ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ – УСТОЙЧИВ НА ИДИОТИ, НО ДОКОГА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Тази седмица Парламентът гласува удължаване до 2020 г. на мораториума за  продажбата на земеделска земя на европейски граждани. С това страната на практика денонсира договора си за присъединяване към Европейския съюз. Какъв е смисълът и какви са последствията от този акт – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, въпросът ми може да изглежда провокативен, но е логичен с оглед на ситуацията – България още ли е член на Европейския съюз?

- Нали знаеш, Фили – за компютрите се казва, че са идиотоустойчиви, не могат да бъдат случайно развалени от хора като мен, които не разбират от компютри. Така е направен и Европейският съюз. В него се влиза трудно, но по ясна процедура. Как се излиза обаче не се знае – никой досега не е пожелал това и няма ред, по който то да стане. Самите бащи-основатели не са заложили такава процедура, явно водени от идеята, че няма толкова голям идиот, който, веднъж влязъл, да иска да се махне. Църквата нарича този техен грях „горделивост”, но в нашия случай е добре, че европейците са грешници. От друга страна обаче, ако дадена страна наруши основния договор, това е игра на ръба на бръснача, защото останалите могат да и заявят, че, след като тя не го спазва спрямо тях, то и те не са длъжни да го спазват спрямо нея.

- Засега обаче Брюксел не е заявил подобно нещо на България, нали?

- Намеква го, Фили, не го казва директно и това е нормално. Ако някой го стори, то ще са останалите 27 столици. Дори не всички, стига само една от тях да каже, че според нея България се е самоизключила и тя няма да и поднови договора. Но какво всъщност се случи, какъв е казусът? При преговорите за влизане на България в Евросъюза, страната договори 7-годишен мораториум върху продажбата на земеделска земя на европейски граждани. Това е забранено за всички чужденци, но за европейците трябва да отпадне, защото  нарушава основния принцип за свободно движение на капитали. И така, мораториумът бе наложен, но изтича на 1 януари 2014-та. Междувременно обаче партия Атака внесе предложение той да бъде удължен с още 6 години и онзи ден го одобри мнозинство, в което, освен вносителите, се включиха депутатите на ГЕРБ и част от тези на БСП. Брюксел заяви, че решението нарушава договора за присъединяване и ако влезе в сила, срещу България ще започне съдебна процедура. Мораториумът може да се удължи, но това значи страната да започне отново присъединителния процес и да получи съгласието на всички останали 27 държави – такава е алтернативата. И двете възможности обаче са изключително опасни. Отсега е ясно, че съдебната процедура ще завърши със санкции, които всеки българин ще плаща от джоба си. Другото решение означава сами да се поставим в положение да водим преговори, което не е силната ни страна. Но дори да завършат благополучно, преговорите ще продължат дълго, а не се знае дали през това време страната ще получава финансирането, както и другата европейска помощ, на която разчита. Изобщо, Фили, най-добре да си плюем в пазвата и да се прекръстим до три пъти, за да не се налага реално да избираме коя да е от тези опции.

- Добре, Пламен, но не е ли логично това, което казва Атака – че земята ни е прекалено евтина и ако забраната отпадне, тя ще бъде изкупена бързо от чужденците?

- Логика има, Фили, но толкова изкривена, че е като змия, навита на много спирали и захапала опашката си. Нека опитаме да я разплетем поне малко обаче. Първо, след като европейците еднозначно приемат българите за европейци, не е ясно защо българите  продължават да наричат европейците „чужденци”. Те не са чужденци, а сънародници, които ни дават пари безвъзмездно и ни помагат по всякакъв начин да си поправим разбития живот. Второ – ако някой реши да си купи земеделска земя в България, това означава, че ще вложи тук пари, ще развие производство, ще наеме работници, ще плаща заплати и данъци. Няма да си навие земята на руло и да я отнесе у дома. Трето – земята е евтина, защото няма пазар за нея, тя ще поскъпне, ако се раздвижи пазарът, ако се появи  интерес. Четвърто – всеки „чужденец” и сега може да си купи земеделска земя в България, само ако регистрира фирма, таксата за което е нищо пари. Тоест, Фили, цялата работа с мораториума, откъдето и да я погледнеш, носи само беди  и никаква полза. Затова тя мирише не на загриженост за бедните собственици на земя, за каквато се представя, а на популистка политическа акция.

- Кой има интерес от това и какви са ефектите, които се постигат?

- Не знам кой точно има интерес от подобен ход, само мога да предполагам. При всички случаи обаче ходът е добре премерен, многопосочен и носи големи щети на България. Вече казах за основните опасности, свързани с отношенията България – ЕС, но има и още. Например, ние за пореден път потвърждаваме имиджа си на страна, на чиято джентълменска дума Европа не може да разчита. Забележимо е, че подобна загуба на доверие се случва винаги, когато тук на власт е БСП. Също – предстои премиерът Орешарски да започне сега едни безсмислени разговори в Брюксел, като губи времето на всички и средствата на данъкоплатците. А са безсмислени, защото от ЕС вече отказаха на Румъния същото искане – за увеличаване срока на мораториума, наложен и там при същите условия като тук. На всичкото отгоре български експерти по конституционно право пък казват, че парламентарното решение за удължаване на мораториума няма никаква юридическа стойност. За да влезе то в сила, трябва първо да се промени Конституцията, в която е записан ангажиментът за отпадането му, а после и редица закони. Така че само вдигаме шум. Още по-интересни обаче са ефектите, Фили, от вътрешнополитическа гледна точка. Най-важният от тях е, че като гласува заедно с Атака за продължаване на мораториума, най-голямата опозиционна партия ГЕРБ сама се делегитимира като проевропейска формация. Не е ясно защо те се хванаха на такава елементарна въдица, но фактът си е факт. Вторият ефект е обратен – БСП и ДПС, досега силно дискредитирани пред Европа заради съдружието си с Атака, се оказаха в ролята на главни защитници на европейската ориентация на България. Да, част от червените депутати подкрепиха решението, но часове по-късно си посипаха главите с пепел, казаха, че са сгрешили и съжаляват. В същото време знакови фигури от социалистите като председателя на Парламента Михаил Миков гласуваха против и публично обясниха защо, при това със съвсем точни аргументи. Няколко положителни за себе си ефекта извлича и тотално дискредитираната партия Атака. Тя успя да намери кауза, зад която да застанат и други партии. Върна се отново в ролята на защитник на българските национални интереси пред онази немалка част от българските граждани, които често не премислят добре нещата, а се плъзгат по повърхността на събитията. Не на последно място – създаде истински смут и внесе голямо объркване в отношенията България – ЕС, нещо, което цели отдавна, но все не успява да постигне от 2005 година насам. Така че, Фили, ако трябва да обобщим с едно изречение случилото се, с тревога можем да кажем, че в България лошото и този път победи доброто, както най-често се случва напоследък.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: