С Петър и Биляна продължаваме с обиколката на Берлин зе един уикенд. В първата част минахме от Централната гара през Алекснадерплац до Берлинската катедрала. Днес по Унтер ден Линден ще тръгнем на Запад по Унтер ден Линден към Тиргартен Приятно четене:  

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част втора

От Унтер ден Линден, през Бранденбургската врата и Райхстага до Колоната на Победата и зоопарковете на Берлин

  Продължаваме пеш на запад от Музейния остров…

Schlossbrücke

  Продължаваме по Schlossbrücke, свързващ Музейния остров с най-известния булевард в Берлин (Unter den Linden). Докато минавате по 56-метровия дворцов мост, непременно обърнете внимание на осемте статуи, които пресъздават живота на един герой от раждането до смъртта му. След преминаването на моста, започва дълъг булевард, сред който в стройни редици са засадени липови дървета.  

Под липите (Unter den Linden)

    Тук е пълно със забележителности, така че внимавайте да не ви заболи врата от въртене: започваме с

• Двореца на принца (отляво, т. е. южната страна),
• Историческия музей (отдясно, т. е. северната страна),
• Новата караулна Neue Wache (отдясно, на снимката горе),
• Градската опера (отляво),
• Хумболтовия университет (от двете страни),
• преминаваме покрай статуята с конника на Фредерик Велики в центъра на булеварда, след което пресичаме
• Фридрихщрасе и Глинкащрасе и
• започваме с консулствата – Руското (отляво), Унгарското (отдясно) и Британското (отляво).

 

      Целият булевард, както и улиците наоколо са пълни с магазини за сувенири и приятни заведения, работещи до късно през нощта. Всички те обаче едва ли ще ви направят кой знае какво впечатление, когато пред вас се изправи в цялата си прелест символът на Берлин:  

Бранденбургската врата

 

  Когато през 1701 г. малкият град Берлин става столица на Прусия, неговите размери нарастват с главоломна скорост. През 1730 г. се налага построяването на нова крепостна стена, която можела да бъде премината през 18 различни порти. Бранденбургската врата е единствената от тях, запазена до днес. Дизайнът на портата е направен с 12 дорийски колони по прототип на Акропола в Атина, Гърция, а след построяването си е носела името Портата на света. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Quadriga[/caption]       През 1793 г. върху портата е инсталирана бронзовата квадрига (впряг от четири коня), сочеща на изток, с богинята на победата Виктория в колесницата. Дванадесет години по-късно, Наполеон нахлува в Берлин и отнася квадригата като военен трофей в Париж, а след последвалата загубата в битката при Ватерло, квадригата е върната обратно в Берлин през 1814 г. При завръщането Виктория се сдобива с пруския Железен кръст, върху който е кацнал римския орел от Карл Шинкел (на снимката горе). Пред тази врата е триумфирала и армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк, след приключването на Френско-пруската война. По време на Втората световна война, портата е сериозно повредена, а когато през 1961 г. се изгражда Берлинската стена, разделяща града, вратата остава в ничия земя и 28 години никой не преминава през нея (строго погледнато се е намирала на територия на Източен Берлин - на около 5-6 метра от Западен – днес с плочки е изградена линията, по която е минавала границата – бел.Ст.) [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Внимание! Напускате Западен Берлин![/caption]       Заради нея са известните думи на Рихард Карл Фрайхер фон Вайцзекер “Германският въпрос остава отворен, докато Бранденбургската врата е затворена” и тези на Роналд Рейгън: “Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!”… Когато това наистина се случва през 1989 г., Бранденбургската врата става символ на обединението. Днес портата е емблема не само на Берлин, а и на цяла нова Германия. Върху вратата е извършен основен ремонт между 2000 и 2002 г., след което през нея повече не преминават превозни средства. Днес тя, заедно с квадригата е висока 26 m, широка е 65,5 m, а дебелината ѝ е 11 m.

 

Парижкият площад (Pariser Platz),

на който се намира Бранденбургската врата почти винаги е пълен с туристи и предприемачи, опитващи се да изкарат някое евро от тях. Да наемете Hummer-лимузина, както и да се снимате, прегърнати от руски и американски войник едновременно или дори в дуел с Дарт Вейдър е нещо напълно обичайно за това място. Brandenburger Tor (U55, S1, S2, S25, Bus: TXL, 100, M85)

Райхстагът

След като преминете през Бранденбургската врата, свийте вдясно. Така ще видите част от сградата на Райхстага. Заобиколете я и той ще се появи пред вас в цялата си прелест:

    Въпреки че Райхстагът като институция датира още от времето на Свещената Римска империя, сградата е построена след създаването на Германската империя през 1871 г., като строежът продължава между 1884 и 1894 г. Оттогава до ден днешен (с малки прекъсвания) нео-ресансовата сграда подслонява немския парламент (Бундестага). В наши дни името “Райхстаг” се отнася за сградата, а “Бундестаг” – за институцията. През 1916 г. е добавен надписът “Dem Deutschen Volke” (“На немския народ”), като буквите били излети от претопени френски оръдия, пленени при победата във Френско-пруската война.

Пожарът в Райхстага,

извършен на 27 февруари 1933 г. изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в Германия. Той е и от особено значение за нас, българите, защото по обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани дейци на Коминтерна, включително и Георги Димитров. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата) Георги Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, комунистите са оправдани на Лайпцигския процес. Как се е случил пожарът всъщност, не е установено и до ден днешен.

      По време на Втората световна война, когато през 1945 г. Червената армия триумфира над Хитлер, една от най-емблематичните снимки става фотосът на руския офицер Евгени Ананиевич Халдей с войник, развял флага от Райхстага над пушека и берлинските руини. По време на Студената война, Райхстагът остава без никакви функции, защото столицата и парламентът на Западна Германия са преместени в Бон. Куполът е премахнат през 1954 г., за да бъде издигнат нов, стъклен такъв при реконструкцията между 1995 и 1999 г. с височина 24 m и обща площ на прозорците 3000 кв. метра, символизиращ прозрачността на управлението. През 1995 г. отново имаме българска намеса над Райхстага, но този път от коренно различен характер. Христо Владимиров Явашев (известен като “Кристó”), български художник, роден в Габрово напълно опакова сградата в сребристо фолио, заедно със съпругата си Жан-Клод. За целта използват 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя и 15 000 метра въжета! Опакованият Райхстаг остава така две седмици и бива видян от над 5 000 000 посетители. Част от Райхстага е отворена за посетители, където може да се видят оригинални съветски графити, секция от тунела, запазена след пожара, мемориал и мечтата за всеки тъмен балкански търговец на вторични суровини – 8,5-метров изцяло алуминиев орел с тегло 2,5 тона.  Входът е безплатен, но се изисква предварителна резервация онлайн (чисто теоретично може да се наредите и на опашката, обаче тя е чудовищна през цялото време, така че шансовете ви са минимални без резревацията – бел.Ст.). Bundestag (U55, Bus: M85)

Тиргартен (Tiergarten)

[caption id="" align="aligncenter" width="200"] Колоната на Победата (Berliner Siegessäule)[/caption]

автор: Thomas Wolf, www.foto-tw.de, използвана съгласно CC лиценз)

    На запад от Райхстага и Бранденбургската врата започва най-централният и най-големият градски парк в Берлин – Tiergarten. Някога ловен парк, днес Тиргартен е място за почивка, спортни събития като ежегодния маратон, различни паради и шествия… По алеите на парка можете да видите колекция от различни улични лампи и да сравните уличното осветление в Брюксел, Дъблин, Лондон, Копенхаген и други големи европейски градове. В средата на парка се извисява

Колоната на победата,

известна още като Siegessäule (на снимката горе) . Неофициалното ѝ име сред туристите е “Chick on a Stick” (“пиле на клечка”), а официалното – Großer Stern (“Голямата звезда”), тъй като пет улици се събират под формата на петолъчка в обикалящото статуята кръгово движение. Großer Stern (Bus: 100, 106, 187, N26) 67-метровата колона е построена през XIX век, за да увековечи победата на пруските войски над Дания. Във филма на Вим Вендерс “Криле на желанието”, колоната е мястото, където ангелите се срещат. Златната статуя присъства и в клипа на “Stay” на U2, а през 2008 г. Обама избра това място за речта си. Колоната е и символ на гей-обществото в Берлин, тъй като берлинското списание с обяви за гей-запознанства се казва именно “Siegessäule”. В Siegessäule може да се влезе, мястото е отворено ежедневно за посетители.

Още паркове и градини в Берлин

Ако случайно Tierpark ви се стори малък, препоръчваме още няколко парка и градини в Берлин, където да поразпуснете:

  Снимка: © I. Haas, Botanischer Garten und Botanisches Museum Berlin-Dahlem

• Ботаническата градина (Botanischer Garten) – върви заедно с Ботанически музей и предлага над 43 хектара с повече от 22 000 различни растителни вида (на снимката горе). Често има и различни събития като открити концерти. Стандартен билет за вход: 6 EUR. Botanischer Garten (S1, Bus: 188, N88);
• Бритцер Гартен (Britzer Garten) – 90 хектара градинки, полянки, розички и рододендрони, сред които можете да се разхождате дори със специално влакче. Buckower Damm (Tram: M44, Bus: 181);
• Трептов парк (Treptower Park) – мемориален парк за съветските воини, паднали в борбата за Берлин. Тихо и спокойно място, а само на метри от него се намира речната статуя Molekular Man (покрива се и от дългия тур на някои от разходките по вода). Treptower Park (S8, S9, S41, S42, S45, S46, Bus: SEV, 104, 166, 194, N94);
• Градините на света (Gärten der Welt) – ако обичате цветята, в парк Marzahn ще откриете не само европейски, но китайски, японски и дори балийски градини. Стандартен билет: 4 EUR. Gärten der Welt (Bus 195)
• Пауновият остров (Pfaueninsel) – остров насред Шпрее, с десетки екзотични растителни и животински видове… и да, пауни! Намира се на границата между Берлин и Потсдам и отнема над половин ден с пътя. Вход: 2 EUR. Pfaueninsel (Bus 218)

Ако и това не ви стига, може да разгледате и градините и парковете на сраслия се с Берлин град Потсдам. Както казахме, картата за транспорт важи и там. Ние обаче продължаваме от югозападния край на Tiergarten…

Зоопаркът,

ъъъ… всъщност зоопарковете!

В резултат на разделянето на Берлин от стената, днес градът има два зоопарка! Така немската столица е и на първо място в света по брой животни в зоопарк с 19 500 животни от 1500 различни вида! И двата парка имат и програма за запазване на застрашени и изчезващи видове.

 

Снимка: Captain Herbert

 

• Източният парк е Tierpark: по-голям (160 хектара), има интересни изкуствени скали и водопади, както и малка част, която е безплатна за посетители. Tierpark (U5, Tram: M17, 27, 37, Bus: 296, N50).
• Западният парк е Zoologischer Garten и както казахме, намира се в по-централната част, в югозападния край на Tiergarten. Покрива 34 хектара, има аквариум към него и е най-посещаваният зоопарк, а е и важен транспортен възел:  Zoologischer Garten (S5, S7, S46, S75, U2, U9, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Bus: M45, M46, M49, X9, X10, X34, 100, 109, 110, 200, 204, 245, 249, N1, N10, N26).

Комбиниран билет за двата зоопарка и аквариума струва 20 EUR, но имате и по-евтини варианти, възможности за отделна покупка (то си трябват 2-3 дни само за зоопарковете иначе) и отстъпки за групи, ученици, студенти и тем подобни.   Очаквайте продължението   Автори: Петър и Биляна Събеви Снимки: авторите Други разкази свързани с Берлин – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО гор

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Повече от месец продължават протестите в България за оставка на кабинета и нови избори. Гладната стачка на известния поет и общественик Едвин Сугарев бе прекратена, след като състоянието му рязко се влоши. В същото време се очаква ГЕРБ и БСП да започнат диалог помежду си. За ситуацията в България разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, каква е последната информация за състоянието на Едвин Сугарев, продължава ли то да бъде тежко?

- В сряда, на 23-я ден от гладната си стачка, Едвин бе приет по спешност в болница, Фили и малко по-късно стана ясно, че прекратява протеста си. Според лекарите пряка опасност за живота му няма, но, доколкото се разбра, има опасност за здравето му. Истината е, че духът му остана силен, както винаги, но тялото го предаде. Той се надяваше, преди да стигне до здравословните проблеми,  да продължи гладната стачка още доста време, поне двадесетина дни. Казвам го от първа ръка, защото в последното писмо, което ми писа 2-3 дни преди кризата, Едвин направи асоциация с протеста на поета Биньо Иванов преди години. Тогава Биньо изкара 47 дни глад, без изобщо да стигне до здравословен проблем. Но – така било писано и в края на краищата всички, които със затаен дъх следяха изхода от тази надпревара между политиката на живота и политиката на смъртта, вече могат да си отдъхнат. В известен смисъл, разбира се, защото това не означава, че политиката на живота тук е пълен победител.

- Какво имаш предвид, очакваш да последват други драстични форми на протест от негова страна ли?

- Не, Фили, може би аз погрешно се изразих. От страна на Едвин очаквам да прави това, което може най-добре – да пише и да продължи да бъде глас на моралната съвест на България. Стотици хора вече му казаха, че искат точно това и се надявам да се съобрази с тях. На практика гладната стачка успя, макар да бе спряна, преди правителството да падне. Защо успя ли? Първо – Едвин остана жив, като в същото време правителството е достатъчно разклатено и няма връщане назад. Обаче и управляващите спечелиха, те не стигнаха до момента заслужено да бъдат наричани „убийци”. Второ – един неуморим критик не само на сегашното управление, но и недъзите в българска политика изобщо, ще продължи да критикува. Едвин е човек с памет за важни събития от най-новата българска история, а това е ценно, защото иначе кой ще разкаже истината на младите. Трето – конкретният сегашен уличен протест може да си отдъхне. Той също беше под натиск, защото виждаше как песъчинките изтичат в часовника и се чудеше какво да направи, за да падне правителството по-скоро, преди нещо фатално да стане с поета. Сега протестът ще може да се движи само по естествените си вътрешни механизми и срокове на развитие. И четвърто, най-важното, стачката на Едвин Сугарев очерта реално онази червена линия, която спомена президентът Плевнелиев в едно изказване – линията между откритата европейска политика и задкулисната, азиатска игра на политика, между морала и липсата на морал, между красивото и грозното, ако щеш, в крайна сметка – между доброто и злото в този наш многострадален български живот.

- Но, Пламен, да се върнем към въпроса – какво значи казаното, че все пак политиката на живота още не е изцяло победила в България.

- Значи, Фили, че животът тук не се е нормализирал, както би трябвало след повече от 20 години посткомунистически преход, че той продължава да се управлява от фигури и интереси зад кулисите. И изобщо не е случайно, че уличните протести срещу този модел продължават вече повече от пет седмици. Позицията им засега се втвърдява, без да се радикализира. Хората измислят нови и нови мирни форми на протест и го превръщат в поле за артистични прояви, като в същото време притискат все повече управляващите в ъгъла.

- Пламен, но има и групи в защита на управляващите, напомня се, че извън София протестът е по-вял. Наистина ли само София иска лявото управление да си ходи?

- Според последното проучване на НЦИОМ, Фили, 58 процента от хората в страната подкрепят протеста, 42 на сто – не. Това са само цифри, които могат да ни ориентират, но не и да ни кажат истината. Защото, както стана безпощадно ясно, цяла Европа е на страната на протестиращите. Имам предвид наистина безпрецедентното открито писмо, в което посланиците на Германия и Франция директно призоваха управляващите да се вслушат в гласа на протеста. За това говорихме миналата седмица, Фили, но оттогава насам се случиха още неща. Протестиращите минаха пред френското посолство и дълго ръкопляскаха на тази позиция. На другата вечер минаха пред немското посолство и стана същото. Излезе обаче лично посланикът и повтори пред всички вече изразената позиция, въпреки, че тя бе критикувана от официалните български власти. Същият ден обаче изявление направи и посланикът на Холандия, който каза, че се присъединява към призива на двама си колеги и, общо взето, управляващите да си ходят. Това, Фили, не може да се определи по друг начин, освен като истински европейски шамар в лицето на властващата българска левица. Освен всичко друго, подобни развития все повече привличат вниманието на големите чужди медии и те адмирират артистичното поведение и мирния характер на българския протест.

- Пламен, как ще се отразят на протеста обаче два фактора – времето на летните отпуски и възможността единствената опозиционна парламентарна сила – партия ГЕРБ, да започне преговори и да се договори с БСП за някаква форма на голяма коалиция?

- Съмнявам се протестът да затихне заради отпуските, Фили. Всъщност, всички са наясно, че затихне ли веднъж, той няма да се съвземе и енергията му ще отиде на вятъра. На това и разчитат управляващите. Що се отнася до поведението на ГЕРБ, чиито лидер Бойко Борисов онзи ден отправи предложение към социалистите за – цитирам – „разговори по приоритетите на страната”, то смятам, че тепърва това ще се оцени от протеста като голямо предателство, форма да се легитимира левия режим, който всеки ден е на ръба на срутването. Възможността ГЕРБ и БСП да се разберат изправя страната пред възможността за допълнително размиване на политическите реалности и за още по-дълбоко разграбване. Може би, Фили, ще коментираме повече тази тема следващата седмица, като видим конкретните развития. Но намирам, че не са прави онези, които казват – ГЕРБ и комунистите не могат да управляват заедно, защото противоречията помежду им са огромни. Могат, могат, казвам аз, също като оптимиста, когото попитали дали нещата могат да се влошат още повече.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com