Преди 35 години на 11 септември 1978 г. в Лондон умира писателят Георги Марков. Няколко дни по-рано Марков е отровен от убиец изпратен от българските комунистически специални служби.

35 години по-късно българската прокуратура ще прекрати делото за убийството, съобщава сайта Държавна сигурност.com. "Никакво конкретно действие – заповед за арест, задържане, обвинение – по отношение на дадено лице, позволяващо да се продължи 35-годишния срок на давност не е предприето" - твърди пред сайта говорителят на Софийска градска прокуратура Румяна Арнаудова.

Преди година Биволъ публикува ново, неизвестно свидетелство на бившия резидент на КГБ в Отава Владимир Меднис. Пред микрофона на журналистката Анастасия Кириленко от Радио "Свобода" подполковник Меднис напълно потвърждава версията на съветския генерал Олег Калугин, единственият свидетел от КГБ, разкрил подробности от технологията на убийството на Марков и отговорността на българските и съветските служби.

До момента Владимир Меднис не е разпитан от българската прокуратура. Редакцията не беше потърсена за предоставяне на записа от интервюто с бившия служител на КГБ.

Английските служби обаче не са прекратили разследването на това знаково политическо убийство, извършено от тоталитарния комунистически режим в България. След позорния отказ от правосъдие в България, Биволъ ще предостави записа от интервюто с Меднис на Скотланд Ярд, като доказателство по делото.

Преди 34 години на 7 септември 1978 г. в Лондон е извършен атентат срещу българския писател-дисидент Георги Марков. На път към Би Би Си, където работи, на моста Ватерло той се разминава с човек, носещ чадър. Марков усеща болка в крака като от ужилване, която не затихва. На другия ден е приет с треска в лондонската болница „Сейнт Джеймс". Писателят умира на 11 септември 1978, понеделник, в 9ч.30.

Съветският генерал Олег Калугин беше единственият свидетел от руските служби, разкрил подробности от технологията на убийството на Марков и отговорността на българските и съветските служби. Атентатът се случва точно на рождения ден на диктатора Тодор Живков. Българската Държавна сигурност е потърсила помощ от съветското КГБ и е получила отровата и оръжието, известно като "българския чадър" - разказва той.

Журналисти от Радио Свобода и Биволъ откриха втори жив свидетел - подполковникът от КГБ Владимир Меднис, който потвърди разказа на Калугин. Според него отровата, предназначена за убийството на българския дисидент е била изпробвана на куче.

По заповед на Тодор Живков

Аутопсията показва, че на Марков е инжектирана малка съчма пълна с отровата рицин и смъртта му е била неминуема, тъй като срещу това вещество няма противоотрова. За убийството му са заподозрени българските комунистически служби, като физическият убиец най-вероятно е Франческо Гулино - агент "Пикадили", вербуван от Държавна сигурност. До този момент обаче няма повдигнато обвинение, а българската държава не е поела отговорността за убийството на писателя. Разследването от Скотланд Ярд и българското следствие продължава.

Важно свидетелство за случая "Марков" дава бившият генерал от КГБ Олег Калугин, който през март 1991 г. разказва в интервю за Асен Гешаков излъчено по БНТ, за това как българската Държавна Сигурност е поискала от КГБ помощ за убийството на писателя. По неговите думи КГБ е помогнала като е предоставила техническа помощ. През 2008 г. той развива същата версия с повече подробности в интервю за Дарик Радио:

"Георги Марков беше убит по заповед на Тодор Живков, лидерът на Българската Комунистическа Партия по онова време. Той помоли съветските си приятели да му помогнат като предоставят техническа помощ. Тоест – българските служби извършиха престъплението, а съветските осигуриха някои средства за неговото извършване. В случая – осигуриха отровата."

Владимир Меднис

Бившият резидент на КГБ в Отава Владимир Меднис, който през 78 г. работи като подчинен на Калугин в Москва, потвърждава тази версия. "Калугин имаше пряко отношение към това дело (убийството с "българския чадър" б.ред). Тогава те бяха при Андропов на прием и решаваха с Андропов как да стане. Андропов изглежда (аз не знам, не съм присъствал, но така говорят), започнал да увърта: "ние, разбира се, не би следвало да правим това, но вие не участвайте в това дело, а просто помогнете да се конструира съответното устройство" - разказва Меднис.

Бившият разузнавач дава и една нова подробност. Той си спомня за служебен конфликт с Калугин и за това как генералът го е заплашил с физическо отстраняване: показал му свидетелство за смърт с неговото име и печат, но без вписана дата и причина за смъртта.

"И в този същия ден, когато Калугин ми показа свидетелството за смърт, те с Андропов организираха изпитание на отровата, която искаха да приложат на Марков. Взеха и я инжектираха на куче. Кучето обаче дълго не умираше и всички се поразиха, че отровата не действа..."

Според Любен Марков, братовчед на Георги Марков, който следи внимателно делото за убийството на писателя, за пръв път се появява втори свидетел на подготовката на атентата, а детайлът с изпитанията на отровата върху куче не е известен до момента на разследващите.

Разследване без край...

Олег Калугин е разпитан от британските служби работещи по делото "Марков" при посещение във Великобритания по покана на Би Би Си, съобщава самият той в интервюто си за Дарик от 2008 г. Владимир Меднис до момента не е разпитан нито от британските, нито от българските разследващи.

"Официално българите не са поставяли въпроса пред руските власти, не са искали да се проведе разследване. Без това изучаването е невъзможно. "Мемориал" винаги е казвал, че сътрудниците на КГБ са всичките отявлени престъпници" - коментира историкът от неправителствената организация "Мемориал" Никита Петров, който изучава специалните служби.

Любен Марков смята, че след толкова години е почти невъзможно да се стигне до извършителите на убийството и те да бъдат наказани. "Решението е политическо. Българският парламент трябва да гласува декларация, с която да признае отговорността на комунистическия режим за убийството на Георги Марков" - казва Любен Марков. До момента обаче такава декларация не е била предлагана и гласувана в Народното събрание.

Кой е Владимир Меднис?

Владимир Августович Меднис е роден през 1931 г., подполковник от КГБ, резидент в Канада от 71 до 73 г. Кариерата му зад граница е спряна след като докладва данни от свой източник за "къртица" на ЦРУ в близкото обкръжение на Андропов, човек на висока позиция, от която може да кадрува в КГБ. След 73 г. Меднис е отзован и е назначен за зам.-шеф на научно-изследователския отдел на Института "Червено Знаме" на КГБ в СССР.

Стотина метра площад. После гвардейски части с вдигнати щикове. Следва плътна редица от полицаи, а между тях – охранители от НСО. После метални ограждения. И чак тогава хората, дошли в Пловдив за честването на 128-та годишнина от Съединението. Но това не е всичко. Гражданите бяха не само отделени с метални решетки от т.нар. официални лица, но и обградени от три страни от така популярните напоследък съоръжения. Целта – половината пространство да бъде запазено за автомобилите на хората от властта, за да не им се наложи да изминат пеша сред хората дори и няколко метра. И не защото ги мързи, както знаем всички.

Невидимият

От началото на антиправителствените протести на 14 юни Пламен Орешарски не се беше появявал пред толкова много хора. Избягваше масовите прояви, екипът му потвърждаваше посещения едва в последния момент, превърна се в невидим. Има го по телевизията, няма го на живо. В празничната вечер в Пловдив Орешарски беше докаран с бронираните автомобили буквално на метри от мястото на церемонията. Когато мъжете с черните костюми се запътиха към стъпалата на паметника, между тях и гражданите вече бяха заели местата си гвардейските части. Видимост нямаше. Но имаше много униформи и много железни решетки. Докато част от хората скандираха „Орешарски вън“, човекът с това име се загледа в другата посока. Зарята в края на церемонията дойде като спасение – премиерът насочи взор нагоре, докато стотици граждани пред него скандираха „Оставка“.

Формулата “всички са маскари”

Не всички българи научиха истината за случилото се на площад „Съединение“ в Пловдив. БНТ показа на зрителите си церемонията на живо. Но само церемонията – с камери и микрофони, насочени към официалните лица. бТВ показа скандиранията „Оставка“ и скандал между присъстващи граждани. Мнозинството информационни сайтове обаче или премълчаха случката, или съобщиха на своята аудитория как в Пловдив „освиркаха и президента, и премиера“.

А фактите не бяха такива: няколкостотин души освиркаха Пламен Орешарски – уточниха го поименно с плакати и със скандиране. По време на изявлението на президента Плевнелиев мълчаха, а след края му го аплодираха. Освиркаха обаче всички парламентарни групи, които бяха изредени при поднасянето на венци. И всичко това беше гарнирано с невиждани мерки за сигурност. За част от медиите обаче и този път фактите не бяха важни – те избраха подхода „ако не го съобщим, не се е случило“. А ако все пак не можем да премълчим, тогава ще го доукрасим до пълна промяна на смисъла. „Освиркаха властта“ – анонимно, общо и банално. В случая и лъжливо.

А следващия път?

Медийното затъмнение и мерките за сигурност ограничиха донякъде пораженията от сблъсъка на премиера с народа. Нямаше ги дори и дежурните в подобни случаи масови потрисания от „опорочаването на националния празник“. Не знам, не чух, не видях – такова нещо изобщо не е имало. С едно изключение: „Освиркванията са неуважение към националните символи“, коментира лидерът на управляващата партия Сергей Станишев, който не уважи честването на Съединението, но пък уважи събора на русофилите на следващия ден.

Преживяното от Орешарски в Пловдив показва, че оттук нататък управляващите не могат да се появяват спокойно на улицата. Предстоят още празници, на които традиционно присъстват и държавници. Веднъж може и да се измъкнат – както направиха лидерите на парламентарните партии в Пловдив. Втори път ще заминат на изключително важен международен форум. На третия път обаче ще им се наложи да застанат на живо пред хората. Производителите на метални заграждения да се готвят – скоро държавата ще поръчва още и още.

Между управляващи и граждани вече има разлом. Доскоро беше просто недоверие, днес е невъзможност за обитаване на една и съща територия. Обграден от охранители, полицаи и метални решетки, Пламен Орешарски си постави оценка петица по шестобалната система. Всъщност, ако увеличат загражденията с още един-два реда, нищо не му пречи да си постави и седмица.

Вижте видео от случката.

DW

снимка: Боби Тошев, БГНЕС

ЧЕП – член на Европийския парламент. Фабриката за смърт – Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП”РАО”). ЧЕП-а е Владимир Уручев (ПП ГЕРБ), който в продължение на повече от една година тъпчеше...