Пред нас са блеснали житата…

Преди години, иронизирайки съдбата си на студенти, пеехме една пионерска песничка, която много добре се „вписваше” в битието ни. Няма начин онези, които поне малко са „закачили” от соца, да не са я чували. Първа година в Университета – „Пред нас са блеснали житата…”. Втора година – „окъпани от топъл дъжд…”. Трета година – „И ний вървим (4 пъти) нататък… ".Четвърта година – „и няма край, и няма край нашир и длъж…”. Дипломиране – „Ехо, ехо, без край нашир и длъж!...”. На 39-ия ден от Протеста, докато правителството юнашки и на тъмно „актуализира” бюджета, успокоявайки ни възторжено, че въобще няма да изхарчи напълно милиардния заем до края на годината, думите на песничката „Блян” изплуваха в съзнанието ми. Забелязали ли сте, че най-идиотските текстове се запомнят най-лесно? И понякога се оказват удивително точни…

Прочети цялата новина

Свързани новини: