Минимализмът като съзнание и като начин на живот. Което е все същото…

Изт: fishingbuddha.com

В този блог има над 400 авторски публикации, от които само една е ре-блогната от друг автор. Тази е втората. Реблогвам я, защото съм готов да се разпиша и с двете ръце под всяка дума в нея. Желая успех на бъ гъ минамилиста в неговите (нейните?) творчески и всякакви други щения. Keep it simple, bro! Текстът на самата публикация следва по-долу:

Новата философия на живота (или как парадигмата може да бъде разрушена)

Човекът е изумително същество. Колкото и много да има, той ще стигне до положение, в което това за него ще е нищо и ще копнее за още и още. После, в един сюблимен момент, вследствие на емоционално и дълбоко преживяване, той осъзнава, че материалното е нищо и животът има много по-дълбок смисъл. Тогава започва да живее.

Изумителни са и човешките взаимоотношения. Вместо просто да обича, вярва, живее, усмихва и мечтае, човекът предпочита да лъже, манипулира, иска, взема, наранява и очаква. И когато след десетки връзки – приятелски и любовни, както и опити да създаде нормални отношения с близки и семейство, се е превърнал в изхабен, изтормозен и отчаян от живота и хората индивид, тои започва да се чуди дали нещата не са много по-лесни и прости, отколкото е мислил. И тогава започва да търси грешката в себе си, да дава шанс на другите, да помага, да дели, да успокоява и напътства. И животът му започва да става по-поносим. Сякаш колкото повече добро прави, толкова му се и дава в замяна, че и повече.

Тогава започва да наблюдава по-внимателно, да търси общата картина на нещата, да се замисля… и всичко това, заради търсенето на удовлетворение, вътрешен мир, хармония, щастие и смисъл.

Насочвайки мислите си към тези неща, ние имаме възможността да навлезем в един нов свят, да открием нови пътища в съзнанието си, които да се отразят и в реалността. Защото целта, посоката, пътят, са това, което ще ни дава мотивация да продължим и нарежда, че има шанс и за нас. Посоката дава възможност да вървим напред, а човекът е създаден да просперира, да процъфтява и да се подобрява във всяко едно отношение.

Ние имаме волята и силата да постигнем всичко, което желаем. Съзнанието ни е необятно и не малко пъти учени да доказвали как силата на намерението, на една ясно формулирана цел, влияе върху реалността и я променя. Това от своя страна е доказателство, че ние сме тези, които градят света около себе си.

Друг проблем, с който се сблъскваме днес е миналото… както и бъдещето. Всъщност всичко друго, но не и настоящето, където реално се намираме. Много от нас предпочитат да живеят в мрака на миналото или несигурността на бъдещето. Да страдат за едното и да се тревожат за другото. Колко безсмислено и неправилно е това?

Единственото нещо, което можем да се похвалим, че имаме, е този миг. Настоящият момент е най-ценният ни ресурс, той е дар, който можем или да пропилеем и пропуснем, или да изживеем пълноценно. Всичко зависи от нас.

Освен, че забравяме за него, ние също така не знаем как точно да го изживеем. За да вършим истински едно действие, да водим разговор или да правим каквото и да било друго, ние имаме нужда да бъдем тук, в този момент, както физически, така и умствено. Трябва напълно да осъзнаваме какво се случва, да го чувстваме с цялото си същество и да се наслаждаваме. Но малцина са усъвършенствали съзнателния начин на живот.

Ако внимателно анализираме дневните си задачи, разгледаме как минава всеки час от деня ни и какво успяваме да свършим, ще осъзнаем, че повечето от това, което си мислим, че трябва да направим, е излишно. Такива са и много от предметите в дома и офиса ни.

Привързани сме към многото във всяко едно отношение, но истината е, че само когато се отървем от излишното, ще успеем да видим истинското, нужното, и да освободим място за новото.

Не на последно място са решенията, които взимаме. Или мислим, че сами взимаме… Ако се замислим внимателно, може да осъзнаем, че начинът, по който се обличаме е продиктуван от обществото, медийните реклами са взели повечето решения в живота ни, хорското мнение е повлияло на начина ни на мислене, а миналото ни продължава да се отразява върху настоящите ни действия.

И някъде по пътя ние забравихме да водим индивидуален начин на живот. Сляхме се с тълпата и възприехме нейните нездравослони навици и ограничено мислене. Оставихме своята истинска същност някъде далеч и през заетите си дни така и не намерихме време да се върнем към нея.

Всичко това очертава една тъжна картина. На нация, загубила себе си. На хора, живеещи навсякъде другаде, но не и тук. Копнеещи за всичко, което нямат и неоценящи това, което е в ръцете им. Правещи много неща наведнъж, но нищо истински. Имащи куп безполезни вещи, а никакво време. Мислещи, че контролират всичко…

Това е очерталата се парадигма, срещу която се бори минимализмът. Едно ново учение… но нека тази дума не предизвиква отрицателните представи , с които обикновено се свързва.

Това е един нов начин на мислене, философия, поставяща в центъра простотата, настоящия момент, свободата и силата, които имаме, индивидуализма, по-малкото за сметката на повечето, съзнаваното и красивото за сметка на рутинното и незабелязаното.

Защото животът не е трудности и борби. Защото можем да имаме много свободно време, стига да знаем как да го организираме и за какво искаме да го използваме. Защото миналото е важен урок и опит, бъдещето – онази позитивна визия за живота, която да носим в себе си, а настоящето е безценен дар от вселената. Защото можем сами да вземаме решения, формираме цели, да ги постигаме и да се развиваме. Можем да поставим същественото над материалното. И заедно с всичко това можем да се забавляваме, да се смеем, наслаждаваме, да намираме вдъхновение в малките неща… и най-вече да живеем.

Това имам за цел да разкрия на читателите на този блог.

Автор: The Minimalist @ http://bgminimalist.wordpress.com/

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: