Миналото не е мъртво, никак дори

Кой предложи Пеевски? Борис Митов преди време припомни история, която сега изглежда важна.

През 2007

медиите отразяват скандал на високо равнище – твърди се, че

  • тогавашният шеф на следствието Ангел Александров прокарва лобистки интереси в хазарта, държавния резерв, тютюневата индустрия;
  • тогавашният  заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии Делян Пеевски също – според тогавашния шеф на “Булгартабак” Христо Лачев   Пеевски е искал:

1.рекламна компания да усвои част от бюджета за реклама на “Булгартабак”,
2.строителна фирма, посочена от него, да реализира инвестиции, свързани с холдинга.

Нищо не се доказва.  Румен Овчаров тогава коментира събитията така:

въпросът не е политически, а икономически: и цяла група от хора, свързващи себе си с БСП, бивши началници и ръководители от Шесто управление, подкрепят колегата си от Шесто управление – Ангел Александров.

През 2013

цялата група хора  изглежда са отново на ход, вече и чрез ДАНС – или поне:

  • Булгартабак вече е собственост на BT Invest GmbH, контролиран от руската Внешторгбанк – съотв. Корпоративна търговска банка;
  • през юни Орешарски се беше погрижил за хазарта, а изобщо не за майките – и в този контекст е интересно решението на Съда на ЕС от 12 септември 2013, според което правото на ЕС не допуска  национална правна уредба, която фактически препятства всяка трансгранична дейност в хазартния сектор, независимо от формата на осъществяване на тази дейност, особено в случаите, когато е възможен пряк контакт между потребителя и оператора;
  • Връщат чадъра върху ДС-кадрите от горните етажи на разузнаването;

  • Станишев гласува националната сигурност да се даде в ръцете на  уволнения от  него Пеевски;
  •  Корнелия Нинова  – отбивала, както твърди тя самата,  през 2007 натиска на Александров-Пеевски  “за рушвети, лобистки услуги и други корупционни схеми”, дори привлечена като обвиняема с активното им съдействие,  през 2013  също гласува  Пеевски да оглави националната сигурност.

Какво преобръща позициите на Станишев и Корнелия Нинова?

За кого точно и поради кои свои качества и свойства Орешарски е подходящият премиер?

Как Пеевски получава експресен достъп до класифицирана информация?

И какво всъщност казва Овчаров за цялата група хора?

Колко много хора знаят верния отговор и участват в грандиозния спектакъл.

С мото от Фокнър: Миналото не е мъртво, то всъщност дори не е минало.


Тухли, които растат от бактерии и пясък

pnca_6d285f2a-c6df-4a96-8719-fa355923dcfd_medium

Така изглеждат тухлите на bioMASON.

bioMASON е американски старт-ъп, който може и да предизвика истинска революция в света на строителните материали. Гениалният нов начин за производство на тухли, който те измислят, е взаимстван от природата и наподобява този, по който морските създания изграждат корали. bioMASON впряга в работа бактерия, която оформя пясък в кварцова структура с характеристиките на тухла. Освен бактерията и пясък единствените други участници в процеса са азот, калций и вода.

bioMASON спечели тазгодишната награда на Postcode Lottery Green Challenge, холандски конкурс за най-добра зелена бизнес идея. Наградата е нескромните 669 000 долара – дано основателката на компанията, предприемчивата г-ца Джинджър Криг Досиър (в туитър) ги инвестира умно и развие бизнеса си. Светът се нуждае от хора като нея, а ние вече сме и фенове.

— 

Повече на bioMASON

Управляващите се отчетоха пред поробителя, за успешното умъртвяване на родната енерегетика.

Попитах Google.BG и той ми отговори, че тази „блага” вест не е публикувана никъде другаде, освен на страницата на АЯР!!!

сексът движи всичко

сексът движи всичко. 
той не пречи да си интелигентен, но ако си интелектуалец с претенции на кактус цъфтящ веднъж на 100 години, пречи. който има време и два живота, чака. после ражда призрак на желание. 
сексът не пречи да си умен. 
сексът не пречи да имаш фантазия. 
сексът не пречи да можеш да пишеш. 
сексът не пречи на истината. 
сексът не пречи да мислиш. 
сексът не пречи да имаш чувство за хумор. 
сексът не пречи да си смел. 
сексът не пречи да имаш самоирония. 
сексът не пречи да си безмилостен. 
сексът не пречи да държиш някого за косата и да извиваш врата му. 
сексът не пречи да оставяш следи от камшик върху тялото на зрителя, и той да изпитва от това удоволствие. 
сексът е най-голямата движеща сила на всяка добра история, и няма история по-голяма от него.
когато телевизията ти поднася избрана от нея действителност, и сексът отсъства, остават лозунги "сериозно", "честно", "смислено", "истина". 
първият ден на протеста беше незабравим, защото все още нямаше лозунги, а десетки хиляди хора, които ревяха с един глас. необузданото единство предизвиква неистов нагон за промяна. качиш ли го на парче хартия, става умно, но безплодно. първият ден на протеста беше секс.  
дори и да не правиш секс докато правиш телевизия, дори и да не правиш секс докато я гледаш, ако не усещаш топлина в корема създавайки или поемайки идеята, продуктът, съобщението, нищо няма да родиш. и не по-малко гадно е никой да не те желае.
желанието е Властта, която движи всичко. 
нагон плюс послание е най-добрата рецепта да владееш масите. 

Списание без реклами

Отдавна не бях попадала на такава рекламна новина, която да ме усмихне. Затова няма как да пропусна тази жестока обява за новаторско списание. В схемата са замесени Vogue, Craigslist и човек с много добра математика.

Преди няколко дни се появява обявата за “Ad-Blocked” issue of Vogue US. Автор е дизайнерът Joseph G. Davies, който живее и работи в Сеул. Идеята – от списанието, което стандартно представлява истинско хладно оръжие от 902 страници, са изрязани всички реклами, а тези, на чийто гръб има редакционен материал, са покрити. Резултатът на значително отслабналото издание виждате тук:

От броя са премахнати 280 реклами на цяла страница и 45 рекламни фолиа. За сметка на намалялото съдържание, цената на списанието значително е набъбнала – авторът търси сумата от $4 447 847,53. Обяснението – тъй като парите от рекламодатели покриват част от разходите, реално те позвояват крайният потребител да трябва да плати само $12. Като извадим рекламите от списанието, трябва да зачеркнем и ролята на рекламните приходи. Цялата обява си струва четенето, дори само заради стила:

If this price is a little higher than you anticipated, let me explain. By referencing VOGUE’s media rate cards, I calculating the ad expenditure of this issue for 280 Full Page Ads and 45 Double Page Spreads. This was the amount advertisers spent so you could buy your copy of VOGUE at just $12 at your local bookstore. So obviously, without the ads, I will have to pass on the cost to you.
There is good news though: the rate card did not include premiums for this being a “September Issue”, which I am sure will bump the price up even more.
So what are you waiting for? This is a steal!

Упражнението е интересно. И до момента не мога да преценя в каква степен авторът на обявата иска да бъде саркастичен и доколко се опитва да обясни ролята на рекламата по нестандартен начин. Истината е, че маркетингът и журналистиката съжителстват в едно крехко (често нарушавано) равновесие, но често са си полезни. Разбира се, когато 2/3 от списанието са заети от реклами, вече вероятно има нещо сбъркано. От своя страна, обявата постига това, което цели – да те накара да помислиш.

Постът Списание без реклами е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Карначета и картофи

Продукти за 4 порции:
4 карначета
4 средни картофа
½ ч.л. сол
1ч.л. мащерка
2с.л. зехтин

Приготвяне:
Картофите се белят и измиват. Режат се напречно на резени, но не до края. Целта е да се получат картофени хармоники. Мажат се със зехтин. Овкусяват се със сол и мащерка. Взема се тава. Редят се карначетата. Между тях се слагат картофените хармоники. Полива се половин чаена чаша вода. Съдът се покрива с фолио. Пече се на умерена фурна 40 минути. След това се маха фолиото и тавата се връща във фурната, за още десетина минути. Поднася се топличко карначе и печено картофче.


Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

През Иран с Опел (9): Язд, Абарку и Пасаргада

 Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,   минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахана за последно минахме през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак.

Днес на ред са Язд, Абарку и Пасаргад

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част девета

Язд, Абарку и Пасаргад

Язд

Язд е един от най-древните градове в света

и съществува още през третото хилядолетие преди новата ера, а по-късно е описван като град в Мидия. Изграден е около оазис и неговата стара част е със запазени сгради, иззидани от кирпичени тухли и измазани с глина. По време на монголските нашествия тук са се укрили и заселили много персийски учени, художници и поети. През 1272 година Марко Поло посещава Язд и го описва като процъфтяващ град с развито производство на коприна, килими и голям търговски център.  В по-ново време градът е известен с договора от 1907 година между Руската империя и Великобритания за разграничаване на сферите им на интереси в Иран. Териториите северно от Язд се определят като сфера на руско влияние, а земите на юг от града – на британско.

Рано сутринта няма никакви хора. Петък е почивния ден в Иран.

Рано сутринта няма никакви хора. Петък е почивния ден в Иран.

Рано сутринта в град Язд

Рано сутринта в град Язд

Религиозния комплекс с джамия Амир Чакмак

Религиозния комплекс с джамия Амир Чакмак

Мюсюлмански клуб

Мюсюлмански клуб

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

Днес Язд е с население от 550 хиляди жители и е един от най-посещаваните от туристи ирански градове. „Визитна картичка“ на града са Вятърните кули (Бадгири), предназначени за охлаждане на въздуха в помещенията. Във всяка кула има изградена сложна система за завихряне на въздуха, позволяваща постоянната му циркулация.

Обикаляйки стария град навсякъде над сградите виждаме охладителните Вятърни кули

Обикаляйки стария град навсякъде над сградите виждаме охладителните вятърни кули

 

В района на Язд живее най-многобройната общност от зороастрийци в Иран. Наричат града

столица на зороастризма.

Тази религия учи човек да бъде полезен за обществото, честен и  добър към другите. Мотото на вярата е: „Добри мисли, добри думи, добри постъпки”.

 

 

Деца играят футбол в стария Язд

Деца играят футбол в стария Язд

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Сградата на някогашен затвор, превърнат по-късно в училище, сега е малък музей.

В двора на музея, на преден план съд за питейна вода

В двора на музея, на преден план съд за питейна вода

Вентилационна шахта на подземните помещения

Вентилационна шахта на подземните помещения

В историческия център на града стар хан е преустроен в луксозен съвременен хотел с естетично оформен вътрешен двор.

Шадраван в двора на стария хан, сега модерен хотел

Шадраван в двора на стария хан, сега модерен хотел

Ресторанта на хотела в типичен персийски стил

Ресторанта на хотела в типичен персийски стил

Не пропуснах да хвърля поглед и на новата част от града.

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

 

В Язд си направих „ревизия“ на оставащото ми време и на оставащите за разглеждане туристически обекти в Иран. Осъзнах, че времето „хвърчи“ и няма да успея да обиколя навсякъде. Реших да подминавам по-незначителните места и да икономисвам от времето за почивки.

 

Абарку

Градът е разположен на 1500 метра надморска височина в пустинна равнина на пътя между Язд и Шираз. Спрях само за 15 минути за да погледна древната крепост, като през това време си починах от шофирането в горещия следобед.

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

 

Пасаргада

Пасаргада е древен персийски град, чието строителство започва през 546 година преди новата ера. Тук персийският владетел Кир II Велики пренася своята столица. В археологическата зона са разположени гробницата-мавзолей на Кир, Крепостта Тал-е Такхт, руините на два царски двореца и на дворцовите градини. Архитектите и строителите са изградили града така, че да издържа на силни земетресения. Пасаргада е бил столица на Персийската империя, която се е простирала от източното Средиземноморие и Египет до река Инд. Това е първата мултикултурна империя в западна Азия, която зачита културните различия между отделните общности в границите й. Кир II Велики създава общи правила за различните националности и култури, наричани от иранските историци първата „Харта на човешките права”. Архитектурата от този период обединява структурни елементи, заимствани от различни култури.

[geo_mashu_location_info]

След като завладяват града през 7-ми век, арабите наричат някои от обектите на името на цар Соломон и неговата майка. За арабите Соломон е пророкът Сюлейман.

Руините на Двореца за официални приеми с високата 18 метра колонна зала

Руините на Двореца за официални приеми с високата 18 метра колонна зала

Крепостта Тал-е Такхт  с трона на майката на Соломон

Крепостта Тал-е Такхт с трона на майката на Соломон

Затвора на Соломон

Затвора на Соломон

Гробницата-мавзолей на Кир II Велики

Гробницата-мавзолей на Кир II Велики

Мавзолеят на Кир II Велики в Пасаргада, стъпаловидната пирамида на египетския фараон Джосер и зигуратите от Месопотамия дават архитектурната идея при изграждането на мавзолея на Ленин на Червения площад в Москва.

По-късно Дарий I построява величествения Персеполис и пренася столицата там. Очаквах да видя нещо повече в Пасаргада, поради което останах малко разочарован. Щях да бъда напълно разочарован, ако бях разгледал руините на този град след Персеполис.

 

Следващата ми спирка беше древната персийска столица Персеполис – античната „перла“ на Иран.

 

Очаквайте продължението

Август 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

 

Запознай се с Даниел

Даниел

Казват, че даването на живот е чудо, но аз едва сега разбрах какво означава това. На 19 септември Даниел стана част от нашия пъстър свят. Има си десет пръстчета на ръцете, десет пръстчета на краката, тъмна коса и пухкави бузки. Той е мек и сладък като праскова, кротък и силен.  Има моя нос и надявам се е взел цветa на очите на Вальо.

Даниел

А аз съм най-щастливият човек на света, защото вече мога да гушкам моето момче. Пардон, моите две момчета. (В края на бременността имах толкова голям корем, че не можех да прегърна никого.)

Даниел

Уча се да бъда майка и имам още много да работя по това, затова няма да бъда многословна сега. Отдавам се на мисията да бъда родител.

Даниел и мама

П.П. Чакам да ми монтират абсорбатор в новата кухня и продължавам с любимото си хоби :)

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Запознай се с Даниел е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване