Проф. Крикор Азарян

Четири години без професор Крикор Азарян

Искам да ви разкажа за един човек, обущар, бай Таквор. Имаше обущарница в Пловдив, на житния пазар. Кротък човечец беше, имаше една обущарница като кутийка, в която поправяше обувки. Станеше ли вечер, той отиваше в едно кръчме, на бай Иван Тупала, изпие две-три ракии и започваше да вика: Кой съм аз? Кой съм аз? Имаше някакво драстично несъвпадане с това, което е през деня. Абсолютно мълчалив, кротък като мравчица човек.  И тези нощни негови викове! Кой съм аз? Не питаше директно, не питаше никого. Тръгваше сам от кръчмето и клатушкайки се, вървейки, вече късно, се чуваха тези негови викове: Кой съм аз? На житния пазар строяха шатрите и павилионите на цирка. И това ми се е запечатило. Миризмата на животинска тор, на трици, на евтин одеколон, смълчана нощ, лампичките, които светят от цирка.

Като във филм на Фелини върви един черен силует и вика: Кой съм аз? И разбудили се лъвове реват Муауууу… в отговор!  Една вечер ние се подиграхме с този човек. Тръгнахме след него. Той вика: Кой съм аз? А ние отстрани му викаме: Обущар! На арменски „гошкагар”. В смисъл, кой си ти бе, ти си един  обущар!

Много скоро, бях в наверечието на 60-те ми години, се сетих за този човек. И си казах: Чакай, бе, този човек не е искал да демонстрира нещо пред другите. Това е бил въпросът му: За какво живея? Кой съм аз?  Ако не беше театърът, където аз непрекъснато имам възможност да задавам този въпрос, сигурно и мен щяха да ме смятат за луд, защото и аз щях да викам по улиците: Кой съм аз? Драмата на този човек е била, че е обущар. Ако той беше артист, нямаше да вика: Кой съм аз?. Щеше да бъде някакъв прекрасен изпълнител на Хамлет. Да бъдеш или да не бъдеш! Наистина, това е въпросът!

Интервю, Гласове

Снимката е от посещението на проф. Азарян при студентите по Европеистика, 2007

Прочети цялата новина

Свързани новини: