Децата на Климбо
Влади Васев (от изданието на българи в Канада Форум)
“Когато си отида, празнувайте… живота ми!”
Климент Денчев (Климбо)
Като всички деца в НРБългария и аз си лягах рано… със Сънчо. Добре, но една вечер бате Климбо не се появи на малкия екран. Попитах баща ми къде е, а той с типичното си чувство за хумор ми отговори: “А, бате ти Климбо се качи на самолета!”
След няколко дни пътувахме с влак. През прозореца съзрях в ясното небе следа на самолет.
- Тате, тате, бате Климбо! – развиках се неистово.
Всички подскочиха, а баща ми запазвайки самообладание заобяснява на смаяните спътници. “Чичо му Климент е пилот… военен пилот!” По-късно разбрах как му е припарило под краката. С тъст и баща преминали през концлагерите, с дядо убит без съд и присъда, самият той изключван от техникум, университет, викан за разпит, затварян – е, какво чувство за хумор да има…
Лятото прекарах при баба ми на село. След няколко дни всичките дечурлига бяха “обучени” и щом зърнеха някой самолет започваха да крещят: “Бате Климбооо, бате Климбооо, бате Климбооо!” Дворовете се огласяха от детската глъч. Глъч по детски мимолетна, по детски дълготрайна. Глъчта на децата на Климбо…
Не мога да не се присъединя към оценката на публициста Милен Радев: “Това, което правеше тогава Климент Денчев е просто виртуозно – той като че лисва пред зрителя щедро, на кофи, от най-висококачественото искрящо шампанско – своя вплетен в едно артистичен, художнически, музикален – човешки – талант. На колко хора е заложил в душите от детинство – осъзнато от тях или не, но във всеки случай зрънцата са били посяти – чувство за красота, за стил, за мярка, за вкус и ритъм.
И каква загуба е за България неговото десетилетно след това отсъствие. Климент Денчев – една истинска жертва на комунистически прокълнатата съдба на България, прогонен с десетилетия от охранената нагла каста, заграбила страната му. Климент Денчев – един от най-осъзнатите и дълбоки врагове на червената България, достоен син и брат на достойно семейство.”
Съдбата отреди да се озова след много години в Канада. Започнах да пиша за вестник “Форум” и… “В един горещ слънчев следобед телефонът извъня. На другия край, удобно облакътен на благия си артистичен глас стоеше Бате Климбо. Разделящите ни монреалски лета в миг се изпариха при допира с неговия вечно търсещ интелект, вроден такт и Родинолюбие.” Така започвам представянето на книгата му “От нощта на времето”. “Имах привилегията и редкия шанс да бъда свидетел на раждането на тази книга. Климбо пише прав. Изправен, пред високото си прилично на амвон бюро, сцените и образите буквално се изливат връз вече пропитите с потта на самоиронията бели листа.” Предпочиташе да се самоиноризира за да не иронизира народа ни.
Когато дойде за първи път, децата ми го гледаха онемели. Толкова МАГИЯ на едно място. Не можеха да повярват. Живееше в “кула на магьосник”. САМ БЕ ТАКЪВ!
Чухме се за последно в събота. Часове преди да ни напусне. Каза ми, че има една книга за мен. ВИНАГИ имаше по една книга – за мен. Често ми ги подаряваше. Пъхне между страниците по един билет от лотото и добави: “Хайде пък ако спечелиш да си купиш свестен компютър!”
Опитваше се да дари увереност на всеки. Веднъж ми се обади и ме помоли да отида на една изложбата на нашия сънародник скулптура Васил Ников. “Ходи – ми казва – няма да съжаляваш. Невероятно талантлив – има нужда от подкрепа.” Спомням си колко щастлив бе от успехите на поетесата Нели Монева, на младата ни дизайнерка Елица Никова. Обадих се на най-близката му приятелка Даниела Стефанова. Неговият първи слушател на времевия атлас “От нощта на времето”. Не се познаваме, въпреки, че често ни е говорил един за друг. Казах й, че загубих “духовен баща”. “Знаеш ли – отвърна ми тя. И аз изпитвам такова чувство, а абсолютно същите думи използва и Евгени Славков.” И него не познавам лично, въпреки че Климбо често ми е споделял за него. Той му даде и артистичния прякор Аустерлиц. Сигурен съм, че има много други, които съм пропуснал. Да ме извинят, не е нарочно. Все пак проумях най-важното- всички ние бяхме НЕГОВИ деца. Като онези тръпнещи да видят Сънчо. Като онези викащи след бледнеещата самолетна диря.
В ушите ми звучи мелодичния джаз на Dinah Washington: “Send Me to the Electric Chair”. Това бе последната песен, която слушахме заедно… преди да тръгне. В колата си имаше нейния албум… Нека я чуе отново…
Мислех да завърша тази раздяла с мотото от Kлимбовата книга:
“Колкото по-бързо пада нощта,
толкова по-дълго трае тя.”
Е този път тя се спусна мигновено… Отнесе го в неговите си ловни полета…
Но не, това не е раздяла, това е поредната ни среща. Нали е достатъчно да се пресегна към лавицата с книги и докосна до даряващата му мисъл:
“Животът ми мина в държане на свещта. Тя сега догаря. Започва да пари по пръстите. Поглеждам тя гори от дватя края. Има още надежда, мисля си… Нали посветих… за малко.”
Дните на безплатния найлон в английските супермаркети са преброени
Подобна мярка, въведена в Уелс, е довела до намаляване на употребяваните найлонови торбички със 76%.
Най-после и Англия обяви, че слага край на безплатните найлонови торбички в супермаркетите. От 2015 г. те ще бъдат обложени с такса 5 пенса, приходите от която ще отиват за организации работещи в областта на опазването на околната среда.
Дотук нищо разтърсващо – подобна мярка срещу найлона съществува в няколко страни в Европа. Дори България въведе такса върху част от торбичките още през 2011 г. От този български опит обаче вече знаем, че от ключово значение за успеха на мярката е за кои случаи ще се отнася тя. Според вицепремиера Ник Клег таксата в Англия ще обхване всички торбички за еднократна употреба в супермаркетите, но няма да важи за малките квартални магазини. Същата мярка беше въведена в Уелс през октомври 2011 г. и по данни на екоконсултантите WRAP e довела до понижение на броя на използваните торбички със 76%.
В България за съжаление ефектът дълеч не беше толкова забележим, главно защото необхванати от таксата останаха торбичките без дръжки, както и тези с дебелина над 15 микрона. Те трябваше да бъдат обложени на по-късен етап, но правителство тихомълком се отказа от това. По този начин то отново прехвърли отговорността за намаляването на използвания найлон изцяло върху магазините и клиентите им.
Пак по данни на WRAP за последните 2 години използваните само в Англия безплатни торбички са станали с 12% повече, а броят им през 2012 е надхвърлил 7 милиарда. Остава да се надяваме, че новата такса ще даде същия резултат като в Уелс, както и че следващото българско правителство ще си вземе поука от това и няма да оставя работата си за по-малко найлон в природата наполовина.
Знамена на рекламата 5
.jpg)
Непосилната цена на оцеляването
„...чудовищно е, да убиеш еднорог. Само този, който няма какво да губи и може само да спечели, би извършил подобно престъпление. Кръвта на еднорога ще те поддържа жив, дори ако си на косъм от смъртта, но на ужасяваща цена. В момента, в който убиеш нещо толкова чисто и беззащитно, за да спасиш себе си, ще спечелиш само полуживот, прокълнат живот, от момента, в който кръвта докосне устните ти.“ – Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и философският камък“ (преводът мой – КП)Вече писах един материал за разделението, което предизвиква всеки нов час, в който това правителство остава на власт.
Не съм особено радостен да наблюдавам как се сбъдват най–горчивите ми прогнози.
След 95 дни протест, съставните блокове на българското общество вече се разпълзяват един от друг по пукнатините на разлома. В отворените рани избликва омраза, гняв, недоверие. Довчерашни приятели се разминават по насрещни тротоари по улиците. Дори хората с по–дебели нерви гледат да приключат по–бързо разговорите си с приятели от другата страна на барикадата, които стават все по–протоколни и лицемерни. Пожеланията протестът да не ни разделя, мъдростта, че животът ще продължи и след него, колкото и да са верни, започват все повече да изтъняват, да стават все по–прозрачни и безплътни. Реалността на противопоставянето постепенно ни поглъща. Гневът нараства.
И какво да правим с всичко това?
Неслучайно цитирах в началото от „Хари Потър“ една от най–образните метафори на философията на злото, което започва от простото желание да си откраднеш още малко живот, още малко, още малко, независимо на каква цена и накрая да се наложи все пак да я платиш.
Но злото вече ще е сторено.
Един от признаците на разделението вече е съвсем видим, осезаем гняв, горчив присмех и хладно презрение, предизвикани от изолирането на властта от народа.
Започна се от незаконното ограждане на Парламента с метални заграждения над определените по закон, използването на катедралата „Св. Александър Невски“ просто като едно от загражденията (колко психологически зайци могат да изскочат от тая трънка!) и непреодолима пречка пред протестиращите, продължи се със заграждането на целия център на София като един малък „забранен град“, като обсадена крепост и завършихме с тежък режим на достъп до всички събития, на които присъстват министри и най–вече сегашният министър–председател Пламен Орешарски, където обикновен гражданин може да присъства заедно с премиера само разделен с двойни–тройни кордони на войска, НСО и полиция.
Не е като да не сме го гледали този филм. В „Задочните си репортажи за България“, Георги Марков отбелязва как още в първите години на властването си върхушката на комунистическата партия се огражда решително от народа, от който е произлязла:
Човек трябва да бъде безкрайно сляп или безкрайно продажен, за да не види, че Димитров въведе у нас съветския стил на управление, където властта е противопоставена на обикновения човек, той бе този, който въведе унизителната ритуалистика на боготворене на вождове, на височайше снизхождение, което дори Наполеон не си е позволявал. Той беше този, който докара черните лимузини и спусна тежки пердета между себе си и обикновените хора, и той беше този, който позволи страната му да бъде непоправимо ограбвана и съсипвана от тия, които го бяха изпратили да я колонизира. Той въведе методи и порядки, за които много поколения българи, дори след десет века, ще четат с онова чувство за срам, с което днес четем за интригантското царство на Борил. – „Задочни репортажи за България“, Георги МарковЕто ви пример за стар разлом, за дълбока пукнатина в материка на българското общество. Дали е заздравяла вече, а? Колко години жалим за това, че преходът е твърде дълъг и твърде болезнен. Вече забравихте ли от какво към какво е този преход?
След като днес месеци наред министрите и премиерът се крият от обществото, чиито интереси уж защитават, как ще се върнат сред същото това общество, когато завърши престоят им във властта и какво ги чака в момента на завръщането?
Разпълзяват се и другите съставни части на обществото. Насъскват се необразовани срещу образовани, хората извън София, срещу тези в София, неработещи срещу работещи.
И не е като само аз да имам тези наблюдения. От другите парчета на материка се наблюдава същата картина, но под друг ъгъл.
„Протестът унищожи възможноста за алтернативен ляв проект“, тъжи Александър Симов, журналист във в. „Дума“ при Григорови в „Животът и други неща“.
Не точно протестът, трябва да го поправя аз, а твърде дългият престой на правителството на Орешарски във властта ликвидира възможностите за алтернативен ляв проект, и лишава обществото от разнообразие и динамика, свеждайки го до няколко прости цвята.
Продължителността на протеста е функция на продължителността на престоя на тези хора във властта. Орешарски и Станишев си купиха оцеляването за няколко месеца, минавайки през костите на този нероден алтернативен ляв проект. Кандидат–реформаторите на лявото вече твърде добре разбират какво отношение към протестите трябваше да имат от самото начало, за да имат шанс идеите им. Само подсказка, защото някои от тях все пак го стоплиха много бързо, но шансът (пак съм съгласен със Симов) беше пропуснат.
Основанията за протест са налице – имаме 100 гафа за 100 дни и повечето от тях нито са признати, нито поправени. Ако хората са се изморили да протестират, но гафовете стоят, това какво означава за обществото, за България? Че някак си ще ни се размине? Че може да се живее по този начин? Ако мине? Ще се снишим, за да мине бурята?
И Мартин Карбовски ни предлага своя анализ, като под някои от твърденията му бих се подписал с две ръце.
„Това, което ни се случва в момента е, че ние започваме да се мразим. Не без помощта на медиите“А под други – не.
„Има тъмна битка между двете сили. Това са тръбата на Русия и нежеланието на американците тука да има тръба.“
„Американците изсипват тонове пари през неправителствени организации, които в голяма степен крадат и евробюджет и европроектите и се създават ... едните псуват руската идея, другите псуват американската концепция и се разделяме ей така. Всичко се дължи на тези две кули на омразата. “
Тази агония на кабинета „Орешарски“ все някога ще свърши и ще трябва отново да се събираме и да заличаваме разделенията. Но отговорността, отговорността!? Кой ще плаща?
КОЙ ПРЕДЛОЖИ ПЕЕВСКИ?
Само времето ли ще запълва пропастите? Как ще се гледаме в очите? Кой ще намери смелост да погледне в черната дупка ДПС и да оцелее? Четвърт век след края на комунизма има не само белези, но и рани.
Оставка!
Непосилната цена на оцеляването
„...чудовищно е, да убиеш еднорог. Само този, който няма какво да губи и може само да спечели, би извършил подобно престъпление. Кръвта на еднорога ще те поддържа жив, дори ако си на косъм от смъртта, но на ужасяваща цена. В момента, в който убиеш нещо толкова чисто и беззащитно, за да спасиш себе си, ще спечелиш само полуживот, прокълнат живот, от момента, в който кръвта докосне устните ти.“ – Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и философският камък“ (преводът мой – КП)Вече писах един материал за разделението, което предизвиква всеки нов час, в който това правителство остава на власт.
Не съм особено радостен да наблюдавам как се сбъдват най–горчивите ми прогнози.
След 95 дни протест, съставните блокове на българското общество вече се разпълзяват един от друг по пукнатините на разлома. В отворените рани избликва омраза, гняв, недоверие. Довчерашни приятели се разминават по насрещни тротоари по улиците. Дори хората с по–дебели нерви гледат да приключат по–бързо разговорите си с приятели от другата страна на барикадата, които стават все по–протоколни и лицемерни. Пожеланията протестът да не ни разделя, мъдростта, че животът ще продължи и след него, колкото и да са верни, започват все повече да изтъняват, да стават все по–прозрачни и безплътни. Реалността на противопоставянето постепенно ни поглъща. Гневът нараства.
И какво да правим с всичко това?
Неслучайно цитирах в началото от „Хари Потър“ една от най–образните метафори на философията на злото, което започва от простото желание да си откраднеш още малко живот, още малко, още малко, независимо на каква цена и накрая да се наложи все пак да я платиш.
Но злото вече ще е сторено.
Един от признаците на разделението вече е съвсем видим, осезаем гняв, горчив присмех и хладно презрение, предизвикани от изолирането на властта от народа.
Започна се от незаконното ограждане на Парламента с метални заграждения над определените по закон, използването на катедралата „Св. Александър Невски“ просто като едно от загражденията (колко психологически зайци могат да изскочат от тая трънка!) и непреодолима пречка пред протестиращите, продължи се със заграждането на целия център на София като един малък „забранен град“, като обсадена крепост и завършихме с тежък режим на достъп до всички събития, на които присъстват министри и най–вече сегашният министър–председател Пламен Орешарски, където обикновен гражданин може да присъства заедно с премиера само разделен с двойни–тройни кордони на войска, НСО и полиция.
Не е като да не сме го гледали този филм. В „Задочните си репортажи за България“, Георги Марков отбелязва как още в първите години на властването си върхушката на комунистическата партия се огражда решително от народа, от който е произлязла:
Човек трябва да бъде безкрайно сляп или безкрайно продажен, за да не види, че Димитров въведе у нас съветския стил на управление, където властта е противопоставена на обикновения човек, той бе този, който въведе унизителната ритуалистика на боготворене на вождове, на височайше снизхождение, което дори Наполеон не си е позволявал. Той беше този, който докара черните лимузини и спусна тежки пердета между себе си и обикновените хора, и той беше този, който позволи страната му да бъде непоправимо ограбвана и съсипвана от тия, които го бяха изпратили да я колонизира. Той въведе методи и порядки, за които много поколения българи, дори след десет века, ще четат с онова чувство за срам, с което днес четем за интригантското царство на Борил. – „Задочни репортажи за България“, Георги МарковЕто ви пример за стар разлом, за дълбока пукнатина в материка на българското общество. Дали е заздравяла вече, а? Колко години жалим за това, че преходът е твърде дълъг и твърде болезнен. Вече забравихте ли от какво към какво е този преход?
След като днес месеци наред министрите и премиерът се крият от обществото, чиито интереси уж защитават, как ще се върнат сред същото това общество, когато завърши престоят им във властта и какво ги чака в момента на завръщането?
Разпълзяват се и другите съставни части на обществото. Насъскват се необразовани срещу образовани, хората извън София, срещу тези в София, неработещи срещу работещи.
И не е като само аз да имам тези наблюдения. От другите парчета на материка се наблюдава същата картина, но под друг ъгъл.
„Протестът унищожи възможноста за алтернативен ляв проект“, тъжи Александър Симов, журналист във в. „Дума“ при Григорови в „Животът и други неща“.
Не точно протестът, трябва да го поправя аз, а твърде дългият престой на правителството на Орешарски във властта ликвидира възможностите за алтернативен ляв проект, и лишава обществото от разнообразие и динамика, свеждайки го до няколко прости цвята.
Продължителността на протеста е функция на продължителността на престоя на тези хора във властта. Орешарски и Станишев си купиха оцеляването за няколко месеца, минавайки през костите на този нероден алтернативен ляв проект. Кандидат–реформаторите на лявото вече твърде добре разбират какво отношение към протестите трябваше да имат от самото начало, за да имат шанс идеите им. Само подсказка, защото някои от тях все пак го стоплиха много бързо, но шансът (пак съм съгласен със Симов) беше пропуснат.
Основанията за протест са налице – имаме 100 гафа за 100 дни и повечето от тях нито са признати, нито поправени. Ако хората са се изморили да протестират, но гафовете стоят, това какво означава за обществото, за България? Че някак си ще ни се размине? Че може да се живее по този начин? Ако мине? Ще се снишим, за да мине бурята?
И Мартин Карбовски ни предлага своя анализ, като под някои от твърденията му бих се подписал с две ръце.
„Това, което ни се случва в момента е, че ние започваме да се мразим. Не без помощта на медиите“А под други – не.
„Има тъмна битка между двете сили. Това са тръбата на Русия и нежеланието на американците тука да има тръба.“
„Американците изсипват тонове пари през неправителствени организации, които в голяма степен крадат и евробюджет и европроектите и се създават ... едните псуват руската идея, другите псуват американската концепция и се разделяме ей така. Всичко се дължи на тези две кули на омразата. “
Тази агония на кабинета „Орешарски“ все някога ще свърши и ще трябва отново да се събираме и да заличаваме разделенията. Но отговорността, отговорността!? Кой ще плаща?
КОЙ ПРЕДЛОЖИ ПЕЕВСКИ?
Само времето ли ще запълва пропастите? Как ще се гледаме в очите? Кой ще намери смелост да погледне в черната дупка ДПС и да оцелее? Четвърт век след края на комунизма има не само белези, но и рани.
Оставка!
16.09.2013 ВЕЦ “КОЗЛОДУЙ” ПУСНАТ В ДЕЙСТВИЕ
Публикува се 1:1, без коментар, от интернет сайта на АЕЦ "Козлодуй. Всеки да се мисли, каквото си иска. Днес в 11.45 ч. ВЕЦ “Козлодуй” бе включена в паралел с енергийната система на страната. Пусковите операции зап...
Областният на Бургас - с неверни декларации за имоти и интереси
Павел Маринов (в средата) придружава Сергей Станишев и Пламен Орешарски на посещение в Бургас. Снимка: личен блог на Павел Маринов
Областният управител на Бургаска област Павел Маринов е укрил в декларациите си като депутат и като областен управител имоти, чуждестранни фирми и незакрита ипотека. Маринов е общински лидер на БСП в Бургас, а преди да бъде назначен от Орешарски за правителствен представител в Бургас, бе избран за депутат от БСП в района.
В качеството си на областен управител и държавен служител Маринов е длъжен да подаде декларации по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ/, като лице заемащо публична държавна длъжност. Според изискванията на закона задължително е да се обяви участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на юридически лица. Изисква се изрично и обявяване на задължения към кредитни или финансови институции в размер по-голям от 5000 лв, като се посочи размера на кредита и кредитора.
Тъй като декларации на Павел Маринов в официалния сайт на Областна администрация Бургас липсват, Биволъ изпрати запитване по ЗДОИ до МС, откъдето ни бяха предоставени двете декларации на областния управител. От тях е видно, че Маринов не е декларирал две чуждестранни фирми, чийто пълномощник се явява. И двете фирми са с име "Интерлог", но едната е регистрирана в Англия, а другата в щата Делауер в САЩ, който е със статут на офшорна зона. Разследването на Биволъ установи, че и двете фирми липсват в декларацията по ЗПУКИ и Закона за администрацията, подадена на 04.07.2013.
Сложна схема със скрити офшорки и чужди фирми
Маринов притежава и е декларирал 5,5% от акциите във фирмата "ЗТВ" АД. Това е дружество, което владее Завода за технологични въглени в гр. Каблешково. Предприятието произвежда продукция за електрическата и електронна промишленост. Мажоритарен собственик на фирмата с 51% е "Аламак Интер" АД, която е собственост на едноименна руска корпорация. В продължение на 3 г. "Аламак Интер" е била представлявана официално от "Интерлог - САЩ", регистрирана в офшорния щат Делауер. Представител на "Интерлог - САЩ" за България е именно Павел Маринов. Дали, за да прикрие представителството си или по други причини, Маринов на свой ред е преупълномощил Мая Русева Петрова от Поморие, която и в момента е член на СД на "Аламак".
Други 25,2% от акциите на "ЗТВ" АД принадлежат на "Интерлог-България" ЕООД, собственост на британската фирма "Интерлог Балкани". Тази фирма на свой ред е била собственост на американската "Интерлог" ООД. През 2009 г. обаче представителят Павел Маринов е прехвърлил 50% от дяловете на "Интерлог България" на компанията "Интерлог Балкани", регистрирана във Великобритания. Интересно е да се погледне договорът за продажба на собствеността. В него и от двете страни, като Продавач и като Купувач се е подписал.... Павел Маринов – сега областен управител на Бургас.
От цялата тази завъртяна офшорна схема, става ясно, че всъщност Павел Маринов е член и на това дружество и дори се явява управител на английската фирма.
Биволъ отправи запитване към областната управа защо Павел Маринов не е декларирал двете фирми. От отдел "Връзки с обществеността" отговориха следното: "двете фирми, които цитирате във Вашето питане до г-н Областния управител са били действащи в периода до декември 2009 година. От 2010 година въпросните фирми не са действащи и са дерегистрирани."
Документите в Търговския регистър обаче показват друго. Седмица преди да встъпи в поста на държавен служител, на 11.06.2013 г., в качеството си на действащ управител на действащата фирма "Интерлог Балкани", Маринов е назначил Леонид Шопов за управител на "Интерлог-България" ЕООД. Обстоятелството обаче не е прието за меродавано от българската съдебна система. Два дена по-късно Агенцията по вписванията изпраща указания до "Интерлог-България" ЕООД, че новият управител не може да бъде вписан в регистрите, тъй като собственикът – чуждестранно юридическо лице "Интерлог Балкани" не може да бъде установен като съществуващ! До момента указанията на АП не са изпълнени и компанията от Великобритания не е изпратила документ изобщо за своята валидност.
Към настоящия момент "де юре" Павел Маринов се води представител и Управител на компанията "Интерлог България" ЕООД. Една от фирмите, които грижливо е прикрил в декларациите си за конфликт на интереси, като държавен служител. Защо ли? Може би защото съгласно Закона за администрацията (Чл. 19 ал 6.) областните управители се явяват органи на изпълнителната власт и нямат право да "упражняват търговска дейност или да са управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици".
Но това не е всичко. Като пълномощник на "Интерлог - САЩ", която уж е "дерегистрирана" от 2010 г., Павел Маринов е преупълномощил друго лице да го представлява на Общо събрание на акционерите на "Аламак Интер" АД, състояло се на 14 юни 2013, за да освободи "Интерлог - САЩ" (INTERLOG LLC) от членство в Съвета на директорите.
|
Пламен Орешарски категорично пое отговорност за назначенията на областните управители
Панорама БНТ, Петък 13 2013 г. към 11 мин. 30 сек.: Пламен Орешарски: Нося отговорност за всички назначения за областни управители! Водещ: Категорично, ще поемете ли отговорността за всяко назначение, което е направено от кабинета? Пламен Орешарски: Аз и сега нося тази отговорност. Водещ: Включително за областни управители, заместник областни управители, на всички нива? Пламен Орешарски: Да, включително и за областни управители. Подчертах и го подчертавам и сега, че специално при областните управители търсих предложения и от двете партии, които подкрепят кабинета. Мисля, че това е нормален подход. Водещ: Своя отговорност ли поемата сега или чужда. Пламен Орешарски: Своя отговорност, аз потърсих кадри от тях. След категоричното изявление на Премиера за личната отговорност, която поема с назначението на областни и зам.областни упавители, Биволъ започва да изнася данни, факти и документи за закононарушенията, интересите и връзките на правителствените назначения за ръководители на областни администрации |
Маринов беше номиниран за областен управител на 3 юни, а на 19 юни беше назначен с решение на правителството на Орешарски. Към момента в Търговския регистър няма регистрирани документи, с които пълномощията на Маринов за "Интерлог" - САЩ и "Интерлог Балкани" се прекратяват. На 04.07 той не е вписал тези две фирми в декларацията за несъвместимост с държавната длъжност (Чл. 12 точка 1 от ЗПУКИ) и декларацията по член 12. точка 2 от ЗПУКИ, в която се описва участието във фирми за последните 12 месеца.
Като депутат Маринов не е декларирал апартамент и ипотечен заем
Конспирацията с чуждите фирми не е единственото несъответствие в официалните декларации на Маринов като служител на правителството. Преди да стане областен управител, той беше депутат от листата на БСП. Справка в имотния регистър разкрива сериозно разминаване в обстоятелствата за депутата, според официалните регистри. Освен че не е декларирал фирмите и в декларацията си като народен представител по Закона за публичност на имуществото на лица заемащи висши държавни обществени и други длъжности, Маринов не е обявил и точното си материално състояние. Той е посочил, че притежава единствено един апартамент в Бургас с площ от 72 м2.
http://register.bulnao.government.bg/2013/D293FEB1-67B4-4A04-BF5B-F0790429635956618.xml
Подобен апартамент обаче Маринов не притежава, поне според имотния регистър. Той е бил собственик на общо 3 апартамента в Бургас. От тях единият, който се намира на ул. "Странджа", е наследствен и е бил продаден още през 2002 г. Необяснимо защо обаче и до ден днешен, т.е. 11 г. по късно Павел Маринов посочва пред съдебните органи адресна регистрация на това място, след като е бил задължен веднага да промени обстоятелството пред МВР, ако се предположи, че през този период той не е сменял личната си карта.
В имотната си декларация като депутат Маринов е "спестил" и информацията за апартамент от 60 кв/м. в к-с Славейков, Бургас, който е бил ипотекиран в Райфайзен банк през 2004 г., а няколко години по-късно е бил изплатен и ипотеката е закрита. Маринов е собственик и на апартамент от 86.48 м2 в «Лазур», който в момента се води ипотекиран 2 пъти в ДСК. Веднъж през 2003 г. за 30000 лв. и след това през 2005 г. за още 91924 лв. И двете ипотеки са открити и заличаване не е вписано. Тези ипотечни кредити също не са декларирани от Павел Маринов, което е задължително по т. 9 от Декларацията. Вписан е само един апартамент от 72 кв/м. придобит през 2002 г. срещу 40 000 лв, според декларатора. В имотното състояние на депутата обаче такова обстоятелство липсва.
На въпрос на Биволъ за несъответствията между декларацията и вписванията в имотния регистър, от отдел "Връзки с обществеността" на областната управа отговориха следното: "Областният управител на област Бургас Павел Маринов притежава един единствен апартамент в град Бургас, в който живее и в момента. Ипотеки към днешна дата няма."
Кой е Павел Маринов?
В собствения си блог Павел Маринов се представя като възпитаник на Първи факултет на ВИ «Г.Димитров», който успешно завършва през 1990 г. За читателите, които не могат да се ориентират само ще уточним, че въпросният факултет е всъщност специалността "Държавна сигурност" в прословутото училище за кадри на МВР в Симеоново, през което са минали доста от героите на новия преход по установяване на задкулисен олигархично-престъпен модел за управление и разграбване на България.
Какви са причините за незаконно прикритите обстоятелства около бизнеса и контактите на един от новоназначените служители на правителството на Орешарски? Чии интереси се обслужват и кои са свързаните с държавната ни власт лица? Отговорите на тези въпрос ще се опитаме да дадем в следващи разследвания.
Павел Маринов на партийно събрание на БСП в Бургас. Снимка: Личен блог на Павел Маринов
Ген. Атанасов: “ДСБ зазида за Борисов вратата към изпълнителната власт”, a Extremecentrepoint добавя: “… и така ДСБ бетонира властта на Тройната коалиция БСП, Атака и ДПС.”
ДСБ или поне някои от лидерите и продължават да играят в турски нациолсоциалистически отбор. Атанасов и подобните му с всеки свой ход продължават да подкрепят властта на червената мафия. каквото и да говорят, каквото и да обещават, резултатът от политиката им е укрепването на властта на тройната коалиция. По-резултатите ще ги познаете! Не напразно медиите [...]
The post Ген. Атанасов: “ДСБ зазида за Борисов вратата към изпълнителната власт”, a Extremecentrepoint добавя: “… и така ДСБ бетонира властта на Тройната коалиция БСП, Атака и ДПС.” appeared first on ExtremeCentrePoint.
Търсене
Архив
RSS Абонамент
"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.
Ново: Публикуване
- Информацията от RSS канала на pressbulgaria.com се публикува автоматично и в gramophon.com.
2004 - 2018 Gramophon.com