(С)писъците на доволните “жертви”

Един списък броди из интернет и това е повод да се изкажа и аз по повод някои (с)писъци.

Оставям настрана факта, че авторът на списъка с имена на противници на протестите е анонимен и това „дребно” обстоятелство би трябвало да е достатъчна причина, да не му се обръща внимание. Обаче не само му обърнаха такова, но и обърнаха темата наопаки и с това показаха кому е изгодно да се подава топката на хора, петимни да се изкарат жертви.

Не твърдя, че съставителят на списъка с 45 имена, сред които човек като мен разпознава опоненти от различна степен на скарването поради противоречия по отделни въпроси или дори поради категорично разминаване в ценностна система, но не и врагове за „разстрел”( в каквато патетична поза застават сега ощастливените с анонимното внимание)

Нарочно или ( по-скоро) не, се получи обаче така, че на стълба на „позора” в случая отново попадаме ние, опонентите на голяма част на посочените в списъка противници. Обобщават ни, опаковат, ни нападат ни, „връщат” ни го за всички провалени опити да ни оборят по същество за провала на непрежалимия им комунизъм, заклеймявайки ни с исторически паралели от други епохи и техните списъци.

Велислава Дърева, винаги готова да се направи на жертва, макар да е в ръководството на БСП и като такава носи солидарна отговорност за безадресно обругавания „преход” от четвърт век насам, върна с усмивка на самодоволство лентата към любимия на всички от нейната черга пример за терора от 1925-та година по „подобни списъци” срещу български интелектуалци. „Пропусна” обаче да каже нещичко за списъците от септември 1944-та и целия последвал период със списъците на репресиите, преследванията и забраните по политически признак.

НЕ! Дърева сведе удобно аналогията до терора от 1925-та, вместо поне малко да сведе глава за 45 годишния терор на режима, в чиято партия-наследница не просто продължава да членува, но има ръководен глас.

За да е ясно, до какво води вдигането на топката на такива коментатори, които всъщност са активни участници във формирането на политиката като партийни фунционери, Дърева се позова на авторитета Яворов в частта от неговото стихотворение, в което казва „ враг врагувам”- да чакаме отпор, с други думи!

Уж се отбраняват като „жертви”, а всъщност заплашват.

С избирателно премрежен поглед и с частично запушен нос Дърева каза в телевизията с най-ярка олигархична окраска, че олигархията нямала цвят и мирис, а само интереси.

И това го чуваме от екрана на ТВ7, която действително сменя цветовете без проблем- беше сервилна трибуна за обслужване на управляващата ГЕРБ, но светкавично се премени в червено при сегашните властници. Съответното студиото гъмжеше от съмишленици, поканени да заклеймят с физиономиите си заклеймяването си в един анонимен списък в интернет, който едва ли е познат на телевизионната аудитория, но пък даде повод на споменати в него „герои” да бранят героично официалната гледна точка за политиката на сегашната управляваща олигархия.

Отгоре на всичко, освен че правят тази пропаганда без капка критичен поглед отстрани, тези „герои” се правят на незнаещи, че територията, която им е предоставена така любезно, е забранена за доста техни опоненти.

Забранена е заради черни списъци с неудобни коментатори ( като моя милост, както вече съм споменавал, тържествено забранен пред личния състав лично от др. Бареков заради мой остър коментар по адрес на двамата цветановци- Цветан Цветанов и Цветан Василев).

Понеже имам особената чест да съм част от доста списъци, искам да напомня още един, срещу който обаче така и не чух подобни писъци.

Повече от година преди да се окаже, че хипотезата за възможна съпричастност на ливанската групировка „Хизбуллах” не е чак толкова „безумна”, бях обругаван като „чифутин” заради позицията си в подкрепа на това предположение, получило накрая подкрепата на на ЕС. Дълго преди това, в интернет дефилират дълги списъци от „чифути”, които обаче нито веднъж не станаха повод за такъв взрив от възмущение, какъвто наблюдаваме днес.

И как да не мълчат- глътнали са русофилския фашизоиден проект “Атака” като стабилизиращ фактор на властта си и от запушеното им гърло не излизат никакви писъци на антифашисти.

Ами списъците с жуналистите, които не могат да си намерят работа след напускане или прогонване от работа поради това, че работодателите си менкат списъци с волнодумци, за които има негласно споразумение да бъдат оставени да пукнат от глад?

Къде са писъците за тези списъци?

Извинявам се, че пискам изобщо и с това преча на пищящите герои, които до един си имат работа, партия-закрилница, медийни рупори и други подобни защитни механизми за колективна самоотбрана при най-малката рана по техните недосегаеми за репресията на държавата и работодатели възмутени физиономии.

Вие виждали ли сте такова чудо в България, като уволнен или принуден да напусне работата си ляв журналист, изявен русофил или изобщо видни другари, свързани с вечните ни господари, които да не са уредени със служба, дори да са изпаднали от избирателните списъци на партията?

Не сте виждали и дълго няма да видите тук унил русофил, ако не забележите необходимостта от промяна, за каквато смътно, но от сърце все пак говорят същите тези студенти, които така яростно биват о(б)съждани и окупирани отвън от пропагандните червени ескадрони на партията, мобилизирала всички сили да ги дискредитира.

Време е за списъци на съмишленици по прозападен проект, който да бъде противопоставен на проруския, мимикриращ под най-различни форми, разпознаваем най-вече по това, че напълно копира руската практика на пропагандната война срещу всички, които се противопоставят на властта им.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: