Въоръженият ( с лицемерие) неутралитет на медиите

Признавам си невежеството: не знаех, че има и други колеги в България, които споделят онова, което десетки пъти съм писал и все ми се струваше, че в самотата си може и да греша за феномена на т.н. неутрална журналистика, която всъщност е прикритие за безсилие, съглашателство или скрита поръчковост.

Не че държа непременно моята теза да бъде „единствената гледна точка” по въпроса, но не мога да се въздържа да не публикувам текста на Алексей Лазаров във в. „Капитал”, който напълно се покрива като теза с многобройните ми опити да обясня вредата от въпросната „неутрална” журналистика (особено по отношение на публицистиката, която изисква авторът да заеме позиция, а не да усуква, мрънка и бяга от от яснотата в опит да угоди на всички).

Честно казано, приятно да е откриеш съмишленици между себеподобните- както се случи наскоро също и с текста на Веселин Желев, публикуван в личния му блог ( а не във в. „Труд”)- там той застъпва напълно „моята теза” за разделението на България на русофилска, гледаща към миналото и прозападна, гледаща към просперитета и бъдещето.

„Чудеса” явно започват да се случват не само с пробуждането на студентите- току виж, скоро станем свидетели и на „проглеждане” за важността на усилието да се преборим със символиката на лъжата за съветската окупация като „освобождение” на България!( ivo.bg)

“А СЕГА – ДА ДАДЕМ ДУМАТА НА КОНТРАОКУПАТОРИТЕ”

В. Капитал

Автор: Алексей Лазаров

Защо позицията на някои медии да отразяват протестите “неутрално”, изглежда като част от проправителствената пропаганда

Ако някъде има щаб на проправителстваната пропаганда, в последните дни той има много работа – трябва да измисли как няколкостотин, а вероятно и няколко хиляди студенти, чиито очи светят от свобода и желание за промяна да изглеждат малко, слаби и объркани. Тази задача освен жалка, разбира се е обречена. Тезите, с които до момента се атакуват всички форми на протест срещу правителството (“Кръгът “Капитал”, моля ви) трудно могат да бъдат залепени и за студентите. “Контраокупаторите”, които се изпращат в университетите трудно едва ли ще убедят дори много невнимателен пенсионер в малко село, че те са прави.

Покрай кампанията срещу студентите обаче има два важни момента, които заслужават повече внимание. Първият е, че това е поредният пример, в който организираната медийна машина на Делян Пеевски и Цветан Василев смазва дори и най-плахата алтернатива на удобното за тях статукво. Вторият важен момент е свързан с ролята на медиите, които са извън тяхното непосредствено влияние – тези, които се опитват да казват какво се случва “неутрално”, като дават равнопоставено думата и на окупиращите, и на техните противници.

В оплюването на студентския протест от правителстваната агитационна армия няма особено нови похвати. Като авангард на кампанията се пускат откровени лъжи първо в отявлено близките до Пеевски и Цветан Василев вестници като “Телеграф”, “Монитор” и “Всеки ден” и прилежащите им сайтове. В тях може да прочетем как протестите са организирани от партии, кръгове и фондации. Като доказателство се привеждат абсурдни връзки между различни хора и събития. Те са неубедителни, но това се компенсира от масовото им разпространение по всички медийни канали на групата – сайтове, други вестници, платени профили във Facebook и платени коментатори в различни форуми. Teзи медии се фокусират върху протестиращите, но подминават небрежно факти като това, че в неделя депутат от управляващата партия БСП (Борис Цветков) рамо до рамо с осъждания за тежки престъпления Бисер Миланов-Петното се опита да нахълта в Софийския университет.

Тази пропаганда обаче не е единствената причина студентите да се чувстват в почти пълна медийна изолация. Макар и голямо, прякото медийно влияние на Пеевски и Цветан Василев не включва всичко и всички. Огромна част от другите медии обаче избират позиция, която на пръв поглед изглежда “професионална”, но всъщност – къде съзнателно, къде не, помага на проправителствената пропаганда. Те решават да бъдат “неутрални” и когато отразяват студентските протести винаги да искат мнението и на “другата страна” – противници на окупацията, като внимават двете да са равнопоставени по време или място. Същото нещо можеше да се види и при репортажите от летните протести, когато “другата страна” бяха контрапротестиращите.

Това, според мен, а и повечето колеги от “Капитал”, е неправилно и лишава читателите и зрителите на тези медии от нещо много важно – истината. Подобен подход е “неутрален”, но не и обективен.

Спорът за това какво е журналистическата обективност е много голям, но в случая може да се използват няколко аргумента от него, за да се обясни защо позицията за неутралност в случая е погрешна.

Един от противниците на “балансираното отразяване” е дългогодишният разследващ журналист от Los Angeles Times и сегашен редактор в Harper’s Magazine Кен Силвърстайн. “Балансираното отразяване заразява американската журналистика и води до безгръбначно писане, без никаква острота”, казва той. Според него “балансирано” в никакъв случай не означава “честно”, а понякога и дава лесно оправдание да се избяга от истинското репортерстване. “То пречи на отговорността на журналистите да информират читателите си”, категоричен е той.

Между “неутралност” и “обективност” има разлика, която в някои ситуации може да бъде и много голяма. Един от класическите примери от последните години е отразяването на темата за промяната в климата. В продължение на доста години сериозни медии се опитваха да бъдат балансирани и когато пишат за глобалното затопляне да търсят мнението и на “другата страна” – хората, които смятат, че нищо подобно не се случва. Тази политика на медиите със сигурност е забавила, а вероятно и продължава да бави реакцията срещу промяната в климата.

Има моменти в историята, когато отговорността на журналистиката към случващото се в държавата е много по-важна от изискването за “неутралност”. Представете си следната измислена ситуация. Ще заемем примера от хубавия текст на Иван Бедров за аргументите срещу протеста. Та, представете си за момент, че сега се случваше Априлското въстание и трябваше да бъде отразявано от сегашните български медии. Кохортата на Пеевски и Цветан Василев със сигурност щеше да бъде на страната на султана. Не заради Ахмед Доган, а защото те винаги са за управляващите. Медийно, въстанието щеше да бъде смазано по-жестоко отколкото башибозуците са се справили в Батак. Панайот Волов, Захари Стоянов и прочее революционери щяха да бъдат разпънати на кръст. Щеше да бъде обяснено, че сега не е моментът, това не е начинът, че те са платени от руснаците и че то какво ще стане след това – ще сменим османското робство с руско, така че за какво въобще да правим каквито и да е усилия. И ако за медиите на Василев/Пеевски е ясно какво биха направили, то по-интересно в хипотетичния ни случай е как биха постъпили тези, които (поне официално) не летят в орбитата на тази група. Тези, които решат да бъдат неутрални. Те вероятно биха обяснили, че едни хора излязоха на улицата с оръжие, НО едни други хора – армия и башибозуци, искат да им отрежат главите. Даваме думата на едната страна и на другата страна. Щяхте ли да разберете какво се случва?

Друг пример – крадец ограбва банка. Трябва ли журналистите да търсят мнението и на банката, и на крадеца за да разкажат какво се случва?

Журналистиката не е в това да си неутрален. Тя е преди всичко в това да си честен и обективен. Разбира се, хората, които са против студентската окупация (или контрапротестиращите) също трябва да бъдат чути. Въпросът е дали те са двете страни в един спор и дали трябва да бъдат равнопоставени в телевизионните репортажи и вестникарското отразяване.

Точно тук има голяма подмяна. “Другата страна” на протестиращите от лятото насам не са контрапротестиращите. Това е правителството. Истинската журналистика би търсила всеки ден мнение от Орешарски, а не от пенсионерите пред президенството.

“Другата страна” на студентите, не са противниците на окупацията. Другата страна е правителството и истинската журналистика би търсила неговите представители всеки ден за коментар. Ако ги няма, значи няма какво да кажат. Значи не стават. Да се запълва обаче пустотата от тяхното мълчание с някакви лумпени, според мен, е непрофесионално.

За представителите на властта в момента обаче да им се задават подобни въпроси е кощунствено. За тях, това е взимане на страна – означава, че журналистите не са “неутрални”. По-близките до властта медии някак си влизат в положението на правителството и под маската на неутралността всъщност застават срещу интересите на читателите си.

И губят. Всъщност губим всички. Печелят само няколко човека”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: