Шефът на Еврогрупата "неправилно" е говорил за Кипър като модел за Европа

Беноа Кьоре, член на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че председателят на Еврогрупата, холандецът Йерун Дейселблум е сгрешил, казвайки че спасяването на банките в Кипър би могло да послужи като модел за Европа, предаде Франс прес във вторник. "Дейселблум сгреши като каза това, което каза", коментира Кьоре в ефира на радио Европа 1. "Случващото се с Кипър не е модел за останалата част на еврозоната, защото ситуацията бе достигнала мащаб, който е несравним с положението в която и да е друга страна", каза Кьоре. В понеделник в интервю за Ройтерс и "Файненшъл таймс" Дейселблум каза, че решението в Кипър да бъдат наложени загуби на банковите акционери, притежателите на облигации и дори на собствениците на големи банкови депозити трябва да стане подход на общността за справяне със затруднени финансови институции. Дейселблум, който е и министър на финансите на Холандия, отбелязва, че собствениците на банки и инвеститорите трябва да бъдат държани отговорни преди да се поглежда към държавните пари или други инструменти, идващи от държавата. Според Шантал Хюз, говорителка на европейския комисар за вътрешния пазар и финансовите услуги Мишел Барние, цитирана от Франс прес, Европейската комисия е припомнила, че амбицията й е след време данъкоплатците да спрат да плащат за затруднените банки от еврозоната. Тя увери, че случаят с Кипър е уникален. Спасителният план за Кипър, утвърден през нощта срещу понеделник, предвижда затварянето на втората по големина банка в страната, Лаики (Laiki), и преструктуриране на най-голямата, Кипърската банка (Bank of Cyprus), в замяна на заем от 10 милиарда евро, платен до голяма степен от страните членки на еврозоната, следователно от данъкоплатците. Загуби обаче ще понесат  и акционерите, държателите на облигации и незастрахованите вложители. "Не може да се каже, че това (спасяването на Кипър) е отличен модел и че трябва да се използва отново в бъдеще. Защото не би трябвало да се озоваваме в такива обстоятелства с нашата система за единен банков съюз", отбеляза Шантал Хюз. "Освен това след време ще имаме рамка за закриване на банки, която ще определя как да се справяме със ситуация, при която банките са изправени пред затруднения. Ще имаме кутия с всички необходими инструменти за предотвратяване на банков фалит, предварителна намеса или управление на банков фалит", подчерта тя. Проектът предвижда в случай на контролиран фалит да участват, при известни условия, акционерите, кредиторите и вложителите. В момента предложението на Брюксел се обсъжда с Европейския парламент и Европейския съвет. Не се очаква той да бъде готов преди 2018 година.

Прочети цялата новина

Свързани новини: