ЕСПЧ: Когато се пише за бившата ДС

Стана известно решението на Съда за правата на човека в Страсбург по делото Ungváry and Irodalom Kft v Hungary.

Единият жалбоподател е историк, другият е издател на политически седмичник.  Темата е Държавна сигурност.  Ungváry пише за  член на Конституционния съд, който според него е бил в редовни и близки контакти със службите,  бил е привърженик на твърдата линия в работата им и е асистирал при изпълнение на функциите им преди 1989 г. Позовава се на архивите по темата. Същата теза поддържа и в други публикации и изявления.

Въпросният член на КС успява да осъди автора и издателя за разпространение на неверни и недоказани твърдения.

Съдът в Страсбург припомня за кучето -пазач (обществен страж, основна функция на пресата) и  подчертава, че

• пресата играе първостепенна роля в държава, управлявана от върховенството на закона; припомня още  изводите си (решението Лингенс), че не само пресата   има за задача да разпространява важна за обществото информация и идеи, но и обществото има право да ги получава;
• журналистите трябва да действат добросъвестно и да спазват принципите на отговорната журналистика;
• журналистическата свобода включва преувеличение или провокация, но не и злонамерено очерняне;
• критиката може да е в по-широки граници за публичните личности като конституционния съдия;
• при преценката на баланса свобода на изразяване / защита на доброто име е важен общественият интерес, а не дали на обществото му е интересно да прочете публикацията (решението Mosley);
• особено внимание се изисква, когато чрез санкции държавните власти ограничават участието на пресата в бъдещи дебати от значим обществен интерес;
  
• трябва да се разграничава оценката от твърдение за факт –   ако фактите могат да се доказват, истинността на оценките не подлежи на доказване. Изискването да докажеш истинността на оценка е невъзможно да бъде изпълнено и нарушава самата свобода на изразяване, така както е гарантирана от чл.10. Например предположения за намерения и причини за действията на другите може да е оценъчно съждение, а не излагане на факти, които биха се поддавали на доказване.  Същевременно Съдът посочва, че оценката трябва да има достатъчна фактическа основа.

В конкретния случай има негативни и преувеличени твърдения за члена на КС в контекста на едно по-общо представяне на дейността на службите по времето на тоталитаризма.

В контекста на обществените дебати относно историческа отговорност за несправедливостите на комунизма  унгарските съдилища приемат, че не е приемливо всички функционери на комунистическата партия (секретари) да се обявяват за официални контакти на ДС.  В рамките на известна свобода на изразяване Съдът смята, че става дума за оценъчно твърдение, основано на факти (сътрудничество в широк смисъл, писане на доклади и пр.)

Съдът отбелязва, че публикуването на базата на научни изследвания е било направено от г-н Ungváry,   който, както е посочено в увода на статията,  се позовава на наличните материали в историческите архиви на Държавна сигурност .

В заключение, според ЕСПЧ има нарушение на чл.10, тъй като националните съдилища не са установили убедително подходящ баланс между правото на добро име и правото на   свобода на словото – право , което пряко служи на  по-нататъшно осъществяване на дебатите по въпрос от голям обществен интерес.  

Прочети цялата новина

Свързани новини: