"не закачай добрия олигарх. той не е като лошия, мисли първо за теб, децата ти, твоето благоденствие, после за себе си."
как съм пропуснала да си направя такъв лозунг заради плевнелиев;)

Изт: expressandperspective.blogspot.com

От Робърт Кийосаки знаем, че бедните и богатите не се различават по това дали имат пари (бедняк също се случва да спечели от тотото, да получи голяма сума в наследство или като обезщетение, но последиците в девет от десет случая са катастрофални), т.е бедните и богатите не се различават по това с колко пари разполагат в момента (всякаква сума може да бъде профукана за отрицателно време и дори да премине в дълг), а по това как разсъждават, най-вече по посока пазарно поведение или още по-точно – в какво точно избират да влагат своите пари.

Кийосаки твърди, че бедните купуват предимно „неща” – потребителски стоки, услуги или консумативи – все неща с кратък срок на годност, които не могат да носят доход. Освен, че не носят доход, „нещата” са свързани и с редовни разходи по поддръжката, бързо се изхабяват и непрекъснато се нуждаят от подмяна.

Потребителската реклама много помага на бедните да си останат бедни, като стимулира консуматорството, т.е освен че те кара да купуваш всички тези „неща”, тя те кара да ги купуваш и с пари назаем (потребителски кредити, ипотеки, кредитни карти), което допълнително циментира бедността на бедните в дългосрочен план. Тоест, освен в „неща”, бедните инвестират още и в „пасиви”.

Пасив е всичко, което периодично ти измъква парички от джоба, а актив е всичко, което периодично добавя жълтици там. Елементарен, прост пример за актив е банковият депозит, носещ лихви, а за пасив – кредитната карта.

Малко по-интелигентна е средната класа, която пък традиционно инвестира в жилища, предимно за да осигури своите наследници със собствен дом и поради липса на финансова култура. Средната класа се отличава с по-висок доход, но дори да купува по-скъпи „неща” и „пасиви”, тя пак инвестира предимно в пасиви. Жилището, в което живееш не е точно актив, то няма инвестиционна стойност, не ти носи никакъв доход, цената му, заради амортизациите от експлоатацията непрекъснато пада, а освен това се нуждае и от разходи за поддръжка и ремонт, за охрана, плащат се данъци и т.н., тоест вади ти редовно парички от джоба. Инвестицията в скъпи пасиви пречи на средната класа да прескочи едно стъпало нагоре и да влезе в класата на богатите. А по какво се различават те? По това, че имат повече пари в банката ли? Не. Днес може би аз имам повече от един бъдещ милиардер.

Богатите се различават по това, че купуват предимно активи. Да, те също харчат за „неща” и за различни пасиви, в това число и за златен „Амеркън експрес”, но го правят с излишъците, които активите им носят, а не с доживотните си спестявания, нито бутат инвестиционния си капитал, дори напротив – непрекъснато го увеличават. Имайте предвид, че и десет лева са инвестиционен капитал. Можете да ги вложите, примерно, в един брой акция или в интернет реклама, вместо да ги дадете за бира…

Разсъждавайки върху този въпрос, се сетих за един хипотетичен пример. Нека вземем за нашия „експеримент” двама души, например Сульо и Пульо, които са без пукнат грош, но Пульо е финансово образован, чете доста, запознат е с тенденциите на пазара, т.е има мисленето на богат човек, а Сульо е еснаф по природа, т.е възпитан е в “ценностите” на консуматорското общество и в най-добрия случай би се класирал при средната класа, ако му се отвори парашутът.

Нека предположим, че ние с вас, уважаеми читатели, сме богатите чичовци-милиардери на въпросните братовчеди Сульо и Пульо, натрупали състояние в Америка, след като сме емигрирали още преди 9 септември и сега, останали без наследници, се чудим на кого да завещаем яхтите, милиардите, хеликоптерите, самолетите, предприятията, имотите, патентите, винарските изби, островите, скъпоценните картини, бижутата, диамантите и другите редки произведения на ювелирното изкуство, плюс колекциите от стоки на лукса и на разкоша. За съжаление, единствените ни (макар и далечни, но все пак живи) роднини са въпросните племенници – Сульо и Пульо. Нека предположим и, че двамата имат по един син. Вие как бихте постъпили в тази ситуация?

Аз бих постъпил като в оня филм („Чек за не-знам-си-колко-бяха-там-ама-бяха-доста лири”). Бих им написал по един чек за 100 000 долара и бих им гледал сеира да видя кой как ще ги изхарчи, преди да заслужи голямото имане. Единственото условие, което бих им поставил е да инвестират парите така, че да осигурят своите деца, т.е да мислят дългосрочно, а не да разпилеят мангизите по кръчми и по бардаци за по-малко от година. Поддадат ли се на това изкушение – няма наследство.

И така, Сульо и Пульо тръгват с абсолютно еднакъв стартов капитал ($100 000). Сульо, както вече казахме, е еснаф по природа, т.е възпитан е в „ценностите” на консуматорското общество, няма никаква финансова култура и в най-добрия случай би се наредил до средната класа. Пульо е финансово образован, чете доста, запознат е с тенденциите на пазара и има мисленето на богат човек.

И двамата тръгват от абсолютно равен старт, тъй като целта на „експеримента” е да покаже, че богатството не е в числата, а в главата. И двамата са доста добре мотивирани (ще получат голямо наследство, ако успеят). И двамата имат еднаква задача – да осигурят своите деца дългосрочно и то – по най-успешния начин.

Какво би направил Сульо, според вас? Ами естествено, ще разгледа първия каталог на първата срещната агенция за недвижими имоти онлайн и заедно с несправедливия посреднически хонорар от няколко бона за най-обикновен оглед, ще плати и остатъка до стоте бона за къща или за апартамент на синчето. В крайните квартали. Така той ще мисли, че го е осигурил. До живот.

Естествено, жилището няма да е в центъра на София, за да е по-голямо. Тоест, наследникът му ще се набутва редовно за транспорт при все по-скъпо струващите горива, ще плаща повече данък за квадратурата, ще плаща паркинги в центъра, ще отоплява, осветява, ремонтира, охранява и поддържа по-голяма площ и, ако не му е достатъчно висока заплатата, направо няма да може да си позволи бащиния подарък…

Нещото, което Сульо не знае е, че стойността на имотите, заради амортизацията, пада. Тоест, след 10 години жилището на сина му вече няма да струва 100 000 долара, а 75 000 долара, тъй като на пазара ще има чисто нови, по-модерни и енергийно ефективни жилища на първоначалната цена, а най-вероятно синът му ще е затънал в дългове през тези десет години, за да успее да си позволи лукса да поддържа и да живее в имота, който му е подарен.

Другото, което Сульо не знае е, че когато имотите започнат да поскъпват, първо (и с най-много) поскъпват най-търсените (тези в центровете на най-големите и пренаселени градове), а когато започнат да поевтиняват, първо (и с най-много) поевтиняват жилищата като това на сина му – големи, с висока издръжка и в краен квартал. Онези в центъра или запазват цената си или поевтиняват, но доста по-бавно.

Третото, което Сульо не знае е, че освен в имоти, може да се инвестира и в още сто хиляди неща, но нека се ограничим само до имотите. Той дори не предполага, че освен в жилище, би могъл да инвестира и в склад, в гаражи, в маломерно, но луксозно жилище или в офис, при това не на майната си, а в центъра, където наемите са най-високи. Сульо също така не знае, че един имот може да се превърне както в пасив, т.е редовно да ти измъква пари от джоба, какъвто е в случаят със сина му, така и в актив, т.е редовно да ти слага пари в джоба.

За разлика от него, Пульо има финансова култура и е запознат с всички тези неща. Той ще отдели няколко месеца за проучване на пазара, ще издири и ще се свърже лично със собствениците, за да избегне алчните посредници и след внимателна оценка ще инвестира във възможно най-подходящия имот – ще купи най-вероятно празно помещение три на четири метра за същата сума, но в средата на идеалния център, със собствен гараж и с хилядарките, които е спестил от посредническия хонорар ще го ремонтира и обзаведе така, че от празно помещение три на четири метра с гараж в средата на идеалния център да се превърне в модерен и луксозен офис с гараж в средата на идеалния център. След което веднага ще го отдаде под наем. В продължение на десет години този наем ще се трупа в спестовна сметка на името на синчето и допълнително ще се олихвява.

И така, нека ударим чертата, за да видим кой какво е постигнал през тези десет години (т.е как се е справил със задачата):

Сульо е оставил на сина си жилище на стойност 75 000 долара, т.е с 25% по-евтино от първоначалната му стойност, заради амортизациите и заради иновациите в строителството, които са неизбежни, т.е нормално е след 10 години новото по-конкурентно предлагане в жилищното строителство да подбива допълнително цената, а освен това жилищата в крайните квартали поевтиняват по-бързо от тези в центъра, когато всички имоти започнат да поевтиняват, но поскъпват по-бавно, когато всички имоти започнат да поскъпват – заради отдалечеността си и високата цена за издръжка. Да не говорим, че носят и по-нисък наем от офисите в идеалния център. Поради сбора от всички тези обстоятелства, изчисляваме чистата загуба на 25%. Освен това, Сульо е оставил и огромен пасив  на сина си, за чиято поддръжка, ремонт, данъци, охрана, отопление и осветление той ще харчи цялата си заплата или ще затъва допълнително в дългове. Да не говорим и, че всеки ден ще се набутва, за да пътува до и да паркира в центъра.

След същите тези десет години и със същата първоначална инвестиция, Пульо е оставил на сина си имот на стойност поне 100 000 долара, ако не и отгоре. Населението на София няма да намалява през следващите десет години, дори напротив – експоненциално ще расте, проблемът с паркирането също ще се задълбочава, а луксозните офис имоти в средата на идеалния център със собствен гараж ще си останат същите на брой.

Освен това, Пульо е събирал парите от наеми в банкова сметка, която се е олихвявала през целия този период. Тоест, освен доходоносен имот на стойност първоначалната инвестиция, синът на Пульо ще получи и доста добри спестявания в банката (умножете 2000-3000 лв на месец по 120 месеца), без дори да смятаме лихвите. И така, какъв е крайният резултат? Кой ще получи голямото наследство? Нека да ударим чертата:

Сульо е на минус 25 000 долара от първоначалния си капитал и е набутал сина си в невероятна схема, а Пульо му е оставил 100 000 долара в недвижимост, която е ликвидна, т.е по-лесно продаваема и носи по-висок доход от наем, плюс спестявания по сметка в банката на стойност поне 240 000 лв в най-лошия случай, плюс спестявания от натрупаните лихви, които хайде да речем, че ще отидат за данъци и за освежаване на помещението през въпросните десет години, та да запази първоначалния си търговски вид, т.е разходите на сина на Пульо по имота ще му излязат безплатно…

Ето как, тръгвайки от абсолютно равен старт, за десет години Сульо е профукал една четвърт от капитала си и е вкарал синчето в постоянни разходи, които то трудно може да си позволи и трябва да бачка непрекъснато за тях, а Пульо е прибавил към същия първоначален капитал още 240 000 лева в кеш, без синът му да си мърда пръста за нищо, плюс лихвите, които казахме, че няма да ги смятаме, защото ще отидат за запазване на търговския вид на инвестицията.

Единият е на 100% и отгоре печалба, а другият е на -25% загуба от цялата операция, т.е само заради избора в какво точно да инвестират един и същ първоначален капитал, при абсолютно равни и еднакви условия, Пульо е станал с минимум 125 000 долара по-богат от Сульо, който е обеднял с 25 000 долара, стопил е първоначалния си капитал, няма никакви кешови спестявания и въобще не може да се конкурира по доходност на инвестицията с Пульо.

Кого, според вас, ще изберат богатите чичовци от Америка?

В горните примери не отчитаме, естествено, пазарната конюнктура, валутните курсове и инфлацията, но те влияят еднакво и на Сульо, и на Пульо, така че за улеснение сме се абстрахирали от тях. При равни други условия Пульо ще осигури сина си до живот и ще налапа париците на чичото от Америка, а Сульо ще продължи да затъва, докато не му се наложи да работи и нощна смяна като пазач, за да помага на сина си да издържа тежкия пасив, който са придобили. Целта е да се докаже, че богатството е в главата, а не в числата. И да се припомни народната поговорка, че „където е текло, пак ще тече” или казано по друг начин в Библията: „На който има ще му бъде дадено, на който няма ще му бъде отнето и малкото което има.” Звучи нечестно, знам, но причините са в главата, а не в числата, нито в Библията, нито в народните поговорки, а „блажени са бедните”, да, но само „бедните духом” и всичко, от което се нуждаят останалите, е малко повече финансова култура…

Тихомир Димитров

Продукти за 4 порции:
За овнешко месо:
600г овнешко месо
1ч.л. сол
1к.ч. коняк
1с.л. тарос
1с.л. девесил
1с.л. мед
1 бира
2с.л. топено сирене за мазане

За зелен боб:
500г пресен зелен боб
1- 2 червени домата
1 морков
2 картофа
1 шарена чушка
2 скилидки чесън
1 глава зрял лук
½ ч.л. сол
1ч.л. червен пипер

Приготвяне:
Отделят се жилите от овнешкото. Месото се реже на хапки. Слага се в тенджера. Налива се вода, колкото да покрие месцата. Добавя се коняк. Овнешкото се вари около половин час. Бульончето се прецежда. Мръвките се редят в гювеч. Поливат се с бира, мед и 1ч.ч. бульон. Поръсва се сол, девесил, поправки. Добавят се късчета топено сирене. Съдът се похлупва. Месото се пече на умерена фурна, 70 минути. След това се оставя да къкри на изключена фурна.
Зеленчуците се почистват и измиват. Шушулките зелен боб се режат на две или три. Доматите се рендосват. Лукът се скълцва на дребно. Картофите и морковът се режат на кръгове с къдраво ножче. Чушката се надребнява на парчета. Всички зеленчуци се слагат в тенджера. Само доматеният сок се слага по- късно. Наливат 2ч.ч. вода. Поръсва се сол. Полива се 1- 2с.л. олио. Съдът се похлупва. Бобът се вари на кротък огън, половин час. След това се отхлупва, за да се добави доматен сок, скилидките чесън и червен пипер. Похлупва се. Оставя се да ври още 40 минути. Накрая се поръсва сух девесил. В порция се поднася задушено месо и манджа от зелен фасул.

 Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,   минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, а за последно посетихме Исфахан. Днес ще минаме през Мейбод, през иранските пустини, ще посетим зороастрийското светилище Чак-чак и призрачния град Харанак.

Приятно четене:

През Иран с Опел

част осма

За Мейбод, пустините, светилището Чак-Чак, зороастризма, християнството и Харанак

След Исфахан продължих изучаването на централната част на страната, където в района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни от основните исторически забележителности на Иран.

Мейбод

Мейбод е исторически град, с изградени от кирпичени тухли сгради и запазена средновековна атмосфера.

Панорамен поглед от крепостта към града

Основните забележителности са хилядолетната крепост и вековните сгради на кервансарая, пощенската станция и прохладния дворец.

Крепостта Нарин в Мейбод

е най-старата строителна конструкция от кирпичени тухли в Иран. Първата крепост на това място е от третото хилядолетие преди новата ера, след което тя постоянно е обновявана и разширявана.

Крепостта Нарин

Кервансарая

е бил място за подслон и отдих на търговските кервани с камили, пренасящи разнообразни стоки. Сега там има експозиция на старинни килими.

Кервансарай

Експозиция на старинни килими в реставрирания кервансарай

Някогашната

пощенска станция

сега е раставрирана и в нея е разположена музейна експозиция.

Пощенската станция

В пощенската станция

В съвременния център на Мейбод е разположен голям

мюсюлмански религиозен комплекс,

изграден по времето на династията на Сафавидите.

Мюсюлмански религиозен комплекс

Продължих обиколката си на Иран, ръководейки се от подробния туристически пътеводител на издателство Lonely planet. Препоръчвам на всички мои приятели пътеводителите на това издателство, защото са най-практични за индивидуални туристи, които обикалят забележителностите без екскурзоводи.

Пустинни области на Иран

Пътят през централната част на страната към следващите туристически обекти минаваше през обширни пустинни области с лишени от растителност планински хълмове.

Пустинни области с голи планински хълмове

С Опел през пустинята

Чак-Чак

Чак-чак е най-свещеното място за зороастрийците. Зороастризмът е религията на древна Персия до арабската инвазия.

През първата половина на 7-ми век от новата ера арабските нашественици завладяват страната и налагат мюсюлманството като официална религия. Много зороастрийци бягат в Индия и други държави, а част от тях тайно продължават да изповядват религията си. Според легендата, бягайки от арабите сасанидската принцеса Никбану, заедно със своите придворни, идва в тази отдалечена пустинна местност. Заселват се високо сред скалите, където е осигурена естествената им защита, а в пещерата има достатъчно вода. Тук те успяват да съхранят религията си и свещения зороастрийски огън.

Днес зороастрийците са сравнително малко, а най-голямата им общност е в Индия. Тяхната религия е официално призната в Иран и имат запазени места в Парламента (Меджлис).

Чак-Чак е място за поклонение, където ежегодно в средата на юни хиляди вярващи зороастрийци от Иран, Индия, Афганистан и други страни се стичат в

храма на огъня Пир-е Сабз

Както Божи гроб в Ерусалим е свещено място за нас християните, а Свещената джамия с черния камък Кааба в Мека е светилище за мюсюлманите, така и Чак-Чак с разположения в пещерата храм на огъня Пир-е Сабз е свещеното място на зороастрийците.

В подножието на величествената скалиста планина с Чак-Чак

Над автомобила ми се виждат сградите за настаняване на поклонниците.  Над сградите, в ляво, е входът на пещерата, която е храм на огъня Пир-е Сабз.

Входът на храма

Изкачването към пещерата с храма на огъня Пир-е Сабз става по 320 стъпала, които свършват под надвесеното вековно дърво. Входът на храма се затваря с две бронзови врати с барелефи на персийски воини с копия, които „охраняват“ свещенния огън.

Зороастрийците са поклонници на бог Ахура Мазда,

който е създал идеалния свят. Според тях злото е привнесено в последствие отвън и ще бъде пречистено с огън, поради което огънят е издигнат в култ в зороастрийската традиция. Съществували са храмове на огъня, където зороастрийците са извършвали своите молитвени ритуали. Тези храмове представлявали каменни олтари, на които горял „вечен огън“. Тайната на „вечния огън“ била, че храмовете се строели върху газови находища и газът от земните недра поддържал пламъка неугасим. Такъв свещен храм днес е пещерата на Чак-Чак, наричана храм на огъня Пир-е Сабз.

В голата скалиста планина се задържа влага, която се стича в пещерата като капеща вода. Пещерните сводове са влажни, по стените се стичат едва забележими струйки вода, а на няколко места водата капе от тавана. В буквален превод „чак“ означава „капене“, откъдето произлиза и името „Чак-чак“ (в превод „Кап-кап“).

Свещеният „Вечен огън“

Храмът на огъня Пир-е Сабз

В храма на огъня Пир-е Сабз се влиза без обувки. Поклонниците зороастрийци са с традиционни бели дрехи и бяла шапчица на главата (мъжът на горната снимка, вдясно). Жените традиционно би трябвало да бъдат с бели забрадки.

Пода на светилището е покрит с мрамор, който е плесенясал от постоянната влага. Поставени са съдове, в които се събира капещата от тавана на пещерата „свещена“ вода. Стените са потъмнели от пламъците на постоянно горящия огън.

Авторът до „Вечния огън“ в храма

Поглед от входа на храма Пир-е Сабз

Крилатото слънце (Фаравахар)

Един от най-известните символи на зороастризма е Крилатото слънце (Фаравахар). Може да се направи аналогия между крилата на Фаравахар и емблемите на петлиците на пилотите в много държави. Вероятно намираме отговора на въпроса за произхода на авиаторските емблеми.

Зороастризъм и християнство

Считам, че нашата християнска религия е възприела отделни елементи от персийската религия Зороастризъм, която също е монотеистична. Това е естествено, тъй като от Историята на религиите знаем, че всяка нова религия се е развила върху основите на предишни религиозни вярвания. Хората са възприемали по-лесно новите религиозни учения, свързвайки ги с познати образи и символи от досегашните. Така и християнството, възникнало в земите на днешен Израел, заимства много елементи от съседните му по-стари религии: Зороастрийската на изток, Египетската на запад, Гръцката и Римската на север. От зороастризма е възприет монотеизма, т.е. наличието на един бог, доразвит после в триединството на Отец, Син и Свети дух. Пак оттам е привнесен елемента на „съдене“ на хората след смъртта им и изпращането им в Рая или Ада. От религията на древните египтяни, например, е възприет образа на „Богородица с Младенеца“, копирайки изображенията на египетската богиня „Изида със сина си Хор“. Образът на нашия християнски Бог Отец (Господ) копира образите на най-разпространените към онзи момент богове: гръцкия Зевс и римския Юпитер. По-този начин психологическият преход при първите християни от изображенията на Зевс и Юпитер към изображението на Бог Отец (Господ) става доста по-лесен.

Някои наши учени твърдят, че с иранците/персите имаме много общи неща по отношение на произхода и културата. Като турист не забелязах никаква взаимна връзка в каквото и да било отношение. Считам, че тези български учени, които пишат за общ произход, общи културно-исторически източници и т.н. имат за цел само да си оправдаят командировъчните разходи при обиколките си из Иран.

Според мен, има само връзка по отношение на обмяната на културни и материални ценностни елементи, при това ние сме заимствали от персите. Например, имаме отделни общи думи, които от персийския език са преминали в турския, а оттам и в българския. Персийската кухня оказва влияние върху арабската и турската, откъдето пък рецептите за някои ястия и сладкиши се предават и в българската кухня. Изображения върху съдове (персийската Марликска чаша, например) са възприети от Траките. Разпространените в древна Персия скални барелефи на конник, който пронизва с копието си лъв, намират интерпретация в Мадарския конник у нас.

Мои снимки на Персийски барелефи на конник с куче, пронизващ лъв

Персийски барелефи на конник с куче, пронизващ лъв

Мадарски конник – България

Според иранските историци Мадарският конник в България е „наследник“ на аналогичните персийски барелефи, а не на Тракийските конници, както смятат повечето български учени. Основание за това им дава наличието на стреме при конника от Мадара, каквото в антична Европа и при траките не е познато, докато при персите го има.

Харанак

Призрачният Харанак е на едно хилядолетие, а на това място е имало селище още преди 4000 години. Къщите са изграждани от кирпичени тухли и измазвани с глина. От десетилетия там не живее никой, жилищата се рушат, а по тесните улички се разхождат само туристите. Сравнително добре е запазена джамията от 17-ти век.

Най-голямата атракция е клатещото се минаре на джамията,

чиято гъвкава конструкция му позволява да се люлее без да се срутва. Районът около селището е истински оазис на фона на голите планини в съседство. В долината е запазен древния аквадукт, построен за напояване на околните ниви и градини.

Крайните сгради приличат на полуразрушен замък от глина

Поглед към долината с акведукта

Ходенето по покривите на полуразрушените сгради е приятно, но и опасно.

По покривите на полуразрушените сгради

По покривите на полуразрушените сгради

По улиците на призрачния град

По улиците на призрачния град

При минарето

един младеж ми предложи да ме изкачи на върха, срещу заплащане естествено. Разбира се, че приех без колебание. Той отключи малка вратичка и по тесните спираловидно извиващи се стълби, триейки се в стените, стигнахме най-горе. Младежът попита дали искам да ме полюлее и без да се замислям отговорих утвърдително.

Той застана изправен на върха (там диаметърът на отвора е около един метър) и започна да клати минарето. То се залюля с доста голямо отклонение от оста, а пък аз се стреснах и изплаших. Виждайки това, младежът спря с клатенето и ми обясни, че минарето е на близо 4 века и е устояло на поривите на вятъра и на земетресения. Много туристи е люлял на него и досега не се е срутило. Помислих си, че все от нещо ще се мре и му казах да продължи да клати. Стана ми приятно и дори се радвах като малко дете докато се люлеех на върха на минарето високо над порутения град.

Клатещото се минаре

На минарето

Продължението:

През Иран с Опел (9): Язд, Абарку и Пасаргада

Август 2012 година

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Прекрасна есенна идея от Стела ( www.broochy.blogspot.com). И най-хубавото от всичко е, че тиквите са си напълно здрави...

Опипването в Парламента, стара партийна традиция в БСП.

The post След Димитър Общи, в българската история се появи още една политическа звезда със същия прякор–Мая Манолова Общата appeared first on ExtremeCentrePoint.

Изглежда Първанов ще излезе прав. Не само БСП, но цялата държава стана заложник на дегенерирали алкохолизирани мозъци и малоумни простакини с болни амбиции.

The post Пародия, ужасяващо близка до истината: Михов, Манолова и Бисеров appeared first on ExtremeCentrePoint.

Най-честото оплакване, което чувам от приятели и познати е физическата невъзможност да се следят едновременно много информационни източници. Количеството новини, анализи и материали, които се публикуват на ден, наистина е невъобразимо голямо и ориентацията става все по-трудна. Но има начини, които позволяват да обърнеш внимание на интересните неща – в три последователни поста ще ви споделя моята рецепта. Използвам доста ограничено количество инструменти, което обаче ми позволява да следя за нови интересни теми доста ефективно. Те могат да свършат работа както за обикновения читател, който иска да е в час, така и за контент мениджърите, които винаги страдат от жажда за ново съдържание.

Започвам с групите източници на информация, които използвам, като днес ще си говорим за social-новините.

Социални медии – задължителни за масови новини

Следването на сайтове и отделни лидери на мнение във Facebook и Twitter ти позволява да не пропуснеш това, което всички вече знаят. Поради спецификите и на двете мрежи обаче рядко може да попаднеш на нови неща, които малко хора са чували – там информацията се разпространява на вълни и най-интересното често става жертва на най-популярното. И все пак Facebook и Twitter са добър източник на масово съдържание, затова ето и няолко съвета как да ги използвате по-ефективно:

• Използвайте списъци – няма нищо по-удобно от тях за организиране на информация, независимо дали просто ще разделите работните от личните контакти във Facebook или ще организирате тематични списъци за ново съдържание, което можете да ползвате за управлявани от вас Facebook страници и Twitter акаунти. Аз имам списъци с най-близките си познати, така че да не изпускам какво се случва в живота им, както и няколко тематични списъка с теми от маркетинг и технологии до наука и книги.

• Не губете време – колкото и полезни да са социалните мрежи, те могат да бъдат и сериозен капан за продуктивността. Вместо по цял ден да висите онлайн и да скролвате сред нови постове, отделяйте си по 15 минути на няколко часа, за да наваксате с информацията. Алгоритмите на News Feed вече могат да гарантират, че няма да пропуснете най-важното.

• Не се ограничавайте – въпреки че можете да научите масовите новини и анализи, големите социални медии умело крият любопитните теми, чието разпространение можете да започнете именно вие. Това ще ви превърне от последователи в лидери – затова не трябва да се ограничавате само до масовите източници. Четете отвъд тях.

Paper.li – и за феновете, и за вестникаря

Идеята на Paper.li е проста – платформата събира на едно място най-интересното от твоите социални кръгове в един “ежедневен вестник” – ти избираш каква е тематиката и кои социални кръгове да включва. Използвам Paper.li от над 2 години и честно казано, рядко разглеждам чужди “вестници”. В едно нещо обаче платформата е много полезна – да ти покаже интересната информация, която е привлякла вниманието на много хора, но ти може и да си пропуснал. Paper.li подбира най-споделяните и обсъждани материали и ги събира на едно място веднъж дневно – така съм сигурна, че дори ако не съм влизала в Twitter цял ден, ще знам най-важното.

Имам два вестника, единия от които ползвам за личен преглед на горещите маркетинг новини, а другия – като хранилка за съдържание на Facebook страница. Можете да си направите колкото вестника е нужно и да ги ползвате като агрегатор на интересно съдържание от различни сфери. Можете и сами да определите кога “излиза” вестникът – аз лично “издавам” моите сутрин, когато имам повече време и желание за преглед на новините.

Повече за останалите ми любими източници на информация очаквайте утре.

___
снимка: Binuri Ranasinghe

Постът На гребена на информационната вълна – част 1 е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Павел Маринов (в средата) придружава Сергей Станишев и Пламен Орешарски на посещение в Бургас. Снимка: личен блог на Павел Маринов

English version here

Корпорацията "Аламак" е включена във федералния справочник "отбранително - промишлен комплекс на Русия 2007 - 2008 г." - гласи съобщение в сайта на фирмата. Tя е създадена през 2006 г. като собствеността е поделена между "Инвестторгбанк" и компаниите "Максимум" и "Алтаир". "Аламак" има мажоритарно участие в заводи за телекомуникационно оборудване, приборостроене и електроенергетика в Русия.

Според "РИА Новости" Инвестторгбанк заема 47 място по активи сред руските банки с 106 милиарда рубли. Основни акционери в банката Инвестторгбанк са Владимир Гудков, Владимир Удалцев и две офшорни фирми от Люксембург и Холандия. Преди година Инвестторгбанк беше обискирана от руските служби в рамките на разследване срещу незаконна банкова дейност.

Руската отбранително-промишлена фирма "Аламак" присъства в България чрез дружеството "Аламак Интер", регистриранo през 2008 г. При учредяването в съвета на директорите влизат американската офшорка от щата Делауер "Интерлог", представлявана от Павел Маринов, както и руснаците Евгений Михайлов, Владимир Гудков и Сергей Боев. Акции при учредяването записват "Аламак ПФК", Евгений Михайлов, Владимир Гудков и Сергей Боев.

В Съвета на директорите на "ЗТВ" АД фигурират имената на Денис Локостов, /член на СД на Борисоглебския проборостроителен завод/, Евгений Михайлов /чл. на СД на Борисоглебския и Моромския приборостроителни заводи/, Сергей Боев /главен ръководител във военния проект за Космически войни на Руската федерация/. Въпросните заводи имат стратегическо значение за руската Стратегия за развитие на електронната промишленост, която е тясно обвързана с глобалната военна доктрина на тази държава. Висшестоящата компания се допълва от шефа на Борда на директорите на една от най-големите руски банки "Инвесторгбанк". Именно тази банка е един от основните финансови кредитори на руското правителство в периода от 2008-2010 г.

"Интерлог - САЩ", представлявана от Павел Маринов остава в съвета на директорите на "Аламак Интер" до 14 юни 2013 г. показва документ от Търговския регистър.

"Аламак Интер" се явява мажоритарен акционер с 51% в капитала на българския завод за технически въглени "ЗТВ" в Каблешково. Други 25% от капитала на "ЗТВ" се държат от фирмата "Интерлог България". Разследване на Биволъ показа, че собственик на "Интерлог България" е английската фирма "Интерлог Балкани" с управител Павел Маринов, която обаче е заличена през 2010 г. Маринов не е декларирал това обстоятелство пред българските власти и е продължил да подписва документи от името на тази фирма до 2013 г. В момента 25% от акциите на "ЗТВ" фактически са собственост на фантомна фирма, изчезнала от правния мир преди три години.

Подписите на Маринов под документи на изчезнала фирма са де факто документно престъпление, но до момента няма коментар по тези разкрития нито от прокуратурата, нито от правителството на Орешарски. Де юре в момента Маринов се явява представител на търговско дружество и по закон няма право да е областен управител. Този факт също се неглижира от премиера, който съгласно чл. 19а ал.3 от Закона за администрацията е длъжен веднага да уволни Павел Маринов. 

Както в много други скандални случаи, разкрити от Биволъ, мълчанието на властта издава объркване и трескава подготовка за измъкване от ситуацията с кризисен пиар. Този път обаче задачата ще бъде с повишена трудност. Странните свързаности на областния управител Павел Маринов определено надхвърлят местния контекст и стават проблем за отношенията с евроатлантическите партньори на България.

Българският губернатор и "руският Дарт Вейдър"

Връзките на Маринов с фирма от руския военно-промишлен комплекс са нов щрих в биографията на местния партиен шеф на БСП и настоящ губернатор на Бургас. Защо мощната руска военно-промишлена корпорация "Аламак" си е харесала малкия български завод с 30-40 работници? Какво точно произвежда и изнася заводът (който впрочем е на печалба) и каква е ролята на Павел Маринов, който жонглира с офшорки и чуждестранни фирми в полза на руските собственици?

Тези въпроси засягат и националната сигурност. Поради важността на поста си областният управител трябва да има достъп до поверителна информация на натовска държава (каквато все още се явява България). Бургаска област е особено чувствителна зона, тъй като там се намира една от американските бази в България и летището в Сарафово, вече използвано както от натовските сили за военни операции, така и от терористична организация за атентат срещу израелски граждани. Областният управител е представителят на правителството, който координира действията на институциите, при възникване на кризи. За да посреща подобни предизвикателства, наместникът на държавата трябва да има достъп до поверителни военновременни и евакуационни планове.

Биволъ зададе въпрос до областната администрация дали Павел Маринов е кандидатствал за достъп до класифицирана информация.

"Г-н Маринов е подписал съгласие и други необходими документи да се извърши разширено проучване от съответните органи с цел установяване на надеждността за опазване на тайна. В хода на проучването се събират и обработват лични данни за проучваното лице, а при необходимост и за трети лица свързани с него." - гласи отговорът на пресцентъра.

Изнесените факти за фирмата "Аламак", част от отбранително-промишления комплекс на Русия определено заслужават по-подробно проучване. Но безспорно най-любопитната личност сред "третите лица" свързани с Павел Маринов е Сергей Федотович Боев, съакционер в "Аламак Интер" и член на съвета на директорите на "ЗТВ" АД.

На 14 февруари 2012, с решение на Военно-промишлената комисия на Правителството на Руската федерация, Сергей Боев е назначен за генерален конструктор на системата за предупреждение при ракетно нападение на Русия (СПРН).

Сергей Федотович Боев

Покрай новината за назначението на С.Ф. Боев се споменава, че той е автор на разработки по усъвършенственето и развитието на СПРН с цел "интеграцията на системата във Въздушно-космическата отбрана и създаване на нейна основа на система за предупреждение при въздушно-космически нападения чрез обединение на различни информационни средства".

"Няма да успеят да ни ударят" - успокоява Боев руската общественост в пространно интервю за официалния вестник на Кремъл Российская газета. Интервюто е преведено и на български.

С две думи: "Звездни войни", но "славянско-братски", интегрирани с членката на НАТО и ЕС - България. Дали губернаторът Павел Маринов се явява "информационно средство", а заводчето "ЗТВ" - важна разузнавателна ядка на прикритие - са въпроси, на които трябва да отговорят ДАНС и съответните партньорски служби. Въпросните обвързаности обаче красноречиво говорят на българската и международна общественост за скритата същност на кадрите на сегашното правителство на Пламен Орешарски.

Кой е Павел Маринов?

В собствения си блог Павел Маринов се представя като възпитаник на Първи факултет на ВИ «Г.Димитров», който успешно завършва през 1990 г. За читателите, които не могат да се ориентират само ще уточним, че въпросният факултет е всъщност специалността "Държавна сигурност" в прословутото училище за кадри на МВР в Симеоново, през което са минали доста от героите на новия преход по установяване на задкулисен олигархично-престъпен модел за управление и разграбване на България.

Какви са причините за незаконно прикритите обстоятелства около бизнеса и контактите на един от новоназначените служители на правителството на Орешарски? Чии интереси се обслужват и кои са свързаните с държавната ни власт лица? Отговорите на тези въпрос ще се опитаме да дадем в следващи разследвания.

Павел Маринов на партийно събрание на БСП в Бургас. Снимка: Личен блог на Павел Маринов

English version here