Едно си (столетна ) баба знае, едно си баба бае

Оглушителният европейски шамар от ляво и от дясно, който дойде за управляващата проруска коалиция в София от Париж и Берлин в общо изявление на посланиците на Франция и Германия, първоначално зашемети онемялата ни власт, но тя постепенно започна да градира контраатаката си.

Но едно си (столетната) баба знае, едно си баба бае…

Пръв беше пратен на медийната амбразура малко известен и слабо подготвен червен депутат, който преди два дни се опита да омаловажи от екрана на Би Ти Ви събитието, макар да изпадна в противоречие, наричайки го същевременно „безпрецедентно”.

Ден по-късно ескалацията в реакцията отбеляза формално отсъстващият от изпълнителната власт бивш външен министър от времето на предишната тройна коалиция Ивайло Калфин. Той употреби думата „цинизъм” по отношение на френско-германския демарш.

С лични забележки, но с нескромен тон на младенец, поучаващ батковци, в защитната пледоария на властта се включи външният министър Вигенин. За целта избра интернет ( модерно и ляво, може би, но не много умно), където разсъждава колко несправедливо са отправени упреците на „двамата посланици” към сегашното управление, докато те трябвало да се отнасят до целия преход ( през който БСП е основна управляваща партия, впрочем).
Днес контраатаката на управляващите вече е възложена на вицепремиера Цветлин Йовчев. Не без присъщата на професията му на контраразузнавач доза загадъчност, той избра Брюксел като място за пренасочване на упреците към своя доскорошен работодател Росен Плевнелиев, от чиято подкрепя за предсрочни избори бил озадачен и поради това се надявал нещо да се промени в позицията на президента (чиито началник на политическия кабинет Йовчев беше и поради това недомлъвките му звучат като скрита заплаха да разкаже нещо повече от кухнята).

Това е първото чисто политическо изявление на Цветлин Йовчев. Изваждането му от сянката на експертността говори за изкарването от равновесие на иначе демонстриращата непукизъм пред някакви си граждански протести управляваща столетница. Тя явно си изпуска нервите като вкарва в боя резервите, пазени обикновено за критични ситуации.

Ако си спомняте, Цветлин Йовчев беше един от министрите в списъка на Орешарски, чието име той не просто се затрудни да прочете, но направо сбърка с „Йончев” при анонсирането на „своите” номинации пред камерите на телевизиите. Днес можем за се уверим още веднъж, че не е Орешарски онзи, който го е избрал на ключовата позиция в правителството. Възложителят е партиен и това е краят на играта на „експертност” за Йовчев.
Общото в контрапропагандата на властта срещу европейското предупреждение за оттегляне на доверието и подкрепата за София от Брюксел е в отчаяния метод на самозащитата, който демонстрират. На преките упреци на Париж и Берлин те отговарят с „нас не ни засяга, защото всички са маскари в България”. Нещо повече, Вигенин вчера и Йовчев днес ( от Брюксел) акцентират върху това, какво НЕ им казват същите посланици или други представители на ЕС.

По слаба позиция от тази може да бъде само мълчанието, което запазва до момента лидерът на ПЕС Сергей Станишев.

В сутрешно телевизионно интервю и Драгомир Стойнев ( министър от квотата на най-близките съратници на Станишев в БСП) обясни разпалено днес, че е разговарял с двамата европейски посланици, но те не му казали нищо подобно на онова, което заявяват в общото си писмо. Сякаш подобни допълнителни събеседвания заличават впечатлението от публичния факт на европейския демарш!

Изобщо, опитвайки се да запушат пробойната на гемията си, спасителните екипи на БСП ( при странното отсъствие на другарите им от същата лодка от ДПС и на фона на още по-необичайното мълчание на обичайно кресливия срещу ЕС Сидеров), действат на принципа на изпомпването на водата от трюма с шепи. Но им се получава през пръсти.

Надеждите на клетите съзаклятници да минат някак незабелязани в Европа с безобразията си обаче са обречени. Забелязват ги. Днес в швейцарския печат, а утре и другаде…

Le Temps: Как София вся съмнението за Хизбулла
За Лондон и Париж, шиитското движение е преминало “червената линия”, сражавайки се заедно със сирийската армия
от Александър Леви, Le Temps

Четвъртък, 11 Юли 2013

Съвещанията на 4 и 19 юни в Брюксел не дадоха никакъв резултат. Европейските дипломати само можаха да констатират техните несъгласия за природата на Хизбулла: терористическа за едните, важна фигура на ливанската политическа шахматна дъска за другите. И вписването в “черния списък” на Евросъюза, дори само на военното крило на шиитската организация, какъвто компромис предлагаше Париж, за пореден път беше отложено за неопределено време. До голяма степен участието в бойни действия на Хизбулла редом с армията на Башар ал-Асад, както и обвинението за участие в антиизраелския атентат на летището в Бургас на 18 юли 2012, бяха елиминирали европейските колебания. Какво се случи всъщност?
Много наблюдатели посочват внезапната промяна на тона в София, за да обяснят провала на френско-британската инициатива, целяща да сложи Хизбулла в черния списък на Европа. Докато предишното правителство на консерватора Бойко Борисов ясно беше посочило участието на Партията на Господ в атентата в Бургас (седем жертви), новият външен министър, социалистът Кристиян Вигенин, даде заден ход, декларирайки малко след назначението си, че неговата страна няма “категорични доказателства”. Изявлението му от 5-и юни мина почти незабелязано в неговата страна, потопена в социална и политическа криза, но имаше ефект на бомба при евроатлантическите партньори на България. “Това беше един вид саботаж” – коментира един дипломат, все още изнервен.
“Да угодиш на Москва”
За ливанският политолог Зияд Маджид, преподавател в Американския университет в Париж, промяната на курса в България “послужи най-вече за претекст на някои страни, за да оправдаят трудно формулируеми страхове, като например радикализацията на шиитската диаспора на тяхна територия или сигурността на техните войници на терена”. Предполага се, че такъв е случаят с Италия, Испания, Австрия, както и Швеция. Но как да се обясни отмятането на София? “Може да се тълкува или като некомпетентност, или като френетично желание да се отличат от предишното правителство, но най-вече това е воля да се угоди на Москва”, анализира съветник на предишния шеф на българската дипломация, убедения атлантист Николай Младенов.
Погледнато от София, това измерение не предизвиква никакво съмнение. Бившите комунисти, от които произлиза Кристиян Вигенин никога не успяха истински да се превърнат в социалдемократи и запазиха привилегированите си връзки с руския “голям брат”. “Българските социалисти са често вектор на руските интереси. Никога обратното”, обяснява Иво Инджев, автор на много книги за тежката роля на Москва в региона. Считана преди за “16-а република на СССР”, България се присъедини към ЕС през 2007 г. без истински да напусне орбитата на Кремъл. “Вие ще бъдете нашия троянски кон в Европа, разбира се в добрия смисъл на думата”, се беше дори пошегувал с “българските другари” руският посланик в ЕС Владимир Чижов.
Европейско разцепление
Днес България остава почти напълно зависима от Москва за снабдяването си с горива и руската компания Лукойл притежава главната рафинерия на страната. Към това се добавя и ядрената енергетика, с доставките на гориво и поддръжката на старата съветска централа Козлодуй, както и много спорния проект за построяване на нова централа за 10 милиарда евро, поверен на руската държавна компания Атомстройекспорт.
“Парите заместиха идеологията. Руснаците раздават щедро подкупи, за да придвижат техните пешки и се опират на съществуващи от много време мрежи” – продължава Иво Инджев. Тези мрежи често се преплитат със старите явки на баасистките арабски режими в Източна Европа. “Редовно откриваме едни и същи действащи лица когато трябва да се защитават интересите на Москва или да се прави бизнес с Башар ал-Асад или иранците” – потвърждава Атанас Чобанов (редактор на Биволъ б.ред), партньор на Wikileaks в България. “Стар приятел в нужда се познава: отмятането на София дойде точно навреме за руската дипломация, която спечели на съвещанието на Г8 в Северна Ирландия”, наддава Иво Инджев. На място войските на Башар ал-Асад започнаха с решителната помощ на Хизбулла победна офанзива срещу град Кусеир. За дипломатите този тайминг оставя малко място за съмнение: новото българско правителство с точност е действало срещу западните интереси. “Във всички случаи, чрез София, руснаците успяха да разделят европейците. В крайна сметка се възползва Башар ал-Асад”, заключава Зиад Меджид.
Превод Биволъ
Коментар на Биволъ:

“Действащите лица” на мафията и на руските интереси
Потърсен за коментар от швейцарския вестник преди няколко дни Биволъ конкретно посочи “действащи лица”, които защитават интересите на Москва и Башар ал-Асад както в бизнеса, така и на политическо ниво.

Единствено Биволъ разследва подробно още преди година проникването на сирийски капитали в България и ЕС чрез руската банка ВТБ и нейния български партньор: Корпоративна търговска банка на Цветан Василев. От изтекла кореспонденция между руски и сирийски банкери става ясно, че Сирия държи милиарди долари във ВТБ и е готова да увеличи депозитите си. Автентичността на тази кореспонденция не беше опровергана от адресата.
ВТБ е считана за инвестиционно оръжие на путинския режим и присъства в много европейски страни, където осъществява крупни покупки на активи. В България руската банка, представлявана от Милен Велчев и в партньорство с КТБ, купи стратегическия телекомуникационен оператор Виваком.

Тези инвестиции чрез ВТБ са логичен път за избелване на милиардите на Асад, които не могат да бъдат инвестирани директно заради наложеното от ЕС и САЩ ембарго. В този смисъл България се явява съвсем конкретно (и измеримо в парично изражение) “троянски кон” на путинска Русия в ЕС, а по съвместителство и на престъпния сирийски режим.
Подкрепяна финансово както от българската държава (при Тройната коалиция и най-вече при ГЕРБ), чрез депозитите на държавните фирми, така и от руската, в лицето на ВТБ, групировката на банкера Цветан Василев и депутата Делян Пеевски наложи в България невиждана концентрация на бизнес, медии и власт. Тази групировка се превърна в символ на мафиотските и олигархични структури, срещу които българите протестират вече четвърта поредна седмица в центъра на София.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: