък няма да се окажат прави. Е, не се оказаха. Той гласът на разума може да се подтиска и да звучи приглушено понякога, но като цяло рядко греши.

Обаче малкото облекчение в смеха ми – че се оказах прав, е съпроводено с огромно количество горчивина. Тя пък идва оттам, че вместо да си признаят – сгрешихме, братя, простете! – сега същите тези хорица са тръгнали да ни търсят нови обяснения, та чрез тях да запазят искрящо бели белите чорапки, дето обичат да си ги обуват, когато ни се разхождат наоколо. Сякаш са участници в рекламата на някакъв перилен препарат – също толкова безмозъчен е аргументът им, че ако не били успешните преговори с “Газпром”, цената на газа този път щяла да се вдигне не просто с мизерните три, а с цели седем на сто. И ние веднага въдъхваме облекчено. Но той и вождът Оху-Боху като не уцели с двете тухли онова, дето му виси от шортите, и той изпитва голямо облекчение. Даже заради това изобщо се е захванал да изпълнява упражнението с двете тухли, за да изпитва облекчение понякога…..

Не знам за вас, граждани, но на мен тая работа с цените ми се струва малко особена, от тридесет години се опитвам да я разбера, ама явно съм голям будала. Говоря за цените не само на газа, но и на к`во да е. Веднъж те се вдигат, защото се вдига доларът. После се вдигат, защото доларът пада. А когато той кротне, цените пак се вдигат, заради натрупани очаквания нещо да се случи с проклетия долар – каквото и да е, само да не оставаме без реални основания за по-високи цени.

Давате ли си сметка защо, въпреки невероятния технологичен напредък във всички сфери на човешкия живот, никой никога не се е хванал да измисли инструмент за предсказване на промените в цените? За предсказване на времето например, което е доста сложно явление, още древните са измислили барометъра. Онзи ден пък четох, че някакви съвременни майстори измислили джаджа за разкриване на скрити в стаята призраци – ако наоколо има призрак, светва червената лампа, ако няма, синята. И множество други подобни предсказателни изобретения съществуват в света, само за цените – нищо. Ами съвсем просто е, бе, граждани – от такъв уред никой няма нужда, защото всеки знае, че цените са векторно явление, те се движат само в една посока – нагоре.

Най-последното доказателство за това е въртележката, в която изпаднахме покрай житото и цената на хляба това лято. Първо хлябът щеше да поскъпва, защото нямаше къде да продаваме пшеницата от тазгодишната реколта. Сега пък ще поскъпва, защото след пожарите в Русия в света има голямо търсене на зърно и ние продаваме като бесни.

В разгара на тази драма ми беше много интересно да гледам телевизия. Имам предвид – всички телевизии. Чудно как, но 20 години след промените те вкупом успяха да ме върнат в доброто старо време, когато новинарските емисии задължително започваха с тревожни репортажи за събирането на реколтата и неизменно се водеха със загрижен за съдбата на хлебния баланс тон. Сякаш ако купим отвън евтино и качествено жито, ще ни бъде по-зле, отколкото ако купуваме нашенското скъпо и некачествено…..

Очаквах след това и “Робинята Изаура” да текне от екрана, за да е всичко както си беше по комунистическо време. Е, не съм бил далеч от истината, една телевизия побърза да се похвали, че съвсем скоро започва да излъчва кавърверсия точно на “Робинята Изаура”, горката.

Но да оставим мъртвите да погребат своите мъртви, както се казва в Библията, и да си продължим разговора за цените на разни неща. Например за българското гражданство. Онзи ден с голяма усмивка на лицето шибаният министър /нали помните, според самия него това не е обида, фактът се доказва чрез Тълковен речник/ Божидар Димитров обяви, че гражданството ни струва сто хиляди евро. Плащаш – получаваш. Първоначално си помислих да отида при министъра и да поискам сто хиляди, за да му продам българското си гражданство, та да го ползва за по-крайно нуждаещи се. Но после схванах, че той не иска да купува от тези, които си имат българско гражданство, защото не е будала, а само да продава на тези, които си нямат – ако намери такива будали. Е, и това е начин да се напълни остърганото дъно на държавната хазна. Даже се чу, че един англичанин и един не знам си какъв веднага се завтекли, та вече сме изкарали 200 хиляди ей така, от въздуха, заради едната абстракция.

Ами как няма да се завтекат, казах си – евтино им ляга на хората. Малко по-рано струва ми се Хърватска беше обявила, че, за да даде гражданство, иска 500 хиляди. Пък хърватите нито са член на ЕС, нито нищо. Така че в момента явно сме решили грубо да подбием цените в балканския пазар на гражданството и се надяваме на успех.

Продължавам да се тормозя обаче от въпроса защо хърватите оценяват гражданството си по-високо от нас. Да не би защото 20 години след промените ние продължаваме самоотвержено да си бъркаме в носа, докато те през това време променяха себе си, обществото си и държавата си реално? Ама не ще да е това. Както разбрах от онова съобщение за последните налудничави изобретения, чак сега е измислен изкуствен пръст за бъркане в носа, доскоро тази джаджа не е съществувала. Остава вариантът да сме си бъркали с помощта на естествения пръст, не с изкуствен. Или пък може би изобщо не сме чули, че е време да се променим? Нищо чудно, оказва се, че специалната мини камера, с която човек може да разгледа отблизо количеството натрупана в ушите му ушна кал и съответно да коригира правилно нещата, също е изобретена съвсем наскоро…..

Докато си развивах подобни хипотези обаче, неочаквано намерих на съвсем лесно място правилния отговор на въпроса защо Хърватска взима по-скъпо за гражданството си от нас. Американското списание “Нюзуик” публикува списък на страните, където се живее най-добре, подредени по пет показателя, определени чрез индекс за качество на живот, здравеопазване, образование, икономическо развитие и политическа ситуация. В тази класация България е на почетното 38-мо място от сто страни. Хърватска е на още по-почетното 28-мо място. Ами сега? Десет места по-напред струват 400 хиляди евро повече? Е, `що да не струват…..Пък и нали сте съгласни, че това всъщност по никакъв начин не отменя казаното по-рано за бъркането в носа от наша страна или за запушените ни уши, напротив, потвърждава го.

Колкото и парадоксално да ви се стори обаче, от всички теми, свързани с цени и плащания напоследък, най-вече ме вълнува една сделка, чиято себестойност не се измерва с пари. Поне не пряко. Това е цената на неочаквано избухналата през август голяма любов между българския премиер и българския президент.

Размяната на комплименти започна, като Бойко Борисов изневиделица заяви, че си имаме президент, който много се старае и се справя прекрасно. Георги Първанов побърза да върне топката, като каза, че се надява предишните периоди да са вече забравени. Конкретно той имаше предвид периодите, в които лично обвиняваше Борисов и екипа му в лъжливост и некадърно управление, определяше ги като заплаха за развитието на страната и с удоволствие припомняше какво тегне в персоналното минало на премиера. От своя страна пък Борисов обвиняваше президента, че плете козни за свалянето на ГЕРБ от власт, че атакува безогледно всяко решително действие на управляващите и че солидарно с политическото си отроче Станишев е виновен за тежкото положение, в което се намира страната.

Сега се оказва, че двамата напоследък си гукат най-другарски. “Чуваме се нерядко. Наистина имаме по-интензивен диалог, макар не публичен” – доброволно си призна в едно интервю президентът Първанов. Ако някой гражданин се запита – и от кога така? – отговорът е лесен: отскоро, откак Борисов клекна пред руснаците и постигна с тях успешните договорености, заради които през есента цената на газа в България ще скочи само с три, а не с цели седем процента, а по-късно ще научим и за цената на “Белене”. Ако някой гражданин се запита обаче – и защо така? – отговорът е труден, най-малкото заради наистина не публичния характер на интензивния им диалог.

Както казахме, ако пряко играеха пари в тази любовна сделка, всичко щеше да е ясно. Но тук парите са на втори, дори на трети план. Така де, ние като ги плащаме за газ или нещо друго, са си на първи, но те като се договарят от наше име с руснаците как да плащаме повече – въпрос е предимно на доверие и взаимност между тях. А в политиката чувства като доверие и взаимност цена нямат и никакви щури джаджи не могат да ги измерят. И не могат да прогнозират последствията, за които предстои да си платим.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: