Столетница леке на хваща

Имаше един съветски документален филм „Обикновен фашизъм” на режисьора Михаил Ром, който въртяха често по телевизията по времето на обикновения комунизъм у нас. Основен акцент във филма беше именно тоталитарната пропаганда на Гьобелс и методите, с които тя се налага. Сред най-запомнящите се кадри беше картината на обикновени германци, които влизат в крак с маршовата музика, когато тя прозвучи на улицата.

Днес гледаме всеки ден филма „Обикновен цинизъм”, в който пропагандата от тоталитарен тип се бори да обори истината за мотивацията на протестите срещу властта, която атакува атакуващите я с обвинения в продажност- вероятно съди от собствения си опит как се търгува в рамките на противоестествени съглашения между отблъскващи се за пред публиката политически субекти .

На младите бунтари противопоставят други, които претендират също да са бунтари- че и повече дори, защото се борили за академични права и по-рано, но били революционери само в рамките на закона, за да не пречат никому( което напомня на циничната препоръка да не мърдаш, когато врагът те насилва, за да не му доставяш удоволствие).

На старите симпатизанти на младите бунтари противопоставят други „стари кучета” от пропагандния фронт, готови без свян да оприличат днешните български будни момчета и момичета на невежите китайски дечурлига от времето на маоизма с дискредитиращата дума „хунвейбини”- макар разликата между онези рожби на крайното левичарство с изнасилените по рождение мозъци от комунистическата тоталитарна система и нашите деца тук и днес да е огромна. По-точно прилика има само във виденията, въртящи се в инструкциите до злобните глави на наемниците на перото и словото, които не просто изкривяват като сърп истината с чука на това долнопробно сравнение, но и записват имената си в саморъчно направен списък на срама ( за да се сърдят и правят на жертви, че са ги забелязали в това им качество).

На протестиращите в София ( които далеч не са само „софиянци”) организират контри от провинцията, които наистина са дълбоко провинциални хорица в широкия смисъл на тесногръдието, което ги е довело до просешкия автобус на борци в защита на охраняваната с полиция, жандармерия и медии дебелокожа власт.

Срещу „старите” политици насъскват новоизлюпени в сейфовете на корпоративния полог, които могат да си позволят разкоша да правят предизборни кампании без да има избори, за да „оберат” отсега лелеяния от корпорацията протестен вот като ранна реколта. Прекупвачите бързат да изпреварят конкуренцията на електоралния бостан, напояван с бира и наторяван с кебапчета. Разполагайки с капитал, прекупвачите пазаруват на едро, за да определят после цените на политическата борса.

Но най-вече основното оръжие на пропагандата на властта, която се бори с младостта, е самият цинизъм, с който тя оправдава поговорката „столетница леке не хваща”.

Точно това ни заяви на практика с надменна усмивка тази сутрин на входа на Парламента неговият председател Михаил Миков. Той обясни на репортерите, а чрез тях и на всички нас пред телевизионните екрани, че нямало нищо неприлично в това да се инструктират членовете на БСП да лъжат.

Лъжата той нарече „гледна точка”- което си е така, проституирането, ако не е насила, също е въпрос на житейска гледна точка.

Лъжата е толкова дълбоко закодирана в поведението на столетницата, че когато бива документално разконспирирана, БСП решава да не се крие повече, разтваря шлифера си и я размахва гордо пред смаяните погледи на децата на България, настояващи за морал в политиката, за да покаже, че не се срамува от истината за лъжата.

„Не виждам нищо неприлично, нищо странно, това е една от гледните точки към това, което се случва. То не изтича нещо тайно, какъв е проблемът?”,заяви Миков по повод изтеклата информация към медиите за т.н. опорни точки, на които да се подпират публично членовете на БСП , когато обясняват събитията от 12 ноември.

Явно по същия кудкудякащ начин са снесени и пропагандните запъртъци в гнездата на пишещите и ругаещите устно демонстрантите като „протестери” и „соросоиди”, а студентите като „хунвейбини”.

Ето от какво не се срамува столетницата под формата за инструктаж да се марширува в крак с указанията на партийната пропаганда.

Ето огнеупорните точки за гореща пропагандна реакция- такива, каквито са „спуснати” на БСП или изпуснати, за да изтекат до широката публика:

ОПОРНИ ТОЧКИ ЗА ПРОТЕСТИТЕ

“През целия ден и вечерта на 12 ноември едва ли са протестирали повече от 1600 души. Организатори – Бойко Борисов, Цветанов, кръга на “Котараците”, “Титаните” от чистотата.

На практика имаше 2 протеста:

• Първият по-рано през деня – около 500 души в пика. Профил: около 2/3 или 300 човека – студенти, останалите 1/3 или 200 човека – “зелени”, анархисти, “традиционните” протестъри с тъпаните. На студентите от НАТФИЗ са оферирани до 700 лева за кадри със студенти в кръв. Съседи с изненада разпознали и “студента” с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент (което не означава, че не е такъв). Същият, май, не бил много добре с главата.

• Вторият протест – в късните следобедни часове и вечерта. Протеста на погромите и вандалските прояви. Счупени бутилки пред парламента, хвърляни по полицаите, бутилки с минерална вода – също, всичко това се прави от “втора линия”. Рушене, дърпане и бутане на загражденията. МВР издирва извършители на хулиганските и вандалски прояви.

Не може да бъде наречен студентски “протест”, защото най-вече самите студенти обявиха, че се прибират в Университета. Протест на ултрасите и агитките, хора от “Титан” и свързани с бившия шеф на “Напоителни сисистеми”. Отново – “зелените”, свързани с Прокопиев, включително и журналитска Лора Филева – надничарка при Прокопиев, работи в “Дневник”, и дъщеря на Румяна Бъчварова, шеф на кабинета на премиера Борисов.

Разплащането с “протестиращите” – в отдалечените от центъра квартали на София, тарифи – между 50 и 80 лева на глава за “протестиращ”. Традиционните автобуси на ГЕРБ от Благоевград и Перник. Профилът на задържаните от МВР почти 50 лица (49 според официалната сводка) на 12 и 13 ноември едва ли отговаря на студентския – основно лица около и над 40 години.

Търси се радикализация и създаването на нов импулс на увяхващия протест (цифрата) с нови цели на протестиращите – МВР и ръководството на министерството. Днес Бойко Борисов за първи път напада МВР и полицията за “полицейското насилие” при снощните й действия и персонално главния секретар Светлозар Лазаров (незаслужено си бил получил генералските звездички), въпреки че нееднократно е декларирал: Няма да хвърля дума срещу българската полиция. В същия ден и протестиращите студенти решават да преместят протеста си пред МВР, за да търсят сметка за “полицейското насилие”.

Днес на практика Борисов потвърждава, че е организатор на метежите. Признава, че организира и медийното отразяване на “протестите”, като ожалва журналистите от БНТ и Канал 3.

Сега Борисов планира “протестна вълна”. Досега “протестите” така и не успяха да “излязат” от София. Затова в събота Борисов свиква партиен протест в Пловдив, където ще дава и указания на кметовете на ГЕРБ в страната да бутат правителството и да организират локални метежи, включително и по темата за бежанците. Пример – бунта в Телиш, организиран от Цецка Цачева и оглавен от кметицата от ГЕРБ Нели Дакова.

Мероприятието е изнесено в Пловдив, за да се създаде впечатление, че има бунтове и извън София. По следващата седмица ще прави протести и в Бургас, Благоевград, Велико Търново, Габрово и т.н. Сценарият на Борисов е да вдигне протестна вълна подобна на тази от февруари. Протестът в Пловдив ще бъде гарниран с “граждански” такъв в София.

МВР НЕ Е ПРЕВИШИЛО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, А Е ВЪЗСТАНОВЯВАЛО ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, КАКВАТО Е И ОСНОВНАТА МУ ЗАДАЧА. СИЛИ, ОТДЕЛЕНИ ЗА ПРОТЕСТА, НЕ СА В УЩЪРБ НА БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА. НЯМА ПРОМЯНА В БЮЛЕТИНА ЗА 12 НОЕМВРИ. ПРОКУРАТУРАТА СЛЕДИ ЗА ЗАКОННОСТТА НА ДЕЙСТВИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА И ДОСЕГА НЕ Е РЕАГИРАЛА”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: