Малко или много, вече сме свикнали с рекламите в Gmail. Повечето от нас не ги виждат, защото проверяват пощата си през клиенти, без да зареждат gmail.com в браузъра си. Всъщност Gmail за Android е наистина отличен начин да правите същото и през мобилния си телефон, …

Ето какво можеше да се види тези дни (от 27/09/2013г.), а който побърза може още да го види ТУК, на титулната интернет страница на МААЕ:    

Милен Радев

Смъртта се навърта тези дни около мен.

Излизам сутринта, както винаги тичешком, от входа на къщата и виждам на плочите точно насреща, сгънат на три човек в черно. Постепенно, като на забавен кадър той се търкулва все повече и повече към земята, прислонен до масичките на луксозно, още неотворило в този ранен час, кафене.

Вглеждам се колебливо в тихо свиващата се фигура в ъгъла. Прехвърлям наум как ще се отрази едно кратко забавяне заради човека в явна нужда на пресметнатия ми до минутата пробег по неотложни дела през половин Берлин, че и още 80 километра оттатък …

Покрай него крачат забързано млади хора – кварталът е студентски. Поизвръщат се, хвърлят поглед към тази смачкана човешка останка и си продължават по пътя. Не смея и да помисля колко минувачи са преминали по оживения тротоар, откакто скитникът лежи там.

Навеждам се над него и питам дали има нужда от помощ, дали мога да направя нещо за него. Повтарям, викам. Не вярвам да ме е чул. Долавям само съвсем слабо стенание, главата му на по пилешки тънка шия се килва още по-ниско, така че темето му вече докосва плочите на тротоара.

Тилът му, обърнат право към мен, остриган почти нула номер, изведнъж ми напомня тиловете на полските военни от Катинския лес,  за които – така се случи – чета тъй много последните седмици…

Звъня на Спешна помощ и съобщавам адреса,  на който е нужна незабавно линейка. Описвам ситуацията и симптомите,  казвам, че прави впечатление на донякъде поддържан човек, че не се носи никаква миризма на алкохол… Казват ми да не го пипам, че мога да си вървя по работата, колата ще дойде веднага.

В този момент, човекът потръпва конвулсивно два, три пъти.  От устата му на тротоара изтича малко кафеникаво ручейче.

Черната му, спретната раница лежи катурната на масичката, край която се е свил странникът. Около нея скачат две врабчета и кълват трохите, останали от снощните посетители. Точно над главата на сега притихналото черно кълбо на плочите, трудолюбив кръстоносец снове и поправя тук, таме паяжината си, опъната под плота на масата.

Очертава се слънчев късен есенен ден.

След половин час, вече на път в колата, ме застига полицейско обаждане. Питат дали човекът е бил със сигурност жив, когато съм стоял при него.  Потвърждавам. Значи сте последният,  който го е видял жив,  казват. И си записват за всеки случай личните ми данни.

Твърде късно ми идва наум тази песен на Джони Кеш.

..

И с нея непоносимата мисъл, че пропуснах да хвана в последния момент ръката му, да приближа ухо до устните му и да чуя може би име, което промълвява. Да прочета накрая една молитва над него, да го прекръстя…

Непоносима, защото пропуснатото е вече непоправимо.

Колкото и да мисля сега за непознатия, колкото и отдалеко и късно да прося Бог да го приеме с милост и прошка.

---

Разглеждайки данните за държавния бюджет за август 2013 година забелязвам следния интересен факт – докато данъчните приходи в републиканския бюджет почти не се увеличават (растеж от 0.12% на годишна основа), приходите от осигуровки се увеличават с доста високи темпове (10.3%). Този растеж е значително по-висок отколкото през предходната година когато осигуровките отбелязаха едва 1% годишен растеж.

Какво се случва?

През последните години – от началото на кризата насам – беше продължена политиката на административно увеличение на минималните осигурителни прагове, такава каквато се следваше и в добрите времена за икономиката; бяха увеличение и осигурителните вноски, въведени бяха и други регулативни тежести върху пазара на труда. Винаги идеята е била, че чрез увеличаване на минималните прагове се намалява сивата икономика, т.е. увеличават се приходите в бюджета. В кризата, обаче, се случи нещо друго – увеличаването на минималните прагове и други тежести върху пазара на труда доведе до много по-дълга и продължителна загуба на работни места отколкото в други страни, ударени от кризата. Така, по-високите минимални прагове (над 50% увеличение от 2008 до 2012) не доведоха до много повече приходи в бюджета, тъй като причиниха намаление на броя на заетите. Административната намеса, целяща повече приходи, не доведе до повече приходи, защото навреди на икономиката.

Този проблем беше осъзнат сравнително отдавна от български икономисти, но някак си трудно се просмукваше към вземащите решения, които изпълняваха всички идеи на синдикатите без да се замислят. Все пак, благодарение на Европейската комисия и други международни анализи, посланието беше чуто и през 2013 година за първи път беше избегнато административно повишение на минималните прагове, най-вече засягащо проблемни отрасли. Въпреки че нямаше административно увеличение на минималните прагове, през 2013 приходите от осигуровки растат – най-вече защото се увеличава броят на заетите в икономиката. Ето как, по-малката административна намеса облекчи икономиката и подпомогна приходите в бюджета.

Според данни на НОИ през юли 2013 година броят на осигурените се увеличава с над 50 хиляди спрямо юли 2012 година. Данните на статистиката за пазара на труда също показват увеличение на броя на заетите. За първи път от началото на кризата имаме подобен растеж на работните места. Не е случайно, че това се случва точно когато административните мерки на пазара на труда бяха изоставени.

Фискализмът – затягане на административното бреме върху пазара на труда с цел събиране на повече бюджетни приходи, не може да работи когато е толкова силен, че убива работни места и фирми. Обратно, когато политиката се основава на икономическа логика, тя може да постигне позитивен ефект както за икономиката и пазара на труда, така и за бюджета. Накратко, фискът е добре когато загърби фискализма и се вглежда в икономическите ефекти. Парадоксално, но факт.

 

Блогът за икономика 2013

The post Фискът печели от по-малко фискализъм appeared first on Блогът за икономика.

също така е абсолютно навреме да се каже, че програмната директорка не може да се изписва като продуцент. парите за този сериал не са намерени от нея, тя представлява телевизия, която работи с парите на народа, и не е продуцент в частен сериал. 

по-навреме не може да бъде. качествата и недостатъците - има ги и двете - не ме занимават, а двойните стандарти изискващи от обществото да ги приема като последна инстанция.

Facebook игра ще даде шанс на петима щастливци да спечелят Samsung Galaxy Note III и часовника Galaxy Gear в комплект Петима късметлии ще имат уникалния шанс първи в България да станат собственици на умния часовник Galaxy Gear, чрез който могат да се приемат обаждания, да …

Както беше посочено в материала Ядрената мафия призна – това е началото на края! имаме на лице безпрецедентна ситуация, в цялата близо 60 годишна история на най-смъртоносния "мирен" атом. На лице е небивал срив от над 12%...

Пламен Асенов

02. 10. 13, радио Пловдив

Заповядайте на среща с „Великите европейци” – Първо студио на БНР – Радио „Пловдив”, 18 часа, сряда, 9 октомври 2013 г.

Целия текст за Джеймс Уат слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=54

Какво е за нас времето, означено с 8 часа и 17 минути? Нищо, според някои. Но не и според онези, на които влакът им тръгва точно в този час от гарата. И тъй като на всеки от нас влакът му все някога тръгва, добре е да не закъсняваме, тоест – да се замислим.

Влакът тръгва

Великият британски писател Олдъс Хъксли, пише за великия шотландец и световен изобретател Джеймс Уат, че той, освен всичко друго, е изобретател и на времето за хората от модерната епоха. „За нас моментът 8.17 означава нещо, особено ако се случи това да е часът, когато влакът ни тръгва – пише Хъксли и продължава. – За нашите предци този странно ексцентричен миг е бил без значение, той дори не е съществувал. С изобретяването на локомотива, Уат и Стивънсън частично изобретиха и времето.”

Влакът минава

Мнозина и досега продължават да смятат, че Джеймс Уат е известен с изобретяването на парната машина. Това не е вярно. Първата машина, която използва пара, за да върши механична работа, е изобретена от Томас Нюкомен през 1712 година. Голяма, тромава и неефективна конструкция, тя дълго се използва единствено в минната промишленост за изпомпване на вода. Около 50 години по-късно Уат, който никога не е виждал работещ Нюкоменов двигател, започва собствени експерименти с пара и създава различни модели, но без особен ефект. Той обаче се хваща и чете здраво по темата. Наличната информация не е много, науката термодинамика все още не съществува в разгърнат вид. След година обаче му пада случай да разгледа Нюкоменов двигател отблизо и оттам да тръгне към създаването на собствения си модел, който застава в основата на индустриалната революция.

Хайдн, Годишните времена

През 1763 година Уат е нещо като техник към университета в Глазгоу. Той има там малка работилница и помага на професорите – поправя уреди и инструменти, създава екипировка за нови университетски опити, участва в разработката и представянето им пред публика. Веднъж му се налага да поправи истински Нюкоменов двигател и той го прави, но установява, че и след ремонта неговата ефективност е твърде малка, както казваме днес – цялата пара отива в свирката. Или поне повечето. В живота извън шегите, Уат разбира, че парата всъщност отива основно за загряване на цилиндъра, вместо да се преобразува в механична сила. Две години по-късно, след редица експерименти, изобретателят се досеща, че парата и буталото просто трябва да се отделят в различни камери, в които температурата да се поддържа еднаква. Просто, но не толкова, защото се оказва, че, въпреки успешният модел, сега пък има трудности от техническо естество – никой металург не може да създаде в реален размер толкова прецизни цилиндър и бутало, колкото са необходими. Едва десет години по-късно проблемът за изработване на голям цилиндър с плътно прилепнало бутало е решен от Джон Уилкинсън, който създава метод за прецизно пробиване на метала докато прави топове за армията.

Парна машина, пищялка

През 1776 година първите двигатели на Уат са внедрени в практиката. Те все още имат само възвратно-постъпателно движение, използват се в минната промишленост и са с огромни размери – височина над 7 метра и цилиндър с диаметър близо метър и тридесет. Ефективността им обаче е голяма и патентът започва да носи пари. Уат, изобретател до мозъка на костите си, мрази бизнес-пазарлъците, но за късмет има съдружник – Матю Болтън, който е напред в тази материя. Бизнес-стратегията им е да искат от собствениците на мини годишна такса в скромен размер – една трета от стойността на въглищата, спестени в сравнение с използването на двигателя на Нюкомен. Матю Болтън обаче е нещо повече от опитен бизнесмен, днес бихме казали, че той е нещо като продуцент на Джеймс Уат, защото участва в цялата работа около изобретенията му с пари, с контакти, със стратегии, дори с конкретни идеи и голяма настойчивост. Например той пет-шест години търпеливо убеждава Уат да преобразува възвратно-постъпателното движение на своята машина във въртеливо. И когато успява да го убеди, това отваря истински световни хоризонти за парната машина. Тя вече може да се използва не само в мините, но и в тъкачеството и металургията, в мелничарството и къде ли още не. Както казва в една своя статия Антъни Андерсън – „така подобренията на Джеймс Уат превръщат парната машина от първичен двигател с минимална ефективност в истински механичен кон на Индустриалната революция”.

Хайдн, Сътворението

Постигната е славна работа, Господ вижда и е доволен – пее хорът. Хайдн пише своята оратория „Сътворението”, в която Бог поглежда новородения свят и остава доволен, около  двадесет години, след като Джеймс Уат сътворява своето човешко чудо. Има ли връзка между двете? Не пряка, но в дълбочина връзка непременно има. Нали ние, хората, творим по божие подобие, както сме и създадени.

Хайдн, Сътворението

Джеймс Уат е роден през 1736 година в Грийнок, Шотландия. Заради крехкото си здраве, като дете той кара училището през пръсти, но учи в къщи. Дядо му е математик, оттам Джеймс наследява любов към математика, физика и техниката като тяхно практическо приложение. На 18 учи в Лондон за механик, но изкарва само година. Обратно в Глазгоу, започва да поправя и изработва прецизни математически инструменти, включително месингови отразяващи квадранти, везни, части за телескопи и барометри. Гилдията на ковачите, под чиято юрисдикция е тази дейност обаче, не го приема за член, въпреки че в цяла Шотландия няма друг подобен майстор. Но без да е член на гилдията, Уат започва да ремонтира и произвежда астрономически и други инструменти за университета в Глазгоу, като скоро става незаменим помощник и близък приятел с някои от най-известните професори. Следва разказаната вече история с парната машина, но нещата не свършват до тук. Уат  изобретява още интересни неща – например негов е патентът за първата копирна машина в света. Химическите му опити водят до измислянето на хлорин – ефективен химикал за избелване на платове. Да си представим какво значи това за известната точно с текстилната си промишленост Англия през ХVІІІ и ХІХ век. Уат става основен член на Lunar Society of Birmingham, или Лунното общество, което и досега си остава леко загадъчно. Тъй като няма устав, програма, дневен ред и не се води протокол от срещите, информацията ни за Лунното общество се гради на малко лични свидетелства и повече спекулации. Като цяло се смята, че то е нещо като клуб, където известни хора от епохата се събират на приятелски вечери и покрай удоволствието да споделят масата, споделят също идеи, виждания, мисли, новости. Вероятно са говорили и много глупости, но като цяло Лунното общество явно е нещо като център, който заразява света с идеите, методите,  технологиите и машините на Индустриалната революция. Известно е със сигурност, че в обществото са идвали като специални гости известни и влиятелни хора отвсякъде – хора например като Бенджамин Франклин от Америка.

Grand Funk Railroad, The Locomоtion

Точно в Америка през 1974 година група с тематичното заглавие Grand Funk Railroad, Голямата паника по железницата, изпя песента Locomоtion. Това е името на прочутия парен локомотив, който Джордж Стивънсън създаде през 1825 година, пет години след смъртта на Джеймс Уат. Уат обаче вижда най-великото приложение на своя гений, тъй като още през 1804 година в Уелс Мърдър Тидфил пуска първия парен локомотив. Той тегли влак от 5 вагона, натоварен с 10 тона желязо и 70 пътници, цели 14 километра. Но едва Стивънсън с Locomоtion впечатлява обществото, като го пуска да пътува по маршрут Стоктън – Дарлингтън в Североизточна Англия, първата британска линия с пара. В песента на Grand Funk става дума, разбира се, не за железница, а за новия танц Локо-Моушън, при който се наподобяват движенията на локомотив. Но какво друго, ако не страстен танц на мисълта, в прегръдка с човешката изобретателност и човешкия гений, е делото, което ни остави техническият магьосник Джеймс Уат? Колегата му изобретател Хъмфри Дейви казва за него следното: „Тези, които смятат Джеймс Уат само за един практически механик, имат погрешна представа. Той е също толкова забележителен като натурфилософ и химик, изобретенията му демонстрират дълбоко познаване на тези науки и онази особена способност на гения – да обединява всичко за едно практическо приложение.”

 Хайдн, Годишните времена

Участвах в конференцията “Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?”, организирана от “ПанЕвропа – България” и фондация “Конрад Аденауер”.

Посланик Матиас Хьопфнер направи изключително точен и остър преглед на медийната ситуация в България. Тук можете да прочетете цялото му изказване.

Моето участие беше озаглавено от организаторите “Медии и протести”, но реших да се отклоня и говорих по-просто.

Асен Генов на всичкото отгоре ме е отснел цветно и тук можете да видите какви ги наговорих:

Популярната линия слушалки и колонки Beats by Dr. Dre™ дебютира в магазините на VIVACOM. От днес хитовите аксесоари ще се предлагат в магазинната мрежа на телекома. Те са подходящи за всички телефони, които поддържат 3.5 мм аудио изход. Цените на различните модели слушалки започват от …

Не пропускайте големите намаления в javari.co.uk, javari.de и javari.fr. Към момента немският вариант на сайта предлага по-голям избор и по-добри цени, в сравнение с чуждите си събратя.  В javari.de, където намалените чанти и обувки са с до 70% отстъпка, можете да избирате сред над 100 страници с артикули! Тук ще намерите маркови обувки за по …

Прочетете повече »

Не пропускайте големите намаления в javari.co.uk, javari.de и javari.fr. Към момента немският вариант на сайта предлага по-голям избор и по-добри цени, в сравнение с чуждите си събратя.  В javari.de, където намалените чанти и обувки са с до 70% отстъпка, можете да избирате сред над 100 страници с артикули! Тук ще намерите маркови обувки за по …

Прочетете повече »

Продукти за 4 порции:
500г пилешки дробчета
1 глава лилав лук
½ ч.л. сол
1ч.ч. бира
1ч.л. мащерка
1 лимон
4 средни ябълки
2с.л. краве масло
2с.л. захар
1ч.л. канела
200г синьо сирене

Пртиготвяне:
Лукът се почиства и измива. Реже се на пръстенчета. Пилешките дробчета се изкисват в студена вода. Взема се тиган. Слага се една супена лъжица краве масло. Съдът се поставя на включен котлон. Добавят се дробчетата и пръстенчетата лук. Запържват се за 5- 10 минути. Съдът се оттегля настрани. Налива се бирата. Овкусява се със сол и мащерка. Съдът се връща обратно на загретия котлон. Продуктите се объркват с дървена шпатула. Оставя се на котлона, колкото да се поизпари течността. Тиганът се похлупва. Ястието се оставя да се задушава на изключен котлон. Ябълките се измиват, белят и режат на ладии. Поръсват се със захар и канела. На всяка ладия се слага по парченеце краве масло. Пекат се на умерена фурна, 20 минути. Лимонът се измива и реже на четвъртинки. Сиренето се надребнява на кубчета. Вземат се четири разлати чинии. В средата се слага купчинка дробчета и лук. По края се гарнират ладии печени ябълки, резен  лимон и кубчета синьо сирене.

На последната ни разходка в парка децата имаха задача – да събират капачета от жълъди, за мама, ама...

Ако се поразходите виртуално из Google Earth над Русе, ще видите, че русенският Технополис има лого, изобразено на покрива. От земята няма как да се види, а наблизо няма високи сгради, така че браво за идеята и усилията им в това да направя сателитните снимки по-интересни и значими.

Сподели тази публикация:

Google+

В България изхвърляме органичните отпадъци, заедно с останалия боклук на бунището. Там той гние и отделя метан, силен парников газ. Възможно ли е този ценен ресурс да попада обратно в природата и да обогатява почвите. Една нова компания, Full Circle Organics от Минесота, не само, че изваждат органичните отпадъци от бунищата, но и го правят като успешен бизнес модел.

Става дума за кооперация от няколко компостиращи “мощности”, на различни места в Минесота, инициатива на Макс Милинкович (в туитър), който е имал смелостта да си представи, че е възможно съществуването на частен компост, под формата на успешен бизнес.

Full Circle Organics всеки ден могат да посрещнат с отворени обятия до 110 тона разделени по произход хранителни остатъци и неограничено количество подрязани клонки, трева, бурени. Всеки ресторант, дом или бизнес, чийто боклук се приема от Full Circle Organics заплаща малка такса за извозването.

Превръщането на отпадъка в компост отнема около шест месеца, след което новообразуваната полезна маса бива доставяна на фермери, градинари и всички желаещи, като така още веднъж генерира необходимите за издръжката на бизнеса средства.

Прекрасен пример за това как може да не изхвърляме парите на боклука. Надяваме се скоро предприемчив български дух да се включи на местна почва с подобна инициатива.

—

Повече на FullcircleOrganics

Защо е важно да претегляме вещиците? Много ясно – за да разберем, че е вещица! Днес това за нас ще прави Анжело  

Приятно четене:

Претеглете ми една вещица, моля!

 Оудеватер, Холандия

 

 

Имало едно време… Не! Били добри времена, когато всеки семеен или междусъседски спор завършвал само като се позагледаш изразително в камината. А ако събеседницата е по-недосетлива, пред кметството винаги чакала в готовност кладата, която решавала спора бързо, радикално и болезнено.

В един хубав момент, когато липсата на женско природонаселение започнала да се чувства, се събрали умните глави, за да съставят ясни критерии за това кой може да бъде обвинен във вещерство и кой – не. Възможно е за този симпозиум да е лобирала някоя феминистка организация или онази консервативна част от населението, която не била склонна да се обедени под дъгоцветните знамена.

Така или иначе, поради техническото изоставане на епохата и ниското КПД на метлите, основен транспорт на вещиците, се постановило, че една жена може да бъде подведена под отговорност за вещерство, само ако теглото й не отговаря на ръста, което  означавало, че тегло под 60 кг е рисково. То и каква жена е това – нито може две ведра с мляко да пренесе, нито коня да подкове… Другото обяснение е, че тъй като вещиците нямат душа, тежат по-малко при равни други условия.

Към местните съдилища се създали отдели за мерки и теглилки, където заподозрените, след обстоен преглед на всички телесни кухини, били претегляни. Жена, която успешно преминела тегленето, получавала сертификат, според който доживотно не можела да бъде обвинена във вещерство. Твърди се, че за вещерство са осъдени около 1 милион жени (при общо население на Европа през 1550 г. 70 милиона). Последният документ е издаден през 1729 г.

3421 Oudewater, Нидерландия

Оневиняването, разбира се, не било по вкуса на всички. Изведнъж се оказало, че съдиите са склонни към корупционни практики. Въпреки това една теглилка била прочута – заради точността си и справедливостта на съдиите. Тя получила и сертификат, подписан лично от Карл V. Това била съществуващата и до днес теглилка в

Аудеватер (Oudewater, Стара вода)

Намиращ се на важни водни пътища (Hollandse IJssel и Linschoten), градът от 1265 г. има гарантирани права от епископа на Утрехт. Днес, с население под 10 000 жители, градчето предлага най-доброто от „Зеленото сърце“ на Холандия.

Heksenwaag (Теглилката на вещиците)

В ренесансова къща от 16 в. се намира Музеят на вещиците. Тук получихме листовка на български, което не се среща често по тези краища. Можете да разгледате експозицията, „научните“ трудове по демонология, както и най-голямата атракция – да се претеглите на автентичната вещерска теглилка. Ако имате нещастието да сте под 60 кг., сте подложени на кръстосан разпит. Младежите, които работят в музея, може би ученици в горните класове, видимо се забавляват и предават доброто си настроение и на вас.

Ако обичате животните и главно котките, ако за вас са удоволствие разходките в гората и брането на цветя и билки, има достатъчно доказателства за това, че сте вещица. Даже не е необходимо съпругът ви да го потвърждава! Срещу 2 € можете да получите сертификат за вещица, който да си закачите вкъщи до снимката на свекървата (или направо да бъде издаден на нейно име).

 

 

Тегленето на вещиците се превръща в шоу

 

Адрес:

Leeuweringerstraat 2

3421 AC Oudewater

тел.l: +31 (0)348/563400

email: info@heksenwaag.nl

web: http://www.heksenwaag.nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

01.11 – 31.03: 11 – 17, сряда, събота и неделя или по заявка.

Цена: 4.3 €

Touwmuseum „De Baanschuur“ (Музей на въжето)

Благодарение на конопената индустрия Аудеватер е бил много богат град през седемнайсти век. По време на бума на платноходните кораби в такелажа на един клипер са се използвали до 50 км въжета с различна дебелина. Голяма част от тези въжета са били произвеждани тук.

Богатството още си личи по множеството запазени къщи в града и околните ферми. Именно на това е посветен този музей. Уредникът, стар моряк, пътувал и до Бургас, ще ви покаже цялата технология – от скубането на конопа до оплитането на различни видове въжета, макрамета и т. н.

Адрес:

Reijersteeg 4

3420 DA Oudewater

тел.: +31 (0)348/56 78 32

email: info@touwmuseum.nl

web: http://www.touwmuseum.nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

12 – 17, неделя и празници

Цени:

Пенционери: 7,50 €

Деца:              2,50 €

Възрастни:    10,00 €

Museum „Oude Ambachten en Gereedschappen Vergeer“ (Музей на старите занаяти и инструменти)

Започнал като частна колекция, събирана повече от 40 одини, сега музеят има повече от 3500 експоната, свързани с бита и работата на местните хора.

Адрес:

Hoenkoopse Buurtweg 25

3421 GA Oudewater

тел.: +31 (0)348/56 40 83

email: bert.vergeer@online.nl

web:www.oudeambachtenengereedschappenvergeer.nl

Работно време:

10 – 16, без неделя, понеделник и празници

Цена: 4 €

 

Ако не сте се уморили и още сте на вълна „вещици“, можете да отскочите до съседното  градче Схуунховен (Schoonhoven), където за последно е изгорена вешица в Холандия. Това е местната билкарка Мария Ариенс, която не можела да угоди на всички и по донос на недоволни пациенти през 1597 г. била обвинена в магьосничество, съдена, удушена и накрая качена на кладата пред кметсвото.

Вероятно има няколко различни пътя, по които може да минат 15-те км от едното градче до другото, но ние имахме късмета (благодарение на GPS-a) да използваме и фериботна връзка за да преминем поредния канал. Което си е преживяване отвсякъде. В момента Google Maps не ми показва необходимост от ползване на ферибот, вероятно сме уцелили момент на ремонт на мост или нещо подобно.

Лек път и приятно изкарване!

 

Още снимки от Аудеватер. ⓒ ЕмаЖунич

 

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

1 стотинка на минута за разговори през домашен телефон към всички оператори у нас, фиксираните мрежи в Европа и фиксираните и мобилни мрежи в САЩ и Канада въвежда VIVACOM от днес. Това е най-добрата цена на пазара, на която потребителите могат да говорят от фиксиран …

/Първо студио на БНР – Радио „Пловдив”, 18 часа, сряда, 9 октомври 2013 г./

Пламен Асенов

Не говоря празни приказки, наистина ви каня на среща с велики европейци, петдесет и двама на брой – като се започне от Алберт Айнщайн и се свърши – засега – с Енрико Ферми.

Само по случайност и двамата са физици, но иначе в рубриката „Великите европейци”, която вече цяла година радио Пловдив излъчва всяка седмица, са представени личности от основните сфери на човешкия живот и дейност – писатели, художници, музиканти, учени, политици, философи, духовници, изобретатели, изобщо хора, които си струва човек да има за съседи, та да си пие виното с тях. Или да познава отблизо по какъвто и да било друг начин.

Аз си мислех че ги познавам – поне някои от тях, де…..поне донякъде…..

Нищо подобно, щом се зарових в информацията за живота и постиженията им, разбрах, че съм виждал само малки парчета или съм държал в ръка черупки от тях, случайно разхвърляни край пътя. Затова се радвам, че още в този живот ми падна възможност да се впусна в приключението, наречено радио-портрет.

Самата технология на този труден и рядко разработван жанр ме накара да погледна наистина дълбоко, да изляза от линейната биографична схема и да търся развитие на текста около една или няколко преплетени линии от живота и дейността на съответния герой, да представя максимален брой връзки към характерни особености и любопитни детайли както на неговото собствено, така и на нашето слушателско време, да се ровя и подбирам подходящата за всеки характер и съдба музика или друг вид звукова илюстрация.

А това ако не е професионално предизвикателство, не знам кое тогава е!

Ето, за тези и още много други неща ще си поговорим на 9 октомври, ако след работа прескочите до Първо студио на радио Пловдив. Ще ви чакаме там с главния редактор на радиото Марин Данев и тонрежисьора Кристиан Белев.

Ще има и изненада, разбира се – в аванс ще ви представим още неизлъчения портрет на Вацлав Хавел, бившия чешки дисидент от времето на комунизма, а после президент на страната.

Интересно ще е, затова – заповядайте в сряда, 9 октомври, от 18 часа в Първо студио на БНР – Радио „Пловдив”.

Социалната мрежа Facebook може да се похвали с над 1 милиард потребители, но да ги побере всички на една снимка, това си е чиста лудост. Все пак ние решихме да ви покажем как изглежда нещо подобно и да ви провокираме да намерите своя профил. Единственото, …