Изгубената Сирия(7): Манастирът Св.Текла в Маалюла

С днешния пътепис за манастира на Света Текла в Сирия завършваме поредицата за предвоенна Сирия, която никога няма да бъде същата (а според скромното мнение на редакция никога повече няма да бъде единна държава – войната между съседи не предполага съвместен живот по-късно). Надявам се обаче, че каквото и да се случи, манастирът ще го бъде.

Приятно четене:

Изгубената Сирия

част седма

Манастирът Св.Текла в Маалюла

 Благодарни сме на администратора на хотела в Дамаск, който надраска на една бележка معلولا‎‎. С нейна помощ откриваме  табелката на маршрутката на автогарата. Така за 40 лири (1$) пристигаме в Маалюла, Маалула, Маалюля, на арамейски е ܡܥܠܐ . Името в превод от арамейски език означава „вход“, идващо от географското разположение на ждрелото, което е на 1650 м надморска височина в планината. Маалюла е разположена сред пустиня. Преди да се стигне до селището по хубав асфалтов път се вижда еднообразен пейзаж, осеян със скали. Спътниците ни са предимно християни, които за да се различават от мюсюлманите, повечето носят европейски имена. Тръгваме вдясно по стръмната улица нагоре към скалите, в подножието на които се е сгушил православният манастир ,,Мар Текла”(Св.Текла). Текла на гръцки означава Слава на Бога.

Maaloula, Сирия

 

 

Мястото е известно с преданието за първата християнска светица Текла – първомъченица и равноапостолна. На живота на Св.Текла – ученичка на Св.апостол Павел, са посветени множество църковни съчинения, които невинаги съвпадат напълно с написаното в Деяния на светите Апостоли, 13 и 14 глава на Евангелието. Най-древното апокрифно предание, намерено в Египет, от ІІ в. от Хр. гласи, че когато Св.апостол Павел бил изгонен от Антиохия, той се отправил към Икония (днешна Коня по-известна с мавзолея на Руми в Турция).

Интересно е, че авторът описва външността на апостола – среден на ръст, с къдрава коса, криви и къси крака, сини очи, дълги вежди и дълъг нос. Този образ e запечатан на стенопис от VI век открит през 2000 г. в пещерата на апостол Павел в Ефес.

Там живеела богата вдовица (вдясно), чиято дъщеря Текла, докато стояла близо до отворения прозорец (вляво), чула думите на aпостола (в средата). Според гръцките закони на жените не се позволявало да присъстват на мъжките сбирки. Речта на апостол Павел ѝ въздействала силно и тя нито хапнала, нито пила цели три дни. Ревнивият ѝ годеник Tамир се разгневил и заедно с майка и настояли пред градските власти Св.апостол Павел да бъде хвърлен в тъмница. Св.Текла обаче се добрала до тъмницата (за целта подарила на пазача своето сребърно огледалце) и цяла нощ слушала апостолските слова. След този случай властите наредили Апостола да бъде прогонен от града, а Св.Текла да бъде изгорена на клада. Но изведнъж от небето се изсипал пороен дъжд с градушка, потушил огъня и накарал стражите да се разпръснат.

 

 

Св.Текла тръгнала след Св.апостол Павел за Антиохия, където в нея се влюбил управителят на града Александър. Любовта му не била споделена от красивата Текла, която го отблъснала и съборила короната му пред свитата му. Ядосан държавникът заповядал момичето да бъде хвърлено на дивите зверове в цирка . Но те не я докоснали и той наредил:

„В дрехите ѝ има магия, ето защо и зверовете не я закачат. Съблечете тази магьосница и да видим, дали ще остане цяла.

Тогава съблекли светата девица и я поставили така, че народът да може да я вижда. Само свянът бил покривалото и. Срещу нея били пуснати изгладнелите и разярени лъвове и мечки.

Докато света Текла стояла гола, една от лъвиците като се приближила, легнала пред нея и започнала да ближе нозете и, като че ли и въздавала чест за девственото и целомъдрие. Лъвицата защитила Текла от мечките.

Поразен от чудото, народът извикал:

– Велик е Бог, Когото Текла проповядва!

Но управителят не се покорил на Господната сила. Той заповядал да хвърлят девойката в яма, пълна със змии и отровни гадини.

 

Тя излязла и оттам невредима. По-късно Св.Текла се заселила в една пещера в Сирия, където се отдала на молитви и изцелявала болни и недъгави. Оттук идва и другото значение на името Маалюла (вече от арабски език) - място, където идват болните. Местните лечители като смятали, че силата на светицата да лекува се крие в нейната девственост, уговорили едни разбойници да я нападнат. Те я причакали в подножието на планината на едно място без изход. Но Господ отново се притекъл на помощ на Св.Текла и разсякъл планината, като с това и дал възможност да избяга.

 

Местното предание малко се отличава от изложеното дотук. В него главен преследвач на Св.Текла е нейният баща-езичник, а Бог разсича скалата, за да помогне на светицата да избяга от войниците, изпратени от баща и. По-късно Св.Текла се върнала на мястото, където станало чудото с планината и там се заселила в една пещера. Тя покръстила много езичници. Заради мисионерското си дело е наречена равноапостолна. Нейната памет се почита от православната ни църква на 24 септември.

Манастирът „Мар Текла“ („Св.Текла”) е построен през ХVIIІ в. Той се намира в близост до мястото, където както се смята е била разположена пещерата на Св.първомъченица и равноапостолна Текла.

На долната площадка е разположена манастирската черква, от която се дочуват песнопения. Плахо пристъпяме вътре.

Радваме се, че можем да се включим в неделната литургия.

Стенописът с Апостолите на Петдесетница, които проговарят на чужди езици, за да разнасят божието слово.

Стенописите на тавана с Богородица и на купола с Христос. Има надписи на гръцки, защото манастирът е източноправославен (гръцки) към Атиохийската патриаршия на Сирия.

 

 

 

Хорът на сестрите монахини заедно с игуменката майка Пелагия Саяф

 

 

От словата на свещеника разбираме само ,,Кирие елейсон!” (гр. Господи помилуй!) и се възрадваме, когато чуваме на арамейски ,,Отче наш” (езика, на който се е молил Христос).

 

Накрая си взимаме от тялото Христово. Нафората е поднесена от едно момиченце, което е от групата сирачета, за която се грижат монахините.

Излизаме от черквата и тръгваме вдясно по стълбите към параклиса на Св.Текла.

 

Там тя е намерила покой и нейните мощи се посещават от много поклонници. Днес части от светите и мощи има също в кипърски манастир, сръбската черква в Сараево и катедралата в Тарагона.

 

Стълбите са стръмни и дълги. За да влезе в него човек се изкачва по безброй стъпала, докато стигне до върха, където има врата, разположена на тераса.

 

Тук от скалата, надвиснала над главите ни капе вода. Някога обитателката и е пила оттук.

Снимка под вековната лоза за спомен от поклонението ни в пещерата на св.Текла.

 

Водата капе от тавана и пълни антично каменно корито. Преданието гласи, че това са сълзите на Св.Текла, които лекуват очни заболявания. Интересното е, че точно тук, на това сухо място, прокапва вода.

 На същата тераса е разположен параклисът с мощите на светицата.

 

Тук се стичат много вярващи християни и дори мюсюлмани.

 

 

Болните, на които е помогнала Св.Текла, оставят своите фигурки, изобразяващи излекуваните им части от тялото.

 

 

Запалваме по една свещ и се молим на Св.Текла.

Леко притваряме вратата, за да запазим свещения сумрак и на пръсти се изнизваме.

 

Отвън на терасата блясват кубета с кацналите кръстове отгоре. Пред нас се разкрива панорамна гледка към Маалюла и кацналия на скалите хотел Сафир както и към манастира Св.Сергий и Вакх.

 

Над нас е статуята на Христос благославящ, дар от руски скулптор.

 

Под нас в краката ни е манастирският двор.

 

Като блага вест поклонниците все повече и повече прииждат.

 

Под благосклония поглед на младенеца Христос се отправяме към изхода.

 

Зад манастира се намира тесен проход, оформен като каньон –  Ал-Фаджж. Някога в издълбаните ниши са живяли монаси аскети

 

 По думите на хората това е пътят на бягството на Св.Текла.

На това място планината е сякаш разчупена от някаква могъща сила.

Тази жена финишира пред нас въпреки, че беше с тънки токчета.

Изморени, но спасени като Св.Текла достигаме върха и спираме да се огледаме и отдъхнем.

Оттук хората долу в каньона ни изглеждат като мравки.

 

Манастирът ,,Мар Текла” долу в долината изглежда като играчка в ръцете на Бога. Обръщаме се и пред зажаднялия ни поглед проблясват водните пръски от фонтана на манастира „Мар Саркис”.

Денят на Независимостта на България, 2008-2013, Цветан Димитров

 

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

Сирия

Прочети цялата новина

Свързани новини: