Кристално ясна нощ

Милен Радев

На днешния ден преди 75 години започва едноседмичният погром в Германия, получил “народното” название “Кристална нощ” (поради повсеместно трошените витрини, стъкла и имущество на евреи в Райха).

Това е първият голям погром в Западна Европа от векове. От времето на средновековното варварство, възраждащо се в Германия с бързи крачки през 1938 г.

Поводът за отпускане юздите на “народния гняв” е атентатът на полския младеж Хершел Гриншпан в Париж на 7 ноември 1938. Той прострелва съветника в германското посолство Ернст фом Рат, дипломатът почива в болницата два дни по-късно.

Още същата нощ започват епизодични нападения на буйни младежи в униформи на СА, но повечето цивилни (само че кой знае защо с типичните за СА високи обувки, тип днешни “кубинки”) над провинциални синагоги, подгонване на евреи по улицата, нанасяне на побои.

През следващите два дни Хитлер дискретно, от позицията на “държавник”, се въздържа от коментари, но оставя на своя министър на пропагандата Йозеф Гьобелс да нагнетява в масовото съзнание версията за “еврейския заговор” и за “платените от световното еврейство провокатори”, които искали да съсипят Германия (нужно ли е на просветени читатели като тукашните да напомням определени паралели с днешния ден в една друга страна?)…

Върхът на организирания отгоре, но и спонтанно възприет погром е 9 ноември, когато в целия Райх горят синагоги, разбити са и са унищожени еврейски учреждения магазини, частни къщи и дори училища.

Особено на 10 ноември многолюдни тълпи от арийски съседи плъзват из потрошените обекти и награбват кристал, кожуси, ценни и всекидневни вещи. Еврейските сънародници (които според вече господстващата доктрина са по своите качества близко животинския свят и не могат да бъдат считани за хора) са унижавани, над тях се издевателства, няколкостотин са убити или стават жертва на неописуеми гаври.

Около 30 000 евреи (главно заможни лица, както наставлява заместник шефът на Гестапо Мюлер) се подгонват в колони и са депортирани в лагери като Дахау, който се препълва и предоставя на натиканите там, до скоро блестящи членове на обществото, наистина нечовешки условия.

След седмица властите свирят отбой “за да не се поощряват най-ниските страсти на тълпата”, спират “оправдания народен гняв” и обявяват, че от тук нататък държавата ще се погрижи за това, “еврейският световен заговор” да бъде разбит и, че “борбата с еврейството ще се води вече със средствата на Закона и реда”…

Генералната репетиция за физическото унищожаване на еврейския народ е преминала успешно.

Участници и зяпачи са доказали своята готовност да се заемат с по-амбициозни и отговорни задачи.

Полигоните скоро ще им бъдат предоставени: Вилно, Хелмно, Понари, Ковно, Бабий Яр, Собибор, Треблинка и Аушвиц… са все още само никому непознати имена.

Скоро те ще се превърнат в проклятия.

* * *

Като и друг път на подобна дата предлагам една виртуална разходка, познавателно-поклонническа екскурзия из два квартала на Берлин, свързани с днешната тема.

Мисля, че описаното и документираното, не само че илюстрира хрониката на преследването на еврейското население в Германия далеч преди фаталните решения за пълното му изтребване, но и за кой ли път разобличава измислиците на злостните антисемити (от които и в българските интелектуални и за жалост и антикомунистически среди се срещат твърде много!) като именно това, което са: жалки опити на фанатични юдофоби да пренапишат историята…

Всички следващи снимки се отварят в пълен размер след последователно двукратно кликване върху тях.

Започваме с благопристойния, разположен далеч в югозападната част на стария Вест-Берлин район Щеглиц. В началото на най-оживената търговска улица Шлосщрасе от 1995 г. се издига 9 м дълга и 3,50 м висока стена от огледално полиран метал. На това място е била изгорената през 1938 г. местна синагога.

В рефлектиращата повърхност са гравирани 1 723 еврейски имена на жители на район Щеглиц, депортирани от 1941 до 1945 г. Взетите дата по дата от оригиналните депортационни листи безкрайни списъци с пълните имена, с рождена дата и с точен адрес на старци, на деца, на хора в разцвета на силите си създават у човек, застанал пред стената и вникващ в съдържанието й сюрреалното впечатление за току що случващи се събития, за колони от живи хора, преминаващи пред него.

Това усещане се засилва от гениалната идея с огледалната повърхност, в която се отразяват сгради, минувачи, автомобили и която просто премахва границата между реалността и зловещата история…

По-нататък пътят ни води към така наречения Баварски квартал, идилична махала – ако мога да ползвам това балканско понятие – посред буржоазния район Шьонеберг. Кварталът е строен в началото на XX век от еврейския индустриалец Саломон Хаберланд за заможни берлински семейства и в него са живели лекари, юристи, предприемачи, артисти с блестящи имена (тук например е преминало детството на големия литератор Марсел Райх-Раницики). След 1933 много от обитателите на Баварския квартал постепенно напускат Германия, но въпреки това над 6 000 от общо 16 000 жители са депортирани след 1941 г. и не се завръщат от лагерите на смъртта на Изток.

Баварският квартал е един от най-силно пострадалите от съюзническите бомбардировки. 75 % от жилищните сгради тук стават жертва преди всичко на запалителните бомби. През 60-те години на мястото на великолепните някогашни 6 и 7-етажни кооперации са построени ниски, масови блокчета за задоволяване насъщните нужди на възстановяващия се Берлин. Днес в квартала живеят хора средна ръка, много пенсионери, по-заможни чужденци…

През 1993 г. двама художници спечелват обществен конкурс и реализират по улиците на Баварския квартал уникален артистично-мемориален проект: На стълбовете на градското осветление са прикрепени табла с кратки текстове, които говорят сами за себе си.

С посочване датата на съответното административно решение, цитатите разлистват пред заинтригувания посетител как се е нагнетявал най-обикновеният всекидневен ужас за еврейските обитатели на германската столица – преди и след фаталните решения на Ванзейската конференция.

Веднага, а и след реализирането на мемориалния проект табелите са обект на противоречиви реакции. Периодически някои от тях стават жертва на вандализъм, немалко са междувременно унищожени. Все пак днес установихме със задоволство, че тези, които все още са по местата си са стегнати и освежени.

Идва 1941/1942 година…

И малко преди финала:

При дългата си разходка из потъналия в райско спокойствие живописен квартал не срещнахме и един единствен човек, който да повдигне поглед или по някакъв начин да регистрира наличието на тези трагични и важни до днес документални свидетелства.

Това едва ли би трябвало да учудва като се има предвид, че този нестандартен паметник почти не се споменава в големите берлински пътеводители, нито е регистриран в списъка на мемориалните обекти на Документационния център в бомбастичния и свръх-оразмерен Паметник на Холокоста край Бранденбургската порта…

Напускаме райското кътче в Баварския квартал с естествено витализираното чувство, че безразличието на околния свят, бездействието и готовността му да се спогодява с диктаторите и тираните правят възможни и наглед най-абсурдните и нечовешки престъпления.

P.S. В заключение две моментни снимки, които да ги бях режисирал, нямаше да мога да ги докарам така…

---

Прочети цялата новина

Свързани новини: