снимка: Нова Телевизия „Идеята на швейцарското правило е пенсиите да се индексират според инфлацията. Парите наистина са малко, но това...

/Поглед.инфо/ Учениците ще имат по-дълга Коледна ваканция от първоначално определената от министъра на образованието.Тя трябваше да започне на 24 декември (вторник) и да продължи до 5 януари (неделя) включително. Реално обаче първият ден от ваканцията ще е 21 декември (събота), а последният ще остане 5 януари.

/Поглед.инфо/ Хвърляме прах в очите на хората. Така червеният политик Румен Овчаров коментира действията на правителството по отношение подхвърлената идея, че „Уестингхаус“ ще строи седми блок на АЕЦ „Козлодуй“.

/Поглед.инфо/ Консервативният блок на германската канцлерка Ангела Меркел и социалдемократите постигнаха споразумение за съставяне на коалиционно правителство, съобщиха ДПА и Ройтерс, като се позоваха на участници в преговорите.

Във френския град Нант се състоя презентацията на проекта "Ераол" - прелитане над Атлантическия океан на екологично чист самолет от нов...

Страх от сериен убиец тресе Варна, след като преди 4 дни неизвестен изверг разстреля 80-годишния Николай Курдов и 67-годишната му балдъза...

Днес на регионалната конференцията на IPRA сме заедно с Бронуен Андрюс,  Директор, Развитие на нов бизнес в Европа на MSLGroup.  S: Може ли да разкажете на читателите на Socialevo малко[...]

/Поглед.инфо/ Би Ти Ви започва рязка кадрова подмяна на основни кадри, мълви се в гилдията. Чистката е заради ниските рейтинги на телевизията от последния месец, когато се оказа, че тя отстъпва на Нова с близо десет пункта в повечето часови пояси.

/Поглед.инфо/ Майка забрави бебето си в столично такси, съобщиха столични медии. Гафът станал в неделя. Няколко минути след като хлопнала вратата на возилото, жената се сетила, че е и майка, а детето й го няма. От таксито обаче вече нямало и следа.

/Поглед.инфо/ Партийна централа в кв."Лозенец" е била атакувана от вандали малко преди 19:45 часа тази вечер, съобщават от МВР.

Дядо Петър Гургулев, на 81 години, от Благоевград се събудил вчера сутринта у дома си на улица “Даме Груев” с отворен корем. Преди 2 седмици...

Учениците ще имат по-дълга Коледна ваканция от първоначално определената от министъра на образованието, предаде offnews.bg. Тя трябваше да...

/Поглед.инфо/ Мая Манолова излезе през таен изход от Би Ти Ви, след като тя бе гост в „Шоуто на Слави”. Това съобщиха преди минути от медията във вечерните си новини.

Често се чудя какво ли би ми се случило, ако един ден изляза от вкъщи, уж с идеята да следвам планирания за деня график, но вместо това зарежа всичко и просто тръгна нанякъде, без цел и посока, с единственото условие никога да не се връщам там, откъдето съм тръгнала. Разбира се, едва ли някога ще...

/Поглед.инфо/ Осман Октай: Скандал! Психичноболен мафиот управлява държавата! Под това заглавие електронното издание Faktor.bg публикува коментара на бившата дясна ръка на Сокола около последните изцепки в съда по делото „Енимехмедов”.

/Поглед.инфо/ Шампионката във "ВИП Брадър" Станка Златева вдигнала грандиозен скандал на продуцента на шоуто Нико Тупарев. Причината е, че боркинята още е в очакване да се сдобие с парите, които спечели.

/Поглед.инфо/ Студено, облачно, на много места с валежи от сняг ще бъде времето днес.

снимка: БГНЕС Заради лошо време и силен страничен вятър полетите от Летище Варна са отложени. Тази сутрин през aеропорта трябваше да...

Тази сутрин започна операция за връщане на 46 незаконно пребиваващи иракски граждани в страната им. Тя е инициирана и организирана от...

/Поглед.инфо/ Партийните субсидии няма да бъдат намалени и ще останат същите, съобщава „Преса”. Това означава, че десетте партии, получили над 1% на парламентарните избори през май, ще продължат да вземат по 12 лв. на глас и ще си разделят 38,3 млн. лв. на година. За пълния четиригодишен мандат те ще получат 153 млн. лв.

Спомняте  ли си първите думи на Рени Попчева от миналогодишния TEDxMladostWomen? Ти луда ли си? Не знаеш нищо за Интернет! Това никога няма да работи! Веднъж послушай мъжа си… Какво[...]

/Поглед.инфо/ Новопристигналите имигранти от Източна Европа ще срещнат сериозни затруднения при получаването на социални помощи, цитира думите на премиера Дейвид Камерън британският вестник The Independent ("Индипендънт").н

 Днес завършваме пътуването на Румяна през Перу. Започнахме с Лима, Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина, а после минахме през Свещената Долина до Мачу Пикчу и Куско. Днес наред са Пуно и езерото Титикака. Приятно четене:

Една Румяна в Перу

част трета

Пуно, езерото Титикака и плаващите острови на Урос

 

1 юни, събота – Ракчи, Пуно

Днес е ден за пътешествие!  Ще пропътуваме над 400 км с автобус, през Андите, до езерото Титикака, по-точно до града Пуно.  Като за тукашните пътища, и с няколко образователни и „тоалетни“ спирки, пътуването се очаква да отнеме към 8-9 часа, затова и тръгваме рано, потегляме по път 3S.   От пекарна край пътя гидът ни ни купува две големи питки чута – pan chuta – леко сладък на вкус, чудесен топъл традиционен местен хляб.  Пътят е високо в планината и гледките са страхотни – отвсякъде високи върхове, често и със снежни шапки, в долината – златни полета, сини езера.

 

Първа спирка –

руините при Ракчи (Raqchi)

Тук е бил храмът на бога Виракоча – огромен, дълъг 100 м, от който днес са останали само стените на централната част.  Отстрани пък са останките на многобройни хранилища за зърно.

 

Продължаваме, покрай мощни баири, села и реки.  В реките, близо до селищата, множество хора перат съботното си пране, което впоследствие простират по каменните дувари покрай дворовете си.

Следваща спирка –

прохода Abra la Raya

Покачили сме се на 4335 м!  На безброй сергии, направо по камънаците, се предлагат всякакви чудесни шарении – перуански одеала, шапки, шалове, пуловери, бижутерия.  Купих си чудна червена шапка!  От най-високото място!

 

Още една тоалетна спирка и наближаваме крайната си цел – езерото Титикака.  Първо минаваме през

града Хулиака

Градът представлява огромен черен пазар – наблизо е границата с Боливия, откъдето се пренасят множество стоки на черно, пристигнали главно от Китай, през Уругвай и Парагвай.   Можеш да си купиш всичко – телевизор, мобилен телефон, дрехи, домашни потреби и уреди – на доста ниска цена.  Безчет тук-туци и трициклети пълзят навсякъде.  Минаваме покрай доста модерна сграда, открояваща се между бедните недовършени къщи със стърчащи арматури.  Обясняват ни, че е новият частен Андийски университет, открит съвсем наскоро, с доста високо реноме и такса.

Още няколко завоя и от един баир под нас се открива Пуно, а зад него –

езерото Титикака,

синьо-синичко!

Градът Пуно

е построен на доста стръмен склон и е много живописен.  Голяма статуя на Исус Христос с бял кръст на единия баир, друга огромна статуя на кондор с разперени криле на отсрещния.  Хотелът ни е тъкмо в центъра на града, до местната Plaza de Armas.

Пуно, Перу

Нямаме търпение и въпреки че здрачът почва да се спуска, хукваме към езерото.  Тук за пръв път почвам да усещам признаци на височинна болест (на 3 800 метра над морето сме) – остро, цепещо главоболие и недостиг на въздух.  Нищо, все пак успяваме да стигнем до Титикака-та, тъкмо когато слънцето се скрива зад баирите.  Фар, патки, лодки – всичко си е, както си трябва.  След залеза обаче нахлува студ, бррр!  Хукваме обратно, че даже и на тук-тук се возим, та да се скрием по-скоро на топло.  И – пилешка супа за душата в близкия ресторант (с чуден резбован балкон!).

 

Май не съм казала за коката – навсякъде в хотелите, на свободен и неограничен достъп – изобилие от листа на кока.  Правихме си чай, даже ги дъвкахме.  Особен ефект не усетихме, но кой знае – може би пък благодарение на тях досега не усещахме височинната болест!?   Тоя път обаче трябваше да помогнем и с една таблетка Diamox.  Една беше достатъчна – повече не усетих никакъв дискомфорт, слава богу!

 

2 юни, неделя

Пуно, езерото Титикака, плаващите острови на Урос

Рано сутринта се качваме на малко катерче в езерото, което ни отвежда до плаващите острови.  Местните виждали във формата на езерото пума, гонеща заек.  С малко усилия на въображението ги виждаме и ние .  Апропо, местните тук вече не са от племената Кечуа, както в Куско, а от Аймара, и езикът им е различен.  Та се налага да научим няколко фрази и на езика аймара:  ками сараки (kami saraki) – здрасти, как си?;  уалики (waliki) – благодаря, екстра съм!

На плаващите острови пък живеят хора от прединкските племена Урос – миролюбиви хора, които избягали в езерото, за да се спасят от агресията и инвазиите на брега, като за целта си построили

изкуствени острови!  От тръстика

Отдолу – корени на тръстика, нарязани на блокове и свързани заедно, отгоре – тръстика.  Околко година – година и половина трябва за построяването на един остров, който проживява около 20-30 години, като части се обновяват непрекъснато.  Околко 2000 уроси живеят на плаващите острови днес.  Жилищата и лодките им са също от тръстика.  На по-големите острови живеят по десетина семейства, докато на най-малките (до към 30 метра широки) има по не повече от 2-3 семейства.  Островите са закотвени с въжета, вързани за пръти, забити в дъното на езерото (дълбочината тук е 15-20 метра), които също се подменят на няколко месеца.  Тоалетните им са на малки островчета близо до основните острови и до тях се стига само с лодка.  Хранят се главно с риба и птици, тръстика, но и търгуват с хората на сушата.  Имат плаващо училище и плаваща болница.  Имали са собствен език, който обаче днес е забравен и говорят на езика на Аймара.

Всичко наоколо изглежда като в приказка, сякаш не от този свят!  Напоследък модерните технологии не подминават и приказния свят на плаващите острови, впрочем – някои имат вече слънчеви панели и химически тоалетни.

 

Следобед посещаваме

гробниците в Сиюстани,

недалеч от Пуно, до езерото Умайо.  Гробниците са от прединкския период, във формата на кули – наречени чулпи, доста добре запазени.  Строени са от племената Colla.  По-късно, когато инките завладяват тези места, те също използуват и дострояват чулпите за техните височайши покойници.  Гробниците са на полуостровче в чудно красивото езеро Умайо.  На остров навътре в езерото пък се намира природен резерват за викуня – подобни на ламите и алпаките едрички „овце“, особено ценени заради фината им вълна, които са на изчезване и са обявени за защитен вид.

 

В автобуса, по пътя, научаваме за живота на местните.

Племената кечуа и аймара

живеят във вражда, която съществува и до днес.  Почти немислимо е, например, аймара да се ожени/омъжи за кечуа.  Драми а ла Ромео и Жулиета са нередки.  Браковете, впрочем, минават през сложна поредица от етапи и церемонии, имат нещо като „пробен“ период.

Морски свинчета

се отглеждат и тук, но не толкова за храна, колкото за целите на традиционната медицина.  Приписва им се почти магическа способност да лекуват и диагностицират болести!  Ако имаш болки в гърба, например  – оставя се морско свинче да ти ходи по гърба час-два и ти минава!  Трябва да е специално – черно свинче, ако си мъж – свинчето трябва да е мъжко, ако си жена – женско.  Какви ли не други билки и отвари се използуват като целебни – кръв от корморан, например, помагала много за лекуване на епилепсия.

Листата от кока,

освен за дъвчене и отвара, се използуват за гадаене на бъдещето.  На покрива на почти всяка къща има малка керамична фигурка с две бичета, която носи късмет и предпазва къщата от всякакви злини.

 

Прибираме се по мръкнало в Пуно.  Последна разходка по главната улица „Лима“, за сбогом.  А, забравих – жените и тук са с чудновати шапки, но различни от тези в Куско и Лима!

 

3 юни, понеделник

Хулиака-Лима

Рано сутринта си тръгваме от Пуно и Титикака – от близкия град Хулиака ще летим за Лима.  По пътя, на излизане от Пуно, спираме на високия баир, за да се полюбуваме за последно на града и чудното езеро.  Пътуването до Хулиака отнема около час, оттам летим около час и половина до Лима, над високите върхове на Андите.  Един стърчи особено много – връх Салкантай, почти 6300 м.

В Лима сме отново в същия хотел – Antigua Miraflores.  Бърза разходка из града – да си вземем сбогом с котките в парка.

 

4 юни, вторник

Лима-Маями

Отново wake-up call в 4 ч. сутринта, автобусът ни извозва до летището „Хорхе Чавез“.  По пътя местният гид ни разказва историята на Хорхе Чавез – перуански летец, пръв прелетял над Алпите през 1910 г., но самолетът му се разбива при приземяването, той е тежко ранен и впоследствие загива.  Обект на гордост у перуанците.

По пътя до Маями прелитаме над Панама, над Куба, но уви – всичко е обвито в облаци.  Само малко парченце от панамския бряг успява да се прокрадне през вълмата облаци.

Адиос, Перу!  I’ll be back!

Край

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Перу – на картата:

 

 

Перу

По-евтин шаран ще ядем тази година за Никулден, прогнозират родните производители. Заради свръхпроизводството на тази риба се очаква...

Българин осъди британския си работодател, печелейки дело за обида и расова дискриминация, съобщи БНТ. На 31 октомври 34-годишният Петко...

На 27.11.2013 г. от 09:00 ч. до 10:00 ч. и от 15:00 ч. до 16:00 ч., поради извършване на неотложни ремонтни дейности на съоръженията за доставка на...

Много е занимателно за децата да виждат как предметите имат и втори живот. Как от празната кутия за...

снимка: Радио Пловдив *снимката е илюстративна 9 човека пострадаха при катастрофа, станала около 4,20 часа в Благоевград. Водачът на...

Снимка предизвика фурор в интернет и най-вече в Исперихско. На фотоса, направен в местността Сборяново, се вижда призрак, съобщи Нова тв....

снимка: Дарик Зимно време - облачно, студено и ветровито, с валежи от сняг, по Черноморието – от дъжд и сняг, само в най-южните му райони –...

1895 г. — Алфред Нобел прави завещание, с което неговото състояние отива във фонд за Нобелова награда. 1919 г. — Министър-председателят...

Много хора смятат, че ако човек пуши през продължителен период от време, здравето му е безвъзвратно увредено. Това обаче не е точно така....

VIVACOM остава водещият доставчик на телеком услуги на българския пазар с най-високи приходи за първите девет месеца на 2013 г. и лидерска позиция в секторите на фиксирана телефония и широколентови[...]

horoscope.bg Овен – 21.03 до 20.04 Днес нищо не трябва да ви отклонява от намеренията ви. Бъдете напористи и упорити и изпълнете това, което сте...

HTC създава абсолютно ново преживяване за феновете на УЕФА Шампионска лига и УЕФА Лига Европа с пускането на мобилното приложение HTC FootballFeed за Android. Като официален смартфон на Шампионска лига[...]

Смартфонът Samsung Galaxy Round се предлага само в родната страна на компанията Южна Корея за скромната сума от 1000 долара.  Изглежда продажбите на устройството с огънат дисплей не са много[...]

Изглежда ZTE планира да пусне наследник на популярния смартфон ZTE Grand S, носещ името Grand S II Dual. Той се появи днес в бенчмарк теста AnTuTu. Устройството ще бъде с[...]

Заедно с новия дизайн на сайта решихме да ви предоставим и няколко нови рубрики. Една от тях е посветена на почитателите на марката Nokia или на хората, които искат да научат повече за компанията и нейните продукти. За целта решихме, че няма по-подходящ автор от нашия приятел и ентусиаст по Nokia – Кристиян Богданов!

Представяме ви и последната обобщаваща статия на тема “Комуникационна стратегия”. Има по един ключов абзац, с който да решите коя тема ще е полезна за вашия бизнес. Прочетете цялата статия, ако[...]

Огнян Младенов е основател и собственик на SEOM.bg, интернет маркетинг агенция, предлагаща SEO услуги, фирмени обучения и консултации. Негови клиенти са големи брандове и компании на територията на България. Провежда курсове за оптимизация за[...]

/Поглед.инфо/ Политическият казан в украинската столица Киев ври и кипи доста по-активно от София, където протестното движение също се омаловажава толкова от властта и свързаните с нея медии.

Дюлите са много хубаво нещо. Издържат дълго наредени най-отгоре на кухненския шкаф. Само трябва да се поглеждат от време на време за признаци на загниване. Имат плътно месо и вкус, който се съчетава с всякакви комбинации. Само че трябва да се сготвят, за да омекнат и за да се развие вкусът им. Големи са, само че дават много фира при почистването. Запълват всякакви бурканчета под формата на конфитюри и желета, само че стипчивостта им изисква много захар. Готвят се по всякакви начини, слагат се в щрудели и сладкиши, пекат се с мед, варят се в ароматна течност, допълват салатата, само че сега няма да правя това. Сега ще открехна още една тяхна черта, като ги обвия в опияняващия аромат на сладък мускат с дъх на сушена смокиня и ги потопя в кадифената мекота на крем брюле.

От възникналата дилема за десерт с вино, за която споменах след посещението на DiVino.Taste 2013 се спрях на идеята за крем брюле с поширани дюли. То, не че много се засилихте да давате предложения между двете ми колебания, но и единствените два гласа „за дюлите“ на мен са ми достатъчни. Всъщност са три, с моя. Пък и да ти кажа, червеното вино, което беше предназначено за мариноване на ябълките в тарт Татен, вече почти си го изпих. И на този десерт ще му дойде времето някога, нека узрее идеята хубаво.

По всичко личи, че идеята за крем брюлето с дюли е не само узряла, но и сготвена. И прекрасна, както се предполагаше. Дюлите са много хубаво нещо. Мускатът също.

Крем брюле с поширани дюли в ликьорно вино от мускат

Използвам основна рецепта за крем брюле от книгата Heston Blumenthal at Home.

Този десерт е от поредицата предложения за десерти с българско вино вдъхновени от винения форум DiVino.Taste и открояващ моментното ми настроение за сладко в чинията. Предишните два десерта са тарталети с шоколад и поширани в червено вино круши и шоколадов крем карамел с тиква, в който няма вино, но е провокиран от двете ключови думички „по-сладко“ и „канела“, които долових на една от лекциите на форума.

Това е десерт, с който бих импровизирала и с други вина, не непременно сладки. Приготвих го в семеен формат голяма тава, но може да се разпредели и в индивидуални порции, като за тези количества ще бъдат необходими 8 рамекина или други огнеупорни купички с вместимост 120 мл. Температурата и времето за печене остават същите, като и в двата случая апелирам кремът да се наблюдава.

Приготвен по този начин, в един голям съд, кремът е подходящ за споделяне със семейството или по-близки приятели, като всеки си гребе от общия съд с неговата си лъжица. Сезонът и вече падналият сняг предразполагат към застояване вкъщи, по-голяма близост и несъмнено приятен завършек на вечерята с този благоуханен десерт.

Посочените дози са за 6-8 порции.

За дюлите:

• 2 дюли, около 700 г
• 200 г захар
• 1 шушулка ванилия
• 200 мл ликьорно вино от мускат
• 500 мл вода

Дюлите се измиват хубаво. Срязват се на четири, почистват се от семенниците и се обелват. Нарязват се на парчета и се слагат в малка тенджера. Към тях се добавят захарта, разполовената ванилова шушулка, виното и водата. Тенджерата се слага на силен огън докато течността заври. Когато заври, котлонът се намаля и се оставя да къкри за 1 1/2 часа. Дюлите трябва да омекнат хубаво, а течността да е с консистенция на сироп.

Отстраняват се от котлона и се прецеждат. Оставят се да се охладят на стайна температура, а от течността се заделят 150 мл, които ще използват в крема.

Охладените парченца дюля се разпределят по дъното на тава с диаметър 24 см.

Дюлите може да се приготвят до 2 дни предварително. Съхраняват се в добре затворен съд в хладилник. Преди да се използват за десерта е необходимо да се стоплят до стайна температура, тъй като ако са студени, това може да повлияе на времето за печене. Ако няма време за затопляне на предварително приготвените дюли, то времето за печене на крема с тях ще се увеличи с 10-15 минути.

За крема:

• 150 мл от сиропа, в който са поширани дюлите
• 400 мл сметана 35%
• 5 жълтъка от големи яйца, със стайна температура
• 10 г захар
• допълнително кристална захар за поръсване на крема

Фурната се нагрява на 140°C.

Сиропът и сметаната се смесват в малка тенджерка и се оставят на среден огън докато сместа започне да завира.

Жълтъците и захарта се разбиват с миксер докато изсветлеят и се сгъстят. Към тях при непрекъснато разбиване на тънка струйка се добавя сметановата смес. Ако при разбиването се е образувала пяна, тя се отстранява с лъжица. Иначе пяната ще спадне по време на печенето и ще образува малки кратери върху крема.

Сместа се изсипва върху дюлите в тавата. Тавата се поставя в по-голям и дълбок съд, който се напълва с вряла вода, така че да покрие 2/3 от тавата с крема.

Слага се в предварително нагрятата фурна и се пече 30-40 минути или докато сместа започне да стяга, но при разклащане на тавата все още да се движи на повърхността. Тавата с крема се изважда от водната баня и се оставя върху решетка на стайна температура докато се охлади. След това се охлажда в хладилник за минимум 6 часа.

Преди сервиране кремът с дюлите се поръсва с кристална захар, която се карамелизира с помощта на газова горелка.

Крем брюле с поширани дюли в ликьорно вино от мускат е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана