Искреното комплименте на Борисов към Доган

Ще оставя настрана факта, че Бойко Борисов си сменя мнението за Ахмед Доган както се извърташе и за АЕЦ „Белене”. Възхищението, което изрази в петък, 13-ти, по БНТ от Доган обаче, извън хипотезата за някаква задкулисна договорка ( каквато той упорито отрича), трябва да има все пак някакво обяснение.

Обяснението, до което видимо Борисов иска да стигне телевизионният зрител, когато без видим повод нарича Доган „най-добрият политик на прехода”, който бил сложил всички български политици в джоба си, е в уж невидимото изключение от това обобщение.

Само срещу ГЕРБ Доган бил загубил мача, гордо оповести Борисов на базата на статистически верния факт, че ГЕРБ управляваха сами, а ДПС бяха в опозиция по изключение.

Опитът на Борисов да се самоизтъкне, създавайки на непобедимия образа на величие, победено единствено от него, е помпа за егото му. Но е също така типично плитък, издайнически дори щрих от подсъзнанието му.

Ако се погледне в дълбочина, от хвалебствията на Борисов към Доган изплува класификатор на качествата, които трябва да притежава „добрият политик”.

Ето от какво, по логиката на неговите комплименти към Доган като „най-добър”, се възторгва ББ. Вижда се от собствените му квалификации срещу Доган през годините.

През годините Борисов е заклеймявал Доган като:
1. Мързеливец, който не ходи на работа.
2. След като Доган беше атакуван с пистолет на конференцията на ДПС Борисов обясни събитието с това, че Доган подклажда езика на омразата.
3. В предаване по Нова телевизия това лято го обвини, че „дърпа конците на диктатурата” в момента.
4.В последната си изява като премиер от трибуната на Народното събрание на 21 февруари Борисов хвърли бомба с твърдението, че Доган е поръчал убийството му.

Да обобщя само тези 4 обвинения ( а има още много, което човек може да прочете по темата в книгата ми за Борисов „ Премиер на РъБъ”):

Излиза, че Борисов смята Доган за номер едно, защото е мързелив, подклажда езика на омразата, дърпа конците на диктатурата и е поръчител на убийство на един български премиер.

Как да не го класираш на първо място сред политиците!

Оказва се, че притежателят на всички тези ужасяващи грехове заслужоава аплодисменти, защото въпреки тях и благодарение на тях дори е заксулисен победител „във всички мачове”.

По ясен начин да си признаеш, че целта оправдава средствата, направо не е измислен от Макиавели насам!

Всеизвестна е амбицията на Борисов, който често се е самоопределял като роден да побеждава ( наричаше Господ „началника”, т.е. единственият, който е над него), илюстрирайки това с изборните си успехи. Той едва ли би се отказал да стане номер едно НА ВСЯКА ЦЕНА, независимо от средствата, както се вижда от адмирациите му към пороците на Доган, чието превъзходство признава- засега.

Направо не ми се мисли какво ни очаква в състезанието по критериите на мързела, омразата, диктатурата и престъпното поръчителство на убийства, ако Борисов реши да се пребори с типичната за него целеустременост, за да стане все пак „най-добрият политик”, отнемайки първенството на Доган.

Ако пък не е искал да каже това, макар на практика да го заявява с възторга си от „най-добрия политик на прехода”, толкова по-зле за него. Защото никак не е умно да целиш едно послание, но да постигаш обратното. Само с едната интуиция, на която пък мнозина се възхищават у „политическото животно” Борисов, политика не може да се прави. Иска се и малко мисъл за онези два-три хода напред, за които самият Борисов се възхищава на неназовани от него противници.

Мога да ги назова, вместо него: това са един шахматисти, които местят пешките у нас по волята на царя в Кремъл, който прави рокадите на дъската в България. Доган е само пешка, която за момента е скрил за резерва при рокадата и ако реши-ще я жертва, за да открие простор за своите офицери да атакуват фронтално с подкрепата на троянските си коне.

Докато Борисов се прави, че не знае за тези шахматисти, не бива да се чуди, че хората ( и политиците), които той смята за длъжни да се съюзяват с него, отказват да го възприемат иначе, освен като част от същото задкулисие, което той на думи кълне, но всъщност подклажда с отклоняването на вниманието от истинския проблем на България. Защото неговата „слепота” по въпроса е много по-дискредитираща образа му на десен демократ, отколкото дори е възхищението му от пороците на Ахмед Доган.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: