Блогосфера (28.09.2013)

Дрехи от САЩ

Дрехи от САЩ. Толкова ясно и кратко. Сигурно са втора ръка, а може и да са трета. Но все пак са дрехи от САЩ. Съединените Американски Щати. Оттам всичко е добро. Или поне е по-добро от тукашното. Тукашното не е зле, но нали е нашенско, сигурно чуждото е по-хубаво.

Така си мисля, може и да бъркам. Пием белгийска бира, караме немски коли, слушаме английска музика. Всичко всъщност е от Китай, но те китайците също са по-напред от нас. Учим навън, после се прибираме навътре. Когато сме навън там е гадно, когато се върнем тук пак е гадно. Назначаваме правителства, сваляме ги.

Старите вчерашни дрехи от САЩ са новите утрешни дрехи в България. Замени САЩ с Русия, същото. Спирам да пиша, че и без това ми беше гадно, а сега още повече.

Ще си сипя английски чай, може и малко бяло вино от Нова Зеландия. Тези нашите, за нищо не стават, нали…

Прочети цялата новина

Видях, че Еленко има анимирани гифове и поисках и аз

Багера се гмурка, четно

Прочети цялата новина

за протестите, младите и красивите, левите, десните, и "късният бареков"

току що прочетох изнервено захапване на асен генов към иво христов. единият е десен, другият е ляв. за генов знам със сигурност, че умее да води протести, а за иво христов, че е един от много малкото леви - сред които не слагам волгин, андролова и дърева - който е в крак с бъдещето. асен генов обвини, че иво христов и компания били разделили протеста на млади и красиви от останалите. бога ми, свидетели сме, че не иво христов го направи, а самата "икономедия", и то още в първите дни да протестите. който има време да проверява, да се върне в архивите от 14 юни нататък. моят архив е това, което пиша, и затова препубликувам този злополучен и нежелан от никого текст от 19 юни. в него лееекичко съм реагирала към определението на "икономедия" за "младите и красивите":) и от позицията на времето, реакцията ми е била правилна. "младите и красивите" останаха такива, но сами. народът не се припозна в тях.

така че, нервността от това, което протеста не успя да постигне, не бива да бъде насочена към левите. те нямат нищо общо с нея. тя е вътрешна работа на ръководителите на този протест. ако искат в бъдеще да имат успех, би трябвало да седнат на една маса и да анализират стъпка по стъпка и акция по акция изминалите месеци. това, разбира се, е невъзможно, защото ще се хванат за гушите, а и никой от тях не е достатъчно честен за да си признае грешките.

не би било зле хората на генов да напуснат така комфортните и елегантни жълти павета на софия, да се разделят с брилянтните си идеи, които минават само пред "младите и красивите", и да тръгнат из българия като бареков, защото през пролетта той ще се смее последен с проценти, които ще го легитимират. и няма да е виновен той, а "младите и красивите", които мислят, че софия решава всичко. видяхме, че не решава. затова и вече си седим в къщи към 6 следобед.

чета текста си от 19 юни, и продължава да е напълно актуален. за съжаление обаче протестът вече не е актуален. веднага казвам, че категорично не приемам лозунги като "който не е твърдо и на всяка цена с нас, е против нас". подкрепяла съм протеста и продължавам да го покдрепям във фазите му, които одобрявам. искам оставката на това правителство. но за мислещите хора, а не тези, които са сложени в графата "протестиращи", десни или леви, на всяка цена не съществува. който очаква безрезервна подкрепа без да прави самоанализ на грешките си, губи играта държейки се диктаторски.

Империята на интелекта срещу лъжата

June 19, 2013 at 8:54am

Вчера питах репаджийката до нас, една мила, усмихната жена с която си говорим за живота от време на време, как е „бизнеса“. „Зле“, отговори тя, „наполовина от преди“. Попитах какво значи „преди“. Времето за нея вече се дели на от преди протестите през февруари и след тях. В момента тя работи за по-малко от минималната работна заплата връщайки ежедневно все по-големи количества непродадени вестници и списания. Не успява да продаде повече от няколко броя на ден от в-к „Труд“ и „24 часа“, „Стандарт“, и т.н.. Хората купуват само евтините вестници, защото са бедни, тя така каза. Нейното реп-че е единственото за целия бул. „Янко Сакъзов“ от паметника „Левски“ до моста. То не е и нейно, а на шефът й, който я е накарал вече да продава и чорапогащници, чорапи и бельо за да може да избие някой лев отгоре. За съжаление обаче и тази стратегия не работи. Хората просто не купуват.

Говорих и с една таксиджийка. „Е сега за какво са тези протести?“. „Как за какво...“, казвам аз, „...искаме нови избори!“. Оказа се обаче, че таксиджийката не иска нови избори, защото не иска ГЕРБ на власт, били мафиоти. Питам какви са БСП, те не са ли мафиоти, тя казва, че и те са. „Ами тогава защо да няма нови избори?“, питам аз. „Защото няма никой нов, който да изберем“, отговаря тя. Предлагам й възможност този път да гласува за някоя от малките партии, тя не иска и да чуе, всички са престъпници до един и край.

Това е лоша новина, защото бедните и гладните не разбират за какво протестираме. Хората, които се събират на площада са сити, добре облечени, и образовани, а революциите се правят от народа. Народът не смята, че ние, които сме на площада в момента сме народ. Ние сме друго, ние сме „млади, образовани и красиви“. Не ни чувстват близки. А БСП е в най-лошата възможна ситуация в която някога е попадала, защото народът вече няма представа кои са те. Те са един „млад, образован и красив „западнеещ““ човек с очила, който разказва интелигентни приказки от екрана на телевизора.

Напълно объркан от две десетилетия интелигентни приказки разказвани от „млади, образовани и красиви“ политици, народът пропусна, че му продават и Делян Пеевски. Свикнал на тъпа болка, народът няма как да разбере, че този протест не е революция, а нещо повече. Той е отказ да се скочи в пропастта по покана на управляващите. За пръв път интелигенцията не отмести очи погнусено, а погледна в бездната. Знаем от Ницше, че този поглед не остава без последици. От там се появи и неистовото желание за реакция. Натискът, който прилагаме в момента върху политическата класа, е изпитание в което нямаме право на неуспех. Интелигенцията се пробуди, а средната класа стана от трапезата и реши да мисли и реагира. Никой вече не иска да бъде унижавана от избраниците си. Еуфорията от протеста е наркотик, тя е единствената възможност в момента да не се срамуваме, че сме граждани на България. Тя е настоява чашата да стане наполовина пълна, не да е наполовина празна, което обаче за съжаление е доста трудно да бъде обяснено на хора с празни чинии.

Разхождайки се по жълтите павета на протеста се запитах дали някога Делян Пеевски се е разхождал по тях, ей така, за удоволствие, като един истински софиянец, и с приятното чувство, че ходи по история. И не само върху дворцовата история от преди 9.9.’44, а и върху много по-старата история на Римската империя. Вероятно се е разхождал, а сега е напълно лишен от възможността да се чувства у дома в родния си град София. Появяването му на софийска улица би имало непредвидими за него последици. Подобно чувство сигурно е много неприятно.

Пеевски е млад, амбициозен мъж с изключително амбициозна майка, който ще остане в българската история с имперския си апетит за власт и медии. Империите от всякакъв характер обаче имат лошия навик да се самоунищожават когато станат прекалено големи за собствените си размери. Нищо във Вселената не расте безкрайно освен самата Вселена. И всяка човешка илюзия, че безкрайността на растежа е овладяема и контролируема, е обречена.

Същото важи и за политическата класа в България. Ние, които напуснахме удобството на домовете си за да крещим по площадите, сме преяли с генно-модифицираната храна с която българските политици ни тъпчат от дълго време. Възможностите ни за самозаблуда са изчерпани. Количественото натрупване на лъжа води до качествени изменения в поносимостта към нея, а от там следва все още контролиран взрив на нетърпимост. Правителството не бива да се заблуждава, че този взрив може да бъде спрян.

Правителството на Орешарски трябва да си отиде, и трябва да има нови избори. Щели да се върнат ГЕРБ на бял кон. Дали това ще се случи зависи само от нас, избирателите. Има напълно реална възможност да се върнат на по-обикновен кон придружени и от други политически ездачи. Тези, които говорят за „нова десница“, нека първо да престанат да се държат като малоумни, безотговорни хора, и да разберат, че ако не спрат сега, веднага, на секундата, да „мислят за себе си като за огън“, наистина ще позволят на ГЕРБ да се върне сам на бял кон. Няма как другояче да се получи, така както не може да бъде преглътнато правителството на ДПС.

Историята в случая няма да върви след победителите, тя ще застане на страната на тези, които имат разум, чест, и достойнство, и истински мислят за бъдещето на България, а не за собственото си оцеляване. Които и политици да изберем за наши представители на следващите – предсрочни – избори, те трябва да проумеят и да запомнят, че това, което беше досега, няма да им бъде позволено повече никога, и не от някой друг, а от елитът на нацията. Народът май още не е разбрал какво се случва, а може би и не иска да разбере, но БСП, ГЕРБ, ДПС, ДСБ, България на гражданите, и всички малки партии, трябва да осъзнаят, че няма да ги търпим ако не се научат да играят по правилата на демокрацията. А понятието „Атака“ трябва да бъде изкоренено от българския речник. И нека тъй наречените сини да си спомнят, че не са хамелеони. Избори се печелят с единство. Дясното има исторически шанс да направи промяна. Впрочем тази ужасна криза дава възможност на абсолютно всяка партия и всеки човек в държавата да се рестартира. Такива възможности за катарзис са безценни. Има ли някой да не е го усетил вървейки щастлив в общото ни нещастие на залез слънце?

Прочети цялата новина

НА СРЕЩА С ВЕЛИКИ ЕВРОПЕЙЦИ

/Първо студио на БНР – Радио „Пловдив”, 18 часа, сряда, 9 октомври 2013 г./

Пламен Асенов

Не говоря празни приказки, наистина ви каня на среща с велики европейци, петдесет и двама на брой – като се започне от Алберт Айнщайн и се свърши – засега – с Енрико Ферми.

Само по случайност и двамата са физици, но иначе в рубриката „Великите европейци”, която вече цяла година радио Пловдив излъчва всяка седмица, са представени личности от основните сфери на човешкия живот и дейност – писатели, художници, музиканти, учени, политици, философи, духовници, изобретатели, изобщо хора, които си струва човек да има за съседи, та да си пие виното с тях. Или да познава отблизо по какъвто и да било друг начин.

Аз си мислех че ги познавам – поне някои от тях, де…..поне донякъде…..

Нищо подобно, щом се зарових в информацията за живота и постиженията им, разбрах, че съм виждал само малки парчета или съм държал в ръка черупки от тях, случайно разхвърляни край пътя. Затова се радвам, че още в този живот ми падна възможност да се впусна в приключението, наречено радио-портрет.

Самата технология на този труден и рядко разработван жанр ме накара да погледна наистина дълбоко, да изляза от линейната биографична схема и да търся развитие на текста около една или няколко преплетени линии от живота и дейността на съответния герой, да представя максимален брой връзки към характерни особености и любопитни детайли както на неговото собствено, така и на нашето слушателско време, да се ровя и подбирам подходящата за всеки характер и съдба музика или друг вид звукова илюстрация.

А това ако не е професионално предизвикателство, не знам кое тогава е!

Ето, за тези и още много други неща ще си поговорим на 9 октомври, ако след работа прескочите до Първо студио на радио Пловдив. Ще ви чакаме там с главния редактор на радиото Марин Данев и тонрежисьора Кристиян Белев.

Ще има и изненада, разбира се – в аванс ще ви представим още неизлъчения портрет на Вацлав Хавел, бившия чешки дисидент от времето на комунизма, а после президент на страната.

Интересно ще е, затова – заповядайте в сряда, 9 октомври, от 18 часа в Първо студио на БНР – Радио „Пловдив”.

Прочети цялата новина

Най-вкусният чай

Повечето от вас няма как да са пропуснали любовта ми към кафето. Но когато започне да застудява, дъждовните капки бият по прозорците, а оранжевото ми одеалце стане най-добър приятел вечер, тогава идва времето на чая. Днес ще ви разкажа повече за силния ароматен черен чай.

Допреди няколко години пиех чай, само когато бях болна. След това, благодарение на две дълги странствания на север, започнах да харесвам чая. В Холандия често след дискотека се прибирахме продухани от силен вятър и решението беше едно – чай. За почивка от ученето през уикенда с Калина сядахме в дневната и пиехме чай. В Англия нямаше с кого да си говоря над топлата чаша, но навикът се запази – все чай. Така, постепенно, започнах да се интересувам от въпроса как се прави хубав чай.

Както при всяка рецепта, и тук въпросът често опира до личен вкус. Аз, например, не харесвам чайове с плодови акценти, нито пък съм голям фен на зеления чай, освен ако не е студен. Харесвам силен черен чай, понякога с някоя и друга подправка като канела или карамфил, но в много умерени количества. Какво трябва да знаем за добрия чай:

Чаят от торбички рядко има достатъчно силен вкус, затова е добре да се заредите с насипен чай от проверено място. Той спокойно може да издържи в добре затворена кутия за чай на тъмно и сухо място до година. Все пак, по-добре е да си взимате малки количества свеж чай.
Най-голямата тайна е температурата. Прочела съм много сайтове, но се доверявам най-силно на англичани, които обичат чай. Според тях чашата или чайникът трябва да се загреят предварително, като се облеят с гореща вода. После се слага чаят – една пълна чаена лъжица за всяка чаша чай и една допълнително “за чайника”. Чаят се залива с вряща вода – тук бъркат почти всички. Водата не трябва просто да е загрята или допреди малко да е вряла, а точно да е кипнала. Ако температурата е твърде ниска, чаят не се запарва добре, а ако е вряла твърде дълго в метален съд, самата вода придобива лек металически привкус.
Чаят трябва да се запари за 3 до 5 минути, но не повече – при силни чайове дългото запарване прави вкуса твърде остър. За черен чай времето почти винаги е 3 минути, при зелени, билкови и плодови спокойно може да се изчака до 4-5.
Чаят трябва да се пие без захар. Дори при силните букети вкусът на захарта влияе твърде силно и убива вкуса. Ако предпочитате нещо сладко, вземете си сироп Чаят с мляко е добро решение, ако искате да омекотите чая – млякото балансира вкуса, без да го притъпява.
Интересен е въпросът за поставянето на млякото – дали то се слага преди или след горещия чай. Дълго време традицията е повелявала млякото да е първо – причината не е свързана толкова със самата напитка, колкото с чашите. Порцеланът не е понасял добре високите температури и чашите лесно се пукали, затова млякото се използвало като предпазен слой. След това възможността да налееш горещия чай преди млякото се превръща в белег на висок социален статус – дори се среща израз ‘rather milk in first’ за хора от по-ниска класа. Днес последователността е до голяма степен въпрос на избор, но аз се съгласявам с Джордж Оруел – според него, когато млякото се добавя второ, можеш лесно да регулираш количеството му според цвета на напитката.
Чаят трябва да се остави да изстине леко, но не прекалено. Ако имате ръце-термометри, ще ви е полезно да знаете, че по всеобщо мнение чаят трябва да се пие с температура около 60-65 градуса по Целзий. В противен случай просто преценете кога няма да се опарите и пийте чая възможно най-горещ.