Цифров преход: дело C-376/13 Европейска комисия срещу България

На сайта на Съда на ЕС вече могат да се видят исканията на Европейската комисия по делото ЕК срещу България за цифровия преход.

Някои смятат, че България не се е защитила достатъчно активно и затова делото за цифровия преход стига до съдебна фаза. Част от тях са истинската причина за делото. Кои са те? Асен Григоров попита преди време ресорния тогава министър в правителството на ГЕРБ Ивайло Московски за собствениците на мултиплексите. Нямам представа, каза Московски, но ще проверя и ще кажа в понеделник. И напомни, че преходът започна по правила, приети от Тройната коалиция.

Други положиха немалко усилия да се стигне до съд. Включително тези, за отстраняването на които бяха написани изисквания, процедури и условия, така че цифровият преход да се окаже в ръцете на онези, за които ще научим в понеделник.

Понеделник не е настъпил.

Нямаме представа -  но имаме  дело  срещу България.  

Ясно е от доста време: плащаме – пари, свобода или и двете.

*

Иск, предявен на 2 юли 2013 година – Европейска комисия / Република България

Дело C-376/13

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun, Г. Колева, L Malferrari)

Ответник: Република България

Искания

Европейската комисия счита, че Съдът следва:

да установи, че като ограничава съгласно § 5а, алинеи 1 и 2 от ПЗР на ЗЕС до две броя на предприятията, на които може да бъде предоставен радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и на които се издава разрешение да предоставят съответната електронна съобщителна услуга (като потенциално тези предприятия са можели да бъдат до пет), Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 1 от Директивата относно конкуренцията;

да установи, че като забранява съгласно член 47а, алинеи 1 и 2 и член 48, ал. 3 от ЗЕС на предприятия – доставчици на телевизионно съдържание, чиито програми не се излъчват в Република България и свързаните с тях лица, да участват в конкурсните процедури за предоставяне на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и да предоставят съответните, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, на член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата директива;

да установи, че като забранява съгласно член 48, параграф 5 от ЗЕС на притежатели на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване да строят електронни съобщителни мрежи за излъчване на радио- и телевизионни програми, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, на член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата директива.

да осъди Република България за заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Европейската Комисия твърди, че Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2 параграфи 1 и 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77/ЕО1 на Комисията от 16 септември 2002 г. относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи (“Директива относно конкуренцията”), член 7, параграф 3 от Директива 2002/20/ЕО2 на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (“Директива относно разрешението”) и член 9, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО3 на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (“Рамкова Директива”).Република България не е изпълнила изискването на член 2, параграф 1 от Директивата относно конкуренцията, според който Държавите-членки не могат да предоставят, нито да запазят изключителни или специални права за изграждането и/или експлоатацията на електронни съобщителни мрежи или за предоставянето на електронни съобщителни услуги. Посредством законодателен акт, Република България е ограничила до две броя на предприятията на които да бъде издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване (като потенциално е можело да бъдат до пет) и които да осъществяват услуги като мултиплекс оператори на територията ѝ. Това е било направено на базата на критерии, които са били непропорционални и не са били обективни. По този начин Република България е създала специалн

и права за осъществяването на тези електронни съобщителни услуги.Република България не е изпълнила изискванията на член 2 параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата Директива, според които радиочестотите за осъществяване на електронни съобщителни услуги трябва да бъдат предоставяни на базата на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии. Република България е определила критерии за участие в конкурсни процедури за предоставяне на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване, които не са били пропорционални на преследваните цели; посредством приемането на критерии за предоставянето на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване, които не са били пропорционални и по този начин са могли да попречат на редица предприятия да участват в тези конкурсни процедури, Република България не е изпълнила задължението си по член 2, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията да гарантира правото на всяко предприятие да предоставя електронни съобщителни услуги.

Труд по казуса: Цветан Василев – господарят на ефира


[Словения, sLOVEnia!] Част 3: Пиран, солената целувка на Истрия!

Пиран! Само като се сетя за това малко средновековно бижу, миещо се в омагьосващите води на Адриатика и неволно облизвам устни, усещайки соления му привкус.


Словения има съвсем мъничка брегова ивица - буквално късче от полуостров Истрия, доминиран предимно от хърватите. Само че дори това малко късче е събрало толкова много красота!

Отправяме се към Пиран откъм Италия - тъкмо се завръщаме от една отбивка до Триест и вече сме жадни за непринуденото очарование на Словения. Пътят преминава покрай другите два по-големи града по крайбрежието - Копер и Изола и е доста натоварен. Буквално пълчища летовници са се запътили към местната курортна перла Порторож. Ние обаче следваме друг план и сме в търсене на издадения навътре в морето като игла средновековен град Пиран. 



Още с наближаването на града от всички страни започват да изникват табелки, указващи наближаването на паркинг. Щом има толкова табелки за този прословут паркинг, значи това ще да е Дъ паркинг, казвам си и покорно се отправям натам. Така се и оказва. Пиран е миниатюрно градче с изцяло исторически облик и невероятно тесни улички. Предвидливите словенци са решили да го запазят в този му очарователен вид и са построили гигантичен паркинг на входа на града. Спираш там, оставяш си колата, а после се мяташ на безплатния shuttle bus, който тръгва на всеки половин час и те стоварва в самия център. Разбира се, плащаш си престоя на час, който не е никак малка сума, но колко ли пък време ти трябва, за да разгледаш подобен град?

Ето ни в центъра. Слънцето припича жестоко на площад "Тартини" със статуята на известния италиански композитор. Архитектурата е типично средиземноморска - тънички и наблъскани една в друга кокетни къщички в топли цветове, а над тях се извисява огромната камбанария на църквата "St. George". Отправяме се към нея, промушвайки се през тесни завои, изкачвайки стълби и почти надничайки през прозорците на скупчените наоколо къщи. Самата църква е изградена на най-високото място в града, а камбанарията й, разбира се, е туристическа атракция. Срещу 1 евро можеш да се изкачиш до самия й връх по тесни дървени стъпала. Отгоре гледката е безумна - целият полуостров е оранжев от покривите на къщите и се врязва като игла в лазурните води на Адриатика. На самия му връх се извисява интересна сграда от бял камък (предполагам фар или нещо подобно), която единствено се откроява в различен цвят.

Да стигнеш до другия край на града отнема само няколко минути. Разхождайки се по крайбрежието забелязваме, че няма конкретно обособен плаж, а всеки използва каменистия бряг както намери за добре - една хавлия върху нагорещения бял камък е достатъчна. Решаваме да пробваме и ние. Водата е зверски солена, веднага установяваме. Толкова солена, че на практика не можеш да потънеш - дори няма нужда да плуваш, просто се носиш като дървена талпа. Ако бързо не си вземеш душ след подобно къпане, солта полепва по цялото тяло и усещането е много... странно.


Разбира се, навсякъде по крайбрежието гъмжи от привлекателни местенца за хапване. А да отидеш в подобен град и да не опиташ някой от даровете на морето си е голяма минавка. Правим пауза, за да опитаме от местните миди и рибата на деня. Солта е попила навсякъде - в храната, във въздуха, във всяко парченце реалност. И няма как да бъде иначе - оказва се, че солта е запазена марка на Пиран. От 700 години в района се добива сол, за което свидетелства и едно любопитно магазинче в центъра, където туристите се захласват по най-разнообразни разфасовки и  изделия от тази суровина. Можете да си вземете дори шоколад със сол.


Любопитен факт, който научих по-късно е, че през 2010 г. Пиран става първият град в бившия Източен блок, който си избира за кмет... черен. Хайде сега си представете нещо подобно у нас и ще видите една от многото разлики, които ни отдалечават от този интересен народ.

Следобедът вече преваля, когато се качваме обратно на shuttle bus-а и се връщаме към паркинга. Отбивката до словенското крайбрежие напълни очите ни с цветове, които ще отнесем със себе си от Пиран. А усещането от шофирането покрай толкова синьо море само на метри от пътя е усещането за абсолютна свобода!

Вижте още от Словения:

Блед - пътуване до Рая
Езерото Бохин и водопадът Савица - рапсодия в зелено и синьо

Борис III - 70 години историята още не е дописана

На днешната дата 28-ми август, през 1943 година умира цар Борис III, последният действащ български монарх.


(Въпреки че синът му Симеон II e бил цар между 1943 и 1946 година, вместо него управлява Регентски съвет)

На цар Борис се пада участта да преодолее последиците от двете национални катастрофи, свързани с Междусъюзническата и Първата световна война, възстановяването на икономиката и преодоляването на изолацията на България.

Преживява няколко преврата.

През 1940г. дори успява да постигне дипломатическа победа, приклещен между месомелачките на Хитлер и Сталин - България успява да си възвърне Южна Добруджа с градовете Тутракан, Балчик, Силистра, Шабла, Добрич, Дулово и т.н.

Вероятно с цената на присъединяване към Тристранния пакт.

Едва ли някой си прави илюзиите, че спасяването на евреите в рамките на „Стара България“ е станало без знанието и въпреки волята му. 

Изпращането на евреите от Македония, Тракия и Западните покрайнини в лагери също едва ли е минало без неохотното му съгласие. 

Някои исторически извори сочат, че вероятно е ставало дума за сделка за спасяването на живота на едни за сметка на други. Чудовищно е, но преди да го осъдим безжалостно се чудя всеки един от критиците му какво ли биха направили на негово място. 

Въпреки че се навършват точно 70 години от смъртта му, България дължи на своя последен цар честно отношение и справедливост.

В Македония последният български цар е любима мишена на всякакви пропагандисти. В Скопие, например, в новопостроения музей на Холокоста, цар Борис е посочен като основния виновник за депортирането на македонските евреи. Дотам, че дори в музея няма снимка на Хитлер, а само на българския цар. 

Същият цар, който е бил посрещнат много сърдечно в същите тези македонски градове като освободител и обединител на българите.

Може би има и известен подтекст в това отношение ;)

Не смятам, че има заговор или мистерия около смъртта му. След депортирането на македонските и тракийските евреи, след битката при Курск, десанта на Съюзниците в Италия и изхвърлянето на силите на Тристранния пакт от Африка, Борис III със сигурност е знаел какво очаква както него, така и България и най–вероятно не е издържал на напрежението. 

Лошото (както и доброто) на монархическата институция е това, че децата хем носят отговорност за родителите си и въобще за предците си, хем се възползват от наследствените си привилегии.

Симеон II, наричан още Симеон Сакскобургготски, наскоро разкритикува протестиращите за  „липса на респект към институциите“ и за това че „се излагаме пред света“ като „плашим и инвеститорите, и туристите.“ 

Не знам какво е мотивирало сина на Борис III и бивш български министър–председател да напише това обръщение, може би е искал да не бъдат отменени честванията на баща му в България. А може и мотивите да са му по–прагматични.

Но както това, което прави бащата, тежи на сина, така и това, което направи сина, ще тежи на бащата.

Въпреки това, планираният почетен караул на гроба на Борис III се отменя. Жалко. Годишнината беше добър повод да изтръгнем от себе си малко по–честно отношение към миналото, още повече че две трети от едно столетие не са малко време.

Сдобряването с миналото остава за по–добри времена.



Оставка!

Борис III - 70 години историята още не е дописана

На днешната дата 28-ми август, през 1943 година умира цар Борис III, последният действащ български монарх.


(Въпреки че синът му Симеон II e бил цар между 1943 и 1946 година, вместо него управлява Регентски съвет)

На цар Борис се пада участта да преодолее последиците от двете национални катастрофи, свързани с Междусъюзническата и Първата световна война, възстановяването на икономиката и преодоляването на изолацията на България.

Преживява няколко преврата.

През 1940г. дори успява да постигне дипломатическа победа, приклещен между месомелачките на Хитлер и Сталин - България успява да си възвърне Южна Добруджа с градовете Тутракан, Балчик, Силистра, Шабла, Добрич, Дулово и т.н.

Вероятно с цената на присъединяване към Тристранния пакт.

Едва ли някой си прави илюзиите, че спасяването на евреите в рамките на „Стара България“ е станало без знанието и въпреки волята му. 

Изпращането на евреите от Македония, Тракия и Западните покрайнини в лагери също едва ли е минало без неохотното му съгласие. 

Някои исторически извори сочат, че вероятно е ставало дума за сделка за спасяването на живота на едни за сметка на други. Чудовищно е, но преди да го осъдим безжалостно се чудя всеки един от критиците му какво ли биха направили на негово място. 

Въпреки че се навършват точно 70 години от смъртта му, България дължи на своя последен цар честно отношение и справедливост.

В Македония последният български цар е любима мишена на всякакви пропагандисти. В Скопие, например, в новопостроения музей на Холокоста, цар Борис е посочен като основния виновник за депортирането на македонските евреи. Дотам, че дори в музея няма снимка на Хитлер, а само на българския цар. 

Същият цар, който е бил посрещнат много сърдечно в същите тези македонски градове като освободител и обединител на българите.

Може би има и известен подтекст в това отношение ;)

Не смятам, че има заговор или мистерия около смъртта му. След депортирането на македонските и тракийските евреи, след битката при Курск, десанта на Съюзниците в Италия и изхвърлянето на силите на Тристранния пакт от Африка, Борис III със сигурност е знаел какво очаква както него, така и България и най–вероятно не е издържал на напрежението. 

Лошото (както и доброто) на монархическата институция е това, че децата хем носят отговорност за родителите си и въобще за предците си, хем се възползват от наследствените си привилегии.

Симеон II, наричан още Симеон Сакскобургготски, наскоро разкритикува протестиращите за  „липса на респект към институциите“ и за това че „се излагаме пред света“ като „плашим и инвеститорите, и туристите.“ 

Не знам какво е мотивирало сина на Борис III и бивш български министър–председател да напише това обръщение, може би е искал да не бъдат отменени честванията на баща му в България. А може и мотивите да са му по–прагматични.

Но както това, което прави бащата, тежи на сина, така и това, което направи сина, ще тежи на бащата.

Въпреки това, планираният почетен караул на гроба на Борис III се отменя. Жалко. Годишнината беше добър повод да изтръгнем от себе си малко по–честно отношение към миналото, още повече че две трети от едно столетие не са малко време.

Сдобряването с миналото остава за по–добри времена.



Оставка!

Агент на шести отдел на ДС и съдружник на Черепа организира контрапротестна група

tanev-radev-cherepa

Компанията: Владимир Танев - агент "Спасов" (най-ляво), Радосвет Радев - агент "Карак" (центъра) и Васил Божков - Черепа (най-дясно)

Владимир Танев, разкрит като агент "Спасов" на шести отдел на ДС от Комисията по досиетата, стана създател и идеолог на антипротестна група във Facebook. Танев е журналист, работил в Дарик Радио и бивш съдружник на Васил Божков - Черепа във фирмата "МНД".

tanev-mnd

През 1997 г. Танев, Черепа, Радосвет Радев - агент "Карак" и Тошо Тошев - явочник "Бор" влизат в съвета на директорите на акционерното дружество "МНД" АД, което е с предмет на дейност електронни и печатни медии.

Дейността на "МНД" АД е прекратена в края на 2006 г., като тогава дружеството е било собственост на Медия Холдинг (издател на Труд и 24 часа), Нове Холдинг на Божков и Дарик Радио на Радосвет Радев. Тази неизвестна до монента корпорация може да бъде заподозряна като шапка на медиен холдинг оглавяван от Черепа.

Васил Божков - Черепа е цитиран в няколко доклада на американските посланици в България като водеща фигура в българската организирана престъпност. През 2003 г. като кандидат за кмет на СДС премиерът Пламен Орешарски се срещна с него и това стана причина кандидатурата му да бъде оттеглена. 

Вицепремиерът в правителството Орешарски Даниела Бобева също има топла връзка с Васил Божков - Черепа, разкри по-рано Биволъ.

Групата създадена от Владимир Танев се казва "София без блокади". Администратори в групата са бившият вътрешен министър Богомил Бонев и Веселина Томова от сайта Афера.бг. Като публичен говорител се изявява Нора Стоичкова. В отворено писмо до Столична община, главният прокурор, Столична дирекция на полицията и други институции, от името на "София без блокади" се настоява протестите срещу правителството на Орешарски да бъдат забранени. Това на практика е саботиране на гражданското недоволство срещу новата Тройна коалиция и нейните напъни да револвира порочното статукво на разграбване на страната.

radev-bonev

Компанията: Радосвет Радев и Богомил Бонев

radev-cherepa

Компанията: Радосвет Радев и Васил Божков - Черепа

Сред активистите събрани от агент Спасов са Ани Алашка – пиар на Българската стопанска камара, Елена Маразова, дъщеря на проф. Иван Маразов – кандидат на БСП за президент, заедно с Ирина Бокова през 1996 г. Журналистът от в. "Дума" Александър Симов и Любомир Кольовски – бивш журналист, отговорен секретар на разпуснатата през 1999 г. политическа партия "Гражданска инициатива", която дублира името на автентичната организация Гражданска инициатива създадена от дисидента Собаджиев.

Осветяването на топлите връзки на тази група с Държавна сигурност и БСП бяха повод за поредната клеветническа атака срещу сайта Биволъ от страна на близки до групировките на властта медии - носеща почерка на "активно мероприятие". Това е знак, че изнесените данни са идентифицирани като заплаха за поредния проект на ДС-мафията, с който се цели неутрализиране на протестите, чрез фалшива гражданска инициатива.

По подобен начин и от същите пропагандни трибуни Биволъ беше атакуван през 2011-2012 г. след публикациите на американските дипломатически доклади в партньорство с Wikileaks. В началото на 2013 Биволъ разкри, че бившият премиер Бойко Борисов е бил разработван за връзки с организираната престъпност като агент "Буда". Веднага след това сайтът и екипът ни станаха мишена на злостна клеветническа кампания. Интересно е да се анализира аналогичността на атаките преди и сега от едни и същи, винаги казионни медии срещу нас, но с коренно различна политическа трактовка. Ясен критерий за безпринципността на ченгеджийското мероприятие и неговите марионетки.

Създателите и журналистите в сайта винаги са заемали публична и принципна позиция за лустрация на съпричастните към Държавна сигурност и против инфилтрирането на свързани с организираната престъпност лица във властта. Както в предишните случаи, така и в този, Биволъ ще търси правата си и ще отговори на клеветниците по законоустановения ред.

АЕЦ „Фукушима” в реално време? Моля! „Гледайте”.

Искате да видите, какво представлява „прозрачност” по ядрено-мафиотски, клон Япония? Вече ще имате тази привилегия. На търсачите на силни усещания препоръчвам да клекнат ТУК. А на по-слабонервните от вас ще предложа да видят ...

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване