ПОЛИТИКАТА НА ЖИВОТА

07/19/13 01:53
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ПОЛИТИКАТА НА ЖИВОТА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Повече от месец продължават протестите в България за оставка на кабинета и нови избори. Гладната стачка на известния поет и общественик Едвин Сугарев бе прекратена, след като състоянието му рязко се влоши. В същото време се очаква ГЕРБ и БСП да започнат диалог помежду си. За ситуацията в България разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, каква е последната информация за състоянието на Едвин Сугарев, продължава ли то да бъде тежко?

- В сряда, на 23-я ден от гладната си стачка, Едвин бе приет по спешност в болница, Фили и малко по-късно стана ясно, че прекратява протеста си. Според лекарите пряка опасност за живота му няма, но, доколкото се разбра, има опасност за здравето му. Истината е, че духът му остана силен, както винаги, но тялото го предаде. Той се надяваше, преди да стигне до здравословните проблеми, да продължи гладната стачка още доста време, поне двадесетина дни. Казвам го от първа ръка, защото в последното писмо, което ми писа 2-3 дни преди кризата, Едвин направи асоциация с протеста на поета Биньо Иванов преди години. Тогава Биньо изкара 47 дни глад, без изобщо да стигне до здравословен проблем. Но – така било писано и в края на краищата всички, които със затаен дъх следяха изхода от тази надпревара между политиката на живота и политиката на смъртта, вече могат да си отдъхнат. В известен смисъл, разбира се, защото това не означава, че политиката на живота тук е пълен победител.

- Какво имаш предвид, очакваш да последват други драстични форми на протест от негова страна ли?

- Не, Фили, може би аз погрешно се изразих. От страна на Едвин очаквам да прави това, което може най-добре – да пише и да продължи да бъде глас на моралната съвест на България. Стотици хора вече му казаха, че искат точно това и се надявам да се съобрази с тях. На практика гладната стачка успя, макар да бе спряна, преди правителството да падне. Защо успя ли? Първо – Едвин остана жив, като в същото време правителството е достатъчно разклатено и няма връщане назад. Обаче и управляващите спечелиха, те не стигнаха до момента заслужено да бъдат наричани „убийци”. Второ – един неуморим критик не само на сегашното управление, но и недъзите в българска политика изобщо, ще продължи да критикува. Едвин е човек с памет за важни събития от най-новата българска история, а това е ценно, защото иначе кой ще разкаже истината на младите. Трето – конкретният сегашен уличен протест може да си отдъхне. Той също беше под натиск, защото виждаше как песъчинките изтичат в часовника и се чудеше какво да направи, за да падне правителството по-скоро, преди нещо фатално да стане с поета. Сега протестът ще може да се движи само по естествените си вътрешни механизми и срокове на развитие. И четвърто, най-важното, стачката на Едвин Сугарев очерта реално онази червена линия, която спомена президентът Плевнелиев в едно изказване – линията между откритата европейска политика и задкулисната, азиатска игра на политика, между морала и липсата на морал, между красивото и грозното, ако щеш, в крайна сметка – между доброто и злото в този наш многострадален български живот.

- Но, Пламен, да се върнем към въпроса – какво значи казаното, че все пак политиката на живота още не е изцяло победила в България.

- Значи, Фили, че животът тук не се е нормализирал, както би трябвало след повече от 20 години посткомунистически преход, че той продължава да се управлява от фигури и интереси зад кулисите. И изобщо не е случайно, че уличните протести срещу този модел продължават вече повече от пет седмици. Позицията им засега се втвърдява, без да се радикализира. Хората измислят нови и нови мирни форми на протест и го превръщат в поле за артистични прояви, като в същото време притискат все повече управляващите в ъгъла.

- Пламен, но има и групи в защита на управляващите, напомня се, че извън София протестът е по-вял. Наистина ли само София иска лявото управление да си ходи?

- Според последното проучване на НЦИОМ, Фили, 58 процента от хората в страната подкрепят протеста, 42 на сто – не. Това са само цифри, които могат да ни ориентират, но не и да ни кажат истината. Защото, както стана безпощадно ясно, цяла Европа е на страната на протестиращите. Имам предвид наистина безпрецедентното открито писмо, в което посланиците на Германия и Франция директно призоваха управляващите да се вслушат в гласа на протеста. За това говорихме миналата седмица, Фили, но оттогава насам се случиха още неща. Протестиращите минаха пред френското посолство и дълго ръкопляскаха на тази позиция. На другата вечер минаха пред немското посолство и стана същото. Излезе обаче лично посланикът и повтори пред всички вече изразената позиция, въпреки, че тя бе критикувана от официалните български власти. Същият ден обаче изявление направи и посланикът на Холандия, който каза, че се присъединява към призива на двама си колеги и, общо взето, управляващите да си ходят. Това, Фили, не може да се определи по друг начин, освен като истински европейски шамар в лицето на властващата българска левица. Освен всичко друго, подобни развития все повече привличат вниманието на големите чужди медии и те адмирират артистичното поведение и мирния характер на българския протест.

- Пламен, как ще се отразят на протеста обаче два фактора – времето на летните отпуски и възможността единствената опозиционна парламентарна сила – партия ГЕРБ, да започне преговори и да се договори с БСП за някаква форма на голяма коалиция?

- Съмнявам се протестът да затихне заради отпуските, Фили. Всъщност, всички са наясно, че затихне ли веднъж, той няма да се съвземе и енергията му ще отиде на вятъра. На това и разчитат управляващите. Що се отнася до поведението на ГЕРБ, чиито лидер Бойко Борисов онзи ден отправи предложение към социалистите за – цитирам – „разговори по приоритетите на страната”, то смятам, че тепърва това ще се оцени от протеста като голямо предателство, форма да се легитимира левия режим, който всеки ден е на ръба на срутването. Възможността ГЕРБ и БСП да се разберат изправя страната пред възможността за допълнително размиване на политическите реалности и за още по-дълбоко разграбване. Може би, Фили, ще коментираме повече тази тема следващата седмица, като видим конкретните развития. Но намирам, че не са прави онези, които казват – ГЕРБ и комунистите не могат да управляват заедно, защото противоречията помежду им са огромни. Могат, могат, казвам аз, също като оптимиста, когото попитали дали нещата могат да се влошат още повече.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com