Иво Никодимов, журналист от БНТ: Нужна е законодателна промяна за многодетните семейства

Най-голямото семейство в България - Цанко и Георги Палови, които имат 13 деца, за първи път са заедно на почивка на морския бряг. В репортаж на БНТ на журналиста Иво Никодимов ги видяхме радостни и щастливи от възможността да се забавляват заедно край морето. Двамата родители, заедно с 10 от 13-те си рожби, отмарят безплатно благодарение на сдружението „България си ти”, което изцяло поема разходите. Това стана възможно след репортажите за семейството, излъчени по БНТ. Така обществената телевизия отново доказва капацитета си на фактор, способен да съдейства за успешното решаване на важни социални проблеми. По този повод разговаряме с журналиста Иво Никодимов, автор на последния репортаж за многодетното семейство, който бе излъчен на 15 юли.


 - Иво, вие влязохте дълбоко в тази сюжет. С какво ви развълнува той?
 - Случаят на семейство Палови с техните 13 деца е много интересен. Живеят в едно село край Казанлък. Първите репортажи, които БНТ направи за тях, бяха дело на кореспондента ни в Стара Загора Иван Янев. Явно добри хора са видели тези репортажи, защото на Палови започнаха да им се случват хубави неща. Един човек им намери работа, същият този човек им осигури къща с 15 стаи, където да живеят. Имат 13 стаи – за всяко дете по една, една за родителите и още една – за бабата, майката на майката Цанка. Защото една жена с 13 деца е добре да има и помощница. Благодарение на репортажите те успяха да отидат тази година на море. Не държавата, не институциите, отговорни за тези хора, се погрижиха за тях, а добри хора от неправителствения сектор. Държавата се държи като страничен наблюдател в тази история. Държавата не им е взела нищо, но в същото време и не им е дала нищо. А семейството е уникално – те имат законен брак, Цанка не се води самотна майка, заради което семейството не получава никакви социални помощи. За последните си две деца, които е родила – близначките на годинка и половина, тя не получава дори детски, защото е била безработна, водила се е към бюрото по труда и не й се полагат такива средства. Като журналист и като човек не мога да остана безучастен към тази история.

 - Как една майка се грижи едновременно за 10 деца?
 - Само който ги е видял, той може разбере как става това. Да усети, че са едно истинско, задружно семейство. Случихме се в един хотел с тях, затова, преди да направя репортажа, внимателно ги наблюдавах няколко дни. Тази жена не прояви нервност, не кресна нито веднъж на нито едно от децата, всекиму спокойно обясняваше какво да прави, обръщаше на всички внимание. Едно тича след нея и вика: „Мамо, дай ми пликче за мидите”, тя спокойно му отговаря: „Пликчето е в торбата, вземи си го”, друго дете я дърпа за друго. Не се изнервя и не повишава тон. Отивам в Морската градина във Варна, млада красива майка, облечена скъпарски, извела на разходка единствената си дъщеричка, взела й количка да покара в градината. И крещи по нея: „Върти надясно, върти надясно, прави това, прави онова.” Удря я, скубе я. А майката на 13 деца понася присъствието на всичките си рожби спокойно, защото е създадена да бъде майка. И 13-те са възпитани, учтиви, държат се добре и с околните, и помежду си. Всички са контактни. Тоест това не е едно семейство, което не знае как да се предпазва от бременност, заради което е народило толкова много деца. Те просто са си искали децата и затова са ги родили и отгледали с обич. Най-големият им син е на 25 години. Той работи и не беше дошъл на морето, защото е на работа. Вторият син, 20-годишен, пък си е взел отпуск и е дошъл на морето не за да си почива, а за да помага на майка си и баща си в отглеждането на другите деца. С доходите си този младеж е имал възможността да си хване едно момиче, да си вземе някъде евтина квартира на морето и да се забавлява. Но той не направи това – той беше на море с майка си и баща си, за да е в помощ на семейството. Което означава, че това семейство не просто е родило 13 деца, то ги отглежда и възпитава в духа на християнските ценности, в духа на възрожденските български семейства.

 - Демографският срив е реалност в България. Какво според вас би го спряло?
 - България е страна с демографски проблеми, това всички го знаем. А няма законова база, която да подпомага и стимулира многодетните семейства. За да има положителен прираст, семейството трябва да има най-малко три деца – тоест от двама души да излязат трима. Ако семейството има едно дете, имаме отрицателен прираст, от семейство с две деца няма прираст. Прирастът идва едва с третото дете. Затова депутатите трябва да се замислят за какво става въпрос и да направят законодателна промяна, която да стимулира многодетните семейства.

 - Вие сте криминален и съдебен репортер, но сте твърде ангажиран с темата за децата.
 - Ние сме журналисти, трябва да сме готови във всеки момент да се занимаем с казуса на човек, който е попаднал в особена ситуация, зависеща от държавата и институциите. Много ме е гнетил собственият ми опит. Случи се така, че сам отгледах пълно сираче. Става дума за мой първи братовчед. Майка му почина, когато той бе само на 6 години, вуйчо ми почина, когато това дете стана на 13, фактически то остана пълен сирак. Единственият млад човек във фамилията, който можеше да поеме грижата за това дете, бях аз. Колко унизен се чувствах, молейки се на Националния осигурителен институт да му плаща на това дете пенсия. Всяка година трябваше да представяме документ, че се е записал в следващия клас, за да не му спрат пенсията. Спряха я, когато навърши 18 години, без да се съобразят, че има още една година да учи. И така за абитуриентския си бал момчето се оказа без пенсия! Замисля ли се някой в тази държава как един кръгъл сирак ще иде на абитуриентски бал?! Училището, да кажем, ще поеме куверта. Ами костюма кой ще го плати?! Някой би казал, че това са дребни административни неуредици, но те са изключително болезнени. Немалко деца, изправени в тази ситуация, започват да усещат, че светът около тях е враждебен, и започват да се озлобяват към обществото. Когато контактувам с институциите по тези въпроси, виждам насреща си един чиновници, които мислят само в рамките на закона, а не като родители, които отглеждат деца. Или поне като хора, които теоретически биха могли да изпаднат в същото положение, защото никой не е застрахован от лошото. За мен като журналист тази реакция на институциите, на чиновниците, е най-неприятна във всяка сфера, не само социалната.

 - Все пак е добре, че институциите започват да реагират, когато се намесят медиите?
 - Добре е, че реагират, но не е добре, че го правят само по сигнал от нас. Няма да забравя един случай, изнесен във „Всяка неделя” – сираче от социален дом навършва 18 години и го изхвърлят на улицата. Разказахме историята на това дете, показахме го, тогава някой се сети, че трябва да се направят буферни жилища, където тези млади хора да бъдат настанявани, след като напуснат социалния дом, за да могат да стартират в живота си. Знаете ли как един кръгъл сирак може да кандидатства в университет например? Как да си плати студентските такси, след като това никъде не е регламентирано? Давал съм пари на такива деца. На приятел на детето, което отгледах. Защото ставаше дума за умно и будно момче, което живееше само с баба си. Бабата – с 80 лева пенсия и с лекарства за 90 лева на месец! Е, дадох пари на това дете, за да отиде и да си подаде документите в университета! Ако искаме да бъдем социална държава, трябва да отправим поглед към тези хора. А не към хилядите ромски семейства, които злоупотребяват със социалната система на държавата – раждат деца като самотни родители само за да получават помощи.

 - Превенцията и просветата ще помогнат ли при ромските семейства според вас?
 - Държавата трябва да контролира какво се случва с помощите за ромите - тоест как това ромско малцинство употребява тези помощи, дали наистина с тях отглежда и възпитава децата си, или ги използва за друго. Превенцията и просветата са едната страна на въпроса. От десетилетия наред политиката ни спрямо ромския етнос е тотално сбъркана. Защото тези хора живеят в нещо като гета и колкото и да искаме да ги интегрираме, няма да стане. Ромите трябва да заживеят сред нас, в обществото. С еднакви права и задължения като българите. Например циганите катунари. Те са изключително трудолюбиви, музикални, танцувални. Ходят с катуна, работят, изкарват парите си честно, като забавляват хората. Ето една ниша за туризма. Туризмът и бизнесът могат да използват катунарите като едно уникално забавление за чужденците, които идват у нас. Всеки чужденец, който е видял у нас какво правят катунарите, ще доведе след себе си още десетина чужденци, за да им го покаже. Туризмът се нуждае от такъв колорит. А ние какво правим – създаваме условия момичета от ромски произход да ходят да проституират по курортите или да се правят на проститутки, а всъщност да крадат. И туризмът се чуди как да ги изтласка от курортите, а начинът е толкова прост – да вкараме на тяхно място катунарите. Ромската общност е в състояние много силно да се саморегулира. Като се появят на едно място ония роми, които по честен начин изказват парите си, другите, които живеят чрез престъпления, просто ще изчезнат.

Прочети цялата новина

Свързани новини: