/Поглед.инфо/ 18-годишен е пребил майка си и се барикадирал в дома им в София. Инцидентът стана около 20:00 часа тази вечер, съобщиха от полицията.

/Поглед.инфо/ 18-годишен е пребил от бой майка си и се барикадирал в дома им в София. Инцидентът стана около 20:00 часа тази вечер, съобщиха от полицията.

/Поглед.инфо/ Близо 30 милиона души по света живеят в робство в днешно време.

/Поглед.инфо/ „Делян Пеевски е бил избран за председател на ДАНС и депутат.

Юбилейната Десета световна медийна среща ще бъде в Брюксел. Това заяви генералният директор на БТА Максим Минчев при закриването на деветото издание на организирания от агенцията форум, който тази година започна в София и продължи в Пловдив и Велико Търново.

Остров Санторин отдавна присъстваше в списъка с местата, които искам да пипна, да видя, да вкуся и да помириша фърст пърсън, три де. Е, отдавна, отдавна, колко да е отдавна? Покрай участието ми в онзи конкурс за пътешественици през февруари  сериозно се бях надъхал, че наистина ме чака околосветско, та седнах и направих един списък с дестинациите, откъдето предпочитам то да минава. Нахвърлих в пауърпоийнт по няколко снимки на всяко от местата, плюс кратко текстово описание на нещата, които ме привличат там. Конкурса не можах да го спечеля, въпреки безрезервната помощ, която получих от приятели и читатели тогава, но списъкът си остана. И сега върши чудесна работа като инструмент за творческа реализация от типа „замени желанията с предпочитанията и мечтите с намерения” (следва кратко ню ейдж оклонение – моля ню ейдж скептиците да го прескочат).

Мечтите са нещо, което непрекъснато отлагаме. В съзнанието ни те живеят вечно в един бъдещ момент и точно заради това си остават завинаги там. Човек може да опита от живота само в настоящето. От тази гледна точка, мечтите са опасна работа – нищо, че цял живот са ни учили да им се възхищаваме. Те са нещото, което много искаме, но непрекъснато отлагаме и това води до ужасна фрустрация. Когато ги замениш с намерения, всичко се променя. Намерението е нещо, върху което вече работиш, при това – от вчера.

Така например, дълги години мечтаех да отида „на ергенлък и на пашалък” в Амстердам, но все не ми достигаха или времето, или средствата. В един момент просто си купих билет, запазих си хостел в квартала на червените фенери и се озовах там, т.е реализирах едно човешко намерение с реални, прагматични стъпки, а мечтата отиде по дяволите, където й е мястото.

Камино също си мечтаех да извървя с години. Когато през 2009 година кризата ме раздели с рекламната агенция, в която работех тогава, се появиха чудесните условия, плюс достатъчно свободно време за целта, с което мечтата прерасна в намерение, върху което реално вече действах – обикалях за раница и спортни обувки из Женския пазар, правех си застраховки и резервирах билети онлайн. След което изкарах една прекрасна пролет в Испания. Мечтата се превърна в спомен.

Същото важи и за околосветското пътешествие. На мнение съм, че човек трябва да обиколи планетата поне веднъж, докато е жив. Разликата е в това, че не мечтая да обиколя планетата, а имам съвсем реалното намерение да го направя. И вече го правя. За по-малко от година две от дестинациите в списъка „паднаха”. За Берлин можете да прочете тук. Втората е Санторини, за която ще пиша след малко. Разбира се, следват и по-далечни места, но никой не е казал, че трябва да се случват наведнъж или, че ще се случат точно по баналния начин, по който сме свикнали да си представяме едно околосветско пътешествие – грабваш си багажа и две години странстваш из непознати земи и култури. Това е изтощително. Лишава те от удоволствието на всяко пътуване, а именно – прибирането у дома. Нямам нищо против околосветското да продължи и десет години. Нямам нищо против, ако трябва, да го взема на „хапки”, да имам достатъчно време след всяко пътуване, за да „смеля” преживяванията, да мога да ги споделя с вас, да си отпочина, да оценя красотата на родното си място, да се занимавам и с други неща, освен с пътуване, да се подготвя внимателно за осъществяването на следващото намерение и така нататък…

По-важното е, че съм склонен да „инвестирам” и последната си стотинка в пътувания, а тъй като основният ми „актив” са фантазията и въображението, не виждам по-добър начин да ги „захранвам” от този. Пък и климатът става все по-отровен с всеки изминал ден тук и смятам всяко показване на носа извън страната за полезна психотерапия… Но да се върнем към т. нар „ню ейдж отклонение”:

Вече разбрахме защо мечтите трябва да се сменят с намерения. Ако заменим и желанията с предпочитания, има голяма вероятност те да се превърнат в спомени, вместо завинаги да си останат в един бъдещ момент.

Желанията издават липса. Човек обикновено желае нещо, което няма. Сигурен съм, че човек иска здраве, само когато се разболее, че се стреми фанатично към парите, само когато обеднее. И така нататък… Това е изцяло в реда на нещата, с изключение на факта, че самото усещане за липса произвежда още повече липси. Има голямо значение какво си пишем по блоговете, какво споделяме с близките, какво мислим, говорим, искаме и мечтаем на думи, но още по-голямо значение има
как се чувстваме в момента. Чувството за липса ще ни довлече още повече липси в бъдеще и поради тази причина желанията трябва да се заменят с предпочитания. Веднъж завинаги трябва да се заменят с предпочитания!

Предпочитанието ти дава възможност да „искаш” от една по-„доволна” перспектива, а повярвайте ми, Съдбата обича доволните и предпочита да дарява основно тях. Така например, добре ми е и с дядовата усуканица, но, ако има възможност, бих пийнал едно френско коняче. Тъп пример, знам, но показателен. Добре съм си и с екзкурзиите в Европа от време на време, които вече са евтини, плюс това лесно достъпни, но не бих отказал да прекарам няколко месеца из Карибския басейн или в Индия. И ще се възползвам от първата възможност да го направя. Доволен съм от перспективата да обиколя планетата и за десетилетие, според скромните ми възможности и според ограниченията на човешкия ми ум, но бих предпочел, ако се намери чалъм, да разходя задника си около глобуса и наведнъж. И сигурно ще се намери чалъм. По-трудно е да смениш колата с по-яка, ако не обичаш старата трошка, която караш в момента. По-трудно е да смениш работата с по-добре платена, ако си неблагодарен и не обичаш достатъчно тази, която вече имаш в момента. Но никой не те спира да предпочетеш едното пред другото.

Предпочитам в момента да прекратя това ню ейдж отклонение и имам намерението да ви поразходя из прегръдките на спящия вулкан в Санторини. Поуката е: заменете желанията с предпочитания и мечтите с намерения. Тогава нещата ще започнат да ви се получават. Ако се нуждаете от допълнителни “аргументи”, може би ще харесате още „Сбъдването на желания – някои практически аспекти”.

Вулканът

Изт: thewatchers.adorraeli.com

Допреди 3600 години на това място се е издигала висока островна планина. Никой не знае колко точно висока е била, но някои историци твърдят, че е надвишавала с 3 километра морското равнище. В един момент планината просто се е взривила. Причината е супер-вулкан, довел до заличаването на процъфтяващата тогава Критско-минойска цивилизация и до появата на първите митове за Атлантида. Изригването е забелязано от представители на всички съществуващи тогава древни култури по Средиземноморието, а отломки от хиляди кубични километри земна маса, вряща кал, разтопени скали и лава са намерени навсякъде по крайбрежието на Средиземно море.

Чудовишно цунами е помело де-що цивилизация, живот и култура са кипели тогава из цикладските острови в Егейско море. Предполага се, че о-в Крит, намиращ се в непосредствена близост, е бил пометен от зловещо цунами, а киселинните дъждове са продължавали с месеци, докато унищожат и последните запаси от храна.

На мястото на взривената планина се е образувала огромна дупка с неизвестна дълбочина, която постепенно се е запълнила с морска вода. Полуразрушените стени на морския кратер днес формират архипелаг Санторини, заемащ полукръгла форма около калдерата. По върховете на стръмните, високи няколко стотин метра, отвесни скали започва да никне типичната за района цикладска архитектура:

довела до появата на редица модерни курорти в наши дни,

където нощувките започват от 50-100 и могат да стигнат до 900 евро на вечер, че и отгоре… Любимо място за наблюдение на залеза, за предложения за брак, за меден месец и за фотографи, пред чиито обективи в мистичната тишина на спящия вулкан по залез се мотаят световно известни фотомодели.

Тераформация в действие

В средата на калдерата, с течение на времето, се появява нов вулкан – Неа Камени – много по-„културен” от стария. Още от Римско време насам той периодично си изригва, произвеждайки нова земя, но без да застрашава жителите на острова. От последното му изригване през средата на миналия век дори има актуални снимки:

Изт: deskarati.com

Всичко на острова е доминирано от вулкана. Плажовете са черни или червени на цвят, а пясъкът е рядкост. Преобладават облите вулканични камъчета, които тракат и се търкат едно в друго с всяка следваща вълна, докато накрая не се превърнат в ситни песъчинки. Земята на Санторини е млада и е в процес на активна тераформация, което създава част от очарованието на този остров. Дори пясъкът е в „процес на производство”. По самия вулкан човек също може да се разходи. Горе димят зелени изпарения от сяра и отровни химикали, излизащи от недрата на земята с 800 градуса температура.

Докато катериш вулкана, под краката ти се усеща топлина, а наоколо цари лунен пейзаж – „компания” на катранено черните вулканични скали прави единствено безмилостното слънце, което може да ти смъкне кожата и през февруари. Част от развлечението за туристите включва къпане в залив до кратера, където бълбукат топли подводни извори. Влязох да плувам с бяла фланелка, за да се предпазя от слънцето и излязох с червена, заради желязото, отделяно от вулканичните извори.

Ранните процеси на тераформация и периодичната активност на вулкана правят така, че в морето да няма миди, рядко минават и пасажи от риба, но покрай тях човек може да наблюдава ята от делфини, които неуморно преследват своята плячка. Водата е чиста, с видимост до десетина метра. Брегът е каменист и много бързо става дълбоко. В непосредствена близост до една от вертикалните стени на главния остров Тера („Земя”) има потопен туристически кораб, аварирал преди време, който лежи на около двеста метра дълбочина и е само на 30-ина метра от брега.

Никой не може да определи колко точно е дълбока калдерата, заради сеизмичната и вулканична дейност, които непрекъснато менят топографията на морското дъно, а има и подводни тунели, които криволичат надолу, слизайки чак до лавата. Заради острите камъни и отровните морски таралежи, които живеят по тях, препоръчително е в морето да се влиза само с обувки за плуване. Продават се навсякъде из острова за 8-10 евро.

Днес вулканът не е нито угаснал, нито активен, а има статута на дремещ вулкан. Непрекъснато е под наблюдение с най-модерни средства и апаратура. Учените смятат, че разполагат с поне десет дни за евакуиране на туристите и на местното население (около 15 500 души, според Уикипедия, ако се появяват признаци за предстоящо изригване. Може би така са смятали и учените от Минойската ера…

Гледките

Мястото е толкова романтично, че дори да снимаш на посоки със затворени очи, пак стават картички за пет евро, както обичахме да се шегуваме с останалите туристи. Поради тази причина Санторини е любима дестинация за модните фотографи и за техните еднометрови вариообективи. Не може да се каже дали главозамайващата красота на отвесните панорами към калдерата подсилват женското обаяние или просто мъжествеността на спящия вулкан, като фон, чудесно го допълва, но при всички случаи по света рядко се намират места с толкова подходящи локации за цъкане на панорамни снимки от типа „аз и морето”.

Гледането на залези също е едно от любимите занимания на туристите, а най-подходящото място за целта е градчето Ия, с неговите тесни, криволичещи между къщичките в стил „планетата Татуин” пътечки, проходчета, луксозни спа комплексчета, миниатюрни църквички и тераси с цветя, надвесени над калдерата, с гледка към потъващото в морето слънце зад спящия вулкан. Всички, като дойдат на Санторини, стават сън-гейзъри. Подарих си и аз един залез с бутилка “Метакса” под ръка:

и дори успях да го скицирам:

Брегът е висок няколко стотин метра и скалите на места са отвесни, а наклонът им надвишава 90 градуса. Единственият начин гостите на острова да се изкачат от пристанището до равното горе, в миналото е бил върху гърба на магаре. Представете си напудрените контеси от 19-ти век (туристи тогава са били само аристократите), качени с дългите си рокли, с белите чадърчета и с цветните си ветрила върху гърба на потно, инатливо, гръцко магаре. Това удоволствие е съхранено и до днес. За любопитните то струва само 5 евро:

и неслучайно се предлага само в едната посока, тъй като опиталите рядко искат да повторят. Миризмата, казват, е ужасна, а днес съществуват всякакви по-модерни форми за транспорт, в това число: с лифт, с автобус, с такси, с рент-а-кар или върху бъги, наето още при слизането от кораба на пристанището. Като стана дума за кораби, в пристанището, което иначе е доста клаустрофобично, имаше „паркирани” големи зверове:

Придвижване от и до Санторини

Нямахме късмета да се повозим на такова чудовище, но пък осем часовото плаване от Атина през островите на юг, до Санторин, беше достатъчно приятно и с грамадния кораб на Blue Star Ferries. Заради по-ниската скорост успяхме да направим доста снимки, да се попечем на слънце, да поспим, да почетем книжки, да се помотаем из палубите, да ни продуха морският вятър, да се напием, да изтрезнеем, пак да се напием и пак да изтрезнеем… Фериботите, които обслужват редовните линии между столицата и цикладските острови са оборудвани с редица удобства, които правят осем часовото плаване сравнително поносимо и, дори бих казал, приятно. Има собствени каюти срещу доплащане, зали за спане с комфортни кресла, видео екрани, ресторанти Goody’s, flocafe, бар, безжичен интернет и всякакви условия плаването да протече разнообразно, за да минава времето по-леко. Ако не страдате от морска болест, препоръчвам именно този начин да се доберете до острова от Атина. До Атина, пък, най-бързо ще ви закарат чартърите на България Еър. Няма нужда да се влачите по пътищата 12 часа с кола или с автобус от София, нито ще ви излезе по-евтино.

Заради високите цени в тази луксозна дестинация, може би най-доброто решение си остава организираната екскурзия с туроператор, колкото и да ги избягвам. Естествено, ще ви затрупат с предложения за всякакви допълнителни екскурзии по време на престоя ви там, но след като вече сте се уредили с евтин транспорт и достъпен хотел чрез туроператора, никой не ви задължава да се вързвате и на допълнителните оферти. Ние се вързахме на няколко и почти съжалихме, заради непрекъснатото бързане, бутане, преброяване и, въобще, позабравеното усещане за „пионерски лагер”.

Придвижване из острова

Далеч по-добрата алтернатива е да си наемете рент-а-кар. Цените се въртят около 30 евро за денонощие, островът никак не е голям и с безплатна карта под ръка можете да го обиколите целия, дори само за един ден, като отделите на всяко място толкова време, колкото на вас ви се иска, без да слушате непрекъснато обвинения, че цялата група отново чака само вас, защото се мотаете (нали сте турист, да го ***, „работата” на туристите е да се мотаят) и, че вечно вие сте този, който закъснява.

За любителите на офроуда има джипове и бъгита под наем. Друга чудесна алтернатива за свободно придвижване из острова, без във врата ви да диша екскурзовод, е да използвате добре развитата мрежа на градския транспорт – покрива целия остров, през лятото работи почти денонощно и билетчетата са едно евро плюс малко отгоре, в зависимост от дестинацията, а единственото, което трябва да знаете е, че за да стигнете от една точка до друга, в повечето случаи минавате през столицата, където сменяте автобуса на централното за целия остров обръщало.

Такситата не са подходящо решение, както във всяка добре развита световна туристическа дестинация, а ходенето пеш е затруднено от неравния терен, но ако обичате движението, нелош начин да обиколите за няколко дни целия остров е да си наемете мотопед. Не съм сигурен дали местните качват на стоп, защото не съм пробвал…

Настаняване и храна

Съществуват различни места за настаняване според дълбочината на джоба. Настанихме се в свестен три звезден хотел на 150 метра от плажа. Беше десетократно по-добър от „пет звездната” дупка, където пренощувахме транзит в Атина. Въпреки това, като обслужване и по любезност персоналът изоставаше дори от хотелите по българското Черноморие, колкото и невероятно да звучи това. Персоналът мразеше туристите, работата и себе си, а на бармана дори му излезе прякор „сърдитият барман”. Храната беше вкусна, макар и не твърде разнообразна, но предимството на ол-инклузива е, че не мислиш за тези неща и разполагаш с всичкото време да се мотаеш наоколо, а когато и да се прибереш в хотела, винаги те чака прясно сготвена, топла храна, плюс ол-инклиузив бар с разредени напитки и сърдит барман.

По-лукосзният вариант е да се настаниш на място с панорамна гледка към калдерата, срещу което, естествено, за една нощ ще платиш колкото за цяла седмица в обикновените хотели:

Туристическите градчета са пълни със спретнати кафенета и ресторанти, като правилото е, че ако седнеш на гледка, плащаш 100% отгоре заради гледката, а ако просто си гладен, можеш да хапнеш вкусна средиземноморска храна някъде по бистрата из тесните улички, които са само на пет метра от панорамните места:

и след това да си вземеш от магазинчето 500 милилитра „Меткаса” от 5 звезди за пет евро и спокойно да се опънеш някъде да гледаш залеза…заедно с тълпите туристи. С повече любопитство се намират и по-уединени места, естествено. Още едно предимство да си организираш екскурзиите сам, а не да зависиш от групата е, че със сигурност ти остава свободно време да се мотаеш и да преоткриваш местата, където не водят стада от чужденци с фотоапарати.

Виното

Санторини е известен производител на вино. Разбирането на местните за „почва” са пръснатите из равните места по острова камъни… Лозите рядко стигат на височина до коляното, а добивът е изключително малък, но за сметка на това лозя има навсякъде и местните успяват да произведат доста хубаво вино. Лично аз най-много харесах десертните вина. Бялото е за предпочитане пред червеното сред останалите, но не съм специалист, за да препоръчвам определена марка, а и винената снобария е субективно изживяване, така че па вкус и па цвет тавариших нет… При всички случаи е добре да си хвърлите в багажа поне една бутилка за спомен. Цените са приемливи. Добрите вина не надвишават 10-ина евро, но има и отлежали бутилки за ценители с трицифрен етикет. Повечето производители предлагат дегустация на място за индивидуалния турист и, разбира се, винени турове за тълпите от азиатци с фотоапарти.

Други очарования

Сред очарованията на острова, освен прекрасните панорами, са и множеството арт галерийки, спретнатите ателиенца и магазинчета за ръчно изработени сувенири, които добре вървят тук и се срещат навсякъде из острова:

Поклонническият туризъм също е доста развит. На острова с площ приблизително 70 квадратни километра има над 350 църкви, църквички, параклисчета, манастири и православни храмове, по-известни от които са Света Ирина („Санта Ирина”, откъдето идва и името на острова – Санторини), чудодейната икона на Богородица, новата църква на свети Козма и Дамян, манастирът, разположен върху най-високата точка на острова, малката църквичка, която през част от времето е под вода и много други свещени за хората места по тази изпълнена с енергия, млада, вулканична земя.

На връщане успяхме да отделим един цял ден за Атина, дори се видяхме с приятели там. Имах удоволствието да развея крачоли из Агората – мястото, на което се е родила пряката демокрация в Античността. Що се отнася до съвременните разбирания за „власт на народа” (демос – кратос), както казва един приятел: „Представителната демокрация е все едно някой друг да си ляга с жена ти от твое име и с твоята заплата да й купува скъпи подаръци. Алтернативата, естествено, е да си свършиш работата сам, но за целта трябват и време, и усилия, абе – превръща си се в ангажимент…”

Още пътеписи – в категорията ПЪТЕПИСИ.

Тихомир Димитров

Узбекистанец е убит в Бирюльово след неделните безредици там

Гръцкият парламент отне имунитета на шестима депутати от неонацистката Златна зора

Задържането и експулсирането на ромско момиче във Франция породи вълна протести

Протестиращи внесоха в парламента искане за референдум за лустрацията

Цацаров: Делото срещу Гуцанов започна срамно и завърши срамно

1 200 деца, 1 200 надежди

В сряда вечер бе открит Курсът по творческо писане с участието на автори на издателство “Сиела” (подробностите – тук).

blog action day е денят, в който всички блогъри пишат по една тема. за 2013 темата е човешките права често успяваме да направим и най-простото нещо - много сложно. омотали сме се в правила, мащабни дела, а на моменти изпускаме малките, важните детайли. в същото време: оплакваме се. мрънкаме за какво ли ...

Българското посолство в Букурещ и Представителството на Европейската комисия в Румъния организират изложба на художничката Светлана Георгиева, за чиито изяли нашето издание е публикувало материали и преди. Изложбата под надслов "Европа помага на децата на Африка" се състои от 15 картини на българската художничка и ще бъде открита на 24 октомври т.г. от 15.00 часа местно време в офиса на Европейската комисия в румънската столица /"Васил Левски" 31, Sector 2, Букурещ/. След представянето на изложбата творбите на Светлана Георгиева ще бъдат отпечатани на пощенски картички и приходът от тях ще бъдат предоставен в помощ на бедни африкански деца.

Пушенето вреди само на хората. За депутатите, избрани с хазартната бюлетина, е полезно.

Ето защо те се борят упорито за правото си да им дишаме пушилката в препускането към миналото, което гарантира финансовото им бъдеще.

Череп и Костов ( за баланс) трябва да слагат на кутиите с цигари.

Череп, който символизира ползата от цигарите и Костов, който олицетворява вредата (от борбата срещу Черепа) .

Череп има, Костов нема- това е белег за прогрес в парламента, който пак изрови лулата на войната в полза на животворния за всеки български собственик на казино дим.

Вредата от непушенето е доказана единствено в България, защото причинява рак на българския парламент- кара го да се движи рачешката.

Лишаването от цигарен дим води до задушаване на пуританите-т.е. на онези с пурите в казината, за които почервенелият ( не само от напъване да услужи) напоследък лобист Мартин Захариев чореполюбиво се застъпи в едно телевизионно интервю, защитавайки конституционното им право да пушат пури с уискито ( докато разиграват България).

В тази рулетка печалбата е гарантирана при залагането и на червено в ляво, и при атакуването с пачки на черното в крайно ляво- ситуацията с лобирането чрез БСП и „Атака” е „win-win” ( „выгрыш-выгрыш”).

Рулетката е руска само за губещите непушучи, докато за светските босове с пурите печалбата е съветска по своята необятност.

Булгартъпак е онзи, който си мисли, че беше случайно преминаването на най-трудно продаваемия български държавен монопол Булгартабак в руски ръце, когато руската външнотърговска банка го придоби с лекота миналата година при управлението на ГЕРБ- ДПС удържаха фронта на съпротивата срещу продажбата близо четвърт, докато най-после дойдоха братушките ( на Бойко Борисов).

Капиталите отиват там, където има благоприятна среда за тях и пристигането на руските освободители от българския държавен монопол доказа тази максима.

Много са яки белите якички в схватката с белите дробове, срещу които се борят червените в защита на социално силните.

Share on Facebook

Годината е 2013–та. Родилна зала. Подава се главичката на детето. Ококорва очи срещу акушер–гинеколозите и на пет различни езика ги пита: – Къде съм? Шах! Смаяните лекари се вкаменяват. Такова чудо не са виждали… – Къде съм? В коя държава съм? – настоява да знае бебето. Един от докторите отваря уста и започва да пелтечи: – В-в-в родилното, в България. – А-а-а, така ли? – главичката се шмугва обратно в майка си – няма да излизам. Отказвам. На общото събрание на зародишите взехме решение – повече няма да се раждаме в България! Кажете на майка ми да отива в някоя друга държава и там да ме ражда, ако ще в Сомалия. Вече отвътре, удобно разположено в укритието си, продължило да нарежда:

/Поглед.инфо/ Апелативният съд дава днес ход на дело, образувано по жалба на пастира Орхан Кьоров. Кьоров е с присъда 18 години затвор при първоначален строг режим, получена от Старозагорския окръжен съд.

Здравейте,

Помогнете ми да отида в Истанбул за WebIt конгреса, за да науча нови неща за последните тенденции в Уеб, които после да използвам за добри цели, включително и за това,което се пече в България

Как можете да направите това? Нужно е само да ретуитнете този туит :

Pick @bogomep for a V.I.P @WebitCongress http://t.co/3LwqLwnJHH : I want to use the #webit knowledge to change the world through technology

— Bogomil Shopov -Bogo (@bogomep) October 17, 2013

Благодаря ви!

No related posts.

Продукти за 4 порции:
4бр. филета пъстърва
4 кръга лимон
1к.ч. мазнина за пържене
1ч.л. сол
1ч.л. естрагон

За печени зеленчуци:
½ ч.ч. зрял боб
1 тиквичка
2- 3 моркова
1 глaва лилав лук
1ч.л. сол
2- 3с.л. олио
1ч.л мащерка

Приготвяне:
Бобът се накисва от предния ден в солена вода. На следващия ден се отцежда от водата. Прехвърля се в тенджера. Налива се 1ч.ч, вода. Бобът се вари под капак и на кротък огън. Около 40 м инути са достатъчни, за да омекнат зрънцата и да се получи бобен бульон. Филетата риба се мажат с мазнина. Овкусяват се със сол и естрагон. Пекат се на грил тиган и от двете страни. Готовите риби се слагат в йенска тавичка. Добавят се 4 кръга лимон. Похлупват се. Зеленчуци се почистват и измиват. Режат се на колеца. Редят се тава. Овкусяват се със сол и мащерка. Между тях се разпеределят бобени зърна. Полива се бульон и мазнина. Зеленучците се пекат на умерена фурна, 40 минути. Поднася се филе пъстърва, гарнирано с печени зеленчуци и кръг лимон.

/Поглед.инфо/ Срещу шише ракия е две-три кутии евтини контрабандни цигари социално слаби граждани разменят раздадените им безплатни декодери за цифрова телевизия.

/Поглед.инфо/ Вотът на недоверие, който ГЕРБ внесе за "провал в областта на регионалната политика", ще се гласува днес в 13,20 ч.

Обичам да чета български хумор и държа на 3 основни съставки: събраност, удоволствие, осмяна злободневност. Когато ги няма, съм сърдит, когато са налице, съм склонен да простя и някои недостатъци като заядливост и прекалена вулгарност, макар правенето на сатира за България да изисква направо задължително наличие на второто. Което не означава, че не ме дразнят...

С разрешение на автора Веселин Желев, кореспондент на "Труд" в Брюксел, публикуваме оригиналната статия от неговия блог. Подчертаваме, че Биволъ не е разследвал този конкретен казус.

Биволъ няма специални симпатии към президента Плевнелиев, герой в онази история с подкупа за 1 млн лева, поискан от общински съветници на ГЕРБ, за който той не съобщил на прокуратурата. Тогава дори подписахме сигнал до главния прокурор да се проведе разследване, Плевнелиев дава обяснения в прокуратурата, а скандалът в крайна сметка беше смачкан. Не сме забравили също как Плевнелиев скри ловните подвизи на Гоце в Узбекистан, обзаведе със съветници от червената номенклатура (виж тук и тук), цъфна в "Дюнигейт" и пренебрегна обществения интерес в казуса "Корал" за 20 лева (всички линкове са към разследвания, излизали първо в Биволъ).

Но винаги сме държали на качествената и обективна журналистика, каквато все по-рядко се среща у нас.

При предишната атака срещу Плевнелиев, обвинен от медиите на Пеевски в притежание на офшорни фирми, разследване на Биволъ установи, че част от публикуваните документи са нескопосен фалшификат. От разследването на колегата Веселин Желев излиза, че поредната атака се базира на нескопосен превод от гръцки и неговата произволна интерпретация.

КАМПАНИЯТА СРЕЩУ ПЛЕВНЕЛИЕВ – ТЕЖКА ДИАГНОЗА ЗА БЪЛГАРИЯ

Кампанията срещу президента Росен Плевнелиев за начина, по който е купил къщата си в Гърция, до момента не се основава на никакви доказателства за престъпление и е поредният сигнал, че обществото, политиката и медиите ни са тежко болни.

Нищо в т. нар. разследване на ТВ7 не подкрепя извода, че Плевнелиев е извършил нещо незаконно, купувайки имот от 5 000 кв. метра и къща на площ 400 кв. метра между селищата Неа Рода и Урануполис на Халкидическия полуостров през 2007 г. , когато все още е бил строителен предприемач.

"Разследващата" страна и пригласящите ѝ "коментатори" се обосновават с това, че Плевнелиев е платил в брой. Като главно доказателство сочат факсимиле от нотариален документ, публикувано в сайта afera.bg. Поместеното трябва да е фотокопие на част от документа на гръцки и негов легализиран превод на български.

Да приемем на доверие, че тези факсимилета са достоверни, че това са оригиналните документи и по тях не са извършвани манипулации. Ето ги тук:

http://afera.bg/razsledvania/50557.html (факсимилето към статията е от тази публикация б.ред)

Само от тях възникват ред въпроси, на които необяснимо никой не търси и не дава отговор.

Преводът

Гръцкият текст описва начина на плащане така (преписвам го дословно с една правописна грешка, за която ще стане дума по-късно): που καταβλήθηκε ολόκληρο απο τον αγοραστή και έλαβαν οι πωλήτες σε μερητά. Буквално преведено на български това е: "която се внесе изцяло от купувача и продавачите получиха в брой".

Българският превод във факсимилето е: "която бе изплатена изцяло от купувача и продавачите получиха в брой". (подчертаването е мое – В.Ж.).

Точният превод на "бе изплатена" на гръцки, който би трябвало да присъства в легализиран нотариален документ е πληρώθηκε.

Καταβλήθηκε е минало свършено време възвратна форма на глагола καταβάλλω (внасям). Πληρώθηκε e същата форма на глагола πληρώνω (плащам).

Гръцкият нотариус изрично посочва, че плащането между страните е извършено извън кантората му, т.е. той не е бил свидетел как е станало то.

Аз не съм разследващ журналист. Но ако бях, първият въпрос, който бих си задал е: Неточен ли е българският превод, или е фалшификат?

След това бих се обадил на нотариуса да го попитам какво точно е станало. Бих потърсил и продавачите на имота.

Прави впечатление и как във факсимилето на гръцкия документ е изписано "в брой" – σε μερητά. Липсва буквата τ. Правилното е σε μετρητά.

Такива грешки не са типични за нотариални документи, където всяка буква и цифра педантично се проверяват.

Ако бях разследващ журналист, това за мене щеше да е повод за се запитам: Автентичен ли е този документ? Може да е, може да не е.

Договорът

Да приемем, че сниманите документи са автентични. От съдържанието им е логично да се предположи, че Плевнелиев или е внесъл сумата в местна банка по сметка на продавачите, или им я е броил на ръка.

"Разследването" не отговаря кое от двете се е случило. Но което и да е, е ли то престъпление?

По времето на сделката и България, и Гърция са членки на Европейския съюз. Както предполагам знаят дори в ТВ7, в ЕС съществува свободно движение на капитали. Предвижда го член 63 от неговия договор, който се прилага пряко, т.е. не изисква прилагащо национално законодателство.

Той гласи: "...all restrictions on the movement of capital between Member States and between Member States and third countries shall be prohibited." (Всички ограничения върху движението на капитал между Държавите-членки и между Държавите-членки и трети страни се забраняват".)

За подробна справка погледнете тук:

http://ec.europa.eu/internal_market/capital/framework/treaty/index_en.htm#grandfatheredprovisions

Законът

Следващите два члена от договора съдържат ограниченията, които държавите могат по различни съображения да налагат в националното си законодателство върху преноса на валута през границата към друга страна-членка на ЕС и към трети страни.

В случая с Гърция и другите държави от ЕС българският Валутен закон изисква гражданите, които изнасят валута на стойност 10 000 евро или повече да я декларират само при поискване от митническите власти.

Този режим обаче е въведен с изменение на закона от 2011 г. От 15 юни 2007 г. е в сила наредба на Министерството на финансите, според която, ако човек изнася над 10 000 евро от България трябва задължително да декларира размера и произхода им и да представи удостоверение от Националната агенция за приходите, че няма просрочени задължения.

Къде обаче са доказателствата, че Плевнелиев е нарушил тази разпоредба, пренасяйки недекларирани пари над разрешените през границата?

Откъде следва, че той не е можел да разполага с въпросната сума в брой в Гърция, без да я прехвърли там незаконно? Не е ли могъл да я вземе назаем на място?

Какво му е пречило да си открие сметка в гръцка банка, да преведе в нея парите по банков път, а след това в Гърция да ги изтегли в брой и да ги предаде на продавачите? Или да ги преведе по техни сметки.

Помислете колко клонове на гръцки банки има в България. Нима е невъзможно от техни гръцки офиси човек да изтегли пари, които е вложил в България?

Ако бях разследващ журналист, щях да се заинтересувам за всички законни и незаконни начини, по които може да се направи такъв трансфер, както и да попитам българските митници и граничната полиция кога през 2007 г. Плевнелиев е минавал границата и какво е декларирал.

По публикациите не личи и тези въпроси да са задавани.

В "разследването" се намеква, че Плевнелиев може би е платил от сметката на кипърска офшорна фирма, която била на името на предишната му съпруга.

Да оставим настрана, дали има такава фирма. Офшорните фирми са съвсем законни. Има ги и в ЕС, и извън него.

Незаконно е да криеш в тях или другаде доходи, за които не си платил данъци. Но самото притежаване на офшорна сметка и плащането от нея не са престъпление.

Ако бях разследващ журналист, щях да попитам: Какво е възможно да е нарушил българският президент, ако наистина е разполагал с офшорна сметка и с пари от нея си е купил къщата в Гърция. Не се забелязва някаква дискусия и по този въпрос.

Нека допуснем обаче, че като някогашен строителен предприемач Плевнелиев е укривал недекларирани доходи в Кипър и после ги е използвал да си купи въпросната къща в Гърция. Оставката е най-малкото, което би трябвало да последва от такова деяние. Къде са обаче доказателствата, че го е извършил?

Амбицията на "разследващите" изисква много повече аргументация.

Сметките в офшорки са обект на остра критика по целия свят, когато бедните хора трябва да късат от залъка си, за да плащат дълговете на държавите и банките. Но това е в повечето случаи морална критика. Недопустимо е разследващата журналистика да заличава границата между морално укоримото и престъпното.

Предполагам, че в ТВ7 дори знаят, че ЕС още не може да накара свои членки – например Австрия и Люксембург – да вдигнат изцяло банковата тайна и да обменят автоматично информация с други страни за влоговете на техни граждани в цитираните две държави.

Наистина, това е специализирана тематика и е нормално широката публика да не е подробно запозната с нея. Но тази тематика е задължителен контекст, когато се пише за офшорки. Недостойно е за разследващ журналист да се възползва от неосведомеността на читателите си, за да прави политически внушения.

Какво излиза?

"Разследването" е установило, че президентът е богат за българските стандарти човек. Той има къща в Халкидики, тя струва 700 000 евро и се твърди, че той ги е платил в брой.

Дотук има съмнения, но не и солидни данни Плевнелиев да е нарушил някакъв закон.

ТВ7 преди повече от година установи, че бившият издател на "Труд" Любомир Павлов има къща на френската Ривиера. Заформя се нещо като галерия от лоши хора с къщи в чужбина. Най-лошо, което ги обединява, е, че те са богати на фона на масовата бедност.

Разкритието за Павлов съвпадна подозрително с подадената от него жалба в Европейската комисия, че българската държава оказва незаконна помощ на Корпоративна търговска банка (КТБ) и на Нова българска медийна група.

От жалбата в България последваха обвинения срещу Павлов и съдружника му Огнян Донев, че фалшифицирали документи и прали пари. Тези обвинения не бяха доказани и паднаха едновременно с правителството на Бойко Борисов.

Оказа се, че не е престъпление да имаш къща на Ривиерата, но като следствие от това Павлов и Донев се съгласиха да продадат "Труд" и "24 часа".

Основание да се иска оставка при установените от ТВ7 до момента факти може да е само пролетарската класова омраза срещу богатите.

Не би трябвало такава телевизия да се свързва с Делян Пеевски и с президента на КТБ Цветан Василев, защото те са капиталисти и са богати, а не пролетарии.

Тези "разкрития" във вида им до момента не са основание за нищо в една държава, която претендира да е европейска и правова.

Те съдържат основания за въпроси, които журналистиката е в пълното си право агресивно да задава, а държавният глава е заинтересован да "адресира" най-подробно и открито. Той дължи това не не само на "разследващите" го, а на всички български граждани.

В интерес на Плевнелиев е да поиска компетентите органи да го разследват, ако трябва с отваряне на банковите му сметки. Защото клеветата се намества там, където има вакуум на истина и прозрачност.

Да не забравяме в същото време, че най-яростните му хулители днес бяха най-възторжени апологети на ГЕРБ, когато той се кандидатира за президент и спечели изборите.

Не бива да бъдем преднамерени към следователските усилия на ТВ7, но и в същото време да не забравяме колко пъти тя сменяше позициите си, за да улови попътният политически вятър.

Въпрос към всички българи: Искате ли такава телевизия да се опитва да унижава държавния ви глава и институцията?

Девалвацията

Удивителното в цялата история е безпрепятствеността, с която се развива тази кампания.

Не се намери журналистика – била тя разследваща или обикновена (като изключим изданията на "Иконмедия") – която да се вгледа прецизно във фактите и да зададе произтичащите от тях въпроси.

Не се намериха институции, политици и политически сили да ги третират по отговорен начин. Всички или хукват подир мълвата, или злорадо се снишават покрай нея.

При това въпросът не е да се опровергават или потвърждават твърденията на една телевизия. Той е за почтеността на президента. Той е за доверието на гражданите в него. Това е въпрос от най-висш обществен интерес. И публичното говорене по него е на възможно най-низше ниво.

То отразява отчайващо ниски стандарти за журналистика и политика. Те биха отивали по-скоро на Третия свят и на т.нар. "провалени държави", но не и на Европа.

Ако това е нивото на тези, които ни информират и ни управляват, положението е бедствено. Емиграцията няма да ни оправи. Трябва евакуация. Защото България се движи на сляпо и медийно, и политически. Ние неусетно ставаме царство на лъжата. Дебелата, скърпена с бели конци.

Трява добре да помним кои са носителите на тези стандарти и да се запитаме на кого са изгодни те.

Крайно време е да започнем да мислим. Да виждаме, докато гледаме. Да чуваме, докато слушаме. Иначе никой няма да ни е виновен.

Ако лица като Делян Пеевски и Николай Бареков се радват на доверие, доверяващите им се, напълно си ги заслужават.

/Поглед.инфо/ Сенатът на САЩ прие споразумението за повишаване на тавана на държавния дълг до 7 февруари, предаде АФП.

/Поглед.инфо/ Лондонски полицай глоби за неправилно паркиране бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, съобщи в. "Дейли телеграф". Наложената глоба е 80 лири ($ 128).

/Поглед.инфо/ Около 100 души се събраха тази вечер на протест срещу кабинета "Орешарски", сочат данни на МВР.

/Поглед.инфо/ Канонада от вотове на недоверие готви ГЕРБ на правителството.

Продължавеме с пътеписа на Бале за пътуването му из Индия. В първата част от Берлин, през Бомбай, стигнахме Кочи. После пътуването ни продължи с влак шеста класа от Алува до Алепей, а за последно освен Алепей, разгледахме и местните влажни зони, наречени Backwaters.

Днес ще срещнем известния и на нашия сайт пътешественик Веско Петров, ще пием бира с него (и по-важното: ще разберем какво търпение се иска да си я купиш!!!), а като капак на всичко ще открием нова страна за нашия сайт – Шри Ланка.

Приятно четене:

Пътепис Индия

четвърта част

Веско Петров и Шри Ланка

С Веско Петров в Ащамуди

Точно си се излежавахме в Ащамуди и си цъкахме в Интернет, когато под балкона зскърцаха спирачки. Изтърчах да видя какво става, а долу таман беше паркирал един раздрънкан туктук, от който се измъкваше широкополата пътешественическа шапка на Веско Петров. Веско Петров е прословут австралийски пътешественик, с когото сме пили бира в механа “Тракия” (http://www.mehanatrakia.de/), както и в кръчмата на Йонас. Той беше пристигнал в Индия около 10 дена преди нас и точно идваше от Тамил Наду. За да се добере до Ащамуди му се беше наложило да прекоси някаква коварна планина и да се вози на раздрънкан тук-тук.
Изшляпах по витата стълба до долния етаж и посрещнах знаменития австралийски пътешественик по всички правила на немско-австралийската дружба. Тъй като нашата стая беше вече препълнена, наложи се Веско да си ангажира друга. На долния етаж, широка, с плочки и климатик. Не като нашата, която приличаше на кошница. Както и да е, дадохме на Веско половин час, да си тегли един душ и да напише мейл до далечна Австралия. След това всички дружно излязохме на следобедна разходка и по-специално на следобедно търсене на бира. Както споменах по-горе, в китното индийско село Алепей бира се продаваше само в специални тайни дворчета и то незаконно. Открихме едно такова шпионско дворче и аз се наредих, а останалите ме зачакаха на улицата отпред.

Нелегален магазин за бира в Алепей

Оказа се, че тази нелегална питиепродавница има лимит за продажбата на бира и ми отпуснаха само десетина бири, което си е нищо за четирима човека. Пък било то и “Кингфишер силно” по 650 мл. Веднага си отворихме по една бутилка и започнахме да умуваме какво да правим по-нататък.

Умуваме какво да правим (фото: Веско Петров)

Тъй като Ицо искаше да се вози на туктук, Веско – да се разхожда пеша, а аз – да купя още бира, разделихме се на 2 групи. Ицо и Мария тръгнаха да се возят на тук-тук, а ние с Веско първо тръгнахме да оставим бирата в Ащамуди, да не ни тежи, а после пак да излезем.

По път си отворих още една бутилка и започнах да пия в движение, а Веско се притесни, че по този начин обиждам местните. “Може би не продават бира поради
някакви религиозни причини” – каза Веско – “и сега като пиеш в движение, обиждаш местните!”

Нямахме бърза работа, така че решихме да седнем до реката (от калибъра на Перловска в София) докато си допия бирата. Точно привърших и се канехме да
ставаме, когато някакъв тлъст индийски гълъб с лош стомах, който беше кацнал над главата ми, се изсра обилно. Имаше разстройство и ми одриска цялата раница.

Следи от разстройството на индийския гълъб, заснети няколко месеца по-късно

След като теглих няколко цветисти ругатни по адрес на тлъстия индийски гълъб с лош стомах, метнахме бирите в Ащамуди и тръгнахме обратно към центъра.

Реших да отидем до лавката за бира, където пазарувах снощи, защото пътят беше по главната улица и таман щяхме да разгледаме хиндуисткия храм, сергиите за подправки и останалите екзотични гледки.

Главната улица в Алепей, Индия

Пред магазинчето имаше голяма опашка и Веско реши да се помотае и да пие чай, докато чакам.

Чакам за бира (фото: Веско Петров)

Отново ми предложиха да ги предредя, защото съм бял, а аз отново отказах с довода, че не робувам на расистки предрасъдъци. Този път обаче зад мен се нареди един дребен и коварен индийски дядка с брада.

Коварният дядка си придава незаинтересован вид (фото: Веско Петров)

Подведен от незаинтересования външен вид на коварния индийски дядка с брада, аз се разсеях за момент и дядката, който очевидно робуваше на расистки предрасъдъци, чевръсто се мушна пред мен. Опитах се да му обясня по човешки, че така не бива, но той се правеше, че не ме чува и гледаше на другата страна. Коварният дядка тежеше 50 кила с мокри гащи, така че можех спокойно да го хвана за врата и да го отместя, но бидейки миролюбив по природа, предпочетох да измисля някакъв по-хуманен начин. Още повече, че насилие над 50-килограмов коварен дядка би било дори по-унизително за мене, отколкото за него.
Вече почти се бях примирил с предредилия ме дядка, когато идеята как да се справя с комплицираната ситуация, без насилие, но въпреки това с помощта на своите 95 килограма, ме осени и аз светкавично я приведох в изпълнение. Междувременно обаче Веско се бил върнал (без аз да забележа), станал неволен свидетел на конфликта ми с брадатия коварняк и заснел всичко на видео.
Как елегантно се справих с предредилия ме дядка можете да видите тук:

Бале се бори за бира. from Vesko Petrov on Vimeo.

Малко преди да ми дойде реда, едно типче от опашката ми каза, че раницата ми е разкопчана. Гледам – откраднали ми несесера със самобръсначката, препарата за
дезинфекциране на ръце и други подобни вещи от първа необходимост. Много се ядосах и по път към нас непрекъснато опявах на Веско. Даже си купих някакви работи от една дрогерия.
Седнахме и в една много малка закусвалня, да хапнем вкусни и миризливи индийски манджи, с ръце. Веско ми направи забележка, че етикетът изисква да се яде само с  nезнам-коя-си-ръка, защото с другата човек си мие гъза. После се измихме от една делва с мръсна вода и продължихме. В един безистен пихме чай, а Веско се спря на сергия с подправки, да пита кое колко струва. Голобрадият келеш зад сергията даде всичко от себе си, за да продаде на Веско пакет подправки, но Веско му обясни, че в Австралия е забранено да внасяш подправки и нищо не си купи. Келешът посърна, а ние констатирахме, че пак няма да му позволят да си пусне мустаци. Както и да е, Веско все пак си купи торба нарове, хванахме един туктук и се прибрахме в Ащамуди, да пием.
Още с влизането в стаята видях, че всъщност съм си оставил несесера там и никой нищо не ми е откраднал. Взех си назад всички епитети, които употребих по адрес на крадливите индийци, а Веско ми каза, че съм много залюхав или някаква друга подобна Вескова дума.
Седнахме на терасата пред нашата сламена стая със странна врата, пуснахме музика на компютърната колонка, отворихме си по един “Кингфишер силно” и се отпуснахме в сладки приказки след изнурителния ден.

Сламената стая в Ащамуди (фото: Веско Петров)

Разговорът вървеше ту в една, ту в друга посока, но беше много приятен, а  благодарение на магическата тропическа вечер и количеството погълнат “Кингфишер силно”, ни обляха топли приятелски чувства. Веско естествено през цялото време щракаше с космическия си, мега-скъп фотоапарат.

Правя наздраве с “Кингфишер силно”, докато на компютъра тече песента с енергичните негри (фото: Веско Петров)

Чуйте песента с енергичните негри и ще си представите каква страхотна веселба си спретнахме на терасата!

По някое време се появиха Ицо и Мария – много доволни от тяхната разходка. Носеха и торба с халдабо. Партито започна да излиза от контрол и тутакси се домъкна една сънена французойка по нощница, да ни прави забележка.

С Веско се разпрегръщахме, защото той трябваше рано сутринта да потегля към някакво друго екзотично индийско място и нямаше да се видим повече. Той си слезе в лъскавата стая с климатик и плочки, а ние се прибрахме в сламената. Ицо се излегна, а ние с Мария Баева решихме да си допием още малко.

Заприказвахме се за

предстоящото ни утре пътешествие към Шри Ланка

Аз споделих, че се притеснявам, да не би индийците да ми правят проблем на връщане, макар че индийската ми виза е за многократно посещение. Ицо се обади, че те с Мария дори не са погледнали какви визи са им издали в София и я помоли да хвърли едно око. Мария си извади паспорта, поровичка и със задгробен глас каза: “Издали са ни еднократни визи! Ако излезем от Индия, повече няма да ни пуснат обратно!”. Неочакваният неприятен развой на събитията ни подтисна. Допихме си бирите и решавайки, че “Утрото е по-мъдро от вечерта” си легнахме да спим.

Тръгваме кък Шри Ланка

На следващата сутрин ни събуди думкане по четворната врата. Отворих една четвъртинка и видях, че пред вратата стои разсилният на Ащамуди и държи нещо, увито във вестник. “Ваше ли е това?” – попита разсилният и разгъна вестника. Вътре имаше нарове. “Не е наше.” – отговорих. Той каза, че е намерил пакета пред вратата и попита какво да го прави. Казах му да го занесе където иска и разсилният си тръгна. По-късно през деня ми мина през ум, че вчера знаменитият австралийски пътешественик Веско Петров си беше купил нарове от главната улица. Съобразих, че той ни е оставил няколко за подарък преди да си тръгне. Веско, благодаря за наровете!

Както и да е, вече се бяхме събудили и започнахме да стягаме багажа, за да ходим в Шри Ланка. Оправихме се за нула време, сбогувахме се с Ащамуди и потеглихме.

Ащамуди – стаята на Веско, на долния етаж

Взехме един туктук до автогарата и там намерихме автобус за Кочи. Автобусът беше пълен и беше доста неудобно, понеже имахме големи раници и куфар. След известно време обаче се освободиха места и всички успяхме да седнем. Пътувахме комфортно и се наслаждавахме на индийските гледки, които се разкриваха през прозореца.

Натоварено шосе в участъка Алепей – Кочи

Водни площи на влизане в Кочи

Автобусът ни остави на автогарата. Пред автогарата имаше прахоляк, една синьо-зелена сграда с леко мюсюлманска форма и цяла редица туктуци. Купихме си ледена вода, а аз изядох и няколко люти пирожки от по 10 рупии. Казаха ни, че няма рейс до летището, а то е на 30 километра. Единственият ни шанс беше да вземем тук-тук, а той струваше страшно много рупии. Ние се пазарихме лъвски, но тук-тукаджиите се бяха наговорили и не направиха отстъпка. В крайна сметка, ако човек обърне много рупии в евро и раздели еврото на три, се получава комично ниска сума. Така взехме тук-тук и благополучно пристигнахме на летището.

На летището се мотаеха индийки в традиционни индийски носии

Тук идва момента да спомена, че (както установихме малко по-горе) Ицо и Мария имаха еднократни индийски визи, което означаваше, че ако напуснат страната, нямат право да се върнат. Много неприятна ситуация! Предишната вечер бяхме писали съобщения до приятелите ни ЕТ “Ата” и Маста Рам, които имаха опит с пътувания до Индия, да ни кажат какво може да се случи. ЕТ “Ата” отговори, че най-вероятно няма да се стигне до затвор, а Маста Рам каза, че е абсурд индийците да ги пуснат обратно без визи, а ако се пробват да си изкарат нови в Шри Ланка, ще започне едно изпращане на факсове и цялата работа ще се проточи поне седмица. На фона на тази доста обезкуражаваща информация, Ицо и Мария решиха да пробват да се разберат някак си с индийските имиграционни власти.

Открихме един господин с униформа и му описахме ситуацията. Той каза, че според него проблемът е разрешим и ни прати към една сграда. Затъркаляхме количката с куфарите, а слънцето печеше много жестоко. По път към сградата човекът ни подвикна, че сме свили в грешна посока и да продължим направо. В сградата друг униформен господин ни записа данните и ни взе паспортите. Каза да се качим на втория етаж.

Там всички врати бяха заключени. Господинът от долния етаж каза, че не знае нищо и най-вероятно горе няма никой. Предложи ни да се върнем към летището. Там пратиха Ицо и Мария Баева в някаква стая, където те стояха дълго. В тази стая ги бяха обезкуражили още повече. Седнахме в чакалнята и се закумихме какво да правим. В крайна сметка решихме да тръгнем всички към Шри Ланка, пък каквото ще да става. Служителят на паспортния контрол се изуми на смелостта на Ицо и Баева, и повика колегите си, които мигновено преустановиха работа (не че бяха много претоварени) и се струпаха около нас, разговаряйки оживено на индийски. Аз, с моята многократна виза, останах малко пренебрегнат, но все пак си ме провериха щателно –

бай индиец изключително много обича

бюрокрацията, властта, демонстрирането на власт и строгото гледане изпод вежди. В крайна сметка ни натовариха в самолета и заминахме за загадачния шриланкански град Негомбо.

Шри Ланка

Летище Катунаяке (запомних го от катун) в Шри Ланка

Летището беше доста чисто и модерно, а имаше и банкомат. Използвахме възможността да изтеглим местни пари. Пред летището бяха напаркирали туктуци и аз им показах картата, на която бях оградим с кръгче един хотел в Негомбо.  Тук-тукаджиите не разбираха английски и бая се затрудниха да схванат какво желаем.

Туктукаджии със слаби езикови познания се опитват безуспешно да ни помогнат

След като нищо не се получи с туктукаджиите, тръгнахме да търсим безплатното автобусче, за което бях прочел в Интернет. След известно време го открихме и се настанихме удобно в него, а кондукторът ни издаде билети, което ни показа еднозначно, че автобусчето не е безплатно.

В Негомбо

си избрахме едно по-оживено място и слязохме. След два-три неуспешни опита, се спряхме на квартира, която ни устройваше като цена и качество, и се настанихме. Теглихме си по един душ и тръгнахме да разузнаваме Негомбо. Първото ни впечатление беше, че не е чак толкова екзотично и даже малко прилича на български морски курорт от селски тип.

Пред една туристическа агенция обаче видяхме стилизирана карта на Шри Ланка, на която бяха нарисувани слонове, палми и будистки храмове, та се поуспокоихме. Аз веднага се наредих за бира (тук се продаваше свободно) и тутакси един сръчен шриланканец ме предреди (пак). Продавачът постави 2 бири на тезгяха и аз ги взех. Той се развика, че бирите са за господина зад мене, а аз репликирах, че щом господинът е зад мене, следва да получи бира, след като аз бъда
обслужен. Както и да е, сдобихме се с бира и тръгнахме да търсим мотор, защото Ицо искаше рано сутринта с Баева да потеглят към Коломбо и да подадат документи за индийски визи.

Очаквайте продължението

Автор: Бале

Снимки: авторът § Веско Петров

Други разкази свързани с Индия – на картата:

Индия

/Поглед.инфо/ Да престанем да изнасяме суровини, а да започнем да произвеждаме стоки с висока принадена стойност. Така предвиждат условията за по-добро благосъстояние на българските граждани, предложени от екип учени от БАН, пише 24 часа.

/Поглед.инфо/ Българите се родеят с италианците, открило проучване на наш изследователски екип начело с акад. Ангел Гълъбов, вирусолог.

/Поглед.инфо/ Дюлята е не само вкусна, но и полезна за организма, независимо дали е преработена или сурова. Дюлевият мармалад има много лечебни свойства. Той се препоръчва при заболявания на стомаха, които са с възпалителен характер.

/Поглед.инфо/ Роднини на магистрати, които обитават ведомствени жилища без правно основание, ще бъдат извадени оттам. Това ще стане след проверка на Министерство на правосъдието.

/Поглед.инфо/ Лидерката на крайната десница във Франция Марин льо Пен и лидерът на холандските десни екстремисти Герт Вилдерс планират да се обединят за създаването на Европейско евроскептично движение, съобщи в. "Индипендънт".

Системата Zerocoin предложена от Джон Хопкинс теоретично прави транзакциите с дигиталната валута Bitcoins непроследими и анонимни

Джеймс Далтон Бел, (роден през 1958 г.), е американски крипто-анархист, създател на идеята за организиране на анонимно-спонсорирани плащания за убийства чрез интернет, която той нарича „Политика на убийството“. През април 1995 г., Бел написва първата част от есе в 10 части, наречено „Политика на убийството“, в което описва сложния пазар, на който анонимни благодетели могат надеждно да поръчат убийства на държавни служители или други лица, които нарушават правата на гражданите. След публикуването на есето, Бел се превръща в мишена на федералното правителство на Съединените щати. През 1997г., след разследване от Националната агенция за приходите (IRS), Бел е арестуван и хвърлен в затвора за 11 месеца за углавни престъпления по обвинения за укриване на данъци, тормоз и използване на фалшиви ЕГН-та (Social Security numbers). През 2001г., Wired (Жицата)нарича Бел един от най-известните „интернет есеисти“ и най-известният в света „крипто – затворник“. Преводът предложен тук е от сайта Outpost of Freedom.

Част 1-ва

Интересувам се от концепциите за дигитални пари и криптиране от 1992 г., когато прочетох статията в августовския брой на Scientific American (Наука за американци) за "криптираните подписи". Макар че следя темата за дигиталните свободи (Digitaliberty) само от няколко седмици, вече забелязах няколко момента, които силно се отнасят до (и трябва!) да интересуват средно осведомения индивид:

1. Как може да използваме свободата, която ни дава интернет, във всекидневния живот?

2. Как можем да попречим на правителството да забранява криптирането, дигиталните пари и други подобни системи, които подобряват свободата ни?

Преди няколко месеца ми хрумна истински и буквално "революционна" идея, която шеговито нарекох "Политика на убийството": Поиграх си да помисля как може да се създаде организация, която законно да съобщи, че ще даде парична награда на този, който правилно „прогнозира" смъртта на някой от списъка с нарушителите на права, обикновено държавни служители, чиновници, и други назначени лица. Тази организация може да поиска анонимни дарения от обществеността и от частни лица, а те ще могат да пращат вноските с помощта на дигитални пари.

Обмислях и как, чрез използване на съвременни методи за криптиране с публичен ключ и анонимна дигитална валута, би било възможно да се създадат такива парични награди, при които никой няма да знае кой ги е получил, а само, че се присъждат. Дори самата организация няма да има информация с която би могла да помогне на властите да намерят лицето отговорно за прогнозата, да не говорим за този, който е причинил смъртта.

Нямах намерение да се занимавам с такъв „костелив орех" като общия аргумент, който твърди, че според либертарианския принцип лице, което наема убиец не се смята за виновно в убийство. Очевидно е, че проблемът с този общ либертариански принцип е, че жертвата може да е напълно невинна, което би превърнало убийството в престъпление, което пък води до въпроса дали този, който предлага парите не е виновен.

Напротив, според моите съждения се предполага, че „жертвата" е държавен служител, вероятно такъв, който не е само на заплата от откраднати от данъци пари, но е и виновен за допълнителни нарушения на правата. (Сещам се за правителствените агенти отговорни за инцидентите Ruby Ridge и Waco.) Когато държавен служител приема такива пари и с различните си действия нарушава „Принципа за ненападение", тогава, най-вероятно, всякакви действия срещу него не представляват прилагане на сила според либертарианските принципи.

Организацията, създадена да управлява такава система, би могла да направи списък на хората, които сериозно са нарушили „Принципа за ненападение", но няма да получат справедливи присъди в нашите съдилища, поради факта, че действията им са били извършени по нареждане на правителството. За всяко име ще бъде определена сума, това е общата сума на парите, които организацията е получила като вноски, и която ще бъде дадена за правилно „предсказване" на смъртта на лицето, най-вероятно чрез посочването на точната дата. „Отгатващите" ще формулират „предсказанията" си във файл, ще го криптират с публичния ключ на организацията, а след това ще й го предадат, като по възможност използват непроследяеми методи, например да сложат диска в плик и да го хвърлят в някоя пощенска кутия, но по-вероятно чрез каскада от криптирани римейлъри (анонимни сървъри, които получават съобщения с вградени инструкции къде да ги препращат, без да разкриват откъде са дошли първоначално, remailers), или евентуално от места с публичен достъп до интернет, като терминали, обществени библиотеки и т.н.

За да се предотврати превръщането на подобна система в случайна, неплатена лотария, където хората могат произволно да гадаят имена и дати (надявайки се, че „ще удари мълния", както се случва от време на време), ще трябва да се попречи на подобни случайни отгатвания, като се изисква от „отгатващите" да включат към „предположението" си и криптирани и непроследяеми дигитални пари, в такова количество, че да направи случайното отгатване непрактично.

Например, ако целта е, да речем, на 50 години и има продължителност на живота от още 30 години, или около 10 000 дни, сумата на парите, които ще се изискват за да се регистрира предположение трябва да бъде най-малко 1/10000 от сумата на наградата. На практика, необходимата сума трябва да бъде много по-голяма, може би дори 1/1000 от сумата, тъй като може да се предположи, че тези, които правят предположението ще се чувстват достатъчно уверени в него за да рискуват 1/1000 от потенциалната си награда.

Дигиталните пари ще бъдат поставени от вътрешната страна на външния „криптиран плик", който може да бъде разшифрован като се използва публичния ключ на организацията. Самата прогноза (включваща името и датата) ще бъде в друг криптиран плик, вътре в първия, но ще бъде криптирана с помощта на ключ, който е известен само на прогнозиращия. По този начин организацията може да разшифрова външния плик и да намери дигиталните пари, но няма да има представа какво се прогнозира в най-вътрешния плик - нито името, нито датата.

Ако по-късно „прогнозата" се сбъдне, авторът й би трябвало да изпрати на организацията още един криптиран „плик", съдържащ ключ за разшифроване на предходния плик с „прогнозата", плюс публичния ключ (който, независимо от името си, ще се използва само веднъж!) за криптиране на сумата от дигитални пари с които ще се плати наградата. Организацията ще използва ключа за разшифроването на плика с прогнозата за да открие, че е проработила, а след това и да забележи, че е изпълнена на посочената дата. Следователно, отгатващият би имал право на награда. Въпреки това, дори тогава, никой няма да знае кой е той!

Няма да се знае дори дали отгатналият има нещо общо с резултата от прогнозата. Ако организацията получи тези файлове по пощата, в истински пликове без обратен адрес, ще изгори пликовете, преди да изучи съдържание им. В резултат, дори при активно сътрудничество, организацията не би могла да помогне на никого, включително и на полицията, да намери отгатналия.

В този криптиран плик за „изпълнена прогноза" ще бъдат сложени и все още невалидните дигитални пари, които ще могат да бъдат подписани „на сляпо" от банката на организацията и впоследствие криптирани с помощта на включения публичния ключ. (Този ключ може да се оповестява, за да се даде възможност на гражданите да пращат коментари и евентуално допълнително възнаграждение на отгатналия, на когото със сигурност ще са благодарни.) Полученият криптиран файл може да се публикува открито в интернет, и после може да бъде разшифрован само от едно лице: лицето, което е направило оригиналната, точна прогноза. В резултат, получателят на наградата ще бъде напълно неоткриваем.

След това дигиталните пари се обработват от получателя чрез „отвързване" (unbinding), принцип, който е обяснен в далеч по-големи подробности в статията от август 1992 г. в Scientific American. Източникът на получените дигитални пари е абсолютно непроследяем.

Подобна обща система постига редица цели. Първо, тя напълно скрива самоличността на „отгатващите" пред организацията, което прави излишно за всеки потенциален „прогнозиращ" да разчита само на доверие в нея, че няма да оповести името му или местоположението му. Второ, тя му позволява да прави прогноза, без да разкрива действителното й съдържание до момента, когато той си реши , и когато се е уверил, че „мишената" не би могла да получи предупреждение за намерението му (и „провалените" прогнози няма да бъдат разкривани). Всъщност, той не бива никога да разкрива прогнозата си, ако иска наградата. Трето, тя позволява на отгатналия да предостави наградата анонимно на някой друг, когото той си избере, тъй като може да даде дигиталните пари на всеки, без да се страхува, че ще бъдат проследени.

Тази система предоставя и редица предимства за организацията. Когато самоличността на „отгатващите" е тайна дори и от нея, тя не може да бъде принудена да я разкрие нито в граждански, нито в наказателен съд. Това би трябвало да предпази организацията и от отговорност, защото няма да знае съдържанието на нито една „прогноза", докато тя не се сбъдне. (Дори и в този случай, организацията трябва нарочно да бъде държана „бедна", за да бъде предпазена от собствени преценки) Организацията най-вероятно би могла да бъде обвинена в нарушаване на множество закони, затова от нарушителя ще се изисква възможно най-голямо и продължително „невежество" по отношение на специфична или предварителна информация и факти, за да затрудни сериозно преследването му от закона.

Следва Част 2-ра

Паячета от хартия – направени от децата в  сдружение КРЕАТИВНОСТ (www.kreativnost.org).  Приятно занимание за деца от хартия –...

Във Велико Търново по време на Деветата световна среща на българските медии някои български журналисти в чужбина поискаха самостоятелен избирателен район за българите, които гласуват извън страната

Когато съдим другите, да не забравяме, че и нашата нация е изживяла своите кошмари. След 1913 година стотици хиляди българи, немили недраги, под урагана на гръцкия и сръбски терор напускат родните си места за да поемат пътя на бежанеца: “ … Жената стоеше пред началната трамвайна спирка и гледаше света като насън. Сън тежък, страшен; [...]

The post Бежанка от Георги Райчев. Ние българите за сирийските бежанци … appeared first on ExtremeCentrePoint.