Симеон е един от онези хора, които имат таланта да бъдат stand up комедианти, но работят като програмисти. Той може да те разсмее, когато си потънал, и да те потопи, когато ти е весело. С едно изречение. Симеон е нещо като последното-русенско-гурме, и е известен с това, че не пие бира от пластмасова бутилка.

Харесвам го, много.

Тук сме в село Гостилица, където той попита една баба дали наблизо има бар с белгийска бира.

Не толкова пряко и категорично, разбира се, а по-скоро с половин уста и с добавка, че „иде подкрепление” и пак ще се възстановят, НО факта си е факт. Камъчето е изплюто. Честа се падна на високопоставен ядрен мафиот, в светов...

След като споделих насоките си как да удържим на информационното наводнение, време е да разкажа как всички описани инструменти работят заедно в един примерен дневен график. Разбира се, това е моята рецепта и е съобразена с личните ми предпочитания – например, с желанието да ставам по-рано сутрин, вместо да стоя будна до късно. Графикът е различен за всеки, но, надявам се, насоката ще ви е полезна.

График за четене

• Сутрин. Аз съм ранно пиле и обичам да ставам така, че да имам достатъчно време за дълго кафе и наваксване с новини. Отделям около час за четене с кафето: преглеждам набързо двата ми Paper.li вестника и отбелязвам съдържанието, което ми е интересно; минавам през RSS папките с текущи новини и ако имам време, прочитам 1-2 по-дълги материала. Отварям Prismatic и виждам дали има нещо пропуснато. Кратките неща минавам на момента, а дългите текстове маркирам с Pocket за четене в колата или автобуса към офиса.
• През деня. През деня на около час-два преглеждам фийда във Facebook и Twitter – ако има нещо интересно, отделям си го за четене по-късно. Не отделям по повече от 15 минути на 2 часа за това упражнение, защото действа много разсейващо. Старая се да не отварям и RSS-четеца, така че да не разкъсвам времето си.
• Вечер. Вечер прочитам всичко, което съм събрала през деня, а ако някои текстове са твърде комплексни, си ги отделям за четене през уикенда. Като цяло по-сложните неща си оставям за следващата сутрин, когато ще съм по-фокусирана и адекватна.
• През уикенда. През събота и неделя си оставям по няколко часа за минаване на по-големи анализи и технически текстове, за които нямам достатъчен капацитет през седмицата. Отново, правя това основно преди обед, с дългото сутрешно кафе. Тогава свършвам и другите неща по съдържанието, като разписване на постове за Facebook и подготовка на чернови за блога. Старая се да намаля непрочетеното през RSS до минимум и понякога ми се получава В повечето случаи обаче ми остават по-дълги анализи в резерв за следващата седмица.

Капани за ефективността

Има много начини, с които да подобрите продуктивността си, но тук ще се спра на най-често срещаните капани:

• Бройката няма значение: не се затормозявайте с това колко непрочетени материала имате в RSS-четеца. Това действа демотивиращо и в крайна сметка няма значение.
• Не четете, когато сте уморени: често се улавям, че просто минавам през текстовете, без наистина да съм фокусирана. В такива моменти просто спирам, почивам си и продължавам да чета по друго време – все пак не говорим за шиене на ишлеме, а за интелектуален труд.
• Създайте среда без разсейващи елементи: по възможност, не обръщайте внимание на Facebook, котката, гаджето, телефона. Затова аз чета рано сутрин или през уикенда, когато не ме разсейват.
• Не бъдете търпеливи: истината е, че ако един материал не започва добре, вероятно не си струва четенето. Затова спокойно можете да развиете снобизъм към материали и да не минавате след втория абзац, ако нещо не е привлякло вниманието ви. Със сигурност не можете да прочетете всичко – не се опитвайте.

Най-важните четири са тук, а ако се сетите за други капани, допълнете ме в коментарите.

Постът На гребена на информационната вълна – част 3 е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

http://pussy-riot.info/blog/2013/9/23/golodovka-nadi

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

Към сайта SBS на български:

http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Тлеещото напрежение в българската медийна среда изби от неочаквано място, когато радио Дойче веле освободи двама коментатори заради натиск от Корпоративна търговска банка, смятана в България за център на олигархични интереси. Истинският спор обаче не е персонален, а е за свободата и несвободата на медиите и журналистите и за отговорността им пред обществото – тема, която днес обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, българската редакция на Дойче веле неотдавна се раздели с журналистите Иван Бедров и Еми Барух, което предизвика вълна от критики в България. Какво всъщност стана?

