На това му се вика дълго канене. Имам теория, че една камара софтуер никога не бива пуснат като свободен защото авторите ги е срам от бозите, които са натворили.

През далечната 2009 ми трябваше програмка, която да чете mpegts от multicast и да записва резултата във файлове като на всяка минута започва да прави нов файл. Програмата я направих криво-ляво, а пък тя се оказа доста полезна и я използваме постоянно. Преди някоко дни седнах и я преписах и резултатът е tsdumper2 0.9.

С няколко години забавяне и с едно преписване, но поне върши работа. Сега ако си седна на гъза, оправя и пусна tschanstreamer, който използва записаните файлове и реализира timeshift с тях ще е направо екстра...

Мързела е по-голям от TODO-то, а това вече е лоша работа.

Съжителството на пианото и паветата е някак странно, но нашенецът е обръгнал на странности. Вече 23 години той живее в странен, абсурден свят, в който полуграмотният хашлак става експерт по парламентарна етика, някогашното крупие – супер специалист по макроикономика, бившият доносник от ДС – лидер на модерна проевропейска партия, а отявленият бандитюга – крупна политическа фигура… Обаче витиеватият Местан, забравил и ченгесарското си минало, и собствената си заплашителна риторика за възможността от етническо напрежение, патетично произнася: „Да на пианото, не на павето!”. Красиво и някак вкусно. Като захарен памук на клечка, гъделичка със своята сладост съответното сетиво, но не храни.

Оставка преди събора на БСП на Бузлуджа няма да има. Никой ли още не го е казал това? Наивно е да се очаква, че правителството ще предприеме такъв акт при положение, че лидерът на БСП Сергей Станишев говори от името на премиера Пламен Орешарски. Преди Бузлуджа за Станишев оставката на кабинета е немислима.

Говори се, че в самото БСП има гласове за оставка. Депутати социалисти и даже евродепутат от левицата предлагат да се посочи дата за предсрочни парламентарни избори през пролетта, догодина. Според тях това щяло да успокои протестиращите и да ги прибере от улиците и площадите. През това време управляващите можело да работят по ясна програма ден за ден и да изпълнят онези ангажименти, които поддръжниците им очакват от тях.

Става дума за така широко прокламирания социален пакет, който с по 5 лв. на месец ще подобри „качеството на живот” на българите.
Със зъби и нокти се брани и милиардния заем, заради който се актуализира бюджета. Както се разбра от публичното говорене на министър-председателя и на финансовия министър, тези пари били за буфер, нямало да се похарчат до края на годината и с тях щели да се платят задълженията към бизнеса, без да е ясно към кой бизнес и по какви правила.
Освен това в някаква схема се припомня и един емитиран дълг от 800 милиона лв. за плащания към земеделските производители, но както се обясняваше за тези пари още през февруари, те трябвало да дойдат от Брюксел като плащания по усвоени средства чрез оперативните програми. Кой обаче да ти каже истината. И понеже истината не я казват, а и да я кажат вече никой не вярва, ето за това се иска оставка.

Протестът по жълтите павета в София се ползва с много симпатии, но върху него тегнат и антипатии. Независимо от старанието на повечето отговорни медии да пресъздават събитията обективно, не са малко поддръжниците на оглавяваното от Пламен Орешарски правителство. Хората, които не знаят какво точно е Фейсбук и не могат да станат съпричастни на случващото тук и сега гражданско обединение, непосредствено и от сърце, вярват, че протестиращите са вандали и терористи.

Само че как да повярваш, че полицаи не са посягали на протестиращи като си го видял с очите си или красноречиво заснето на видео.

Аргументите за оставка от назначението на Пеевски през кадровите находки на различни нива, скрепени със задкулисни зависимости и зависимостта от гласа на доказано неуравновесен партиен лидер до милиардния нов заем без видима причина и друг от още 3 милиарда за „южен поток” от Русия може да не стигат.

Но от нощта след 40-тия ден на протести се натрупаха списък с нови мотиви за непригодността на управляващите. Някой измисли комисиите за дискусия за актуализиране на бюджета да се съберат в парламента в късния следобед. Някой не предвиди, че тези комисии ще свършат работата си към 19 часа, когато започват протестите. По някаква причина министри и депутати останаха да се мотаят из парламента и след това. След като се оказаха блокирани, някой реши „обичаните” от народа народни представители да си тръгнат с бял автобус през най-гъстата маса от протестиращи точно в 22 часа, когато започват новините на повечето телевизии. Някой каза на тежко оборудваните полицаи за тази цел да премахнат загражденията. Хората не влязоха в охраняваната зона, но някой беше разпоредил на жандармерията да ги изблъска и макар това да се видя добре по телевизорите, после се обясни, че хората сами се блъскали в полицаите. За всичко това също се носи отговорност и се подава оставка, та ако ще и след Бузлуджа заради едната чест на Станишев, който не искаше власт и не искаше да е премиер, но явно е искал да е шев и на премиера.

През тази година се навърши век от знаменателното Илинденско-Преображенско въстание, българския характер на който неведнъж е бил поставян под съмнение в Р. Македония. За съвременниците на това въстание обаче, за представителите на османската власт, за турците, както и за власите и за французите, Илинденско-Преображенското въстание е българско, въстаниците са български комитаджии и населението във въстанатите краища е българско. За това свидетелстват, впрочем, документи на самата османска власт, свързани с въстанието, както и други исторически документи. През 1993 г. Държавния архив на Р. Македония публикува някои от тях, включително разшифровани секретни телеграми на османски управници от онова време.

Неграмотен, но оправен хитрец се пробвал да излъже КАТ, като им пробута фалшива диплома за средно образование, за да може да се сдобие с шофьорска книжка. Колкото и да е неграмотен, кърджалийският тарикат поне не е глупав и е наясно, че в България и за да получиш що-годе прилична работа, и за да изкараш шофьорска книжка, е необходимо да имаш някаква диплома. А след като я нямаш, защо пък да не вземеш просто да си изкараш фалшив документ. Все ще се намери начин да изфабрикуваш една диплома, пък и какво толкова – в държава, където „калинки” успяват да се доберат до сладки постове благодарение на една „дребна” лъжа, защо и един неграмотен циганин например да не използва документ без стойност, за каквото там му е необходимо. Това, че не може дори да се подпише, е само някаква подробност. Може да звучи като частен случай, но всъщност не е. След като наскоро направени проверки установиха, че десетки служители в правосъдното и в земеделското министерство са били назначавани „на едро”...

/Поглед.инфо/ Най-полезните промени в бюджета са насочени към икономическата активност. Предвидени са действия за възстановяването на ДДС.

/Поглед.инфо/ Да си дадем отговор на въпроса имаме ли реална фискална стабилност. Това каза от парламентарната трибуна министърът на финансите Петър Чобанов по време на обсъждането на актуализацията на бюджета. Актуализацията се прави, за да се превър

Претъпкан трамвай в София. Жега. Ватманката бавно се провира през джиткащите по релсите минувачи по "Граф Игнатиев". Вътре едва се диша. На една от спирките се качва дебелана с три торби зарзават, купени от Женския пазар. Удря два-три лакътя и стига до най-близката свободна седалка: - Господине, мястото до вас свободно ли е? - Да, ама и моето ще се освободи, ако седнете... Усмихни се, България! Градският транспорт не е най-приятното място, камо ли през лятото, когато могат да се видят и усетят всякакви "красоти", които през зимата трудно стигат до обонянието ви. Но за всяко нещо си има лек и него трябва да го оставим в ръцете на учените. Този път те измайсторили машина, която успява да превърне човешката пот в дестилирана вода. От една тениска успявала да се "произведе" една глътка от живителната течност. Все пак новината е обнадеждаваща не само за прекомерно потящите се в трамваите, но и за тези във фитнеса. Две пълни жени си говорели във фитнеса. Едната се оплакала: - Моят...

Готвени промени в Закона за вероизповеданията се препънаха. На фона на протести и политическа криза шепа народни представители се разбързаха да уредят въпроси, които са стояли с години не отговорени. По много причини. Зад доброто намерение се скри и плиткоумие. Това не попречи на Църквата да привества намерението.
Правото на собственост върху манастири, храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи на Българската православна църква – Българска Патриаршия, на регистрираните вероизповедания и съответно на техните местни
поделения. Правото на собственост върху тези обекти не може да бъде придобивано по давност от други субекти, извън посочените в изречение първо.” Този текст от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, внесен от група народни представители от трите парламентарни групи в парламента, се прие нееднозначно от обществото и тръгнаха коментари от чули и недочули. Затова и цитирам точно текстът, както е написан в законопроекта. В Изявление на Светия синод по този повод вече беще поставен въпросът: „А кому принадлежат храмовете и манастирите, в които всекидневно ние, Божиите съработници, отправяме молитва към Бога за доброто на боголюбивия ни народ?”
Казват, че целта на проекта е да се уреди собствеността на катедралния храм "Св. Александър Невски". Тъй като храмът не е споменат изрично обаче, се оказва, че нормата би върнала всички имоти на църквата, мюфтийството и еврейската общност, независимо от тяхното предназначение сега.
Тогава от БСП и особено от „Атака” поискаха уточнение. Хората на Волен Сидеров предложиха да има забранителен списък за религиозни имоти, които са паметници на културата. Мая Манолово от БСП уточни, че нормата ще се отнася само за действащи храмове.
И тъкмо в това е разликата дали става дума за имоти или за Божии домове, в които постоянно звучи молитва.
Някой попита дали на Църквата ще се дадат и частно построените параклиси. А защо да не й се дадат да ги стопанисва като са направени за слава на Бога, а не за индулгенция на ктитора.
Тези дни в Перник се заговори за възстановяване на древна базилика. Има идея да се направи и параклис на място с много ПТП-та. Мине, не мине и някой се сети, че в града трябва да има голяма черква. Хайде, холан, да напълним храмовете с народ, да ни станат тесни, да се чудят къде да служат голям брой свещеници и още повече монаси, пък тогава да се караме за имота на Църквата.

кои са основните заблуди, които масово се тиражират от пропагандата по отношение на протеста, вкратце: протестът е платен и организиран. грешка! възможно е да има малки групи платени провокатори, до 10 000 до 50 000 души на площада вече 42 вечери няма как да са платени! това е най-ценното на този ...

въпреки провокациите продлжаваме да искаме да запазим протеста мирен. искаме да си отидете с мир. време е. свършихте доста бели. #ДАНСwithme

Всички обичаме да ни е чисто. Защо ли обаче кварталите ни тънат в мръсотия? Скъсани найлонови торбички са накацали като птички по клоните на дърветата и току от някоя тераса полетят остатъците от снощната вечеря или съдържанието на мръсния пепелник. Да се чуди човек за какво са ни разноцветните кошове, с които искат да ни научат да хвърляме отпадъците си разделно, след като някои от нас не се свенят да се отърват от боклука си направо през прозореца. Заради тези наши съграждани кварталите са се превърнали в смрадливи бунища, които хич не са приятни за окото, а и за носа. Кметът на Пазарджик Тодор Попов предприе безпрецедентна мярка, за да се справи с цапащите. Той се закани, че отсега нататък ще валят масови глоби за изхвърлянето на боклук на нерегламентираните за това места. Цял блок в ромската махала на града пък отнесе санкции заради мръсотията, в която е потънала сградата им. Оттук насетне цялата етажна собственост ще опира пешкира, дори и само един от съседите да има...

Катерина Раковска е родена на 14.03.1973 г. Завършила е Софийския университет. специалност „Екология”, през 2000 г.. От 2004 г. се присъединява към Световния фонд за дива природа (WWF). Експерт е по програмата „Защитени територии и Натура 2000”. - Г-жо Раковска, обяснете какво означава терминът „защитена територия”? - Защитената територия се квалифицира по Закона за защитените територии от 1998 г. Всъщност България е сред първите страни, които въвеждат този закон. Защитени територии са природните и националните паркове, защитените местности, резерватите. Те представляват около 5% от цялата територия на страната. Една от най-старите защитени територии у нас е обявена през 1934 г., когато е обособен първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров – природен парк Витоша. - Кои са най-честите посегателства срещу природата в тези места? - През последните години, когато течеше строителният бунт, това се превърна в най-сериозния проблем. Той е валиден...

Когато научава новината, министър-председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по-зле, и вдига слушалката на специалния телефон.

Софийският апелативният съд прекрати производството за екстрадиция срещу Гергана Червенкова. Същевременно съдът отмени мярката за неотклонение на Гергана от 1000 лева и забраната за напускане на страната. Съдия Лада Паунова отбеляза, че делото за екстрадиция не е същинско производство и не определя вина или невинност. То се основава само на искането на страната, която го е представила. След като то е оттеглено, основанието за делото отпада.

Human Rights Watch: Да се разследва полицейското насилие при протестите в България

Промяната, от която се нуждаем, трябва да започне незабавно в следния порядък: мажоритарни избори в два тура, промяна на закона за референдумите, полупрезидентска република, отзоваване на депутати, пряк избор на съдии и полицейски началници.

Аргументът, че трябва да останат на власт, за да не се спасят от наказателно преследване главатарите на ГЕРБ - означава следното: България не е правова държава - тук не се разследват управляващите, а само онези, които изпуснат властта - това трябва да предизвика някаква реакция в правоохранителните органи. Станишев и Местан казват: на нас ни трябва време, за да разглобим шайката ГЕРБ - затова трябва да сме на власт - т.е. вие в съдебната система работите това, което ние ви кажем.

Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская" е изпратила днес до председателите на Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия, както и до главния прокурор на Р. България, декларация във връзка със случаите на полицейско насилие към протестиращи български граждани.

След успешното завършване на тестовете на завода в Тексас , отделните блокове на новата версия на РН на SpaceX Falcon-9 са започнали да пристигат на базатта на ВВС на САЩ "Ванденберг" , Калифорния.

Орбиталната обсерватория 'Спитцер' е предала на Земята серия снимки на кометата ISON (C/2012 S1), която ще стане най-яркия обект на нощното небе след Луната през ноември 2013, когато ще се гмурне в Слънцето и ще премине в опасна ( за кометата ) близост от фотосферата на светилото.

/Поглед.инфо/ Дебатите по бюджета ще ги проведем, защото ние сме категорично против. Това заяви Бойко Борисов от трибуната в НС.

/Поглед.инфо/ От предната вечер протестите са с променено лице; показаха и второто си лице и вече имат два символа - единият е пианото, събуденото гражданско общество, но за съжаление, вторият - павето.

Днес ще завършим обиколката на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан, после минахме през известния сред мотористите Каменен път и стигнахме Кайсери. За последно обиколихме Кападокия. Днес ще поемем пътя към дома Приятно четене:

Турция на мотор

част пета

От Кападокия към България

    На следващата сутрин станахме рано както си бяхме наумили (апропо, тук се съмва доста по-рано от в София, по простата причина, че сме в същата часова зона, но пък е доста по на изток), за да не пропуснем

шоуто с балоните

преди тръгване! Изкачихме близкия баир точно навреме - балоните един по един започваха да изникват като гъби иззад скалите  

  Голяма красота са... По едно време се опитах да ги преброя, но нямаше шанс! И все пак по моя преценка тази сутрин бяха излетели някъде към 50-60 балона. Балоните си летяха.. За съжаление нашето време изтичаше! Върнахме се в къмпинга да разтуряме бивака и да се товарим на мотора. Път ни чакаше! После семейният съвет беше решил, че ще караме покрай Соленото езеро и оттам по магистралата през Анкара и Истанбул със спане, където замръкнем... Събрахме катуна, избутах мотора настрани, че да не събудя половината къмпинг като го запаля, натоварихме се и тръгнахме. Беше време за прибиране...уви. По пътя за Невшехир отново се любувахме на балоните, които тъкмо се снижаваха за кацане и имахме възможността да ги видим отблизо Влязохме в

Невшехир

(той пътя си минава през града - няма околовръстно), спрях на един светофар точно срещу входа на жандармерията и както спрях

моторът угасна

Натиснах копчето на стартера леко озадачен, защото това беше мотор, който никога не гасне просто така (той след 6 месечно седене палеше от четвърт дето се вика, та да загасне в движение). Моторът запали трудно и работеше все едно го бях задавил или де да знам какво, което още повече ме озадачи. Докато чаках светофара да светне зелено хвърлих по едно око отляво, отдясно, още повече, че ме лъхна и неприятен мирис на нещо изгоряло и хоп - ей ти го проблемът! Отляво по двигателят се стичаше нещо и капеше по ботуша ми! В първият момент реших, че е масло и си викам "Айде, дотук сме - двигателят изби отнякъде и шурна маслото!". Само ми мина през ума къде на майната си бяхме и как щяхме да се транспортираме до България! На брат ми единият бус беше над 20 годишен и нямаше шанс да го пуснат в Турция, а другият беше товарен - демек още пó нямаше шанс да го пуснат да дойде да ни вземе! Сега кой щях да търся дето хем да имаше бус, хем да не е много дърт, хем да е пътнически, за да може да дойде, хем да се навие да си загуби няколко дена с нас, хем да има паспорт... Ебаааааго! Ситуацията хич не беше радостна... Светофарът светна зелено и аз пресякох кръстовището и спрях отсреща точно до входа на жандармите! Ебаааааго! Дремеше ми! Да дойдат да помагат ако им пречим нещо. Разхвърляхме багажа, разхвърлях се и аз и почнах огледа на мотора! Мдааа....дотук добре! Поне не беше масло! Течеше бензин, който стичайки се по двигателят обираше всичката гняс по него и се смесваше със сълзенето на масло отляво на двигателя и затова правеше черна локвичка на асфалта, която аз в първоначалния си ужас бях видял като масло... Резервоарът не беше пробит. Нямаше измъкнат маркуч нещо... Нямаше и скъсан маркуч за бензин някъде доколкото виждах... Ахааа - течеше от маркуча на третия карбуратор! Нямах идея защо би могло да тече оттам, само знаех, че карбовете откакто имам мотора никога никой не беше ги пипал, именно по логиката, че едно нещо щом работи не се пипа, пък и ме кефеше ниският разход на мотора и не исках някой "разбирач" с голямата бормашина (беше ми се случвало вече) да тръгне да ги тунингова! Та по тази причина беше тъмна Индия какво се случваше с карбовете на тази машина! Самозалъгах се, че видиш ли може свещта да е дала фира (не, че го вярвах де) и тръгнах да я сменям! Тук се оказа, че при толкова системното събиране на багажа и толкова подробната подготовка и мъкненето на цял куфар с инструменти, аз съм забравил най-важното - комплекта с гаечните ключове и сега нямаше с какво да развия резервоара! Върха съм...Няма що... С триста зора успях да се преборя с помощта на клещите, смених свещта и хоп! – нищо! Пак шуртеше... Добре, че бяхме в град, че ако бяхме някъде по чукарите ... не знам. Попитахме двамата зяпачи край нас за "Моточиклет уста" (поне знаех вече как е майстор на турски) и те първо с ясен жест ни сочеха часовника (демек – какъв майстор в 7:30!) и после вдигаха рамене и ни викаха "меркез, меркез", т.е. да ходим на центъра и там да питаме. Е, то не ни оставаше нищо друго освен наистина да се насочим към центъра, пък дано не се запалехме дотогава с тоя шуртящ бензин по тоя загрял двигател в тая жега... Подминахме баш центъра и спряхме на поредното кръстовище да питаме някой. Тук се насочихме към най-осведомената информационна агенция по всички земи - бакшишите. Спряхме, поздравихме, с крива усмивка се опитахме да обясним, че видиш ли...нещо си...мотора нали... Таксиджиите ни наобиколиха и аз пак отново - гюнайдън, туй онуй, проблем вар, туй онуй, моточиклет, туй онуй мамата нали...   Аааааа, плесна се по челото единия и като се почна чатъра патъра, чатъра патъра, ама аз нищо не вдявам пък не мога да взема думата от него! След това с включиха и другите двама и те чатъра патъра, чатъра патъра, тонът взе да се повишава и погледите да стават зли, щото единия чатъра патъра и сочеше насам, пък другия чатъра патъра и сочеше натам. Накрая единия плесна другия през сочещата на онам ръка и тамън да стане търкала и аз им викам „Дур, бре багабонти! Айде да ни светнете къде има майстор пък после се трепайте,а? Бен ябанджи...вар проблем... сеир кютек после, а?“ Тогава оня първия пак се плесна по челото и всичките се ухилиха до уши и викат "Ааааа, ябанджи? Аааа, Бургаристан! Комшу! Аааа...оооо...бреееее!" И всичко се реши за миг! Първият бакшиш написа на едно листче нещо и ни го подаде!  После ни осведоми, че оттук направо, на втория светофар вдясно и после да питаме! На листчето пишеше "Моторджу Адем уста...Метал Ище" Ясно имахме координатите на майстор Адем, само дето това метал Ище не вдявах какво беше ама карай.... Надявах се да не значи „Виж им сметката, тяхната мамица!“ Благодарихме и продължихме. Сега как го намерихме това "Метал Ище" не искам да си спомням, само ще вметна, че беше голям зор! А това се оказа, че е някаква бивша складова база или нещо подобно, което е разделено на малки клетки като във всичките има всвъзможни работилнички и сервизи! Сега беше въпроса как да намерим тоя Адем уста, щото метал ище-то хич не беше малко. Тук искам специално и много сърдечно да благодаря на ето този човек дето едвам се вижда на снимката:   [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Тунджай[/caption]   Това е Тунджай! Невероятен човек! И ако някой има път по тези земи и минава през Невшехир нека се отбие за пет минути до Метал Ище-то (пътят за Аксарай минава покрай него и да потърси Тунджай стругаря и да му стисне ръката от наше име! Човекът знаеше само йес, ноу и сори и имам чувството, че ги използваше в произволни комбинации, но пък единият час, който изкарахме при него беше един от най-смислените и наситен с разговори час в живота ми! И така – часът беше 9:00 и сервизът на Адем уста беше отворен. Закарахме мотора там (естествено и тук веднага се събра солидна групичка всевъзможни майстори, които да се посмеят чистосърдечно на старата ни машина). Още по-традиционно майсторът естествено го нямаше - тук бяха само калфата и чиракът, които естествено си придаваха важност! Първо го играха много заети и не ни обърнаха грам внимание и след като се "наиграха" тежко тежко се вторачиха в нашата машина! И тъй като традиционно никой не говореше никакви езици освен турски, аз с две три думи им обясних за проблема, като обяснението ми ще да е звучало нещо от сорта на: „моточиклет бръм бръм...дур на кърмъзъ ламба до жандармата и хоп! моточиклет дур бакалъм... Бастър копче...бръм бръм бръм...кюта-пата, кюта-пата....опаааа.....бензин шууууурррр ...“ Чиракът изчезна нанякъде, пък калфата свойски ме тупна по рамото и ми се усмихна, след което ме накара да си сваля резервоара (не, че не знае как, Алллаааахххх, просто той е калфа, как тъй ще развива сега разни болтове)! Аз му викам, че нямам инструментариум, щото той е майсторът видиш ли (малко гъди-гъди за ушите, к'во да се прави, трябва си понякога) и човекът щеше да му се разчекне устата от усмивка, но пък благосклонно ми подаде цял комплект ключета, че да си разглобявам на спокойствие... Махнах седалката, страничните спойлери и резервоара, а г-н професорът дойде с една голяма отверка, почука тук, почука там и СТОП! По-скоро ДУР! Жестът беше недвусмислен - беше време за закуска! Чиракът се беше завърнал с някаква закуска, увита в мазна хартия... Тъй де – началството му трябваше да яде! Излязох примирено от сервиза и седнах при Поли, която пушеше цигара от цигара в опитите си да се откачи от съседите по сервиз, които определено се забавляваха освен да се смеят на мотора ни, ами и да и предлагат какво ли не. Поседяхме, позяпахме, а аз вече бях готов да купя ей тоя мотор и да си ходим с него, щото взе да ми писва от Брус Лий и неговите прищевки! Новото си беше ново! Ей тоя 125 кубиков Мондиал струваше 1500 лв и беше чистак-бърсак с найлона на седалката! Ако имах идея как да накачулим всичкият ни багаж по него и как точно ще го вкарам в България, бях готов да им оставя Ямахата за части и да го вземам!

Докато умувам върху тези толкова екзистенциални въпроси като нашият бъдещ превоз, калфата явно беше приключил със закуската и ме викна, за да ме осведоми, че проблемът не е в неговата компетенция (нещо, което въобще не съм се съмнявал още от самото начало) и ще трябва да се обади на майстора да дойде. Ясно...очертаваше се още чакане. Поседяхме, к'во поседяхме и майсторът дойде с една малка моторетка от култовата марка Ямасаки! За пръв път бях видял подобно „нещо“ преди години в Сараево и много се смях на името на марката! Това явно беше някаква уродлива китайска кръстоска между Ямаха и Кавасаки, с която съдбата ме сблъскваше отново този път по тези земи. Майсторът беше на средна възраст, много важен и много мълчалив! Още с паркирането на китайското уродче, строи подчинените си, които се разхвърчаха насам натам, нахока калфата, че не е свалил карбураторите, помота се насам-натам като упорито се правеше, че не ни вижда, а един от комшийския сервиз с иронична усмивка и свойско намигване ми каза тихичко, че и Адем уста е имал ямаха, ама навреме я продал видиш ли... И хахахаха... хехехехе.... Сега настъпи моментът на истината! Карбураторите бяха разглобени ииии... Дур, отсече майсторът! Време е за чай! И стана като в оня стар български лаф „Ела ми на гости, да видиш комшията каква хубава ракия има!“ Естествено, седнахме при комшиите да видим какъв хубав чай правят... След половин един час пиене на чай, пушене и сладки приказки, отново беше време за работа. Беше счупена иглата на карбуратора! Как, защо, от какво – нямах представа! Хубавото беше, че имаше откъде да се намери нова игла. Чиракът запали един съмнителен скутер и отпраши нанякъде (предполагам да търси игла), а „нашите“ хора междувременно много се смяха на един полицай с мотор, който мина покрай нас, понеже караше с каска, посмяха се, че те пушат български цигари, а ние турски, поместваха някакъв трактор насам-натам – не разбрах защо – и иглата дойде! Моторът беше сглобен за нула време! Беше време за разплащане и сбогуване! В интерес на истината не ни ощавиха (както обикновено се прави по нашите земи с чужденците!), а и въпреки мудното темпо в 11:30 бяхме готови за път! Евалла! Аферим! Машалла и довиждане!

Ние отново бяхме на път!

И къде от суеверие, къде от някаква прищявка, взех еднолично решение, че ще променим маршрута! Ами ако счупената игла беше знак от съдбата да не минаваме откъдето сме си наумили? Ясно. Новият маршрут веднага беше сглобен - Аксарай, Коня, Афионкарахисар, Кутахя, Балъкесир и отново Чардак, ферибота, Гелиболу, Кешан и т.н. Казахме си по едно „бай, бай“ с хората от сервиза и околностите и отново поехме на път.

Пътят Невшехир-Аксарай-Коня

беше може би най-скучната двестакилометрова отсечка, по която някога съм карал! Евър! Жегата беше потресаваща, щото вече си беше пладне (а тайната ни мисъл от сутринта беше по това време вече да сме минали скучната равнинна и жежка част около Соленото езеро, независимо от коя страна точно сме решили да го заобикаляме)!

 

    В

Аксарай

спряхме да заредим при едни много странни пичове, които в старанието си да заредят мотора "фуль", такова клатене го клатеха, такова подрускване и накланяне го накланяха, че мен направо ми се изправи косата! Тея двамата сигурно бяха на много сериозен процент от продадените горива...

Пътят от Аксарай до Коня

(нещо от рода на 140-150 км) е забележителен с това, че има всичко на всичко 5-6 завоя за целия си километраж (и то плавни! Да не помислите, че за сериозни завои говоря), но пък за сметка на това е хубав и широк! Или поне като изключим някаква си една трета от него, дето е в ремонт и се вдигаше пушилка до Господа... Реклама на Кока-кола в стил Дивия запад? Неее... Обикновена бензиностанция & магазин & място за почивка край пътя за Коня

  Занавлизахме в

Коня

супер изморени, изтощени и обезводнени! Коня е модерен милионен град, който в момента нямахме грам желание да разглеждаме и поради тази причина избрахме най-късия и околовръстен маршрут за оттегляне в посока Афионкарахисар! И все пак ето някои "попътни" снимки от Коня  

  Бегъл поглед към местната Обеля... Това „кварталче“ беше последното преди да се излезе от града и дори беше извън рамките на околовръстното

 

      Естествено минахме и край някакви супер-ултра-мизерни селца (Турция си е страна на контрастите)

    Пътят на фона на това, по което бяхме карали предните дни, си беше леко (да не кажа доста) скучноват, а може би просто и ние се бяхме наситили вече. Път като път... Имаше там някакви планинки в далечината, но май нещото, на което обръщахме най-голямо внимание вече бяха табелите на населените места и намаляващите километри до следващите. Вече дори ненормално претоварените камиони бяха спрели да ни правят впечатление! Явно бяхме претръпнали...  

Стигнахме в

Афионкарахисар

в съвсем прилично време, за да мислим за нощувка. И този град го минахме по околовръстното, което беше в стил "едно голямо продълговато Илиянци" И в

Кютахя

не спряхме, че ни се видя твърде голям град, за да се врем из него, а и все още слънцето не беше залязло! Отпрашихме към Тавшанлъ. Пътят си беше екстра, настроението също.

Тавшанлъ

беше добро попадение! Нито малък, нито голям град. Много спретнат и подреден. Място с дух и усещане за уют! Тук вече беше станало тъмно, а както е печално известно, нашият фотоапарат прави ужасни нощни снимки, пък и за зла съдба обикновено по това време на денонощието вече и двете му батерии са дали фира, та и да бихме искали, нямаше с какво да снимаме. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Оказа се, че собственикът е заклет моторджия и с още някакъв негов познат от Бурса тъкмо теглеха локуми на входа, когато ние акостирахме! Естествено и тук взеха на подбив рожденната дата на возилото ни, дори бих казал, че леко прекалиха като го отнесоха към далечната 1984-та година! Еееее сега, а стига де! Да си имаме уважението някакси! Аз пък не пропуснах да им го върна с удар под кръста! След като чичковците се похвалиха победоносно, че карат БМВ-та, аз небрежно им викам "Е....има и такива моменти в израстването на един моторджия! Живи и здрави, да работите по-здраво и ще си купите и вие по една ямаха! Ето, аз имам 6 мотора в гаража и ни едно БМВ!"... Естествено, спестих небрежно "малката" подробност, че от 6-те мотора само два са изрядни и в движение, ама карай... Другият път ще им кажа ;)

На другата сутрин

доста се чудихме кой точно ден от седмицата е и дали наистина да се прибираме. Ще кажете – каква е тая чуденка през цялото пътуване точно какъв ден е и нямаме ли телефон подръка или интернет или телевизор в стаята, или нещо си друго? Хахаха! Че кой е луд да гони разписание по време на разпускащо пътуване? Че да не съм луд да нося лаптоп? Или пък да се ровя из интернет? Или пък да отида на 2000 км от вкъщи, за да седна да гледам телевизия? Хахахах! Да бе! Телефонът си ми стоеше в джоба и го ползвах единствено, за да затворя ако някой ми звъннеше! Единствено го държах включен, ако съседът ни по гора звъннеше, че има някакъв проблем с къщата... Макар че и да звъннеше все тая... С две думи именно от "благата" на цивилизацията искахме да избягаме и да се скрием тези десетина дни! Ако исках високотехнологично онлайн пътуване, спокойно можех да си седя вкъщи и да пътувам с гугъл ърт колкото ми се ще, докато климатика ми духа хладно във врата и вадя потна студена бира от хладилника. Поразходихме се из градчето, пихме по кафе, натоварихме багажа и дружно решихме да минем през Гърция и да спим някъде там-я в Кавала, я някъде другаде и утре да се прибираме в София... Нещо май май не ни се прибираше особено, защото и днес без особени проблеми можехме да стигнем до нас - бяхме на около 900 км от София. Отново бяхме на път - за седми или осми ден може би

 

Тук теренът отново стана планински,

а пътят изключително скапан, нищо че на картата го даваха като червен първокласен път! Множество участъци в ремонт, където се вдигаше пушилка до Бога, отбий насам, отбий натам, насрещно движение в пушилката, някакви отбивания по някакъв криминален стар тесен път, където и да исках повече от втора не можех да включа. Най-накрая излязохме на вече ремонтирания и "бърз" път! Този път бях направо полудял от скапания терен и ремонти и отвинтих газта и подгоних мотора по плавните завои толкова колкото можеше да върви. Малко преди Балъкесир спряхме да заредим, отморим и хапнем и там все пак решихме благоразумно да се допитаме до сервитьорчето аджеба кой път да хванем за нататък! Добре, че го питахме, щото се оказа, че най-читавият път се оказа, че е точно най-нелогичният според нас - този, който излизаше на Бандърма и оттам към Чардак покрай Мраморно море! Явно ни беше писано да затворим кръга на обиколката си в Турция точно на Бандърма! Нямаше лошо...

Ферибота от Чардак

го хванахме почти в движение (в интерес на истината и на идване и на връщане "чакането" на ферито беше в рамките на 5-6 минути)

В Гелиболу (Галиполи)

слизайки от ферито се наредихме във върволицата зад една баничарка с истанбулски номер!Аз естествено нали съм блейка не съм забелязал, но Поли с орловият поглед веднага е мернала, че човекът ни прави знак да караме след него в посока различна от табелите и колоната тирове, коли и автобуси! Чувствах се като в електронна игра - човекът караше като бесен и минаваше по някакви сокаци, дето бяха тесни колкото да мине кола, дето някакви хора се дърпаха в страни, за да не ги забършем или пресичаха на тъгъдък, че да не ги "отстреляме" и в крайна сметка на петата минута след като слязохме от ферибота, бяхме оставили табелата за Гелиболу зад гърба си. Преди Кешан спряхме отново, за да заредим и да решим в крайна сметка накъде да караме.

Тук вече беше Европа! Личеше си!

Накараха ни да си платим чая, а самият чай беше в пластмасова чашка и за нищо не ставаше... Мдааа... исках обратно в Азия! Европа можеше да си я оставя с лека ръка на меркантилите. Семейният съвет този път изненада дори сам себе си с решението си. Абе, що не ходим до вашите да ги видим, вместо да въртим из Гърция и или да се прибираме! Речено сторено... Часът беше 17:00. Цепехме през Кешан към Одрин и оттам през Хамзабейли (Лесово демек) и оттам нямах представа, но надали бяхме на повече от 450 км. Дет се вика ей го де е! Пришпорих мотора, защото ако исках да стигнем преди полунощ, трябваше да караме много стегнато и бързо! Той пък и пътя между Кешан и Одрин се оказа чисто нов и перфектен!  

Границата

стигнахме някъде към 19.00 щото се оказа, че не е на стотина километра както си мислех, а на 200 и малко, пък и по пътя спирахме да почиваме все пак. Вече нямахме сили за дълго каране без стопове! Естествено, случихме на смяната на митничарите (то май късмета ми по митниците обикновено е такъв).

На турската митница

минахме през първото гише и служителят затвори гишето след нас и хвана гората! Гишето пред нас беше затворено и нямаше никой, разбира се, и ние седяхме насред нищото и се чудехме какво да правим. Поседяхме, повъртяхме се, очаквахме някой да се трогне, ама нейсе - не се! Реших да отида до третото гише (това на изхода на митницата) и да питам. Отидох, питах и човекът ми обясни, че колегата му е на вечеря и да го чакаме.... Супер, няма що! Върнах се обратно, нямах избор... След малко някакъв преминаващ служител ей-тъй между дрuгото ни каза да ходим на гишето, което е в обратната посока и да ги помолим да ни подпечатат паспортите! Отидохме, примолихме се и номерът мина!   Вече бяхме

на българската митница,

където също течеше смяна на персонала! На граничният контрол се оказа някакъв много усмихнат и свeстен човек, който се върна, за да ни пусне, обясни ни накъде да караме, щото ние карта на България не си носехме естествено, а аз оттук никога не бях минавал, пък и Югоизточна България ми е голяма мъгла по принцип и ни проводи да бързаме, като каза да се примолим на митничарите та дано ни пуснат... Да, ама не! Митничарите хич и не се трогнаха от нас... Поседяхме, повъртяхме се, позяпахме, докато след 20-тина минути някакъв служител минавайки отнякъде занякъде ни вика „А, за тук ли чакате? Нещо за деклариране? Не? Цигари?“ Викам му половин пакет... Цигарка ли искаш? А той „Хахаха....за количества питам!“ Абе кви количества бе, човек! С мотора. Пък и те там са по-скъпи... Подкарахме вече у нас и на първият кръстопът се смяхме много! Табели: „Бургас сто и нещо“, „София - триста и малко“, „Русе - триста километра“ Лелееее, в колко малка страна живеехме наистина...

На Елхово

спряхме да заредим, да пием по кафе и да се обадим на всички заинтересовани, че сме си тук вече. Звъннах и на шефа на пътното да питам откъде по дяволите се минава за Петолъчката и дали Котленския проход става за каране и колко ли километра имаме... И отпрашихме! Викам си сега ще карам като изоглавен! То и без това сме в страната на ченгетата-десетолевки та можехме да си го позволим! Е, а

карай като изоглавен по пътя от Елхово за Ямбол, ако си нямаш работа!

Само държах здраво кормилото и бях отворил зъркелите на 16, че да не потънем в някой трап! После според инструкциите на митничаря на село Окоп свихме надясно! Вече беше тъмно, пътчето доста криминално изглеждащо и още в самото му начало беше бодната табела „Пътят до Петолъчката в ремонт!“ Без маркировка, без нищо и дори с два моста, на които половината се ремонтираше и се „бягаше“ в другото платно и това пак без никаква сигнализация освен по един крив знак на сами мостовете, които пък изникваха в нищото! После пък излязохме на някакъв друг път дето беше с чисто нов асфалт и естествено маркировка нямаше, а навън вече беше тъмно като в кучи задник! Криво ляво стигнахме Петолъчката и хванахме Котленския проход. Викам си ще спрем в Котел да пием по лимонада и да починем малко! Малко ми се видя странно като гледах как разните чужди коли пътуваха в пакет от по три - пет коли, бързо и и плътно без да пускат никой между тях, но бързо забравих за тях.

Подминахме Градец. Стигнахме Котел!

Малееееей, откъде беше наизкочил всичкото този сиган, бре!? Тръпки ме побиха! Какво спиране тука? Никакво спиране, ако не искахме хлебарките да ни оглозгат и изплюят само кокалите и никой повече да не чуе за нас! Докато размишлявах над подобни екзистенциални теми просто цопнах в една дупка от липсваща шахта, моторът издрънча, но аз успях да го удържа криво ляво, изпсувах грозно и дадох газ. Тропота на колелото в дупката беше привлякал вниманието на хлебарките и всички впериха жадни погледи в нас! Да, ама не! Това беше Брус Лий! Той не падаше толкова лесно по гръб... После по обратните завои в прохода ми направи впечатление, че на най-шибаните завои имаше разплискано масло! Само на завоите и то само на тези, които бяха с напълно обратни виражи! Никъде другаде! Това ако не беше "кур капан" здраве му кажи! Поради тази причина на един от завоите едвам не влязохме в една насрещна кола! Добре, че човекът имаше добри реакции, та мина почти в банкета, за да се разминем. В Тича също направихме опит да спрем на една бензиностанция, но бързо се отказахме... Ясно - спиране само в крайната точка на пътуването! Това беше положението!

Хошгелдиниз в Булгаристан!

Добро дошли в ЕС! Уелкъм и пак заповядайте! Вече си бяхме у нас! Вече наистина се чувствахме като у нас си! Нямаше грешка! Бяхме си вкъщи... Край Автор: Златомир Попов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Турция – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

/Поглед.инфо/ Двама са провокаторите на протестите - ГЕРБ и президентът Росен Плевнелиев. Това заяви в "Добро утро, България"на ТВ7 издателят Петьо Блъсков.

Пламен Асенов

24. 07. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=44

Не знам с коя дума да започна. Мога да започна със „смърт”, но това никога не е добро начало. Мога да започна с „поезия”, но как ще свърша, след като поезията никога не свършва. Мога да започна с Ирландия, но всяка родина е една за много. Не, няма да ви мъча, ще започна и с трите думи едновременно, като кажа само – Уйлям Бътлър Йейтс.

Йейтс чете „Студено небе”

Превод: Внезапно аз видях студеното, измамно вкусното небе.

Великият ирландски поет Уйлям Бътлър Йейтс чете стихотворението си „Студено небе”. В него, както и във всичките му други стихове, поезията, смъртта и Ирландия живеят заедно. Не е случайно, че в мотивите на комитета, който през 1923 г. му присъди Нобеловата награда за литература, пише – „за неговата винаги вдъхновена поезия, която по крайно артистичен начин дава израз на духа на цяла една нация“.

Ян Фанет, „Думи за истинската музика”

Всички песни в албума „Думи за истинската музика” на ирландеца Ян Фенет, който излезе миналата година, са по текстове на Йейтс. Ирландия обича своя поет. Ирландия изобщо обича своите поети – може би затова и светът ги обича. „В едно общество, отхвърлило изначалното богатство на въображението, едва малцина, не повече от три-четири хиляди на милион, ощастливени от качествата на собствената си натура и от случайното стечение на обстоятелствата, след много и много труд  съумяват да прозрат до дълбините на въображението” – пише Йейтс в един текст, появил се на български в сборника „Кръвта и луната”, в превод на Владимир Трендафилов. Хареса ми неговото скромно – „едва малцина, три-четири хиляди на милион”, при посочването на онези, които съумяват да прозрат. Ако беше българин, щях да го обвиня в манипулативен оптимизъм, но ирландците наистина обичат своите поети. И все пак, не е случайно, че точно поетът Уйлям Бътлър Йейтс често е определян от критиците като „последният романтик”. В литературен смисъл това означава, че, след като той има стихотворение за виното и любовта, ако някой друг след него напише такова, то няма да му се брои за принос към традицията на романтизма. Критиците нямат чувство за хумор, нали?

Йейтс, Пиянска песен

Превод: Виното влиза през устата, а любовта през очите. Това е всичко, което трябва да знаем за истината, преди да остареем и умрем. Вдигам чашата до устата си, гледам те и въздишам.

Това е буквален превод на целия кратък текст от винено-любовното стихотворение на Йейтс с малко некрасиво звучащото на български заглавие „Пиянска песен”. Не е пиянска песен, то е опияняваща песен за живота, дишането и любовта. Какво да ви кажа за любовта – в началото забравих тази четвърта най-важна дума в живота и творчеството на Уйлям Бътлър Йейтс.

Йейтс е роден през 1865 година в Дъблин, в англо-ирландско протестантско семейство. Първата голяма любов идва от майка му. Тя отглежда четири деца с помощта на стари ирландски истории, митове, приказки, песни. После тази любов се разклонява в две, дори три посоки, но в крайна сметка всичко отново се събира и излива в творбите на поета. От този неизчерпаем фолклорен извор Йейтс прихваща здраво ирландската митология като основен поетичен инструмент, романтизма като поетична пелерина и страстта към метафизиката и окултното като специфична житейска и творческа нагласа. Да, при него тази склонност не е поза, както го обвиняват по-късно, а има дълбоки, до голяма степен – фройдистки корени. След Дъблин семейството се мести да живее в Слайго, градче в ирландската провинция, после в Слау, край Лондон, а когато Уйлям е на 15 – отново в Дъблин. Йейтс сменя доста училища, включително сегашния Ирландски национален колеж по изкуства и дизайн. Много предмети изобщо не му вървят. Математиката, естествено, но също и чуждите езици. Предполага се, че той е бил „тонално глух”, което по принцип означава, че човек не различава музикалните тонове, но в неговия случай пречи и за усвояване мелодията на езика. Как тогава създава своите поетични шедьоври, при това в класическата мерена и римувана реч, не в свободния стих – това е добър въпрос с неясен отговор. Чуйте, само го чуйте, няма да превеждам – „Когато остарееш” на Уйлям Йейтс, в изпълнение на Колин Фаръл:

Колин Фаръл, „Когато остарееш”

Така или иначе, когато е на 19, в Dublin University Review се появява и първата поема на Йейтс, герой в която е един магьосник. Следват стихотворения, свързани с езичеството, любовта и рицарите. Критиката ги определя като „не-ирландски”, конвенционални и създадени под влиянието на Шели, Спенсър, Уйлям Блейк и пре-рафаелитите. Три години по-късно Йейтс отново е в Лондон и, освен че пише, проявява една друга своя любов – да основава разни неща и да членува в общества. Започва с Rhymers’ Club, създаден заедно с група лондонски поети, седящи на бира и поезия в една кръчма на Флийт Стрийт. Те стават известни като „трагичните поети”. Цял живот нататък Йейтс членува, отписва се и се записва, изучава, захвърля и пак си навира носа в общества, свързани с мистицизма, спиритуализма, окултизма и астрологията, включително обществото „Призрачен клуб”, прочутия орден „Златна зора”, теософското дружество на мадам Блаватска. Още през 1892 година той твърди – „мистичният живот е център на всичко, което правя, което мисля и което пиша”. Това не е признание с половин уста, а избор на човек, който знае какво прави и защо – както личи и от цялата му поезия. В Лондон Йейтс се привързва още повече към Ирландия, а когато се връща там, създава Ирландския литературен театър. Начинанието е неуспешно, но после с приятели създава прочутия Abbey Theatre, сегашния Национален театър на Ирландия. Той се открива с пиеса на самия Йейтс, който все пак си остава известен не като успешен драматург, а като велик поет. Пиесата се казва, доколкото мога да го произнеса, „Катлийн Ни Хулихан” – женско име, символ на ирландската независимост. Тази, пък и други негови пиеси, носят силен националистически заряд, което не е характерно изобщо за поезията му, в която самата Ирландия е красота, но не и революция.

Езерният остров, песен по текст на Йейтс

Така или иначе обаче, Йейтс се чувства силно ангажиран с борбата за независимост на Ирландия – което е малко странно, като се имат предвид произхода и вярата му. Но тази крушка с национализма си има дълга и красива опашка. Тя се казва Мод Гоун – склонна към окултизъм къдрава чаровница и върл националист, девойка, в която Уйлям се влюбва за секунда. Тя е негова муза почти цял живот, въпреки че му носи доста разочарования. Например – постоянно го обвинява, че не е истински националист, поне пет или шест пъти отказва предложенията му за брак, жени се за радикален ирландец, а сексуално консумира връзката си с Йейтс много години по-късно. „Трагедията на половия акт е вечната девственост на душата” – коментира по този повод той. Така или иначе, въпреки многобройните други връзки, които има, Йейтс се чувства предан на Мод, пише за нея поезия, прави я героиня в пиеси. Но един ден, след десетилетна духовна близост, разбира, че истинската любов си е отишла и се е превърнала в любов по задължение. Тогава Йейт, който е на 51 и е решил твърдо да се задоми, предлага брак на дъщерята на Мод, 21-годишната Изиолт. Тя отказва. Шест години по-рано, когато е на 15, самата Изиолт, за да се спаси от тъжния си живот, му предлага да се ожени за нея, но тогава той, още влюбен в майка и, отказва. Странно нещо е животът. Но, така или иначе, Йейтс се жени за 25-годишната Джорджи Хайд-Лес. „Джорджи ли…..не можеш, тя трябва да е мъртва” – възкликват приятелите му по повод на госпожицата със странно поведение и възгледи, свързани с окултизма. Връзката обаче вдъхва нов живот на Уйлям. На първо време – веднага след сватбата двамата се отдават на тъй наречено „автоматично писане”, практика, свързана от една страна с психоанализата на Юнг и развитието на модерните течения в изкуството, а от друга – с окултистките практики. Джорджи е медиум, говори с духове. Двамата наричат духовете „съветници” и от контактите с тях се ражда философско-поетичната книга „Визия”, издадена през 1925 година. Тогава Йейтс вече е получил Нобеловата награда и е един от най-известните ирландски писатели, избран е за сенатор и се увлича по фашизма на Мусолини. Не чак толкова много, че да зачеркне доброто си име, но достатъчно, за да го помрачи. През следващите години, до смъртта си през 39-та, въпреки разклатеното здраве, той има няколко вдъхновяващи романтично-сексуални връзки и издава доста книги. Критиците го класират дори като една от странните птици в литературния свят, защото издава най-добрите си книги след като е получил Нобеловата награда, а не преди това. Все пак старостта побеждава иначе младия му дух. Йейтс отива в Южна Франция, за да се закрепи здравословно, но там умира. Вече е написал стихотворението си „Смърт”, в което казва, че човекът знае смърт какво е, защото чонекът е създал смъртта. Волята на Йейтс е да бъде погребан и след година, когато името му се забрави, да бъде върнат в любимото си имение в Слайго. Това се случва обаче чак след войната, през 1948-ма. Ирландското правителство изпраща специален кораб, за да прибере останките на своя велик поет. Капитан на кораба – по невероятна приумица на съдбата, е синът на Мод Гоун, голямата любов в живота на Уйлям Бътлър Йейтс. Освен, разбира се, любовта му към поезията, смъртта и Ирландия.

The Cranberries, гробът на Йейтс

Насилие беляза първия гей парад в Черна гора

Френското правителство забрани още две неофашистки групировки

Ердоган води отмъстителна кампания срещу протестиращите

Брюксел следи с безпокойство събитията в България, призова за сдържаност

Три сдружения съдят ВСС за скритите декларации за конфликт на интереси на магистратите

Новото тефтерче на Красьо

Най-дългата нощ на протеста

Медиите по света: Полицията в България използва сила

Омбудсманът: Институциите не признават, че има протест

Пуснах вече една снимка как си падам на главата и полицията ме "спасява" и сега се налага да пусна методите, чрез които полицията "предотвратяваше" терористичните акции. Повтарям, това беше през 2007 г., протестирахме природозащитници за Рила и вие всичкото офисен планкотн, дето сега се барате за средна класа, пет пари не давахте. Ама , хайде, сега сте се пробудили, поне вижте и си вземете поука какви средства срещу себе си, пускам тогавашната си снимка и коментарите едно към едно:

Стойчоказа...

Спасяват те от развилнялата се тълпа;-)

Иначе си добре се надявам?

10:03

lydказа...

Вени, какво се е случило?

14:16

Анонимен каза...

Takaва снимка, публикувана в жълтата преса, внася произзволна интерпретация, напълно илюзорна и напълно в унисон с илюзорния ни свят, накои се възхищават, на някои просто им е тъжно, а екшъна си е екшън, въпрос на вкус.
Гарвана

19:47

Вени Г.каза...

@стойчо
Абсолютно, ако не бяха полицаите, събралите се човекоядци щяха да ме изядат ;-)

@lyd

Историята е от лятото, но я пиша сега, защото ми се струва символ - на нарастващата наглост на управлявъащите.

Ето историята от Индимедиа България:

София, 04.09.07: Репортаж Флаш Моб за Рила на паметника Левски
от Бил Там
(Е-mail адресът не е проверен) 4 септември 2007
Втората Флаш моб акция за спасяване на Природен парк Рила започна около 19:40, когато първите десетина човека започнаха да пресичат пешеходната пътека при Ботаническата градина в посока бившето кино “Сердика”. Преди това още от 18:30 полицията се беше разположила на всички ъгли около паметника на Левски, като видимо бяха повече от всички акции досега. Само автомобилите и джиповете бяха около 15-тина, а там чакаха и дежурните медии, но този път нямаше предавания на “живо”. Към 19 20 вече започнаха да се събират хора, в протеста като цяло участваха около 150-200 човека в пиковия момент.

До 20 часа хората пресичаха пътеките като ченгетата отново приложиха тактиката от Руски паметник да пропускат движението като временно спират пресичащите. Въпреки това движението беше затруднено и се получи задръстване, а полицията беше леко паникьосана, защото по това, което чувахме нямаха ясна идея как да пропускат протестиращите, така че коли да не се оказват в “капан”. Определено не успяваха в това си начинание. Някои от протестиращите подаряваха цветя на спрелите в задръстването автомобили.

Около 20 часа хората се групираха пред сградата на МЕИ, като там станаха и първите леки сблъсъци. Имаше размяна на реплики, а ченгетата определено се държаха нагло и не спазваха собствените си разпоредби, отказваха легитимация, говореха арогантно на “Ти” с хората и други подобни стари, соц. навици. За коланите със “сърп и чук” няма какво да се каже, нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено, а защо носят подобна част към униформата си за мен е обяснимо. От този момент полицията реши да задържи окончателно хората на тротоара и започна групо да спира всеки, решил да пресече пътя. От странат на Сердика също се оформи група от спрени активисти. Това определено радикализира хората и нажежи атмосферата.

Към 20:15 хората спонтанно навлязоха на пътя и блокираха движението, решени да стоят на пътя. Тогава стана и първият сериозен сблъсък, като Невена Гюрова беше съборена и влачена по асфалта, като за мен не стана ясно първопричината. Тя беше затисната с крака към асфалта и определено се нарани леко при грубите действия на ченгетата, независимо, че е на възраст. После стана и отново се включи в протестиращите. В този момент, вече около 20:20, при същият сблъсък беше арестувана и Цвета Христова при опит да я избутат от платното. Цвета отказа и беше буквално влачена, и качена в близкия джип. Това породи яростна вълна от сблъсъци, доста хора се сдърпаха с полицията, имаше псувни, размяна на леки удари в мелето, въпроси “на кого служат те, на хората или на мутрите”.

След това полицията успя да раздели протеста на две групи, които останаха на островчето между двете платна и от страната на Сердика. Хората бяха удържани трудно, като скандиранията не спираха и имаше отделни пререкания с ченгетата. Движението се възтанови.

Около 21:15 групите преминаха спонтанно към сградата на МЕИ. В този момент беше направен опит да бъде задържано още едно момче, но негов приятел разблъска ченгетата, които вече го държаха и буквално го пренесе сред хората и така го спаси от арест. Ченгетата се стъписаха и не реагираха на това наистина смело действие.

Около 21:30, след купон с тарамбуки и много настроение хората започнаха да оредяват, като кордона пред МЕИ продължаваше да пречи на пресичането. Група от протестиращи се насочи към 5-то РПУ на ул. Марин Дринов, където бяха задържаните. По първи слухове към този момент се твърдеше за 4-ма задържани.

Пред РПУ-то се събраха 30-тина човека, като някакъв майор се опита да сплаши хората, че това било неразрешен протест според закона за митингите и събранията....и т.н. Като се опита дори да плаши снимащ, с взимане на камера.

Там се уточни и последната достоверна информация от адвоката на арестуваните. Задържани са Цвета Христова и Красимир Грозданов за “неизпълнение на полицейско разпореждане”, ще им бъдат съставени актове, като за Цвета и за липса на лична карта.
Адвоката помоли хората да се разотидат, да останат евентуално няколко човека и да бъдат тихи. Това било “молба”!? на полицията. Малк опреди това няколко човека се отправиха към БТВ, за да вземат участие по темата в “живо студио”.

До 22 часа задържаните не бяха пуснати, а пред 5-то РПУ все още имаше 20-тина техни приятели и протестиращи.


@анонимен
Струва си, че мога да разбера какво казваш.

11:42

Георги Фурнаджиевказа...

Твърдоглава анархистка (вестника), ей!!! Пък нека е "на възраст":P

16:38

Вени Г.каза...

@Георги Фурнаджии

Точно този вестник - "Свободнжо слово" ги вбеси и в знак на протест, после подскочих и пак - по главата ;-)

А вестникът си струва, много пъти има неща, която никоя традиционва медша не смее да пише.

Те тормозиха да кажа дали от ФАБ (федерацията на младите анархисти) и откъде към го взела, кой го прави и разпространява полицейщшни

С това искам да кажа, че писаното длово е сила. И да отдам моите почитания на zearendilза всичко, което прави за движението на анархистите лично той.

02:09

Как си падам на главата - от полицията

/Поглед.инфо/ Скоро ще се стигне скоро до коктейли „Молотов“, ще има жертви, надявам се да не се случва в момента. Това предупреди пред Би Ти Ви журналистът Иван Бакалов.

ма-фи-я.

напуснах работата си, защото не искам да работя за николай бареков. бях главен сценарист на сериал за тв7, вече не съм. чувствам се свободна и щастлива. 

работих с чудесен екип, благодарна съм за общата ни работа и ме боли, че се разделяме, но след едно негово интервю разбрах, че не мога да продължа. не мога да позволя никога на никой николай бареков и за секунда да използва труда ми за свои цели. 

написаното до голяма степен ще бъде излъчено, но без името ми - по мое желание. оставям зад гърба си неща излезли от душата ми, защото всичко има граници, а аз имам избор и само едно име за цял живот. 

в лятото на моралната хигиена реших, че няма нещо, което да не може да бъде напуснато. свободата ми е по-скъпа от всичко. за другото оставям на бог да решава.

долу.

/Поглед.инфо/ "Всеки ден става по-трудно да се прави диалог с протестиращите. Какво пречи на премиера и министрите да говорят с тях. Не е казано, че трябва да се срещат на улицата. Гледам едно стискане на зъби у управлаващите и показване, че се втърдяват", каза току-що омбудсманът Константин Пенчев в "Денят започва" по БНТ.

/Поглед.инфо/ "Полицията ни провокира. Ние не сме се появили изведнъж на протеста миналата нощ. Полицията дойде да се бута. Хвърляха се камъни. Но полицията няма право да бие невинни хора с вдигнати ръце", каза току-що в ефира на Би Ти Ви актьорът Ивайло Захариев, познат от участието си в сериала "Под прикритие". Той е един от главните участници в протеста.

Интонацията е като интубацията- може да те върне към реалния живот в момент, когато ти е „спрял дъха”.

Простичкия израз „добро утро” звучи като подигравателен упрек към някой, прозрял най-сетне проста истина. Стига да бъде изречен със съответната интонация.

Имаме всички основания да смятаме, че от интубация чрез стимулация на (без)сърдечния мускул има нужда самият премиер Орешарски. Защото вероятно е изпаднал в ситуация на политическа кома, за да мълчи вече втори ден при огромните възможности, които има в неговото положение, да се произнесе по събитията, разбудили световния медиен интерес към България.

Явно „слуховете” за нервната криза на Орешарски и готовността му да избяга от властта, подобно на Борисов, никак не са преувеличени. За това косвено говори не само нежеланието му да говори, но и обгрижването му от червената „бърза помощ” в лицето на чичковците с втвърдените послания срещу протестиращите.

Вътрешният министър и главният му секретар започнаха да ръмжат през зъби със зле прикрити закани, че „могат и повече” от гледна точка на употребата на полицейска сила. Външният министър Вигенин паралелно обикаля телевизионните студия с миролюбиви послания към света до степен, че вече започва да хвали посланиците, отправили остри забележки към управлението на правителството.

Докато Вигенин търси ефекта на смекчения образ навън, вътре БСП се втвърдява със сламката, която 40 дни чакаше да й бъде подадена с цел да се препарира сама на стената на дългоочакваното самосъжаление в ролята на многострадалната Геновева ( на която , намекват вече от Позитано, рога са сложили колегите им от ДПС).

Камъните им се виждат „павета”, а Станишев лично прогнозира успех на старата десница при едни нови избори (каза го днес в парламента като предупреждение към ГЕРБ да си правят сметката какво ще загубят от отлив на гласове).

Най-после БСП е „жертва” в собствените си очи. И това е нещичко в тази суша откъм аргументи, макар манджата да става само за партийна консумация. Този пропаганден силаж им е нужен за преживяне, за да преживеят още някоя друга седмица, месец или дори сезон в управленските ясли.

Обаче Орешарски, когото се опитват да интубират с полицейска електрошокова терапия, продължава да мълчи.

Защо бе, джанъм?-биха попитали коалиционните партньори на ДПС ( за Атака, в свободен превод на български „патриотичен” език- „почему”б.а.) , ако не бяха наясно, че се е сринала фасадата „Орешарски”, зад която се бяха наговорили да се снишават.

Бяха превърнали марката „Орешарски” в удобно убежище на своето лицемерие до степен, че му сковаха образ по подобие на Бойко Борисов- човека, олицетворение на личната власт.

От ДПС се кълняха, че не са в коалиция с БСП, а просто подкрепят Орешарски. Самите социалисти се скъсаха да обясняват как това не е техен кабинет, а на Орешарски. А Сидеров направо е готов да разкъса всеки с побойническите си ръчички, който му припомни как е вдъхнал живот на управлението БСП и ДПС със същия аргумент: просто бил дал гласа си за Орешарски.

Обаче Орешарски се оказа костелив само в техните кукловодски надежди. Също като Пинокио започна май да проявява нормални човешки реакции на съмнение, колебание и дори на умора от абсурда да служи едновременно за проводник на лобистки интереси, за параван на партийни боричкания за постове и за боксова круша на протестиращите граждани, които отлично знаят, че от него не зависи нищо. Освен евентуалното му решение да се събуди.

Добро утро, г-н Орешарски!

P.S. Интонацията си я добавете сами.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Имало много абссурди около смъртта на свещеника, според бившето ченге

/Поглед.инфо/ Протестиращият от февруари народ не желае да вижда в парламента никого от действащите политици, коментира руското електронно издание "Правда.ру". Статията, озаглавена "Безсмислен бунт в България", подсказва, че не трябва да разчитаме на ЕС, а на себе си и на Русия.

/Поглед.инфо/ Софийският апелативен съд ще прекрати днес за изпращане на Гергана Червенкова в САЩ. Това стана възможно, след като във вторник в късния следобед американското посолство съобщи, че прокуратурата в Ню Йорк се отказва да иска екстрадирането на българката засега, пише 24 часа.

/Поглед.инфо/ Предвижда се парламентът да започне работа с първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.

Продукти за 4 порции:
8 филийки типов хляб
100г маринована аншоа
100г краве масло
4 пресни краставички

Приготявне:
Маслото се оставя да омекне на стайна температура. Краставичките се измиват, белят и срязват надлъжно на четири. Редят се в овално плато. Отделят се главите на рибата. Останалата част се реже на ситно. Смесва се с размекнатото краве масло. С пастета се мажат филийките. Поднасят се по две филийки, гарнирани с краставички. Консумират се с айран.

/Поглед.инфо/ Цели випуски от елитните ни гимназии се изнасят да учат в чужди университети. Това показа проверка на „Монитор”. До момента над 4000 младежи са поискали легализация на дипломите си, съобщиха от министерството на образованието.

/Поглед.инфо/ "Бойко Борисов ни разгони фамилията 4 години и не искам сега да си вади дивиденти от моята разкървавена глава", заяви пред ТВ 7 Миглена Ангелова, чиято глава беше разбита от полицаи на протестите във вторник.

/Поглед.инфо/ Делян Добрев заяви, че ГЕРБ няма да се коалира с БСП. Бившият министър и опонентката му Мая Манолова бяха гости в извънредно студио по Нова телевизия. Манолова не пропусна да влезе в спор с вече депутата на ГЕРБ.

/Поглед.инфо/ Това, което видяхме вчера е абсолютно недопустимо за една европейска държава и едно демократично общество. Не може да търсим демокрация чрез нарушаване на човешките права. Това заяви вътрешният министър Цветлин Йовчев на брифинг след заседание на МС.

Властта не иска тежкото да носи. Самата тя достатъчно тежи. Притиснат ли я в ъгъла с въпроси изплъзва се с премерени лъжи. Властта яде и все не се насища. И с вакуум засмуква всеки грош. След себе си оставя пепелища, но пак си пази всичкия разкош. Властта е като камък безсърдечна. Медуза - всеки жив да вкамени. Изменчива и винаги далечна. Виновна... Без осъдени вини.

Неуважаеми ченгета, защо не ви вярвам:

Долуописаната случка е от август 2007 г. Протестирахме против застрояването на природен парк "Странджа". Долната снимка беше тиражирана от някои жълти медии - за да покажат какви лумпени протестират. Аз съм лумпенът, който самоотвержените полицаи извличат. Междуддурогото, без връзка с екопротестите, но във връзка с моите лични възгледи, държа в ръката си вестника на анархистите "Свободно слово"
Когато исках след това да се жалвам, от полицията ми отказаха да приемат жалбата като обясниха, че нямам основание, защото аз съм щяла да си падна на главата, а те в последния момент ме спасили. Истината е, че бях в първите редици на протеста, които хора от първата редица полицаите изтласкваха  и мен, както и други извлякоха със сила, и въпреки че си бях вдигнала ръцете нагоре, това не ме спаси. Нещо, познато и от отминалата вечер.

Затова не вярвам и дума на всички обяснения на властта за това, какво се е случило вечерта. Не им вярвам, защото им ядох попарата преди 6 години. Те са същите. Нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.

Ако протестиращите тръгнат на сблъсък с полицията, властта ще си осигури лоялността на полицаите, която сега е под въпрос. Идеята да се вреже рейса в тълпата целеше именно това. Полицаите го разбраха по-добре от протестиращите и въпреки че се оказаха между два огъня, направиха всичко възможно да се пролее по-малко кръв, отколкото беше планирано.

Google обявиха официално дългоочакваните детайли за новият таблет Nexus 7. Новият 7-инчов таблет беше обявен на тъй-наречената закуска организирана от Google в Сан Франциско с представилтели на медиите. Новият Nexus 7 е наследник на популярният модел но е по-тънъй с 2 мм и по лек, …

HTC, днес обяви, че младите изпълнители Ангел и Мойсей ще заснемат видеото към новата си песен като използват хитовия смартфон HTC One. Вдъхновени от мултифункционалността на модела, музикантите решиха да изпробват и таланта си на режисьори. Тъй като според тях животът им е „пълен филм”, …

Сигурно са малко хората, които не знаят какво е кеч или не са чували за него. Някои може да са го гледали преди години, когато в беше популярен в българския ефир или пък да го гледат и сега. В днешни дни кеча продължава да се …

26 июля, 6.30 pm; 27 июля, 7.30 pm. На фоне наступившей жары приятной прохладой веет от двух концертов, на которых оркестром Грант-парка дирижирует главный дирижер Филармонического оркестра в Тампере (Финляндия) и Симфонического оркестра финского радио, маэстро Ханну Линту. В программе – симфоническая поэма “Дочь севера” и Скрипичный концерт Я.Сибелиуса (солистка – Карен Гомио), а также Четвертая симфония А.Глазунова. В юности Сибелиус мечтал стать скрипачом. Он говорил, что фортепиано “не поет”, а скрипке подвластно все. Отсюда – такая исповедальность, пронзительность Скрипичного концерта композитора. Имена Глазунова и Сибелиуса не случайно соединились в программе этих ...

Най-добрата храна за мен през лятото са плодовете. За закуска, за обяд (сериозно, аз мога да обядвам само с плодове), за десерт. Изобщо, през целия ден мога да ям плодове. Тази моя отличителна черта се запазва и по време на бременността, за което много, ама много се радвам. Продавачът на пазара, от който най-често купувам плодове се изумява с какви количества си тръгвам от тарабата му и се шегува, че това бебе (моето де) си отяде на плодове. Един ден пък реших да отида на Женски пазар и предвид сравнително по-ниските цени на плодовете спрях да пазарувам в момента, в който започнах да се осъзнавам, че не мога да се върна сама с толкова торби. Всъщност, успях, но една баба в трамвая не пропусна да изкоментира, че имам торби и на ушите си.

Второстепенна роля в ежедневното меню заема сладоледът. Другата подходяща, любима храна/десерт за лятото. За разлика от плодовете, обаче него се опитвам да го огранича, предвид празните калории, които ми дава, въпреки удоволствието от консумирането му. Не, в никакъв случай не бих се отрекла от сладоледа, просто сега не мога да му устоя, а не бива да прекалявам. Някои храни просто ме привличат като магнит, особено захарта. Това като че ли не е черта от бременността. Както и да е.

Намирам начин да комбинирам двете любими летни храни и винаги съм смятала, че няма по-хубаво от това да приготвя желаното нещо сама. Съвсем нямам намерение да гарнирам кутия ванилов сладолед с малко нарязани плодове и сметана, въпреки че това е най-лесната и мързелива алтернатива. Имам намерение да приготвя нещо повече от това, което заедно с плодовете да създаде свой неповторим вкус и колорит.

Сладоледена терина

За този десерт използвам две смеси за сладолед, едната от които е с плодове, а другата с шамфъстък. За по-интензивен вкус и цвят в сладоледа с шамфъстък добавих крем (паста) от шамфъстък, която Ники ми донесе от Милано.

Посочените дози са за форма с вместимост 1.700 л. От това количество може да се сервират 10-12 порции.

Терината се състои от:

1. 1 доза сметанов сладолед с нектарини и малини (рецептата по-долу)
2. 300 г сладолед с шамфъстък + 50 г крем от шамфъстък
3. 140 г какаови бисквити, натрошени на едро
4. допълнително нектарини, малини и шамфъстък за сервиране

За сметановия сладолед с нектарини и малини (1 доза):

• 400 г заквасена сметана
• 250 г кафява пудра захар
• 200 мл животинска сметана, не по-малко от 30% масленост, добре охладена
• 300 г нектарини, нарязани на дребни кубчета
• 200 г малини

Заквасената сметана и пудрата захар се разбиват с миксер или телена бъркалка докато се образува гладък крем.

Течната сметана трябва да бъде добре охладена и масленост над 30%, за да се разбие хубаво. Разбива се с миксер на не много стегнат крем. Добавя се към заквасената сметана със захарта и се разбърква с шпатула докато сместа стане еднородна. Накрая се добавят плодовете и внимателно се разбъркват в сместа с шпатула докато се разпределят равномерно. Не е необходимо да се оставя да стяга преди сглобяването на терината.

За сладоледа с шамфъстък:

Имах предварително направен сладолед, затова го оставих на стайна темпепартура да се отпусне леко и го смесих с крема от шамфъстък.

Когато сладоледът се приготвя на момента е необходимо да се остави в камерата на хладилника за около 4 часа докато започне да стяга, преди да се сглоби терината с него.

Сглобяване:

Подготвя се съд с форма на терина с вместимост 1.700 л или повече. На дъното на съда се разпределят половината от натрошените бисквити. Върху тях се изсипва половината от сметановия сладолед и се заглажда по цялата повърхност. По средата се слага цялото количество от сладоледа с шамфъстък и се разпределя равномерно. Върху него се изсипва останалата половина от сметановия сладолед. Най-отгоре се поръсва с останалите какаови бисквити.

Терината се слага във фризера и се оставя да престои една нощ.

За да се обърне в сервизна чиния или поднос, терината се потапя за кратко в топла вода, за да се отлепят страните от съда. Ако терината няма да се сервира цялата наведнъж не е необходимо да се обръща, а може да се срежат в съда и извадят необходимия брой парчета. При сервиране може да се гарнира с допълнително плодове и шамфъстък.

Сладоледена терина е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Професионалната социална мрежа LinkedIn официално обяви активирането на Sponsored Updates за бизнес страници. Това стана след като в официалния блог на компанията излезe пост на Дейвид Хан, който хвърля повече яснота върху този тип услуга. Подобна крачка от страна на LinkedIn ще позволи на всяка компания, …

Освен в социална мрежа за споделяна на интереси, Facebook се превърна и в една чудесна платформа за маркетинговите експерти за постигане на фирмените цели. Един от най-авторитетните сайтове за социални мрежи Social Media Examiner ни дава 17 ценни съвета как можем да използваме Facebook Graph …