Той става известен в публичното простанство на датата 23/07/2009-та г., когато според в-к „Капитал” „Бойко Борисов обяви състава на новото правителство”. Ето как е представен там: Министър на икономиката, енергети...

Пуснах официална версия десет на tsdecrypt. Една година се трупат нововъведения време беше да има и официална версия. Ето и списъка с промените.

Основната новост са ЕММ филтрите (които потребителят трябва да си напише сам :), поддръжка за CHID филтрите на Irdeto (екстра за Радуга), поддръжка на две нови криптосистеми (Griffin и DGCrypt) и разни други дреболии, които вече съм забравил.

Да пожелаем лек път в училище и на един от нашите най-креативни автори – порасналата вече Вяра (...

Ще ви призная нещо: преди около година хард дискът ми изгоря и едни 6 месеца работа безследно изчезнаха без връщане назад. От този момент съм голям привърженик на облачните решения и затова с удоволствие приех възможността да пробвам Office 365. Накратко, това е облачното офис-решение на Microsoft, което освен стандартните програми ти дава допълнителни възможности за ползване на SkyDrive, достъп до файловете ти онлайн и възможност за редакция в облака, както и инсталация на определено количество машини. Звучи чудесно, особено ако работиш от различни машини често и искаш да разполагаш с всичките си файлове по всяко време.

Започнах с инсталацията на 11 юни и вероятно прескочих доста от set-up процеса заради предишния ми тестов акаунт на Windows 8 – явно машините вече са по-умни от мен и помнят, че Office-профил аз имам отдавна, всичките ми пощи са вързани в Outlook и т.н.

Общи впечатления

Като цяло, старая се да си казвам болките с техника веднага, за да не подвеждам хора. Тук обаче нямам почти никакви забележки, освен едно периодично забиване на Outlook, което отчасти се дължи на връзката с моя си мейлсървър. Понякога някой и друг add-on крашва, след което Outlook напомня за това при всяко стартиране.

Цялостното усещане обаче е за напреднал интерфейс, с плавни анимации и преходи. Първите думи, с които описах Office 365, бяха “лачен и секси”. Три месеца по-късно продължавам да изпитвам едно особено задоволство, когато показвам нещо на моя компютър и хората виждат с какво работя. От гледна точка на дизайн за пръв път от доста време насам виждам как Microsoft първи хващат нова тенденция и я разработват цялостно. Това ме радва – забавно е, когато Apple е в догонваща функция с flat design

Детайлите

От офис-пакета най-често използвам Outlook, Excel и PowerPoint. Най-чудесните неща се свеждат до няколко елемента:

• Много ми допада навигацията в Outlook. Изглежда по-добре, при писане знаците се появяват по-плавно в текста. Това носи и практически плюсове – когато ми харесва как изглежда даден интерфейс, напрягам се много по-малко, ако трябва да го ползвам дълго време. Това значи, че писането на мейли става по-приятно.

• По-лесно ми е да пиша драфтове на мейли директно към текущия mail thread – както в GMail. Тъй като често пиша 4-5 мейла едновременно, докато чакам някаква финална информация, така имам само един, а не няколко отделни прозореца. Това много ми помага да следя и какво е казал човекът в предния мейл, докато пиша.

• За PowerPoint най-чудесното е отново в интерфейса, но този път е свързано и с функционалност. Обожавам eyedropper tool и възможността да променям даден темплейт според цветовете на лога, визии и други елементи! Това прави презентацията много по-добра във визуално отношение.

• Новите темплейти в PowerPoint и съотношението 16:9 прави презентациите много по-убедителни Ако пък си търсиш готова тема, няма никакъв проблем – вече може да си намериш неща, които не изглеждат все едно са измислени от късоглед папагал-далтонист. Ползвам няколко от по-оабстрактните варианти и мога да ги променя цветово както преценя.

• В Excel любимата ми промяна са готините графики – отново, променени визуално. Сега моите pie-charts не напомнят за Грозното патенце сред море от Apple-графики, а изпъкват подобаващо. Смяната на отделни цветове е в пъти по-удобна.

Това са най-любимите ми неща по отношение на отделните програми. Сега обаче минавам на най-страхотното.

SkyDrive

Както споменах в началото, след като преди година хард дискът ми се предаде, съм станала малко параноична по отношение back-up на данни. SkyDrive е идеалното хапче срещу тази параноя. Дори утре лаптопът ми спонтанно да се самозапали, ще си имам всички необходими файлове (вероятно с изключение на няколко неща от Desktop-a, който упорито не мога да поддържам празен). Office 365 ми дава допълнителни 20GB пространство към стандартните безплатни 7GB, които би трябвало да стигнат на всеки средностатистически потребител, стига да не говорим за дизайнери и видео-монтажисти.

Мога и да достъпя файловете си по всяко време, да пратя линк на приятел за редакция и каквото си поискам – дори ако пратя линк на човек, който няма Office 365, той ще може да редактира файла в облака. Доста по-удобно, отколкото да си прехвърляте версии на едни и същи файлове. Да, това го може и Google Drive, но възможностите за редакция с Office пакет са ми значително по-удобни.

Не на последно място, благодарение на SkyDrive и Office Mobile приложенията, мога да си доработя някоя таблица на iPhone-a на път за вкъщи или да проверя нещо важно в безбройните отчети на компютъра ми. Наскоро сверявах бюджети на път за среща и тъкмо защото информацията още беше прясна в главата ми, срещата мина толкова добре. Когато стигна до покупката на таблет, вече съвсем няма да има отърване от Office. И това ми харесва!

Присъда

Ако ви се налага ежедневно да използвате Office-програми и търсите достъп до файловете си навсякъде и по всяко време, Office 365 дава доста добри възможности. Цената не се различава толкова значително от тази на стандартен Office пакет, а свободата, която SkyDrive ти дава е ценна.

Постът Office 365 – ревю на една кифла е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Благочестивият Цветан Василев - изографисан като ктитор и първи епитроп на Гигинския манастир "Св. св. Козма и Дамян",

English version here: "About the Short Memory of a Banker" 

На запитване на OFFNews от 11 септември 2013 г., Корпоративна търговска банка изпрати следния отговор:

"КТБ АД не притежава нито чрез свое дружество, нито директно проценти от собствеността на бТВ, както и на нито една друга медия".

Дали това твърдение е вярно към момента е трудно да се провери, тъй като собствеността на някои свързвани с КТБ медии като телевизията ТВ7 тъне в офшорки. В миналото обаче, в периода когато Ирена Кръстева (майката на Делян Пеевски) изкупи и почти монополизира печатната преса, дружества на КТБ и лично на банкера Цветан Василев са притежавали директно фирмите от нейната пресгрупа. А някои лица свързани с дружества на КТБ и в момента са в управата на тези медии.

Връзката с медийната собственост се проследява през фирмата ВИВЕС АД, която е съсобственик в новия мол "Странд" в Бургас, построен изцяло със заем от Корпоративна Търговаска Банка и ипотекиран там. Представител на ВИВЕС АД и член на борда на директорите е Венета Николова. Тя е също така в борда на СТРАНД БУРГАС АД, дружеството управляващо мола.

Свързаността на ВИВЕС и КТБ е трудно да се отрече. Мажоритарният акционер на ВИВЕС АД Александър Цветков (4500 дяла) до края на 2011 г. е собственик и управител на фирмата КЕМИРА ЕООД. В момента КЕМИРА е собственост на ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ, в която акционери са Бисер Лазов и Корпоративна Търговска Банка, заедно с офшорката И ЕФ ВИ ИНТЕРНЕШЪНАЛ ФАЙНАНШЪЛ, представлявана от Венета Николова. Миноритарният акционер на ВИВЕС АД Бисер Лазов (500 дяла) e в борда на директорите на БРОМАК ФИНАНС, собственост на БРОМАК ЕООД. Последната фирма е еднолична собственост на банкера Цветан Василев и чрез нея той държи контролния пакет акции на КТБ. Самото дружество ВИВЕС АД притежава 69218 акции в капитала на КТБ.

Я, Ирена Кръстева!

Ирена Кръстева, майката на скандалния Делян Пеевски, купи вестниците Монитор, Телеграф и Политика в края на юли 2007 г. с НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ ЕООД, регистрирано на 4 юли 2007 г. На 27 август 2007 г. дружеството се преобразува в АД и акции записват БАЛКАНСКА МЕДИЙНА КОМПАНИЯ, собственост на Ирена Кръстева, и ВИВЕС ЕАД, всяка по 50%.

До края на 2007 г. ВИВЕС ЕАД има едноличен собственик - Венета Николова. Тя влиза и в борда на НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ АД, където остава до 16 октомври 2008.

В края на декември 2008 г. акциите на ВИВЕС АД в НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ са вече собственост на ТЕХНОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР - ИНСТИТУТ ПО МИКРОЕЛЕКТРОНИКА - (ТЦ-ИМЕ). Към този момент това дружество притежава 24% от капитала на Корпоративна Търговска Банка, сочи регистърът Булстат.

Акционерната книга на НБМГХ, в която са записани акциите притежавани от ВИВЕС и ТЦ-ИМЕ.

Тук става интересно, защото както отбелязва Mediapool в свое разследване, собственици на ТЦ-ИМЕ са БРОМАК ЕООД на Цветан Василев с 49% от акциите и КЕН ТРЕЙД с 51%, като КЕН ТРЕЙД също е собственост на БРОМАК.

Проверка на прокуратурата по искане на депутата Милко Димитров през 2009 трябваше да осветли откъде са средствата на бившата шефка на тотото, с които тя купува медии. Оказа се, че кредитор на Ирена Кръстева е именно КТБ. Залог за кредита стават 51.11% от дяловете във всяко от дружествата, предмет на покупката.

Под прикритие

В периода 2007 - 2009 Цветан Василев и Ирена Кръстева не крият особено общите си интереси. Двамата например съвсем публично са в борда на ОБЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ АД, създадена за приватизацията на ИПК Родина. Няколко дни преди изборите през юли 2009 г. банкерът-вестникар решава да се скрие*. На 19 юни 2009 той излиза от борда на ОБЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ АД, а на негово място влиза... ТЦ-ИМЕ.

За да е пълно прикритието, към момента на горепосочените събития акциите на БРОМАК ЕООД в ТЦ-ИМЕ вече са прехвърлени на офшорката И ЕФ ВИ ИНТЕРНЕШЪНАЛ ФАЙНАНШЪЛ, представлявана от Венета Николова.

Междувременно Кръстева вече е станала едноличен собственик на НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ. На 13 март 2009 тя изкупува всички акции на ТЦ-ИМЕ и връзката към Василев е скъсана. В края на март 2009 Кръстева проявява на свой ред свенливост и напуска позицията на управител в ТВ СЕДЕМ ЕАД, както и в нейния собственик КРАУН МЕДИА ЕАД. Кръстева влиза в борда на телевизията година по-рано след като кипърската офшорка КРАУН МЕДИА сменя собствеността си.

"Скриването" на Цветан Василев и оттеглянето на Ирена Кръстева съвпадат с предизборния период, когато медиите на Кръстева истерично подкрепяха Тройната коалиция. В нощта на изборите редакционната политика беше рязко променена и вестниците на Кръстева осъмнаха с лакейски хвалби към победителя Бойко Борисов. Това продължи през целия мандат на ГЕРБ до изборите през май 2013, когато медиите свързани с Кръстева и Пеевски отново рязко "обърнаха палачинката".

"Клонираният" Цветан Василев

Цветан Василев явно има услужлива памет. През октомври 2011 г. той дава интеревю на английски език за списанието Leaders Magazine, в което не отрича инвестициите на КТБ в медиите и се оплаква от негативното влияние на кризата, както и от "социалната и политическа чувствителност" на тези вложения.

Три месеца по-късно, в интервю за Росен Петров в "Нека говорят" от декември 2011, Василев не си спомня да е правил инвестиции в медиите на Кръстева.

"- Друг голям въпрос е търговията с влияние. Защо един банкер реши да инвестира в медии, и то в много медии, всъщност вие инвестирали ли сте в медии, или това са слухове?

- По-скоро ми се приписват такива инвестиции.

- И то огромни.

- Няма как да съм инвестирал в медиите на г-жа Кръстева, защото би трябвало да съм я клонирал или да съм се клонирал аз. Аз имам единствено интерес в ТВ 7, защото представлявам интересите на няколко инвеститора. И това е единствената ми инвестиция. Друг е въпросът, че медиите на г-жа Кръстева на практика, като приятелски медии, подпомагат и защитават моите позиции."

Документите обаче сочат друго. Въпреки офшорното потапяне и замитането на следите, в един момент от съществуването на медийната империя на Ирена Кръстева се вижда документално, че банкерът Цветан Василев чрез своите дружества БРОМАК, КЕН ТРЕЙД и ТЦ-ИМЕ е притежавал 50% от нейната издателска група НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ АД. Това става в края на декември 2008 г. И точно тогава някой вади едни 5,8 млн лева и се прави опит за вдигане на капитала на дружеството, за което има съответното решение на акционерите. Опитът изглежда е неуспешен, защото не е отбелязан в Агенцията по вписванията.

Отделно от това проверката на прокуратурата от 2009 г. недвусмислено показва, че през 2007-2008 г. КТБ е дала заеми на Ирена Кръстева и свързаните с нея дружества, за да купуват медии. Остава неясно как тези заеми са изплатени за кратко време от не особено печелившите вестници на пресгрупата.

Впрочем, позициите на Василев се защитават и в момента не само на абстрактна приятелска основа, а и от конкретни свързани лица. Освен националните вестници Ирена Кръстева изкупи и най-големите регионални вестници: пловдивския Марица, благоевградския Струма, бургаските Черноморски фар и Фактор и великотърновския Борба.

В Борба отново изскача Венета Николова, представител на СТРАНД, ВИВЕС и на офшорката И ЕФ ВИ ИНТЕРНЕШЪНАЛ ФАЙНАНШЪЛ. Оказва се, че тя и до момента управлява "Издателска къща Борба", която е наполовина собстевност на НБМГХ на Ирена Кръстева.

КТБ: "Гнила ябълка", захаросана с държавни пари

Фирмата ТЦ-ИМЕ е замесена в скандал с придобиването през 2004 г. за 9,1 млн. лева на земи на "Железопътен завод София" за 18 евро на квадрат. Три години по-късно, на 17 май 2007 г. земята е препродадена с печалба от 978 евро на кв.м. на испанската фирма УРБАС. По-подробно за ТЦ-ИМЕ може да се прочете в разследване на в. 24 часа.

Скандалът с тази сделка е цитиран в американски дипломатически доклад за банките "гнили ябълки", в който КТБ е поставена в сред банките практикуващи "пране на пари от престъпна дейност и раздаване на заеми на свързани лица, което ощетява нормалните вложители". Освен КТБ, в документа от 2006 г. са цитирани ПИБ на Цеко Минев, СИБАНК на Цветелина Бориславова, Инвестбанк на Петя Славова, ЦКБ на варненската групировка ТИМ, ДЗИ на убития Емил Кюлев, Интернешънъл Асет Банк (банката на СИК) и Софийска общинска банка на Христо Ковачки.

ПИБ, КТБ, ЦКБ и Инвестбанк реагираха нервно на публикацията и се опитаха да окажат финансов и юридически натиск над Биволъ чрез БНБ. Този опит беше осъден от международната правозащитна организация "Репортери без граници". БНБ така и не отговори на неколкократните покани от Биволъ да предостави текста на жалбата на "гнилите ябълки", за да подготви своята защита. В крайна сметка случаят остана да виси като пример за институционален натиск и сплашване над медиите в България, която от години заема последно място сред страните в ЕС в класациите за свобода на словото.

КТБ, ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк са също така предпочитаните банки на властта. И при Тройната коалиция и при ГЕРБ властта ги "напомпваше" със средствата на държавни предприятия. През пролетта на 2010 издателите на Труд и 24 часа изискаха справка от МИЕТ, от която стана ясно, че КТБ държи 54% от парите на държавните дружества. Последваха закани на бившия финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков да въведе правила в разпределението на държавните пари, но те останаха само на думи. Нещо повече, вложенията на държавата в КТБ продължиха да растат и достигнаха абсолютен връх. През есента на 2010 вестник Сега получи справка по ЗДОИ, от която стана ясно, че към 31.10.2010 г.70% от парите на държавните дружества под шапката на МИЕТ са именно в КТБ.

В замяна всички медии свързвани с КТБ се държаха изключително сервилно към управлението на ГЕРБ и лично към Бойко Борисов. И обратното: опитът на кабинета Райков да въведе ред и да намали концентрацията на държавните пари в няколко банки беше посрещнат на нож от медиите на Кръстева, които атакуваха фронтално президента Росен Плевнелиев, назначил служебното правителство.

Цикълът "държавни пари - медии - политическо влияние - държавни пари прим", поддържан от КТБ  със съучастието на Държавата не остана незабелязан и в Европа. На изслушване в Европейския парламент през юни 2012 г. директорът на "Репортери без Граници" Оливие Базил ясно очерта тези зависимости като фактор, изкривяващ свободния медиен пазар и ограничаващ свободата на пресата.