- Двамата бяха освободени тихомълком, Фили, с по един сух имейл, в който пише горе-долу следното: мерси, но повече няма да работим с вас. Естествено, такива новини са котка в чувал, не остават скрити. Всичко бързо се разчу, стана ясно също, че раздялата е заради писмо от Корпоративна търговска банка, КТБ, в което колегите са обвинени, че водят кампания за оклеветяване на банката. В самия текст на писмото обаче се видя, че това са съвършено празни приказки, то не посочва никакви примери за подобни публикации, а говори най-общо за някаква си кампания, която, на всичкото отгоре, засягала и доброто име на председателя на управителния съвет на КТБ Цветан Василев. Тук само ще кажа, че в България Цветан Василев е известен като банкер и бизнесмен с твърде широки интереси, включително като човек, под чието влияние е медийната империя на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. И като казвам известен, Фили, имам предвид – печално известен.

- Пламен, искаш и в Ес Би Ес ли да получим подобно писмо заради това уточнение?

- Нищо чудно и да получите, Фили. Но то би дошло, независимо какво ще кажем ние с теб в това или друго предаване. Защото всъщност идеята на писмото е не някой да пази съмнителното си добро име, а да се задушат последните независими гласове, които информират обществеността за реалната ситуация в страната. След като е ясно, че медиите в самата България са проядени от корпоративни и политически интереси, а журналистите в тях са твърде непрофесионални и податливи на автоцензура, и след като по-рано бяха закрити „Гласът на Америка”, „Свободна Европа”, радио „Франс Ентернасионал” и ВВС на български, независимите медии всъщност останаха две – немската Дойче веле и австралийската Ес Би Ес. А Дойче веле също са на път да отпаднат, след като се поддадоха по елементарен начин на елементарен натиск.

- Пламен, все пак е добре да изясниш репликата си за печалната известност на банкера Цветан Василев.

- Тази печал не може да се опише изцяло, Фили, все едно да опишеш всяка нишка от паяжината и нейната връзка с всяка друга нишка. Ще кажа обаче три неща. Първо, не някой друг, а лидерът на БСП Сергей Станишев, преди около месец публично нарече Корпоративна търговска банка и медиите, свързани с нея, „олигархичен кръг”. Второ, в писмото, с което КТБ притиска Дойче веле, се твърди, че Цветан Василев не управлява медии, а известната империя на Ирена Кръстева и синът и, Делян Пеевски, за която се смята, че е под негово влияние, е само корпоративен клиент на банката. Българският сайт Медиапул обаче цитира американското списание Leaders, в интервю за което самият Василев казва, че „управлява медии”. И резонно – щом не се знаят неговите – българите продължават да смятат, че това са онези поне две телевизии и пет-шест вестника, собственост на Кръстева и Пеевски, които пък – и това е третият ми аргумент – през последните години са пример за лоши, да не кажа друга дума, журналистически стандарти.

- Пламен, дали обаче наистина колегите Иван Бедров и Еми Барух не са изтървали мярката в своите коментари и не са нарушили стандартите, към които всяка медия така или иначе трябва да се придържа?

- Не са, Фили и веднага обяснявам защо. Първо – както вече казах, в самото писмо на КТБ не са дадени някакви примери за конкретни нарушения, а се говори най-общо, като се приписва вина на колегите например, че са финансирани от Джордж Сорос или че някога са работили за прес-групата „Капитал”, изобщо – неща, които сами по себе си нищо не значат. Второ, в бюлетина, с който Дойче веле все пак реши да обясни постъпката си, пише, че упреците на КТБ към двамата журналисти „не са основателни”.

- Но се разделя с тях – защо, ако упреците са неоснователни?

- Това остава неясно, Фили. Редакцията казва, че все пак е направила преглед на работата им и е установила неспазване от тяхна страна на някои стандарти, но нищо повече. Това изглежда смешно, защото например Еми Барух работи за Дойче веле от 23 години – и ако колегите чак сега се сетиха да проверят нейните стандарти, жалко за самите тях. Четвърто, тук вече навлизаме дълбоко в професионалните теми, но ще го обясня максимално кратко  – Дойче веле посочва двамата колеги като „коментатори”, а не като „анализатори”. Отстрани разликата изглежда незначителна, но не е. Всъщност – да, анализаторът трябва да бъде максимално обективен, да дава колкото може повече гледни точки и да доказва твърденията си, докато от коментатора изначално се очаква да бъде по субективен, като редакцията има ангажимент да балансира това по различни начини. И пето – ето един съвсем субективен момент в аргументацията ми, Фили, но не мога да те лиша от него – аз познавам лично и двамата повече от 20 години, следил съм до голяма степен работата и развитието им, категоричен съм, че те са сред малцината най-добри български журналисти, които в последните тежки за професията години запазиха и професионалните си стандарти, и гражданската си позиция. Съществуването на такива люде – всъщност това е истинският проблем на онези хора и кръгове,  които искат изцяло да подчинят медиите и да лишат българското общество дори от първата и май последна придобивка, свързана тук с думата „демокрация” – свободата на словото. Но мога да отида и още по-нататък, Фили. Ще кажа, че още по-дълбокият проблем дори не са конкретни хора или конкретни случки, а начинът, по който тук се задушава демокрацията – целенасочено и бавно, на малки стъпки, но твърдо и последователно. През годините крадците се научиха красиво да викат „дръжте крадеца” и това минава. Научиха се да изискват за себе си демократичните права, които им се полагат, без да признават на другите правото да ги имат и те. Научиха се да се крият зад витиевати фрази, зад административни или съдебни процедури, като изцяло загърбиха моралните принципи, които крепят и градят истинското демократично общество. И ако за финал мога да си позволя да бъда крайно субективен, Фили, ще кажа само – в далечна Австралия дори не можете да си представите колко жалко и болезнено е всичко това да става пред очите ти и да не можеш да го спреш.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Продукти за 4 порции:
2 пуешки бутчета
4- 5 червени домата
2 моркова
2 шарени чушки
4- 5 сушени сини сливи
1ч.ч. червено сухо вино
1ч.л. сол
2- 3 зърна бахар
1ч.л. червен пипер

Приготвяне:
Пуешките бутчета се слагат в тенджера. Налива се 2ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Месото се кипва. Оставя се да поври половин час. Бутчетата се изваждат в чиния. Обезкостяват се. Бульонът се прецежда. Доматите се рендосват. Морковите се режат на колелца с къдраво ножче. Чушките се почистват, измиват и режат на ленти. В тенджера се налива прецеденият бульон, зеленчуците, чаша вино и доматен сок. Добавят се късчетата месо. Съдът се похлупва. Гозбата се готви на тих огън, половин час. После се отхлупва, за да се добавят сините сливи, сол, червен пипер и 2- 3 зърна бахар. Похлупва се и се оставя да къкри на тих огън още половин час. Пуешкото месо става крехко, а червеният сос придава пикантен вкус.

Петъчният ни български пътепис ще ни води до Побитите камъни, където наш водач ще бъде Янита.

Приятно четене:

Пътуване до Национална защитена местност Побити камъни

край Варна

Преди много време, когато морето достигало тези земи, то било охранявано от титани, подчинени на Бога на морето. Недалеч от мястото имало малко селце, където живеел млад мъж. Когато Бог му разкрил своето име, го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова момъкът бил безсмъртен. Бог обаче го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане смъртен.

Побитите камъни

Побитите камъни

Една сутрин момъкът съзрял на морския бряг невероятно красива девойка. Те се влюбили от пръв поглед. Но тя била отредена за жена на предводителя на морските титани. Любовта накарала момъка да се престраши и да отиде при титаните. Той обещал, че ако му преотстъпят момичето, ще изпълни едно тяхно желание. Титаните заявили, че девойката ще бъде негова съпруга, само ако се съгласи да разкрие името на Бога.

Побитите камъни

Побитите камъни

Преди изгрев на следващата сутрин се срещнали на морския бряг. Младият мъж бил решен да жертва безсмъртието си в името на любовта. Той заявил, че е готов да разкрие името на Бога. Тогава момъкът започнал да подрежда титаните по морския бряг. Когато приключил, им казал: „Аз току що изписах името на Бога с вашите тела“.

Побитите камъни

Побитите камъни

Бог останал поразен от тази невероятна постъпка в името на любовта. Той решил да накаже титаните, затова че посегнали на най-скъпото на младия човек – неговото безсмъртие.

Когато първите слънчеви лъчи озарили брега, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застанали по начина, по който човекът ги подредил. Младежът тръгнал по брега да открие своята любима. Легендата разказва, че когато се срещнали и прегърнали, изпод краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода.

Побитите камъни, Музеят

Побитите камъни

Това е една от легендите за Каменната гора край Варна. Съществува и друга, разказана от Карел Шкорпил, който споменава местността с приказка за великани- строители, пренасящи  колони за градежа на първата българска столица Плиска.

Побитите камъни

Побитите камъни

Никой не знае какъв точно е произходът на каменните блокове. За тяхната поява съществуват само легенди или хипотези, върху които години наред учените спорят: дали камъните са природен феномен или са артефакти- дело на човешка ръка. Няма нито едно доказателство за която и да е от хипотезите. Ето защо право на личен избор е приемането на която и да е от тях за своя истина; избор невъзможен без докосване до причудливите каменни колони.

Побитите камъни

Побитите камъни

В местността Побити камъни обаче ме отведе една друга легенда, свързана с чудодейната сила на лековитата вода от една чешма, която се захранва от местен извор. И в търсене на тази чешма в най- горещата част от деня, платихме по 3 лв. такса вход, за да разгледаме и причудливите каменни постаменти.

Побитите камъни

Побитите камъни

Непосредствено до входа има музей, в който може да се прочете всичко за каменната гора на няколко езика, да се купят сувенири или да се ползват услугите на местен екскурзовод. Но пък и всеки може да се разходи и свободно из местността, да снима, да обсъжда своята хипотеза, стига да не вреди на причудливата експозиция на открито.

Побитите камъни

Побитите камъни

До местността се стига лесно с влак или с автомобил. През местността преминават туристически екскурзионни маршрути, има обозначения и за пешеходци. Общата площ на каменната гора е 253 хектара, които едва ли биха могли да бъдат обходени за един ден.

Побитите камъни

Побитите камъни

Пустинен пейзаж без растителност, сякаш камъните държат зеленината настрана да не ги разруши. Такава е местността Побити камъни край Варна, разказана с едно изречение. Много от посетителите считат, че това е разрушен древен град, обвит в мистика. И наистина, мястото е с особена енергия, излъчва спокойствие и безвремие. Почва тук няма, навсякъде е пясък и камъни. От 1937 год. местността се води защитена и днес е част от Натура 2000.

Побитите камъни

Побитите камъни

Като уникален геоложки феномен

Каменната гора или българският Стоунхендж,

са включени и в каталога на Юнеско точно с това обяснение- природен геоложки феномен, като предположенията за тяхното образуване са две: на принципа на сталактитите в пещерите или че това са коралови рифове.

Побитите камъни

Побитите камъни

Преди 50 милиона години всичко тук е било дъно на море, чиито мълчаливи стражи са били точно тези каменни колони. Устояли са на капризите на времето благодарение на здравите си основи, които стигат до 40 метра в дълбочина в земята. Всички каменни късове са с еднакъв варовиков състав, но с много различни форми. Това е и причината някои от каменните колони да си имат и имена, в зависимост от това, на какво наподобяват: слон, камила, трон и т.н.

Побитите камъни

Побитите камъни

Аз до своята истина не стигнах, нито пък приех някоя от хипотезите, но с удоволствие се разходих из периферията на Каменната гора; просто ден за една разходка в миналото. В очите ми се блъскаха само скали, вятър и слънце, в наши дни морето е далеч от това място. И не се вижда. Не се вдишва или усеща по някакъв начин. И е част от хипотезите, част от паметта на времето, част от генеалогията на камъните- загадъчни и многобройни, които ще будят интерес и догадки още много време.

Побитите камъни

Побитите камъни

Побитите камъни

Автори: Янита Николова

                  Даниела Георгиева

 Побити камъни, филм на БНТ2

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 Черно море