ВКБООН не е имал предварителна информация за условията във Враждебна и Военна рампа

Адвокат Илиана Савова: Абсурдно е да бъдат съдени бежанци, влезли у нас, за да търсят закрила

Молдова отхвърли закон против „гей пропагандата”

в ден 123 от началото на протеста, 4 месеца по-късно отново се върнах на темата какво ми донесе протестът. няма как да не го споделя. протестът ми донесе увереност, че хората, искащи промяна и готови да дарят време, усилия за да имаме тази промяна са много. протестът ми донесе убеденост, че доброто ...

„Не аз намерих пчелите, ами те мен“, казва Марти.

Just Bee Apiary е малка компания с голяма идея. Ражда се в Северна Каролина и ще даде на своите съседи възможността буквално да вкусят мястото, което наричат свой дом, този специален отрязък от цялата планета.

Иновативната концепция хрумва на Марти Ханкс, местен предприемач, който с гордост заявява, че е открил неизследвана страна на отношенията между пчелите и хората.

„Опознаваме света с петте си сетива“, казва Марти, „можем да го видим, чуем, помиришем, докоснем и така определяме какво е нашето „вкъщи“, но как да разберем какъв вкус има то? Отговорът е: чрез меда. Пчелите събират нектар и цветен прашец от растенията в радиус около 3-5 мили от кошера си и, ако извадим меда от този кошер и не го смесваме с друг, то той ще носи уникален вкус – общият вкус на района, който за тези пчели е техен дом.”

 

А идеята на Марти е да разположи пет кошера в пет различни района, в пет различни общества. След събирането на меда във всяко ще бъде организирано събитие за дегустация на петте вкуса и определяне кой от тях е най-харесван. Така Just Bee Apiary използва меда като повод да повдигне болезнената тема за изчезването на медоносните пчели и важността на биоразнообразието във всеки регион.

Нямаме търпение, някой да организира медено състезание между люлинските и младостките пчели в София.

—

Повече на Just Bee Apiary

С BrightFarms всеки знае точно откъде идва храната му.

Bright Farms имат велика идея за свежа храна. Компанията директно отписва посредниците и предлага зеленчуци и подправки, които се отглеждат направо на място в супермаркета.

На фона на нарастващото търсене на местно произведена храна, идеята звучи съвсем логично, от това по-местно няма накъде. Компанията е основана от визионера Тед Каплоу, като резултат от демонстарционен проект за устойчиво градско земеделие и се занимава с консултантска дейност за развитие на парници на покривите на сгради.

Истинският й потенциал се разгръща едва след като Каплоу среща Пол Лайтфут. Последният измисля иновативния бизнес по модела на соларната индустрия, в която компаниите се задължавата предварително да изкупят произведеното количество енергия от инвестиралите в инсталацията на панелите. Така BrightFarms започват да се договарят с редица магазини и ситуацията си е печеливша за всички замесени – магазинът е спокоен, че винаги ще получи продукцията навреме и на договорената цена, компанията има средства напред, за да оперира спокойно и да се разраства, а потребителите се наслаждават на супер свежа храна. По този начин се избягва замърсяване от транспортирането на храната, а освен това хидропоничните парници използват много по-малко ресурси за отглеждането на своето съдържимо: до 25 пъти по-малко вода за доматите и 7 пъти по-малко за марулите. Оборудвани са и със соларни панели.

Засега ферми има в Мейкфилд, Пенсилвания, Канзас Сити, Бруклин, Сейнт Пол, Минеаполис, Оклахома Сити. Следват проекти в Чикаго, Вашингтон и Индианаполис.

Стъпката до това всеки уважаващ себе си супермаркет да се сдобие с парник на покрива е съвсееем малка.

—

Повече на BrightFarms

Celia Grace е пълноправен член на Fair Trade Federation

Ако си преминал(а) нелекия път към олтара, знаеш: то си е един логистичен кошмар. Преди щастливите семейни фотоси на току-що венчаните двама да станат факт, същите изживяват бая стрес по организацията на събитието. И техният най-щастлив ден обикновено е предшестван от много не дотам щастливи и дни, и нощи, в които всеки детайл се измисля, обсъжда, променя трескаво.

През същото преминава и Марселия Мюелк, само дето нейният случай е и допълнително утежнен от изискването й сватбата да бъде положително събитие не само за всички поканени, но и за околната среда и обществото в по-широк план. Тя държи роклята й да бъде направена, спазвайки принципите за справедлива търговия (fair trade). Не намира такава.

И какво прави? Създава липсващото звено. Компанията й се нарича Celia Grace и предлага облекло и аксесоари, каквито самата Марселиа много би искала да беше успяла да има за своята сватба. Роклите са дело на шивачески кооперативи в Камбожда, като така жените там получават възможност да работят и наистина да си вземат парите за положения труд. Фееричните модели се правят от естествена коприна, отгледана без пестициди, оцветена с екологично чисти бои и обработена изцяло ръчно. Опазването на околната среда и подпомагането на хората в нужда обаче са изконно свързани според Марселия, затова за всяка продадена рокля компанията дарява по един воден филтър на семейства, които нямат достъп до чиста питейна вода.

А наскоро Марселия публикува й своя гайд за дамите, които биха искали да продължат живота на сватбената си рокля, като я дарят. Опциите са безчет, от органзизации, които се грижат за военнослужещи дами или жени във финансово затруднение, до такива, които правят от старите рокли одеалца за болници и сиропиталища.

—

Повече на Celia Grace

Не се опитвай сам да си монтираш новите соларни панели.

Името на шведския гигант отдавна се е превърнало в синоним на готини, практични неща за дома. Освен функционален дизайн, IKEA са известни и със старанието са да намаляват отражението на дейността си върху природата. Те стабилно инвестират в различни европейски вятърни ферми, повечето от магазините, складовете и други помещения са без стандартно осветление и използват ефективно слънчевата енергия, а амбициозната й цел е до 2020 година да постигнат пълна енергийна независимост.

„Повече вкъщи“ е българският им слоган и той някак чудесно изразява мисията на компанията: всеки да живее по-добре. А към днешна дата това идва да означава не само намалени разходи за домакинството, но и за природата. Затова сега IKEA предприема и следващата, логична стъпка – започва да продава соларни панели. Началото ще бъде поставено в английските магазини, като по план всички 17 от тях трябва да предлагат новия артикул съвсем скоро. В цената е включена инсталация, поддръжка и мониторинг на енергийните разходи. Инвестицията в базовия 18-панелен пакет (5 700 паунда) се избива за 7 години, като се отчетат спестените от ток пари и подкрепата, която английското правителство осигурява.

Ние тук – чакаме.

—

Повече на IKEA

Банкерът Цветан Василев заяви днес в интервю за радио „Дойче веле”, че няма нищо общо с медиите на Делян Пеевски.

И Делян Пеевски декларира практически същото ( че няма нищо общо с медиите на Делян Пеевски), ако се съди по оповестената му имотна декларация.

Предстои някой щастлив ден да научим, че и Ирен Кръстева майката на Делян Пеевски няма вземане-даване с Делян Пеевски (по отношение на медийната собственост). Сигурно е спечелила въпросните медии с честна игра на тото, докато беше шеф на тази държавна хазартна институция.

Бедните медийни сирачета! Никой не иска да си признае родителските права над тях. Явно е много срамно…

Положението е като в Русия през 1917-та: медийната собственост се търкаля по улиците и някой просто трябва да се наведе и да я вземе по формулата на Ленин, който определял революционната ситуация по същия начин, за да оправдае факта, че болшевиките навеждат цяла Русия в името на властта си над нея.

Наведена България благодари на колене за скромността на другарите и другарките, които от медийни императори, за каквито несправедливо сме ги набеждавали, се превърнаха в нашите изумени очи в обикновени милионери, погнусени от най-срамния бизнес в нашата държавица!

Призрак броди из( задния двор на) Европа- призракът на прозрачността на медийната собственост.

Share on Facebook

След като през почивните дни помагах в гроздобер, отново си припомних нагледно тези мъдри думи: “ Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете…

Има още →

Новата книга на „Егмонт България” „Хартиени градове” от Джон Грийн, която ще бъде на пазара от 21 октомври, започва книжно онлайн турне. През цялата седмица романът ще гостува в пет онлайн дестинации с различно съдържание, като последната спирка е при нас с ексклузивно интервю с автора в петък! Всички дестинации и дати може да разгледате...

Малта иска ЕС да приеме "ясна стратегия" за бежанците и мигрантите

На границата на бездействието

Една строго пазена тайна

Митът "Колко струва един бежанец"

Юлия Тимошенко може да бъде освободена скоро от затвора

КС отмени лустрационните текстове от Закона за радиото и телевизията

Йонко Грозев: Ново решение на КС по казуса "Пеевски" може да оправи кашата на парламента

Мария Стоянова, СЕМ: Скандално е бившите членове на ДС да контролират и регулират български медии

„ Успелият мъж на 33”, за какъвто гордо се представя депутатът от ДПС Делян Пеевски, всъщност не е успял в нито една от поверените му роли, с изключение на медийната, в която е смятан за „император”, но „скромно” отказва да се хвали тъкмо със задкулисната си корона.

Такава е подменената с фанфари истина за краткото му задържане на едно място, характерно за т.н. шеметна кариера на дялания камък Делян. На абсолютно всичките позиции, на които го поставят, той дрейфа като шамандура със скъсана верига в бурно море- дали заради „преминаване на друга работа” или със скандал, но е факт, че никъде не пуска котва.

За 12 години той препуска през следните позиции: шеф на младите царисти, парламентарен секретар на царския министър на транспорта Пламен Петров, парашутист на върха на борда варненското пристанище ( бързо отстранен поради видната истина, че още е студент), следовател със съмнителен статут на новобранец без стаж, заместник-министър на бедствията и авариите (уволнен заради подозрения за корупция) и накрая- депутат от ДПС ( Далавера с пари и служби) , който не се появява в парламента и нито веднъж не взима думата преди да се опитат да му дадат думата да командва най-мощнта служба в сектора на сигурността.

Апотеоз на всичките тези провали, самопохвалени като успехи на един „ 33 годишен мъж”, беше самият скандал от 14 юни- с краткостта на престоя му начело на ДАНС , който освен всичко друго произведе казуса с напускането и завръщането му в Народното събрание, ангажирал вниманието на Конституционния съд.

Връщам се без ентусиазъм към тази втръснала вече на всички „успешна биография” на най-одумвания днешен български депутат. Правя го обаче въпреки това, за да покажа от друг ъгъл очевидната истина, обратна на масово консумираното внушение за една „шеметна кариера”. Тя е илюстрация на това как провалите могат да бъдат представяни за успехи в нашата държава. При едно условие: да си имаш медии, които натежават дотолкова на кантара на влиянието, че можеш спокойно да си лъжеш за „шеметната” кариера.

Съответно съдружниците в далаверата- от Станишев и Орешарски, до Местан се бяха засилили да убеждават българите и човечеството, че издигат на върха на ДАНС един „експерт” и само взривената от това нахалство ( обяснено после като „грешка”) гражданска съпротива попречи на този специалист по провалите да се докаже още веднъж като такъв

За тази превенция далавераджиите би трябвало да благодарят на гражданите, но вместо това си запушиха гнусливо ушите и насъскаха пазачите на своето статукво да се борят пропага(н)дно с благодетелите си.

Лъжата обаче, както се пее в операта на Росини, е като клеветата- „избухва като бомба”. Понякога тя гърми със закъснител след известно затишие, което управляващите си приписват в момента като победа, върнала доволната усмивка на лицето на Орешарски .

„Бомбата” Пеевски вече разтресе държавата, но потенциалът й за нови експлозии не е изчерпан след като, противно на здравия смисъл, беше внесена обратно в парламента, където може само и единствено да възпламени нови протести. В това отношение този депутат е водещ експерт, който няма равен на себе си като дразнител.

Само се чудя, дали на него ще му възложат да закрие това 42–ро Народно събрание с пореден фойерверк или ще се споразумеят фитилът „Атака” да дръпне шалтера, за да запази надеждата да докуцука на патерица в следващия парламент под маската на „бунтаря”, събиращ отново огризки от протестния вот.

Може да ви изненадам, но залагам на сценария с разгарянето на бутафорната опозиционност на „Атака”, която вече дава признаци на предизборно мобилизиране с мърморене срещу властта, крепeйки я същевременно с решаващия глас на Сидеров. Яростта, с която евродепутатът Илияна Йотова реагира днес на въпроса на водещия по Нова телевизия Виктор Николаев за зависимостта на БСП от „Атака” затвърди очакването ми, че предстои развод на този брак по сметка, платена скъпо с отлив от електоралния потенциал на атакистите и с прилив на зле сдържания гняв на европейските социалисти.

Р.S. Колкото до яростното отричане на публично консумираната всеки ден първа брачна нощ между БСП, ДПС и “Атака”, това напомня на свежия селски хумор, който лъха от вица за дядото, заловен от бабичката си да прелюбодейства , но да отговоря на нейния въпросителен писък “какво правиш, бе дедо ” с ” те, на, таковам си тая женичка”…Т.е.- какво толкова, нали виждаш!

Share on Facebook

След като през почивните дни помагах в гроздобер, отново си припомних нагледно тези мъдри думи: ” Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.” Евангелие от Йоан 15:5   Снимка: bbc.co.uk

С голяма мъка (и черна завист Пу-пу- дай, Боже всекиму такова пътуване!)  ще завършим днес плаването из Карибско море – с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро, после обиколихме Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров, а за последно минахме през остров Сейнт Винсент при Карибските пирати .

Днес ще поразшетаме из остров Санта Лусия, а на Мартиника ще обуем зимните ботуши за полета до дома.

Приятно четене:

С катамаран из Карибско море

част пета

Санта Лучия и остров Мартиника

Санта Лусия*

Ден 11:

Тази сутрин за първи път не бяхме събудени от welcome boys. Но въпреки това навсякъде в морето беше пълно с лодки. Във всяка лодка имаше по 5-6 човека, стоящи изправени в редичка, един зад друг, с ръце зад гърба.

Реших да снимам едната лодка, понеже бяха много интересни, но изведнъж

един от хората започна да сочи към мен и да крещи нещо

След това всички останали също почнаха, да сочат към мен и да викат, настана суматоха и изведнъж започнаха, всички да скачат един след друг в морето. Първоначално много се уплаших, с какво предизвиках такава реакция. Но после се оказа, че всички останали лодки правят същото, но не сочат мен, а нещо във водата. Предположихме, че ловят риба, понеже всеки, който скачаше, държеше края на гигантска мрежа, и се завъртаха в кръг. След това издърпваха мрежата на лодката, като само тя заемаше половината от пространството в нея. Но така и не разбрахме, какво наистина правеха тези хора.

След като вече имаше достатъчно станали хора за едно динги, първите

слязохме на плажа на гъзарския хотел

Оказа се, че един шезлонг (разбирай креват с матрак и към него гигантски сламен чадър) струва 50 американски долара на ден. За щастие опъването на хавлия беше безплатно. Преди това обаче решихме, да закусим или пийнем нещо в страхотното кафенце на плажа, под гъстата сянка на дърветата. Между самите дървета и маси имаше и окачени хамаци.

Другото хубаво беше, че цените не бяха чак толкова скъпи, колкото предполагахме за хотел, чиито шезлонги струват 50 долара (на пример един коктейл беше между 7 и 12 долара, а една малка пица беше 8 долара).

Обстановката беше толкова приятна, че преди какъвто и да е плаж, решихме да разгледаме целия комплекс. Оказа се, че една нощувка тук струва между 1000 и 2000 американски долара. Но определено беше невероятен, като тези, които гледаш по рекламите за мечтаната почивка и си мислиш, че никога няма да попаднеш на такова място.

Плажът към хотела. От пред се виждат факлите, които вечер горят. А от зад се вижда единият от питоните.

Хотелът си имаше собствена дъждовна гора,

като половината от нея беше направена на спа-център. Спа-центърът се състоеше от много дървени къщички, построени буквално по дърветата, на различна височина и се свързваха с дървени мостчета, пътеки и стълбища. Все едно бяхме попаднали в някаква приказка.

Спа-зоната в дъждовната гора

От рецепцията на спа-зоната специално провериха, коя къщичка е свободна, за да можем, да ги разгледаме и от вътре

Другата част от дъждовната гора беше също оборудвана с дървени пътеки, въжени мостове и т.н., но беше предназначена предимно за разходки. Повечето къщички към хотела, ако не и всички бяха разделени със стени, и всяка разполагаше с дворче и басейнче, или поне шадраванче. Около къщичките също имаше шадраванчета, градинки, цветя и много колибрита. Забравих да спомена, че на Карибите за първи път през живота си видях на живо колибри. За тези които не знаят – това е най-малката птица в света. Има размерите на голяма пчела и е страшно красива.

След като разгледахме „нашия“ хотел разбрахме, че на 30 мин от тук и на горе в гората има друг също много скъп хотел. Имайки предвид какво видяхме тук, много се чудехме, с какво толкова може да ни изненада горния. Но никой не намери силите, да отиде да го види. По-късно разбрахме, че това е хотел „Chocolat”, където освен, че има страшно много шоколадови неща и услуги, се предлага обучение по шоколад. Всички служители са минали през такова и могат да отговарят на всякакви въпроси, свързани с шоколада. Естествено аз лично много съжалих, че ме домързя да се разходя до там.

В тази част на острова по принцип е пълно с подобни хотели. Особено на едно хълмче, което има директна гледка към двата питона, от другата страна на Суфриер. Там се намират хотели номер 1, 3 и 6 в света. Едни от най-скъпите на планетата. В тези хотели няма телевизори и се спазват специални правила, като например са забранени всякакви телефони, пейджъри и т.н. Ако искаш може, да си ги ползваш в стаята, но никъде другаде. Но реално ти нямаш нужда, да излизаш никъде, защото всички стаи си имат двор с инфинити басейн и всички имат една и съща гледка – към питоните. Стаите нямат стена от към двора и басейна и реално си спиш на открито.

След разходките

най-накрая отидохме и на плаж,

а после се изкъпахме в една от общите бани на хотела, където имаше невероятни шампоани, гел-душове и лосиончета. За първи път от 11 дни миришехме на толкова хубаво и се чувствахме като цивилизовани хора.

По залез слънце

отново се събрахме на сепаренцето в кафето, където пристигна някакъв саксофонист. Той седна на оградата от към плажа, така че да е между клиентите на заведението и залязващото слънце и започна, да свири. Беше невероятно. Хората в този хотел определено си знаеха работата и как да изпипват най-малките детайли.

След като слънцето залезе, ние най-накрая си тръгнахме от това страхотно местенце. Тази вечер трябваше да стигнем най-северната част на острова и там да чакаме подходящо време за последния сериозен преход до остров Мартиника

Това плаване се оказа едно най-страшните, които имахме.

Излезе силен вятър, бурно море, заплетоха ни се едни въжета и какво ли още не. После намерихме и разни риби на палубата. В полунощ успяхме да стигнем благополучно в марината Rodney Bay. Намерихме си местенце, да си вържем лодката. Толкова здраво я вързахме, че за първи път от 11 дни катамаранът не се клатеше изобщо. Едвам успях да заспя. През цялото време бях в очакване и напрежение, че всеки момент лодката ще се люшне, ще се разклати. Но това така и не се случваше и тя си стоеше неподвижно.

Ден 12:

Първата ни работа на сутринта беше, да намерим заведение с контакт, където да заредим всички телефони, фотоапарати и компютри. Напълнихме торбата с кабели, разклонители и всякакви джаджи и тръгнахме, да обикаляме заведенията на марината. Намерихме една италианска пицария, където разпънахме оборудването и седнахме да закусим. След като всички батерии бяха готови, тръгнахме на разходка из града. Оказа се супер шарено градче, подредено и спретнато, доста цивилизовано, с обилно заредени хипермаркети и молове. Нищо общо с всичко, което бяхме видели до сега.

В един от моловете

Накрая случайно

попаднахме на един плаж,

където решихме да останем следобеда. Самият плаж беше съвсем обикновен и посредствен, по нищо не се различаваше от нашите в България. Беше пълно с кафенца, заведенийца и хотелчета. Изобщо вече се усещаше, как нашето екзотично приключение е към своя край.

За вечеря намерихме един страхотен steak-house, след което се прибрахме на катамарана.

Пържола от акула

Още не си бяхме легнали, когато на лодката ни дойде един неочакван гост – едно много сладко черно коте, което учудващо се чувстваше като у дома си, влизаше да души и проверява навсякъде.

Ден 13:

На сутринта установихме, че котето не си е тръгнало – намерихме го да спи на земята в кухнята, свито на кълбо. След като се събуди, започна да мяуче жално за храна и вода. Дадохме му едни наденички, които бяхме пекли преди няколко дни на скарата, след което то се успокои и си тръгна.

Този ден трябваше да направим нашия последен преход до остров Мартиника. Планираното тръгване беше по обяд, за да можем поне един път за тези две седмици плаване, да пристанем по светло на мястото, където отиваме. За това имахме малко време да се разходим като за последно. Разбрахме, че

на същата марина е закотвен корабът „Черната Перла“ от филма „Карибски Пирати“

и веднага отидохме, да го видим. Доскоро е бил използван за туристически разходки в морето, но явно вече не е толкова надежден и бяха решили, да го направят на бар. Когато ние отидохме, течеха ремонтни дейности, беше пълно с майстори и строителни материали навсякъде. За щастие ни позволиха да се качим и да си направим няколко снимки.

Черната Перла

Този човек продаваше плодове, но се беше накичил с всякакви знамена. Българско нямаше, но го знаеше точно какво е!

В 12 ч. точно опънахме платната и

потеглихме за Мартиника

Както беше по план, пристигнахме доста преди залез слънце и тръгнахме да търсим бензиностанция, да заредим лодката, понеже както е при колите под наем, така и при лодките трябва, да се върнат с пълен резервоар. Чартьорът обаче нещо ни обърка и ни прати в един огромен залив, където загубихме почти 2 часа, за да установим, че няма къде да заредим.

Остров Мартиника

В търсене на бензиностанцията

И така за съжаление последният ни опит, да направим поне едно приставане по светло за тези две седмици се провали.

Пристигнахме в Le Marin

и тръгнахме, да си търсим място. Но понеже не сме много маневрени, а коридорчетата са малки, изпратихме двама човека с дингито, да търсят място. След известно време дингито се върна с гребане, горивото им беше свършило, а навън отново се изсипваха кратки проливни дъждове.

Намерихме мястото и започнаха мъките по приставането на едно супер тясно място между две лодки. Наложи се абсолютно всички да се включим. Едни държаха кранци, за да не одраскаме лодката в съседната и търчаха от един борд на друг. Други бяха хванали едно въже и дърпаха дружно, за да приближат катамарана, трети отговаряха за това, да не се ударим в кея, но и да се приближим достатъчно, за да можем да слизаме и да се качваме после. Все пак след два часа задружни усилия направихме най-перфектното приставане. За награда си сготвихме най-вкусната паста, този път със сладка вода и седнахме за една последна вечеря на борда на нашия катамаран.

Ден 14:

Сутринта имахме доста задачи, които трябваше, да свършим за много кратко време.

• Първо, трябваше да изчистим катамарана, за да не ни глобят,
• второ, трябваше да излезем от марината, да намерим бензиностанция и да заредим с гориво и
• трето, в 10 ч. точно трябваше да сме пристанали обратно на Le Marin, за да предадем лодката. Ако закъснеем дори 1мин имат право, да ни глобят.
• Четвърто, трябваше, да се молим, да не намерят никакви щети по лодката, които да ни вкарат в още разход.

И така, в 8 сутринта настана голямото чистене. Всеки си беше хванал някаква зона по лодката и се занимаваше с нея. За нещастие, разполагахме само с две гъби, за това прибегнахме и към тоалетна хартия. После свърши сладката вода на лодката, което ни остави само с една чешма със солена вода, която се намира горе в кухнята. Започнаха да се разнасят тенджери, шишета и всякакви съдове със солена вода, надолу по каютите и обратно. Препаратите също свършиха, минахме на веро и сапун, които също свършиха и останахме само на солената вода. Отделно имахме няколко дребни щети, от сорта на счупен капак на тоалетна чиния, или дръжка на чайник. Добре, че бях взела моментно лепило, та след като поизмихме, тръгнах, да обикалям с лепилото и да замазвам положението.

През цялото това време и целия този хаос, лодката се придвижи до бензиностанцията, зареди с гориво и се върна обратно на марината. И точно в 10 ч пристигнахме! Е, не бяхме пристанали (което обикновено ни отнемаше по два часа), но чартьорът ни посрещна и помогна да завържем лодката за кея.

И така приключи нашето невероятно плаване в Карибско море

На бензиностанцията

Но забавните случки все още не бяха. След като разтоварихме багажа, струпахме всички сакове, раници, куфари и чанти в една пицария на марината, седнахме да умуваме, как да организираме остатъка от деня, понеже полетът ни беше късно вечерта. В крайна сметка чартьорът се съгласи, да си оставим багажите в офиса им до края на работното им време, което беше до 18:00. Горкият човек сигурно много съжали, защото барикадирахме персонала отвсякъде с купчини багажи, якета, ботуши (които вечерта трябваше, да си вземем с нас в самолета).

Една малка част от багажите

Междувременно наблюдавахме, как една нова група туристи се настаняваше на нашето катамаранче. Усещането беше странно, имайки предвид, че това беше нашия дом през последните две седмици и имайки предвид всичките ни преживявания, а сега го очакваха нови.

Нашият катамаран (по средата на снимката) отново на марина „Le Marin“, очакващ следващите туристи, които потеглиха още същия следобед

Решихме, да направим един последен плаж. Уговорихме се с един таксиметраджия, да ни закара до най-хубавия плаж на острова и след това, да дойде, да ни вземе в 17:20ч.

Плажът определено не беше лош, имаше палми, зелени поляни, ситен бял пясък и т.н. Но огромната разлика между Мартиника и малките островчета на юг беше, че това е част от Франция, съответно и от Европа. Плажовете са претъпкани от туристи (основно пенсионери), цените са супер високи, в заведенията и магазините говорят само френски и се държат арогантно и надменно с всеки, който не говори техния език.

Решихме, да си направим една разходка до края на плажа и да намерим барче, където да седнем. Оказа се, че след една точка на плажа, всичко след нея са хотели. И за разлика от мега-луксозния и скъп хотел, в който изкарахме целия пó-предишен ден, тук не ни разрешаваха, не само да влизаме в заведенията им, но не можеше дори, да се разхождаме на територията на хотелите. Един полицай ни пресрещна и ни отказа дори тоалетна да ползваме, като отказваше, да говори на английски. Затова се наложи, да се върнем в началото на плажа и там се настанихме.

С брат ми все пак решихме да направим втори опит и да стигнем края на плажа. Оказа се, че все пак плажната ивица е достъпна за всякакви хора и хотелите нямат право, да гонят желаещите да плажуват там, стига да не им ползват шезлонгите. Но на едно място се бяха много изхитрили – бяха изкопали пясъка до една сграда на хотела, така че да стане дълбоко вирче и да е трудно, да се прекоси. А във водата точно там имаше морски таралежи и ни беше страх да влезем. За това смело минахме през къщичките на хотела, където онзи зъл полицай ни фиксира отдалече и почна, да ни гони с колелото си. Бързо се ориентирахме и намерихме плажа, където този вече нямаше право, да ни каже нищо.

Разходката определено си заслужаваше, плажът беше много красив, с издялани от дърво най-интересни кресла, столове и легла, свободни за ползване на плажа.

На връщане естествено отново трябваше, да минем през хотела заради прекъснатата плажна ивица, където вече ни дебнеше полицая и ни гледаше на кръв.

Последни карибски слънчеви лъчи

Малко по-късно настана време, да се връщаме към марината. Събрахме си кърпите, взехме си довиждане с морето за последно и се запътихме към паркинга, където трябваше, да ни чака таксито. За наша изненада таксито го нямаше. А трябваше най-късно в 18:00 да сме на марината, защото тогава свършваше работното време на чартьора и багажът ни оставаше вътре и трябваше, да избираме между изпуснат полет или зарязани багажи. Това беше много напрегнат момент, всички много се притеснихме, но в крайна сметка човекът дойде в 17:45 и бързо ни върна на марината.

Изнесохме багажите от вън и се почна едно подреждане, къпане, простиране на мокрите бански и хавлии по саковете и т.н.

Накрая обухме ботушите и бяхме окончателно готови за пътя на обратно.

Отново на летището Карнавалните маски с тъга ни напомняха за всички преживявания и незабравими моменти, които имахме на това невероятно място…

За тези 14 дни преплавахме близо 400 морски мили, посетихме 11 острова (някои по два пъти), 4 държави, минахме 9 митници; видяхме акули, делфини, летящи риби, светещи медузи, маймуни, колибрита, игуани, пеликани; посетихме карнавали, вулкани, джунгли; ядохме банани и кокосови орехи от палмите и какво ли още не. А през цялото това време на всички острови и по радиото на лодката пускаха един местен хит, който така добре описваше нашето приключение: „We Ready For The Road”:

Край

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

*Което всъщност е правилното и ужасно неромантично название на Санта Лучия – бел.Ст.

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

CEE IPRA конференцията ще ви запознае за най-новите световни тенденции в сферата на публичните комуникации, а семинарът Новите SEO правила ще ви въведе в последните промени в алгоритъма на Google.

“Unleashing the Power of Smart Communications“ /“Силата на интелигентните комуникации”

Това е темата на безспорно най-значимото събитие в сферата на публичните комуникации в България за годината. Конференцията ще се проведе като част от дейностите по представяне на клона за Централна и Източна Европа на Международната асоциация за връзки с обществеността – IPRA.

Конференцията ще постави фокус върху дигиталната революция и промените на PR бизнеса и комуникациите в условията на променящата се среда. Събитието ще събере топ лидери от сектора на комуникациите, представители на чуждата дипломация у нас, представители на медиите и специалисти по PR и стратегически комуникации от България и Централна и Източна Европа.

Алистър Кембъл, директор стратегически комуникации в кабинета на Тони Блеър (1997-2007), ще открие конференцията. Сред останалите лектори са изявени лидери в световните комуникации от компании и организации като Procter&Gamble, IBM, международната група комуникационни агенции MSLGROUP, и президентът на IPRA Кристоф Джинисти, както и едни от най-авторитетните имена в ПР професията от България.

Пълната програма можете да намерите тук, а информация за лекторите тук. Новините, свързани със събитието може да следите и във Facebook и Twitter.

Коференцията на CEE IPRA “Unleashing the power of smart communications“ ще се проведе на 6 ноември, 2013 г. в хотел Хилтън, София.

Регистрацията за участие е открита и ранни записвания могат да бъдат направени онлайн тук.
Организатори са колегите от Юнайтед Партнърс. 

Ако се занимавате с ПР, маркетинг и дигитални комуникации трябва да посетите тези събития is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Ако се занимавате с ПР, маркетинг и дигитални комуникации трябва да посетите тези събития appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Продукти за 4 порции:
За тесто:
½ куче мая
1 яйце
1с.л. захар
½ ч.л. сол
1ч.ч. топло прясно мляко
2с.л. олио
2с.л. краве масло
600г брашно

За плънка:
4 яйца
200г твърдо сирене

Приготвяне:
Маята се натрошава в чаша. Добавя се щипка захар и няколко супени лъжици топло мляко. Оставя се на топло да шупне. В голяма купа се пресява брашно. В средата  се прави кладенче. Чуква се едно яйце. Поливат се две супени лъжици олио и се поръсва сол. Добавя се шупнаалата мая и останалаото топло мляко. Замесва се тесто. При необходимост се добавя още топла вода и брашно. Измесва се, за да се получи хубава топка. Слага се в полиетиленов плик. Оставя се за няколко часа в хладилник. Втасалата топка тесто се маже с размекнато краве масло. Доизмесва се на кухненски плот. Реже се на четири. Всяка топка се премесва. Разтегля се на малки продълговати питки. В двата края се усукват леко. Целта е в средата да се получи вдлъбнатинка. Взема се тава, която се маже с останалото краве масло. Редят се питките. Където е вдлъбнатинката се поръсва сирене и се чуква по едно яйце. Пекат се на умерена предварително загрята фурна, около 20- 30 минути. Оставят се леко да изстинат. Поднасят се с топла напитка или айран.

  Някак есенно е вече при нас:) топличко, уютно с цвят на препечена тиква….. Тиква – игленик. Много...

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Ангелът Владимир Путин вика по повод възможността за евентуална среща с архангела Барак Обама: „Среща ще има, ако аз преценя, че среща е необходима!”

Какво ли още ми остава да видя в този живот, граждани, след като доживях да видя как вождът на една гангстерска империя унижава публично вожда на световната демокрация? Защото в политически смисъл Русия е точно това – гангстер, който вика „искам”, щом види у някого нещо лъскаво, което му харесва. И стреля, ако не му го дадат доброволно, след като са чули подходящата заплаха. После ходи да се моли на църквата за опрощение на греховете си и стреля, ако тя случайно не му ги опрости. А в същото време изисква от всички непременно да го обичат, защото е такъв безкрайно готин, какъвто е. И, разбира се, стреля, ако всички не го обичат…..

Това не го измислям от себе си, граждани, още великият руски писател Фьодор Михайлович Достоевски прекрасно е описал тези базисни качества на богатата руска душа. Аз само предавам тук смисъла на неговите писания със свои думи. И гледам никога да не забравям този смисъл, когато ми се случи да пиша за световна, балканска и българска политика. Иронично е, но в същото време, дори да искам пък, не мога да забравя нещо друго – БВП на Русия е по-малък от БВП на щата Калифорния, тоест, по-логично би било, ако ще се репчи някой на света, това да бъде щатът Калифорния. Но той не се репчи, защото е зает да прави пари и да кара хората си да благоденстват, така че да го обичат, без никой да иска това от тях.

- Изводът е, че, от гледна точка на външната политика, когато и да си отиде сегашната американска администрация, все е късно – викат външнополитически специалисти в Пловдив.

После, обгърнати от прекрасното циганско лято, посръбват шумно от кафето и споделят неофициално:

- Т`ва майна Обама може да си ги върши каквито си ще вътре в Щатите, хак им е на американците – като си го избраха, да му сърбат попарата. Но той не може да пилее с лека ръка завоеванията на световната демокрация, едно от които е Русия да се държи винаги на най-правилното място, а то ще рече – някъде в ъгъла, далеч встрани, озъбена злобно към света, но винаги безгласна като „ь”.

Така или иначе обаче, от цитираното в началото изречение на ангела Владимир Путин става ясно, че работата е до голяма степен изпусната. Кой знае колко пъти напоследък се е обърнал в гроба Роналд Рейгън, борецът срещу Империята на злото, като гледа нескопосните международни дела на наследника си в Белия дом. Но според мен архангелът Барак Обама трябва да се страхува повече от друго – че някоя нощ в най-скоро време може да го посети разлютеният призрак на Маги Тачър, мир на праха и. Доколкото познавам  нейните мисли и дела, тя много мразеше да си оставя магарето в калта. Смятам, че и този път няма да се задоволи с едно просто обръщане в гроба, на което никой в модерния свят вече не обръща сериозно внимание, а ще вземе да прескочи на кратка визита отвъд океана. Ако вече не се носи като божи дух над водите, де, в посока Вашингтон.

Но защо да отиваме така далеч, граждани, като в наше село си имаме подобна история, при която призваният да брани демокрацията се оказва реално слуга на мутрите, които са против нея. Имам предвид, естествено, последните две решения на архангелите от българския Конституционен съд.

С първото те потвърдиха, че Делян Пеевски, херувимчето с готини за щипане бузки, остава на високата длъжност „любим представител на народа”, въпреки че преди време всички с очите си видяхме как каменното момченце се превъплъти в ДАНС-уващ със статуйките на другите херувимчета, които, по волята на неуважаемия български политически скулптор, отдавна припикават общественото ни фонтанче. Или поне плювват мръсна водичка в него, тъй като за тази функция са сътворени изначално.

Второто решение на архангелите от Конституционния съд даде на цял сонм ангели от бившата комунистическа Държавна сигурност крилца. Той повърна базисното им човешко право да управляват обществени български медии или да раздават морален акъл като членове на разни свързани с медийната среда и политика държавни и обществени органи. Каквото те самите предпочитат. За каквото съответните другари ги изберат. Или каквото си напазаруват с паричките, изкарани от наш`та простотия.

С други думи – КС, както твърди сам, възстанови демократичната справедливост в демократичната европейска държава България.

- Виждали сме много тъпи решения на Конституционния съд, но с нищо по-тъпо от тези двете досега той не беше излизал – коментират политическите майни, недоволни, че се нарушава спокойствието им поради необходимостта да коментират. Но все пак не могат да откажат, защото се чувстват длъжни не само да наблюдават света около себе си, но и да отделят зърното от плявата, дупето от гащите, важното от неважното.

- И този път България се оказа европейски уникат, като сама се направи за резил – уточняват те и добавят: – Върнахме се в наистина уникалното положение да бъдем единствената европейска страна, където ченгетата на тоталитарния режим официално имат права да се месят активно в народните работи. И тъй като успешно го правят вече 23 години, затова сме на такъв хал – припомня компанията ми единодушно и разгорещено. Вече всички сме преминели от простото кафе на предобедната мастика с късен есенен пъпеш за мезе, затова мислите ни са станали малко по-сложни, а емоциите – малко по-силни.

И наистина, граждани, някой може ли да си представи картинката как международният трибунал в Нюрнберг мисли, мисли и накрая постановява, че отнюд, човешките права на нацистките военно-престъпници не бива да се пипат, те непременно трябва да бъдат запазени и по никакъв начин не може да им се откаже на хората правото активно да определят съдбите на германския народ и след войната?

Идиоти, които да си представят това?

Не виждам.

Има само неколцина, които възразяват, че не бива да се слага знак за равенство между нацистките военно-престъпници и смелите бранители на българската национална сигурност, по съвместителство храбри разузнавачи на републиката, достойни щитове и мечове на комунистическото ни отечество и лично на другарите от цялата свинска банда в тъй нареченото Политбюро, интелигентни битови доносници, слухтящи през комина, надзъртащи в чаршафите, облизващи боклука, и още по-интелигентните от тях  офицери, вербували и управлявали кохортите си битови доносници…..

Та всички тези не били същите като нацистите.

Не знам, граждани, но като гледам Волен и неговата банда как се държат в условията на европейска демокрация, представям си какво биха направили в условията на азиатска тоталитарна диктатура, ако те са сред каймака на диктатурата. А няма как да не са, де, защото тя мръсната пяна първа избива точно като каймак най-отгоре. Пък и тези, воленистите, както твърдят – дори не са комунисти по убеждение, нищо, че сега са се прегърнали официално с тях. Защото всеизвестно е, че комунистите по убеждение са способни и много повече гадости да сътворят на хората и народите, които са загубили нормалните човешки мерки за истина и лъжа, добро и лошо, правилно и неправилно, позволено и непозволено. В случая, щом самият български Конституционен съд е загубил тези мерки по толкова очеваден начин, какво да говорим за всички нас, останалите.

Още преди много години големият български поет Коста Павлов обясни така разликата между ангелите и архангелите – тя, писа той, е също като разликата между урунгелите и урурунгелите.

Насраха се, граждани, направо се насраха!

Българските комунистически урунгели и урурунгели дойдоха на власт и само за няколко месеца оцапаха в лепкави гадости цялата околност, в която всичко, докоснато от тях, вече вони до Бога. Пак ние ще трябва да им чистим авгиевите обори, нови 23 години ще ни отидат за това.

Крилете ни вече не издържат!

Ако има нещо, което да мразя повече от посредствените книги, това са книгите, към които е създадено такова очакване, че да е направо задължително да ги харесам. А ако се окажат не перфектни, а просто добри, хм… не е добре работата. Така и със “Свобода” на Джонатан Франзен – скандали в Щатите още при излизането,...