Спомени по БНТ в минало несвършващо време

Преди минути БНТ обърна внимание на годишнината от убийството на американския президент Кенеди с коментар в най-гледаното телевизионно новинарско време. Направо щеше да звучи „западняшко” – например както признание за значимостта на D-Day, както е известен по света ( но не и у нас) най-големият десант в човешката история, отбелязван всяка година на 6 юни в Западна Европа като началото на края на „кафявата чума”. Щеше, ако…

Не искам да персонализирам опонирането си. Не ми е важно, кой точно заяви преди малко пред огромната аудитория на БНТ, че новината за убийството на Кенеди била отразена в България през онази 1963-та просто защото нямало как да не бъде отразена.Нима?

Това е лъжа по същество спрямо съществена част от обяснението на фактите.

Да, новината за убийството на Кенеди гърмеше в комунистическа България. Бях само на осем години , но бях истински потресен не от факта, че е убит американски президент, а че това се оказва толкова важно в родината ми, в която ни учеха да мразим всичко американско ( с някои изключения, като личността на генсека на компартията Гюз Хол, черния борец срещу белите расисти, певеца със съветските пристрастия Пол Робсън и др. другари).

И изведнъж взеха да ни показват дълги, истински скръбни репортажи с излъчване на траурни процесии от Америка, излъчвани по прохождащата тогава българска телевизия. Не ми го побираше умът, за чието промиване се грижеха старателно буквално всички възрастни, които познавах по онова време.

Споменаването на факта за широкото отразяване на убийството на Кенеди у нас по онова време без обяснение оставя впечатлението обаче, че в НРБ е имало нещо като адекватна на световните (демократични!) стандарти информационна политика.

А причина а е проста: когато на Америка й беше зле, това за пропагандата у нас беше добре ( дошло). Нямаше нужда от злорадо признание за кончината на врага, който само година по-рано държеше пръста на бутона за старт на ядрена война в рамките на карибската криза ( предизвикана от ракетните авантюри на Кастро и Хрушчов в Куба).

Да припомня, че Кенеди беше мразен „ в червата” от комунизма също и заради подкрепата си за тормозените от съветската блокада граждани на Западен Берлин. Същият Кенеди се провали освен това унизително с подкрепата си за провалената операция на кубински антикомунистически емигранти в Залива на свинете, превърнат в истинска съкровищница на комунистическата политическа сатира спрямо свинщините на американския империализъм.

Защо трябваше да плачем на гробищата му?

Давам обратния пример на онази необичайно щедро отразена новина за неговата смърт и погребението му, нахлула по всички правила на официално споделения траур в нашата строго охраняваната срещу американско влияние територия, странно обсебена изведнъж от скръбта на страдащия империалистически враг. Или хуманизъм и комунизъм са едно и също по чисто човешки причини? Това ли е посланието, което ни сервираха от БНТ ( макар и без предумисъл, според мен- просто бяха поканили “стара кримка” да разказва лековати спомени за доброто старо време).

Само 6 години по-късно след убийството на президента, превърнал космическата програма на САЩ в национален приоритет, американците ликуваха- техен сънародник беше стъпил пръв на луната. Новината беше не по-малко незаобиколима от гледна точна на историческото й значение и световния отзвук. Но комунистическата пропаганда я затъмни безпардонно почти напълно. Приземи информационно прилуняването. Защото кацането на американец на луната беше триумф, а не нещастие за Америка.

По същата причина в комунистическа България се прокрадваха и дори препоръчваха американски ( и други западни) филми, в които се громи капитализмът, упадъкът му, зловещото ЦРУ, войнолюбието на империализма, социалното разслоение. Гледахме по тази причина ( орязаните откъм голотии) плакатни дисекции на болестите на американското общество като „Апокалипсис сега” или „ Кръстника”-защото разголват прогнилата същност на капитализма.

Както и друг път съм отбелязвал, командирите на пропагандата у нас не схващаха, че всъщност даваха повод на българите да се замислят за липсата на свобода в условията на „най-справедливия строй” да бъдат огледално произведени подобни критични произведения по адрес на известните на всички кривици на комунизма, КГБ, вечния продоволствен дефицит и много други достойни за приковаване на стълба на позора безобразия от тоталитарната ни действителност.

За съжалeние ехото от евтината пропаганда, макар тя да се оказа смъртоносно скъпа за здравето на световния комунизъм, днес отново звучи безкритично, включително от трибуна, като новините на БНТ.

Нещо повече, в рамките на въпросния коментар успяхме да чуем, че имало простичко обяснение за убийствата на световни лидери, като Улоф Палме в Европа, Джон Кенеди в Америка, Раджив и Индира Ганди в Индия. В дъното на убийствата били онези, които контролирали парите по целия свят-намек за т.н световна конспирация ( на евреите).

Намекът беше панически цензуриран по средата на изречението, но беше достатъчно разпознаваем като акцент, достоен за фашизоидната вълна, наблюдавана ( безучастно) от днешната власт в България, свързана парламентарно с фашизоидите.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: