БЪЛГАРСКАТА БИТКА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Антиправителствените протести в България продължават вече 155 дни. След известно затихване, те се засилиха през ноември, когато щафетата бе поета с акции на студенти от цялата страна, а тази седмица отново се стигна и до сблъсъци с полицията пред Парламента. Събитията в България коментираме с Пламен Асенов.

- Пламен, европейски издания определиха протестите като най-дългите в нова Европа. Дали с това България може да се гордее или е нещо, от което трябва да се срамува?

- Всъщност – и двете, Фили. Българското гражданско общество определено може да се гордее, че, въпреки дългите години на мачкане от различни – уж – на цвят политици и ограбването на материалните и моралните му притежания от поредица управления с открито или едва прикрито мафиотски характер, то отново е живо, активно и упорито. Може да се гордее, че този път издига глас с искане не просто за повече лични пари или групови облаги, не дори за реформи в една или друга сфера, а иска трансформация на цялата система, иска да се поставят морални принципи в основата на политиката, да се очисти тя от мръсни зависимости и да стане, каквато трябва да бъде – инструмент в полза на гражданите, не оръжие срещу тях. От другата страна стои срамът, че вече пет месеца цялата тъй наречена българска политическа класа се прави, че не разбира за какво става дума. Още по-лошо, голяма част от тази класа – управляващите от новата Тройна коалиция, БСП, ДПС и Атака, се правят, че протестите изобщо не ги засягат и демонстрират, че ще стоят на власт на всяка цена, независимо от ясната обществена воля. С това си поведение, което вече и в европейски мащаб се превръща в нарицателно за наглост и безочие, тази етно-национал-социалистическа коалиция наистина бие дори най-тъмните политически рекорди, Фили. С други думи, най-дългият политически протест в новата европейска история всъщност е битка за и против демокрацията, за и против естественото развитие на България като цивилизована държава, за и против нейното бъдеще изобщо. Защото пределът наистина е достигнат и ако сега протестът не успее, на България неизбежно ще и се случи онова, което песимистите отдавна твърдят, че вече се е случило – ще се превърне от държава, в най-обикновена територия.

- Пламен, наистина ли нещата са толкова крайни или малко пресилваш оценката си?

- Няколко факта, Фили, за да могат слушателите сами да преценят. Първо, онзи ден, при сблъсъците пред Парламента между студентите и полицията, която ги би и арестува без причина, една телевизия показа възрастен човек, очевидно не студент, да отива при полицаите и да пита – „Не виждате ли, че като биете децата, ги изпращате направо към Терминал 2”. Ще припомня, Фили – Терминал 2 е новата част от летище София, нарицателно за място, откъдето тръгват българските емигранти. Два милиона души се махнаха за 20 години. Сред тях са най-активните и най-способните, а все повече наблюдатели са съгласни, че това е целенасочена политика на поредицата от ченгеджийско-комунистически и мафиотски управления по време на тъй наречения български преход. С тези темпове на емиграция какво ще стане след още 20 години, питат се мнозина. Защото е ясно, държава само от пенсионери и политици няма, просто няма кой да плаща обеда в нея и тя неизбежно се разпада. Второ, в сряда, пред студенти в Благоевград, не друг, а президентът Плевнелиев каза: „Вече не вярваме на супергерои и популисти, по-добре е да се доверим на силни демократични институции и активно гражданско общество, което да бъде пазач на нашите правила и нашите ценности”. Мисля, Фили, че по този начин той добре обобщи същността на ставащото. А иначе сред основните проблеми на България той посочи ниските доходи, безработицата, корупцията, неспазването на закона, ниското качество на здравеопазването, зависимите медии, младите хора, които бягат, кризата в институциите. Последното е особено забележимо тези дни, когато се вижда, че полицията не може да залови шепа расисти и ксенофоби, извършили поредица побои над чужденци, но смело може да се изправи – в преобладаващо съотношение и тежковъоръжена – срещу българските студенти, които протестират с мирно вдигнати ръце. И да се разправи с тях, както глутница вълци се разправя със стадо зайци. Това институциите го могат. Дори знакови фигури от самата управляваща БСП като Татяна Дончева и бившият вътрешен министър Румен Петков признаха по този повод, че не са виждали толкова много полиция на никой протест и че употребата на сила срещу студентите е прекомерна. Така стигаме до третия факт, Фили – прочутият документ, с който пресцентърът на БСП дава указания на депутатите си какво да говорят за протестите. В този документ студентите са обвинени, че получават пари, че си правят изкуствен ПР с окървавени лица, че всъщност не са студенти, а футболни агитки, насъскани да се бият с полицията, че студентските протести са организирани и платени от бившия премиер Борисов и бившия вътрешен министър Цветанов, плюс заинтересовани от падането на сегашното правителство бизнес-групировки и различни бандитски групи. Изобщо, Фили, този документ много добре показва как комунистическата пропаганда съчинява мръсотии, за да оцапа до ушите неудобния си политически противник.

- Пламен, какво развитие на ситуацията обаче може да се очаква. Сега тя изглежда патова – протестите продължават, но управляващите стоят на власт. А дори да паднат, ще донесат ли изборите нещо ново, след като политическа алтернатива не се вижда?

- Така е , Фили, патовата ситуация е огромен проблем. Ще добавя към твоето кратко описание само факта, че най-голямата опозиционна партия – ГЕРБ, не се припознава от студентите, пък и от повечето протестиращи, като възможна алтернатива на сегашното управление, а се поставя наравно с тях и по методи на управление, и по морален упадък. Така поне пише в откритото писмо, разпространено онзи ден от организаторите на студентския протест. Подобно е отношението и към другата по-голяма опозиционна сила, Реформаторския блок, който все още е и в доста аморфно политическо състояние. Но самите протести също досега не родиха нов политически субект. Нещо повече, още преди пет месеца, те започнаха с отрицание не просто на политиците и техните дела, а на всичко политическо, на политическото изобщо. Точно тук ми се струва, че протестът изпусна мярката, като изхвърли и бебето заедно с мръсната вода. Защото всъщност в демократичното общество няма друг път за решаване на проблемите, освен чрез партии и политика. Ако не се води словесна битка за демокрацията в Парламента, диктатурата се настанява с оръжие по улиците. Междинен период на хаос и неяснота може да има, но за кратко – а в България той продължава вече месеци. От друга страна, Фили, не съм сигурен, че в момента трябва да изискваме пълна яснота за дългосрочното развитие на ситуацията. Нещата могат да станат и на малки стъпки – да падне това правителство, да се насрочат нови избори, да мине междинният период, който може да е катализатор за алтернативи, да се проведат самите избори. Чак като се видят резултатите от тях, могат да се направят и реалистични прогнози за по-дългосрочното развитие на страната.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: