Отговорът на въпроса “кой” се крие под полите на Витоша

Няма ли някой някога да разпита раздавача на порции в държавата, класиран едва на почетното второ място по влияние в България от българското издание на списание „Форбс” само поради това, че обича да е първи зад първия?

Целият мизансцен със скандала около уличаването на видния политик Бисеров като извършител на престъпления се разиграва от няколко дни практически на територията на Доган, ятак на своя ортак.

Всички питат „кой”, а той се крие само във физическия смисъл на думата.

В крепостта на Доган под полите на Витоша обаче никой не смее да бръкне.

В Индия недосегаемите са каста от най-бедните, най-унизените и презрени човешки същества в обществото.

В България недосегаемите са точно обратното: каста от привилегировани, живеещи над закона, които щяха да бъдат поставени извън него с надпис „WANTED” ( „ИЗДИРВА СЕ”), ако тук не важаха законите на Дивия Изток.

Протече вече и проверка в ДАНС с официално оповестената цел да се провери дали е имало теч на информация по случая „Бисеров”.

Където е текло, пак ще държи влага на държавните органи като поука от факта, че Доган винаги се измъква сух. Получи му се номерът дори и след невиждания в историята ни от Аспарух насам скандален хонорар от 2 милиона лева за мелиоративни съвети по един воден проект в неговите феодални владения в Южна България.

Случаят с Бисеров е подхвърляне на мъниста за аборигените, каквито се оказваме ние, българските граждани, подкупвани с информация на парче, вместо да доведем докрай работата на гражданското общество, задаващо риторичния въпрос „кой”. Риторичен е, защото отговорът е ясен.

Автентичността на маневрата на злототърсачите ще проличи от това, дали ще започнат да третират обитателя на Забранения град в Бояна като простосмъртен гражданин, който трябва да обясни през закона на какво основание се разпорежда превантивно в спалнята си с (пред)решаването на казус от калибъра „Бисеров” . Защото Доган формално е само „почетен председател” на третата дупка на парламентарния ни кавал, но се държи като едноличен собственик на държавата.

Когато през 2008-ма намериха в двореца му простреляна в главата дясната му административна ръка Ахмед Емин, Доган не просто успешно се измъкна от каквато и да било отговорност, включително и политическа, но дори мина в (не)морално контранастъпление. Беше гавра с труп, когато нарече „мъжка секретарка” най-приближения си чиновник, началника на политическия му кабинет, пазителя на тайните му- такъв беше Емин преди да бъде намерен с куршум в главата на стълбището в непристъпната му крепост.

Пистолетът, макар и да не гръмна, следващият път се появи в кадър до главата на самия Доган и нямаше начин да се направи, че случаят няма нищо общо с него. Въпреки това вождът на ДПС отново демонстрира, че е над закона: отказа демонстративно да свидетелства в съда по делото, което го засяга лично.

Ако му мине номерът и с изстрела в крака, какъвто е случаят с престъпното предупреждаване на Бисеров да се спасява от от предстоящи действия на прокуратурата, значи протестите трябва да се пренесат под прозорците му в Бояна, където се крие живото олицетворение на въпроса „кой”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: