по традиция последния пост за годината завършвам с цитат от книга, която чета в момента. Душата на света. Фредерик Льоноар "Срещат се също и хора, които изобщо не желаят да станат свободни. Корубата на страхпвете и вредните им навици ги успокоява. Нищо не може да се направи срещу подобна доброволна подвластност, остава ...

Пробуждането на свободолюбието у нас може да е бавно, закъсняло и да не се усеща навсякъде. Но е неизбежно като предсрочни избори насред управленски мандат, дефилиращ бодро по прозрачни къси гащи на площада, където има отрицателната „подкрепа” на 80 на сто от българските избиратели.

Не къде да е, а в Бургас, пробуждането се случва като „първи петли” в първия ден на годината.

Ако денят се познава от сутринта, ранобудната активност на бургазлии вещае интересен залез на Изток през новата 2014-та година(ivo.bg).

Граждани на Бургас изпратиха петиция до общината с искане за премахване на съветски паметник от центъра на града.

Подписалите тази петиция граждани приемат с уважение усилията на ръководството на Община Бургас за благоустрояването на площад “Тройката”, но изразяват несъгласие негов централен символ да продължава да бъде издигнатият през 1953 година от тоталитарната комунистическа власт паметник на съветската армия, известен като “Альоша”, се казва в обръщението.

Нито властта тогава е питала гражданите дали да го има паметника, нито вие сега като власт не направихте допитване дали той може да съществува на това централно място, пишат бургазлии.

Те настояват 17-метровият гранитно-бронзов монумент да бъде преместен от “Тройката”, а не да му се прави пореден ремонт и укрепване.

Според тях този паметник няма културно-историческа стойност и като другите 11 негови събратя в страната не попада в обсега на спогодбата между България и Русия за взаимното опазване на културно-историческото наследство.

Подписалите петицията настояват да бъде преразгледано решението за оставането и укрепването на “този тоталитарен символ” и той да бъде преместен на друго подходящо място.

Бургазлии посочват, че петицията е изцяло гражданска инициатива. Зад нея не стоят политически партии, но всяка организация или всеки гражданин могат да я подпишат, се казва още в нея. (Kafene.net)

Зад тази информация стоят с имената си реални хора. Като Киро Проданов, който обосновава необходимостта от преместването на съветския символ от центъра на Бургас в своята статия , озаглавена

ПАМЕТНИЦИ ЗА ДИСЕКЦИЯ НА ПАМЕТТА

АВТОР: Киро Проданов

Дискусията в интернет пространството по повод гражданската петиция за преместване на паметника „Альоша” от площад „Тройката” в Бургас очевидно налага по задълбочено да осмислим историята ни от последните десетилетия на ХХ век. Защото е видно, че в 99 на сто от всички досегашни коментари по темата историята на паметниците като този и на другите му събратя из цяла България се възприема като част от голямата ни политическа драма на века. Защо няма съмнение, че това е точно така?
Първо, защото те са построени в най-мракобесническите години на култа към личността на родните комунистически вождове от рода на Вълко Червенков и другите като него. Демагогски отричайки се от култа към собственото си величаене, те приканват своите опоненти и неприятели „да си изкажат мъката” а след това жестоко се разправят с тях. По данни от архивите на МВР през 50-те и 60-те са избити без съд или с присъда над 4 900 граждани(без избитите горяни), а интернираните в лагери – над 200 хил. човека. Това са голяма част нашата интелигенция, учени, политици, индустриалци, обикновени трудови хора.
Второ, защото тези паметници според архивните документи са издигнати по волята и диктата на партията-държава БКП чрез нейните агенти на Държавна сигурност в тогавашния КНИК(Комитет за наука, изкуство и култура). Издигани са в прослава на „вожда и учителя Й.В.Сталин” под привидната признателност към Червената армия, освободила ни уж от фашизма. Тук споровете тепърва ще се разгарят дали след като България скъсва с Хитлерова Германия и се обявява за съюзник на антихитлеристката коалиция, СССР правомерно ни обявява война.
Защото последвалата разправа на комунистите с техните политически опоненти чрез репресивен инструментариум за налагане на „народно-демократичната власт” по съветски образец са неопровержимо доказателство за нещо по-страшно от обикновеното завладяване на държавна територия: последва „подчиняване интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическата загуба на държавен суверенитет. А злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително и оправдаването на всички престъпления на тоталитарния комунистически режим” (Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, 5 май 2000г.) лежат в основата на идолопоклонничество към тези паметници, натрапено подобно на всеобщите манифестации. За да звучат днес гласовете на защитниците им като тъжен спомен от древността, когато хората са привиквали да приемат завоевателите като …освободители.
Третото основание да смятаме тези комунистически паметници за част от нашата драма на века е факта, че те освен всичко са и паметници на материалното и финансово ограбване на българския народ. Както неотдавна в публикация доказах с архивни документи(в-к „Ч.фар” 2-3.04.2013г), бургаският „Альоша” излиза на гражданите през 1953 г. 49 278 833 тогавашни лева, почти колкото активите на национализираната фабрика „Девеко”.
Твърде скъпо сме платили запаметяването на едно „тържествено посрещане” на съветската армия в Бургас! А до колко законно е отреден терена за този огромен монумент на безпаметната „вечна признателност” трудно може да се каже. Документи за това липсват, както и за похарчените средства. За това е логично днес да попитаме: кому е нужен този монумент в центъра на най-големия площад на Бургас? Защо бургаските социалисти така самоотвержено го бранят след като историята доказва окупационната същност на армията му, а плодовете на българо-съветската дружба и до днес носят белезите от съзнателно нарушените ни основни човешки права и свободи? Уважението и добрите си чувства към руския народ доказваме ежедневно и без комунистическата куха фразеология. Тогава кому е нужен този паметник, рожба на грандоманията и угодничество на българските комунистически фараони към „големия брат”, отритван все повече с опознаването на делата му?
Петицията за преместването на сталинския „Альоша” и превръщането на огромната му площадка в културна сцена на „Тройката” поражда обаче и други въпроси. Къде са нашите учители и преподаватели по история в училища и университети? Къде са мненията на архитекти и проектанти, на историци и хора на изкуството и културата? Имат ли те мнение по въпроса или смятат все така хрисимо да премълчават? Примиряват се заради очаквани облаги и поръчки от властта ли? Апатия, страх или отчаяние ви кара да мълчите, уважаеми дами и господа? Вие сте и родители, възпитавате деца и хора, които гледат с упование на вас. Какъв урок ще им дадете по родолюбие, ако с вашето мълчание „заковете” за още 60 години един такъв идол на тоталитаризма?
Няма съмнение, че значението на такива символи може да се обяснява на децата по един начин в музей и съвсем друг смисъл те придобиват на публични места като „Тройката”. За това докато не преместим тези паметници на срама и комунистическото беззаконие, на материалното ограбване и духовно осакатяване на българската нация, едва ли ще повярваме в собствените си възможности. За това сме длъжни да го направим. Не защото мразим СССР или не уважаваме Русия, а заради обичта към собствената ни родина и европейската ни идентичност.
Законът от 5 май 2000 г. трябва да бъде изучаван в училища и университети. Той е като хирургически нож за дисекция на паметта ни към едно тъжно и мрачно минало. Защото там е закодиран ключът към самоосъзнаването, към преодоляването на всички видими и невидими пречки пред свободата на избора у нас. За да не останем имигранти в собствената си родина и зависими по израза на журналистката Яна Добрева (вече в Канада) от „чудовищната, крокодилска посредственост, разпростряла се навсякъде и превзела дори цялата власт”.
Всеки може да опише собствените си представи за това, а прочитането на петицията http://www.peticiq.com/67693 и подписа под нея със сигурност ще Ви помогне да го направите по-добре. Ясна памет – чиста съвест.
Честита Новата 2014 година на всички четящи българи и
Нека Бог е милостив към всички нас.
.

Share on Facebook

Петър е един от големите герои на протеста. всяка вечер е там. всяка. носи календар и отброява дните. понякога изгубвах бройката, но Петър беше винаги там, за да ми/ни напомни. мъдър и непримирим. респект! още от моите герои на протеста: Юлия, Мишо, Апостол, Мария, Иво, Христо #протест #оставка #дансwithme #промяна

01.01.2014

Има нещо в тази дата, 01/01. След еуфорията покрай празниците е време да сверим часовниците си отново към реалния живот. През 2013-та се опитах да се въздържам от алкохол за 4-5 месеца. Взе, че се получи.

Резултатите върху здравната ми картината бяха повече от впечатляващи с положителен знак. Все повече хора по света стават привърженици на т.н. сух януари, dry january.

Тук може да прочетеш интересна статия за експеримент, който изследва ефекта върху човешкото тяло при въздържание от алкохол за 1 месец.

Вижте набързо какво се случва с тялото ти, ако спреш алкохола за 5 седмици. И не забравяй да клекнеш с мишката и да прочетеш цялата статия.

Dry January – courtesy of newscientist.com

Впечатляващо, нали?

Аз ще се опитам да направя нещо повече от сух януари, да изкарам поне до април. Да видим.

01.01.2014

Има нещо в тази дата, 01/01. След еуфорията покрай празниците е време да сверим часовниците си отново към реалния живот. През 2013-та се опитах да се въздържам от алкохол за 4-5 месеца. Взе, че се получи.

Резултатите върху здравната ми картината бяха повече от впечатляващи с положителен знак. Все повече хора по света стават привърженици на т.н. сух януари, dry january.

Тук може да прочетеш интересна статия за експеримент, който изследва ефекта върху човешкото тяло при въздържание от алкохол за 1 месец.

Вижте набързо какво се случва с тялото ти, ако спреш алкохола за 5 седмици. И не забравяй да клекнеш с мишката и да прочетеш цялата статия.

Dry January – courtesy of newscientist.com

Впечатляващо, нали?

Аз ще се опитам да направя нещо повече от сух януари, да изкарам поне до април. Да видим.

Вместо като повод за обобщение за изминалата 2013-та, реших да използвам една реплика от залеза на отишлата си година като отправна точка за поглед в неизвестното пред настоящата вече 2014 г. Избрах това да бъде казаното от проф. Дина Станишева пред официозната ТВ 7 в навечерието на новата година , защото то звучи като присъда за еднопартийност, еднозначност, необратимост, предопределеност и като претенция да бъде фатална истина от последна инстанция.

“Сега левите идеи не са изгубени и мисля, че в Русия те постепенно навлизат отново”. „Като човек, който не е политически ангажиран смятам, че българите са леви по природа. Но сега няма силна лява партия, така мисля“.

Убеден противник съм на опитите децата да бъдат съдени заради родителите им, но в случая от думите на проф. Станишева можем да съдим за приемствеността в манталитета, обясняващ някои от делата в партията, оглавявана от сина й Сергей.

Като се надявам да не прекрачвам добрия тон в политическия спор, не мога да се въздържа да не отбележа, че мисленето на майката на Сергей явно се е отразило на бащата на българския днешен социализъм, на когото дори предложиха да оглави временно самия европейски соцпрестол.

Тази граница, впрочем, беше прекрачена от един спор в самата БСП. На практика майката на Сергей Станишев ни демонстрира мислене, което по нищо не се отличава от откровението на близкия до лидера си Антон Кутев, който се „пошегува”, че социализмът е като СПИН защото се предава по полов път, т.е. по наследство.

Шегичката е версия на соцарогантност и незачитане на основното човешко право на индивида да претърпи собствено развитие извън хабитата на наложената му идеология при обстоятелства, които, поради неговата невръстна възраст, няма как да е избирал или контролирал поне до момента, когато е направил друг, информиран вече избор.

Нещо подобно бръщолевят и крайнобесните, които отричат правото на всеки, когото те не признават за нормално човешко същество по смисъла на правото му на еволюция, формулирайки расистката мантра „няма бивш негър и комунист”.

Възприемането на тази изолационистка за дясното в България гледна точка е сред най-големите виновници за бутиковата му невъзможност да превъзмогне самообричането си на безвластие в специфичната българска среда, наранена дълготрайно поне за едно поколение напред от систематичното заразяване на предишните поколения със СПИНа на съветския комунизъм ( “спина” на руски, забележете е “гръб”- същото, което се изисква от нас да превиваме и днес). Защото на практика крайнобесните, чиито подвиквания често се възприемат за легитимни лозунги и от автентични демократи, на практика обявяват за копелета на комунизма без право на помилване стотици хиляди, ако не и милиони български граждани.

Това, че проф. Станишева вярва с религиозен плам в биологическата предопределеност на партийността, щеше да бъде само неин проблем, ако, както вече отбелязах, мантрата не беше основен проблем на България, където се насажда убеждението, че да си беден е ценност ( експлоатирана робовладелски за електоралните нужди на живеещите в лукс леви спекуланти, облечени във власт, дадена им от бедните избиратели).

Театралната социална загриженост, върху която най-дълго управлявалата през т.н. преход партия гради своята монолитност и влияние, може да бъде смислена кауза само, ако бедността се възпроизвежда отново и отново уж по причини, които нямат отношение към самата БСП.

В началото на въпросния преход се ширеше надеждата, че консерваторите ( както ги наричаха в западните медии), желаещи да консервират комунистическото минало, ще отстъпят както навсякъде другаде в Европа крачка назад под натиска на новото, на младите и на самия факт, че рухването на комунизма, т.е. на тяхната пожизнена кауза, е абсолютно неоспорим факт. И понеже консерваторите, за почуда на събратята ни по континент, не направиха това в България, а минаха в контранастъпление върху построените от СССР релси на петата колона на територията на най-верния съветски сателит, остана надеждата въпросът някак си да се реши от само себе си, поколенчески.

Сега обаче, прибавили ново самочувствие, в лицето на проф. Станишева, консерваторите ни разкриват истинските си мисли и надежди, свързани отново с Русия: да не се надяваме на смяната на поколенията, защото сме обречени, отровени, заразени с вируса на лявото.

И тук е подходящо да се върнем на скандала с изпуснатото откровение на Кутев, който разтърси вътрешно БСП без обаче да ни съобщят подробности кой, как и с каква мотивация е бил възмутен от този високопоставен другар, нарушил забраната да се шегува с партийната целомъдреност.

От изтеклите електронни съобщения в пощата на лицето на кремълската политика в България Светлана Шаренкова, с някои от които вече ви запознах в ivo.bg, е видно, че в партията не само се води вътрешна борба на клановете за надмощие ( защо „баницата България” им се е усладила до маниакално пристрастяване), но и че именно отборът на Първанов, „направен” лице на отношенията с Русия ( както тя се хвали в мейла си от 1 април 2013-та година с елементи на досада от тежкия труд, положен на това поприще) е атакуващата страна.

Това е логично, защото ножът за рязането на баницата, неразумно от връчен веднъж от Първанов на Станишев, е стиснат здраво от конкуренцията и съответно лобито на бившия президент прави всичко възможно да си го върне,демонстрирайки готовност да го забие в братския гръб, имайки гърба на братушките на които се подмазва по русофилска линия.

Припомням, че нито една българска медия, извън интернет, не посмя да съобщи за скандалния мейл на Шаренкова, от който по неподражаем за целия т.н. преход се разкрива цялата страст на вътрешновидовата борба за българската баница в лявата баничарница.

На 26-ти декември миналата година, насред протеста на завърналите се за Рождество Христово българи в центъра на София, бях уведомен по телефона от в. „Преса”, че редакцията се интересува от мнението ми по въпроса, защото Шеренкова била отрекла да е изпращала такъв имейл и те разработвали темата, зачената от мен.

Публикация така и не последва. Явно някой на по-високо ниво е преценил,че трябва да приложат доброто старо правило на Тодор Живков „ да се поснишим, докато бурята премине”. Иначе казано, Шаренкова и компания косвено потвърдиха автентичността на фактите, с които предпочитат да не спорят по обичайния начин, атакувайки както обикновено приносителя на лошите вести.

Сега можете да видите, как възмущението от откровението на Кутев е било дирижирано чрез електронната поща на Шаренкова. Големи пуритани се оказват сдружените около Първанов и водещия му русофил Шаренкова другари!

Създаденият в духа на имперския принцип „разделяй и владей” втори център на властта в ( извън) БСП, прокарва атаките си срещу партийната конкуренция чрез натоварения да създаде проект за целта политолог Теофан Германов, чиито патос включва обилна доза доносничество срещу недостатъчното русофилство на врага с партиен билет, позволяващ си „иронично отношение към стратегически партньор на България, какъвто е Русия”.

Както в НРБ за най-ужасно престъпление се смяташе антисъветизмът, така и днес в средите на русофилите се ковладят кой не обича достатъчно Русия ( на Путин).

Дълго излиянието, което публикувам с малки съкращения, но е полезно да се види, как оживява духът на заклеймяването на един нов „Трайчо Костов”, който е толкова провинен, че заслужава дори да бъде наричан „този господин”, вместо другар, какъвто (все пак) е за автора Станишев.

From: teofan germanov <teofan_at_abv.bg>
Date: Tue, 28 Aug 2012 12:40:34 +0300 (EEST)

Проект!
До председателя на НС на БСП Сергей Станишев
До членовете на НС на БСП
До членовете и симпатизантите на БСП

Уважаеми другарю Станишев,
Уважаеми съидейници и приятели,
Изразяваме категорично и остро възмущение по повод проявата на Секретаря на ИБ на БСП Антон Кутев, който в интервю за жълтата преса си позволи да оприличи лявата идея, вдъхновявала мечтите на човечеството за по-справедливо и солидарно общество, със СПИН. В същото интервю Кутев си позволи да приветства миналогодишното оскверняване на паметника на Съветската армия, и се изказва иронично към един стратегически партньор на България, какъвто е Русия. …

Самозабравянето и приватизирането на идеята и доверието на хората не бива да бъдат толерирани в БСП.
За социалистическата идея хора са умирали. Така наречената шега на Кутев, че към идеята човек може да се приобщи „по полов път”, е не просто глупост, но и подигравка с жертвите на социалните борби у нас, в Европа, в света. Ако Антон Кутев е забравил, че е политик и се изживява като комик, то е най-добре да търси кариера като шоумен.

Възмутителен е и намекът, че пренадлежността към БСП е наследствена привилегия. БСП е масова партия, а не елитарна секта. Място в нея има всеки, който уважава идеите на солидарността, справедливостта и свободата. Но дали сред тях е и господин Антон Кутев?

Антон Кутев трябва да понесе отговорност както за думите си, така и за отказа да се извини и за нападателното и самодоволно поведение, което демонстрира след случилото се. Най-голяма е отговорността му за разнасящите се подигравки, уронващи престижа на БСП. Премълчаването на случая, както и даването на индулгенция, ще повлече цялото ръководство на БСП в капана, който Кутев създаде.
Начинът да понесе отговорност е един единствен – незабавна оставка от всички партийни постове.
Още повече, че случилото се далеч не е първата проява на Кутев, от която страда образът на цялата БСП. Нека напомним циничното му отношение към ситуацията в Перник след тежкото заметресение. Разбира се, в „актива” на Кутев е и цялостната медийна политика на БСП, която под негово ръководство в последните години е безидейна, със стремеж към излишна шоуменска атрактивност, с тиражирането на прословутите клипове с брадвите. Кутев никога не е бил острие на БСП, но за БСП неговото по-нататъшно присъствие в политиката ще е нож с две остриета.
Мъжко, честно и порядъчно би било самият Антон Кутев да се оттегли, но доколкото той вече отказа да направи това, то топката е в полето на партийното ръководство, и най-вече на председателя на партията Сергей Станишев. Вярваме, че те ще премислят подкрепата си за безумните изказвания на Антон Кутев, който вече няма място в ръководството на идейна партия, каквато е БСП. Двеста хиляди члена на БСП не са длъжни да плащат за неговата некомпетентност.

Подписи:”

Седмица по-късно проектът на Германов е оформен като партийна подписка срещу провинилия се господин и поема пътя си вече от името на шефката на дружбата с Путин.

Най-тежкото обвинение- недолюбването на Русия, е откроено от Шаренкова като компромат, оценен като за първо място в списъка с престъпните наклонности на партийно подсъдимия: господин Кутев не брани достатъчно самоотвержено паметника на Съветската армия (а после пак питайте кое е най-важното за най-значимите фактори в държавата и защо демонтирането на този паметник е приоритетна демократична кауза).

From: Светлана Шаренкова <ssharenkova_at_abv.bg>
Date: Wed, 5 Sep 2012 11:22:15 +0300 (EEST)

До Председателя на НС на БСП
До Председателя на ОПКК на БСП
До членовете на НС на БСП
До членовете на ОПКК на БСП

Уважаеми другарю председател,
Уважаеми другарки и другари,

Обръщаме се към вас във връзка със скандалното поведение на секретаря на ИБ на НС на БСП А.Кутев, чиято реплика, че социализмът е подобен на болестта СПИН и се предава по полов път и по наследство създаде тежко чувство за обида у много от социалисти и симпатизанти на БСП. Не приемаме, че репликата е просто виц, който може да бъде оставен без последствия. Не приемаме и факта, че А.Кутев – в разрез с решение на ОПКК – отказа за даде реално и искрено извинение за казаното.
СПИН – репликата е само един елемент от създаденото от другаря А.Кутев напрежение. В същото интервю и в обясненията си след него А.Кутев:
• Си позволи и да оправдае и даже да приветства оскверняването на паметника на Съветската армия, чието запазване е кауза на левицата в течение на дълги години;
• ( изброяват се и други прегрешения на виновния, синтезирани тезисно по конспекта на Германов- бел. ivo.bg).
•
….Само тези факти правят наложително Националния съвет да вземе отношение по поведението и действията на Антон Кутев. Убедени сме, че след случилото се той няма моралното право да остане член на ръководството на нашата партия.

Случилото се е дава повод на НС на БСП да бъде разгледана и една много по-широка тема, свързана с готовността на БСП за предстоящите избори в сферата на формирането на политически послания и тяхното медийно презентиране и популяризиране. Убеждение на голяма част от българските социалисти, е че в медийната сфера БСП търпи редица провали и показва хронични слабости. Сериозен е и въпросът как се харчат средствата за медии, реклама и връзки с обществеността, които БСП отделя от бюджета си. Тези сфери са в ресора на др. А.Кутев от 2007 г. насам и НС на БСП може да направи своите изводи, както и да формулира нови идеи. Настояваме подобен дебат може да бъде осъществен в НС на БСП в началото на м. Октомври 2012 г.
Вярваме, че партийното ръководство ще вземе трезво, мъдро и обективно решение, което ще измие срама от лицето на БСП и ще удовлетвори гнева на хиляди честни социалисти срещу безотговорното поведение на А.Кутев. Вярваме, че провалът в медийната политика на БСП може да бъде преодолян, чрез спешни и работещи мерки”.

Ако обаче някой си мисли, че става за някаква личностна атака, а не за брънка от поредицата действия с посредничеството (или под ръководството) на Шаренкова, електронното писмо от нейната поща с указанията кои са добрите и лошите в ръководния екип на БСП, с дата 11 април 2011 г., би трябвало да изпари тези илюзии.

From: Мила Тотина <m.totina_at_gmail.com>
Date: Wed, 11 Apr 2012 18:19:10 +0300

За обкръжението, екипа и постовете
„Лошите” и „добрите” в екипа
• Медийно и с имена да придърпаме имена от твърдия екип на Станишев. С готовност да използваме потенциала им. Да използваме потенциала на всички в БСП
„Добрите” в екипа
1. Димитър Горов
2. Деница Златева
3. Ваня Добрева
4. Георги Пирински
5. Дора Янкова
6. Мая и Корнелия
• Не на псевдо новите лица:
„Лошите” в екипа
1. Катя Николова
2. Евгений Узунов
3. Румен Овчаров
4. Димитър Дъбов

I. Станишев затваря БСП, Първанов я отваря
Два кръга на затваряне:
• Станишев, ръководството на БСП, се затварят в тесния кръг на собственото си обкръжение.
• Станишев затваря БСП в твърдото й ядро
В подкрепа на тази теза е изследването на НЦИОМ:
„Подкрепата за Първанов от страна на ДПС е масова. По това неговият профил също се различава от профила на одобрение на Станишев, който има зад себе си главно симпатиите на социалистите и по-малко периферна подкрепа.”

Накрая, понеже „много обичам” руската думичка „касае”, превзела и задушила като плевел нашата „отнася”, искам да се отнеса до онези, които „считат” ( също на руски, вместо да смятат на български), че не ги „касае”, защото това са си някакви вътрешни ежби на една партия.

Касае ви и още как- касае ни та се къса, защото става дума за нашите властници, които си предават щафетата на властта от век на век, от човек на човек и от клан на клан в зависимост от това накъде желае да наклони везните арбитърът от Кремъл.

Р.S. Подобни битки се водят и другаде в периферията на империята, но с повече успех на националноосвободителните движения срещу наследството на съветския колониализъм. Ето най-новият епизод:

В грузинския град Телави демонтираха поставен наскоро паметник на Йосиф Сталин , информира руската агенция Интерфакс.

Припомня се, че мемориалът беше открит на 1 септември 2013 г. в чест на загиналите във Втората световна война.

Премахването на паметника е по решение на администрацията на Телави. Чиновниците заявиха, че мемориалът е открит незаконно, а за неговия демонтаж е бил обявен конкурс. С цел по-голяма сигурност, акцията е проведена под охраната на местната полиция.

В родната за Сталин Грузия все още има негови фенове, недоволни от модната тенденция за премахване на паметниците му в страните от ОНД. Така например, ръководителят на обществената организация „Сталинист” Шота Лазариашвили заяви, че подобни действия на властта са “вандализъм и позор за страната”. ( ПИК)

Share on Facebook

Милен Радев

Не ми се щеше предновогодишно да правя бомбастични заявления, да тегля равносметки и се представям за много прозорлив.

Но след като снощи във Фейсбук се случи за половин час да нахвърлям някакви моментни мисли, които се посрещнаха с известно внимание, ще ги преместя и тук за да избегна мимолетността на фейсбуковите публикации.

Ако все пак трябва от моята далечна, паянтова,  немеродавна, често пъти оказвала се в заблуждение камбанария да направя равносметка на българската политическа година, няма да се замисля кой знае колко, но просто ще повторя безброй пъти писаното вече по тукашните страници:

- миналата зима, пролетта и лятото в България се разигра план, неотстъпващ по перфидност на условно т.н. “план Клин”, но много по-експедитивен от старата комуно-ченгесарска завера от началото на 90-те.

- “прокситата” на Москва, т.е. силите около БСП и нейните клонинги, впрегнаха цялата си медийна, политическа и съдебно-полицейска агентура за да съборят правителството на ГЕРБ, което при всички свои очевидни и в случая неинтересни слабости и грешки,  бе на път сериозно и за дълго да вгради България в тъканта на Европейския съюз (казвам “неинтересни”, защото на фона на залога за който ставаше и става дума, отделни министерски провали или естетически капризни очаквания към този или онзи и пр. изглеждат просто маргинални).

- мнозина антикомунистически настроени хора, в миналите десетилетия верни поддръжници на т.н. “синя идея” (иначе казано на идеята за истинско отстраняване на БСП от обществения живот, за реалистичен и обективен прочит на миналите десетилетия, за дълбок поврат в българската национална съдба), дадоха на предсрочните избори предпочитание на ГЕРБ. В тази партия те видяха солидна сила, можеща да се пребори с бившите комунисти. За предпочитанието им изигра своята роля и разочарованието от разкола и от мишкуването сред миниатюрните остатъци, славещи се като “сини” партии. Още по-голямо бе разочарованието от политическите лица и от политиката на тези организации.

- други антикомунистически настроени хора не можаха да бъдат убедени в това, че само подкрепата за голямата дясна европейска партия ГЕРБ може да доведе до мнозинство, способно да осуети страшните планове на московските проксита (протежета, по нашему). Предупрежденията за това, което неминуемо настъпва, ако ГЕРБ няма мнозинство в новия парламент, не помогнаха. Месеците от 12 май насам показват последователно и мрачно основателността на тези предупреждения…

- В България се конституира правителство на изборната измама, на обществено тиражираната лъжа и на управленческата некадърност. Срещу него преди 200 дни излязоха на протести многобройни, разнообразни и добронамерени в целите си граждани. След начален ентусиазъм и на границата на успеха решаващата си дума казаха дрязгите и недобронамерените нападки в редиците от едната страна на милиционерските заграждения – страната на протеста. За немалка част от протестиращите, в т.ч. студенти и пр. се оказа, че опасният, голям и страстно мразен противник не е преди всичко БСП заедно с клонингите си, а са съ-опозиционерите от ГЕРБ. Това ставаше при видимото и устойчиво въздържание на ГЕРБ откъм ответни или изпреварващи враждебни декларации.

- Без единство на всички сили отвъд блока на БСП (вклч. клонингите й барековци и валерисимеоновци) очевидно няма да може да се събори днешната власт, нейното парализиращо безвремие ще продължи,  процесът на изолация на България от Евросъюзното й битие ще се задълбочава, руският капан ще зейва все по-страшно, евразийската кочина ще се превърне в кошмарна но вероятна реалност.

- Известна надежда дава предстоящото да се създаде широко Движение 22 септември. Неговата платформа бе подписана и оповестена от 16 авторитетни личности, които за всеки читав ум са извисени над кариеристични сметки и типично нашенска дребнава мнителност. Движението иска да обедини в едно общо усилие споменатите горе политически и граждански сили отвъд БСП и пр. Само така, смятат учредителите му, ще се постигне конституционнотворческо мнозинство, способно да натика социалистите там, където отдавна им е мястото – в музея на идиотщините на комунизма.

От българските граждани, включително в микромерен размер и от четящите този Блог ще зависи дали с помощта на 22 септември ще може да се заличи не само черното превратаджийско петно на 12 май, но и целият 24-годишен измамен и подменен “преход”…