Кипър – банкови развития

Вчера Кипърската централна банка обяви решението си как ще процедира с банковата криза в страната. Както знаем, през март двете най-големи банки в Кипър фалираха, а правителството нямаше възможност да ги спаси (защото и самото правителство е пред фалит и имаше нужда от спасителни заеми).

Още през пролетта беше решено, че малките вложители (до 100 хиляди евро) ще бъдат изцяло защитени, но големите вложители ще загубят част от парите си, тъй като няма кой да покрие загубите. Дискусионният въпрос беше какъв дял от големите влогове да бъдат “отрязани” (haircut). Отговорът за едната от кипърските банки (Bank of Cyprus) вече се знае – 47.5%.

Технологията в Bank of Cyprus е следната:

- 47.5% от всички големи депозити ще бъдат превърнати в акции, т.е. големите вложители ще получат акции в банката в замяна на загубените си средства

- останалите 52.5% от депозитите ще си останат депозити, но има временни ограничения в тегленето им

Чрез трансформацията на 47.5% от депозитите им, практически, големите вложители в Bank of Cyprus стават собственици на банката. Това, разбира се, е нож с две остриета – има възможност (ако банката се управлява добре и кипърската икономика се възстанови) банката да стане печеливша, цената на акциите да се повиши и собствениците да възвърнат част от парите си. Обаче, има риск банката да продължи да има загуби и тогава акциите й няма да струват много, т.е. депозитите превърнати в акции може да бъдат почти изцяло загубени.

Сериозен е проблемът с остатъка от 52.5% от големите влогове. Те няма да бъдат превръщани в акции, т.е. остават си влогове, обаче, достъпът до тях е временно ограничен, за да се избегне масово теглене и банкова паника. Позволява се теглене само на ограничен размер дневно (300 евро от банкомат или гише), плащане с банкови карти и плащане на доставчици и служители. Проблемът е, че свалянето на такива капиталови ограничения е много трудно – в Исландия те продължават да са в сила вече 4-5 години след банковата криза.

При другата голяма банка, Laiki (Cyprus Popular Bank) положението е още по-тежко. Банката практически е във фалит/ликвидация. Малките влогове до 100 хиляди евро са преместени в Bank of Cyprus, а големите влогове остават в Laiki. Големите вложители в Laiki вече не са вложители, а кредитори на една фалираща компания (тя дори вече не се води банка) и могат да получат нещо обратно само след продажба на активите й. Вероятно загубите на вложителите в Laiki ще са много по-високи от 47.5%, а и ще чакат дълго време докато получат каквото и да било като плащане.

 

Да се вгледаме в причините за кризата:

1. Двете кипърски банки неразумно бяха инвестирали много пари в Гърция, в гръцки държавни облигации, както и в лоши кредити

2. Двете банки нямаха достатъчно собствен капитал, за да покрият загубите си, нито пък акционерите им имаха възможност да увеличат капитала им

3. Кипър нямаше натрупан фонд за гарантиране на влоговете, нито фонд за преструктуриране на банките

4. Банковата система на Кипър беше изключително голяма почти 10 пъти по-голяма от икономиката, т.е. трудно можеше да бъде спасена от кипърското правителство, дори и то да имаше пари

5. Кипърското правителство имаше твърде големи дефицити и дългове и нямаше възможност да отдели пари за спасяване на банки

6. Голяма част от вложителите в Кипър са чуждестранни граждани, вкл. от Русия и други страни извън ЕС, което намали стимулите за спасяването им на национално и европейско ниво.

Накратко, банковата система на Кипър не само беше изключително податлива на криза, но и неподготвена да се справи с кризата когато тя дойде. Това е най-лошата комбинация (за сравнение, по всяка от точките 1-6 Кипър беше в най-лошата възможна позиция в ЕС, а България е в другия край, сред добре представящите се страни в ЕС).

 

Блогът за икономика 2013

Прочети цялата новина

Свързани новини: