Писал съм и преди, че ми се е случвало да отказвам като телевизионен журналист в Би Ти Ви да се „прославя” с нагласено интервю с най-желания обект, около когото доста колеги си мечтаеха да се отъркат в зенита на славата му като премиер в монархосоциалистическа България. За тази обслужваща дейност си има у нас кандидати- Николай Бареков ме замени тогава с посещение в кабинета на премиера Сакскобургготски, играейки ролята на дръжка на микрофон, а резултатът от постановката беше монтиран от пресслужбата на „царя”.

Не помните, нали? Нормално е. Няма нищо за запомняне от страна на консуматорите на бозата. Това е целта на такива унизителни за обезличената журналистика упражнения. Друг е въпросът, че слугите, въвлечени в подобни разигравания, също биха искали да не си спомнят и поради това никога не споменават за подобни „професионални успехи”.

Падението на българската журналистика като държанка на властта обаче започва да изплува документално. Изтече информация от електронната поща на БСП за сервилната размяна на подсказани журналистически въпроси и на инструкции към червените лидери, как да отиграят най-добре пред медийната аудитория нагласения мач.

На тази тема е посветена публикацията на сайта Биволъ „БСП-лийкс разкрива срамна журналистика на повикване” с подзаглавие:
„Кореспонденцията между водещи журналисти и политици показва как се подготвят интервюта “на живо”
от Bivol Петък, 03 Януари 2014

Подробностите в оригинал можете да прочетат в сайта Balkanleaks, в колекцията #BSPLeaks.

Ако имате търпението да се зачетете, ще установите как „величия”, като Валерия Велева, Мартин Карбовски и др. участват в играта на другарите от „Позитано” с имитация на журналистически хъс чрез предварително зададени въпроси ( и натъкмени към тях отговори). Така ще си отговорите на въпроса защо откъм т.н. „елитна”българска журналистика мирише на долнопробна корупция- в най-широкия смисъл на думата.

Отказвам да пренасям тук част от автентичната миризма. Само я маркирам с няколко препратки, знаейки, че и този път няма да трогна адресатите на позора. Т.н. „сериозни”български медии отново ще наденат противогазите, с които физиономиите им са на път да се сраснат.

На площад „Славейков” би трябвало да пише предупредително: „не журналистика, а мърша”!

Р.S. За автентичност прилагам няколко ориентира за фамилиарните отношения между журналистически „звезди” и петолъчките от „Позитано” 20 с уверението, че зад тези няколко изречения има много повече текст- стига да има желаещи да се запознаят с това прословуто задкулисие, от което най-гласовито се възмущават преди всичко онези, на които е поверена „голямата” медийна трибуна:

From: Valeria Veleva
Date: Fri, 29 Jun 2012 17:40:44 +0300

Поздрави
валерия

From: Ива Николова
Date: Tue, 31 Jan 2012 13:01:04 +0200 (EET)

Kiroq chakame te mejdu 14.00 i 15.00 v NBT. TZUM, vhod otkum banyata, do Pikadiliq pishe Bisnescentur. Dolu shte te posreshnst. Pozdravi. Iva

From: Мила Тотина
Date: Fri, 20 Apr 2012 13:17:59 +0300

–
Мила Тотина
• application/msword attachment: karbovski.doc

Share on Facebook

В един приятел сглобяваме разни мебели. Насреща ми стар кашон. Типично по фломарктски се разрових.

Ka-boom, SNES – bitchez!

SNES е продаден 49 милиона пъти, сагата започва през 91-ва и свършва 2003-та. Всичко каквото трябва да бъде казано, е казано вече.

Развълнувах се, защото, когато SNES излезе, много исках да имам Commodore 64, а всъщност имах една изрезка на Commodore от списание. Тогава съвсем не съм предполагал за игровите конзоли, за щастие или не това дойде по-късно.

Важното в случая: Не знаеш какво ще излезе от някой стар, прашасал кашон. И през 2014 – не спирай да се изненадваш, буквално, преносно, както и каквото си помислиш.

Иначе просто не си струва.

В един приятел сглобяваме разни мебели. Насреща ми стар кашон. Типично по фломарктски се разрових.

Ka-boom, SNES – bitchez!

SNES е продаден 49 милиона пъти, сагата започва през 91-ва и свършва 2003-та. Всичко каквото трябва да бъде казано, е казано вече.

Развълнувах се, защото, когато SNES излезе, много исках да имам Commodore 64, а всъщност имах една изрезка на Commodore от списание. Тогава съвсем не съм предполагал за игровите конзоли, за щастие или не това дойде по-късно.

Важното в случая: Не знаеш какво ще излезе от някой стар, прашасал кашон. И през 2014 – не спирай да се изненадваш, буквално, преносно, както и каквото си помислиш.

Иначе просто не си струва.

US National Security Agency се опитва да разработи компютър, който да служи за пробиване защитите на различни корпорации, правителства и други организации.

The Telegraph публикува информация, според която Facebook анализира и използва личната комуникация на свои потребители за по-таргетирано сервиране на реклама.

YouTube ще предлага 4K (Ultra HD) под нов формат – VP9. По този начин потребителите ще имат високо качество на образа характеризиращ се с по-малък “bandwidth”.

Groupon официално придоби корейската платформа за билети, Ticket Monster. Сделката е на стойност $260 млн. под формата на кеш и дялове.

ООН: ЕС да не връща бежанци в България, тъй като там те са заплашени от "унизително" отношение

Ердоган се опитва да си върне контрола върху съдебната власт

Обвинения, свързани с тероризъм, са повдигнати на 36 участници в протеста за парка "Гези"

ВСС отказа да наказва административни ръководители, допуснали страните по граждански и търговски дела да си изберат съда

Путин подписа закон за блокиране на сайтове, които призовават към безредици

“The Hobbit” е с най-голям брой нелегални изтегляния от интернет за 2013 г. Свален 8.4 милиона пъти той изпреварва по този показател “Django Unchained” – 8.1 м.

Платформата за споделяне на файлове, Droplr, става платена. Това обявиха от компанията специално за Engadget. В най-скоро време се очакват и подробности.

Добре де, ще подадат оставка, но кой идва след изборите? През последните месеци в България това вероятно е най-често задаваният въпрос. Но и въпросът, задаван в най-грешната посока. С него противници на управляващите губят собствената си увереност дали си струва да продължат да подкрепят протестите, а привърженици на правителството нокаутират своите опоненти, защото вторите нямат отговор. Този въпрос успокоява и самите управляващи и ги тласка към заблудата, че пребиваването им на върха е гарантирано.

Непредставените

Изминаващата година не донесе отговор нито на въпроса “Кой предложи Пеевски?”, нито на чуденето “Кой идва след изборите?”. Тя обаче очерта много ясно профила на тази политическа сила, която може да върне енергията в едни предстоящи избори: тя трябва да обясни ситуацията през ценности, да предложи решения през ценности и да не сменя тези ценности през ден. В края на изпълнената с протести година подобна политическа заявка все още не се е появила, но празнината е видима, а първите опити поне за обсъждане на алтернатива вече са факт.

Не само избирателите на изпадналите под 4-процентната бариера партии нямат представителство в българския парламент. Непредставени са и сериозна част от негласувалите, както и вероятно малка част от гласувалите, които обаче така и не получават обещаното. Според последните изследвания за 2013-та на “Алфа Рисърч” и “Галъп интернешънъл” общият сбор на подкрепата за БСП и ГЕРБ е нищожен – между 30% и 40% (според “Алфа Рисърч” двете партии получават по близо 16%, а според “Галъп интернешънъл” по около 20% подкрепа). Излиза, че много повече от половината български избиратели са извън това противопоставяне.

В същото време данните на двете агенции осветяват дълбоката бездна между настоящите политици и очакванията на гражданите. Според “Алфа Рисърч”, 80% искат правителството да си ходи най-късно до май 2014-та. А според “Галъп интернешънъл”, само 30% одобряват кабинета. Около 22% пък заявяват готовност лично да се включат в протестни действия – в проценти това не звучи като мнозинство, но в абсолютен брой означава над милион души. Тези хора обаче не са на улицата, а едно от обяснениета за това би могла да бъде липсата на ясно очертана политическа алтернатива.

И все пак: Кой?

На пръв поглед превръщането на недоверието в доверие може да бъде стимулирано от четири посоки: от парламентарната опозиция, от извънпарламентарната опозиция, от протестиращите общности, от някъде другаде. Възможни са обаче и комбинации между четирите отговора. Поведението на играчите досега показва, че първите опции са много по-малко вероятни.

Да вземем партия ГЕРБ, която днес е парламентарна опозиция. Нейното управление през изминалите години всъщност до голяма степен е илюстрация именно на това, срещу което протестират хората днес – липса на прозрачност, последователност и морал. Да, Борисов спря авантюрата АЕЦ “Белене”, но това не може да бъде достатъчен мотив за насочване на подкрепа към партията му и проучванията го доказват.

Що се отнася до извънпарламентарната опозиция – Реформаторският блок продължава в най-добрите традиции на десницата да се занимава повече със себе си, отколкото с предлагане на алтернатива. И все пак след подписването на учредителното споразумение в края на годината, се увеличават шансовете през новата година реформаторите да се занимават повече с политика. Въпреки това подкрепата за тях остава в границите на задачата “Да влезем в парламента”.

Третият път е протестиращите общности да дадат възможност на подкрепящите ги хора да гласуват за тях – т.е. да направят крачката от гражданския протест към предлагането на политическа алтернатива. След половин година искане на оставка и разграничаване от всеки опит за политическо взаимодействие, най-активните протестни общности са сякаш вече по-близо до следващата стъпка. В края на декември в Софийския университет “Св. Климент Охридски” се състоя публична дискусия “След оставката – накъде?”, организирана от Ранобудните студенти, групата на подкрепящите ги преподаватели и Протестна мрежа. Новината от тази дискусия бе пропусната от медиите – мнозинството гласове бяха за напускане на личния комфорт на протестиращи и създаване на политическа организация. Разбира се, имаше и мнения в обратната посока.

Пътят обаче вече е поет и подобна стъпка може сериозно да разтърси политическия пейзаж и да принуди някои от съществуващите партии да започнат да говорят открито с хората и да предложат алтернатива. Според поръчано от фондация “Конрад Аденауер” изследване, дори и самостоятелно протестните общности имат политически потенциал – Ранобудните студенти събират 42% доверие, а Протестна мрежа – 24%. Според поредица от проучвания, мнозинството българи все още много ясно казват, че искат страната да продължи прозападния си път на развитие.

Така на прага на Новата година картината изглежда значително по-ясна. В България има достатъчно непредставени избиратели, на които им пука какво се случва. Които искат в България да е като в Холандия например, а не като в Беларус. Които настояват за прозрачност и отчетност, за свободен и конкурентен пазар, а не за олигархично-централизиран модел. Които са еднакво нетърпими както към фашистките залитания, така и към реабилитирането на комунизма. Затова следващата година към въпроса “Кой?” може би ще добавим и въпроса “Какво?”. И най-после ще започне разговорът не само за оставката, но и за това, което би трябвало да се направи след нея.

DW

снимка: Сергей Антонов

ЧЕП означава Член на Европейския Парламент. Писмо от ЕП до г-н Петър Пенчев Троянски, член на Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская", от края на миналата (2013) година, което той любезно ми препрати, с молба да по...

Стрелбата във всички посоки на атакуващия статуквото пореден проект не е патент само на вечно атакуващата „Атака”. Абсолютно нейно копие в това отношение е „проектът Бареков”.

Точно както „Атака”, корпоративният проект си е избрал да повтори не само тънкия номер с дебелокожието на русофилския националпопулизъм с телевизионното опаковане на своята партийност, повтаряйки заглавието на едно налагано пред аудиторията предаване, но и пое по стъпките на Сидеров с пръскане на обвинения в (почти) всички посоки.

Сидеров пък върви по стъпките на Бареков по отношение на пръскането на пари: вече не се крие и дори започна да се хвали досущ като него, как си имал пари и си ги бил заслужил.

Получава се чуден „симбиоз” в рамките на един колхоз, чиито вождове вече могат да бъдат различени само на сантиметри, но не и по сантиментите, които предизвикват.

В днешно интервю за агенция „Фокус” Бареков заклеймява „всички големи партии” като лъжливи „по своему” , от което разбираме, че неговата новоучредена „България никак не е голяма (щом размерът има значение за партийната лъжливост), за каквато я представя нейният байрактар.

Трудно е да се следи обръщането на палачинката от страна на Бареков, защото по стандартите на политиката това се случва толкова бързо, че е като да броиш преминаващи влакове на оживена гара – нещо като „Trainspotting”( филмовия разказ за бруталния свят на наркотичните илюзии).

Модата „всички са маскари” никак не нова за преминаващия влак на българската демокрация. Тя беше плънката, наложена при омесването на всичко ново и омразно на червената върхушка в една баница с късмети, за да бъдат раздадени на „свои хора” с лакоми стомаси.

В началото на кампанията „всички са маскари” беше Блъсков с неговите „часови вестници”. После всеоплюването, логично, беше възприето и от следващите продукти на този занаятчия ( (както той гордо се самоопределя), оказали се „перлата в короната” на медийната империя, владееща днес безпрецедентните за европейска държава близо 80 процента от пазара.

Заразата е плъзнала и в интернет не от вчера, но от вчера може да се види като илюстрация едно текстче, в което неизвестен ( (поне на широката публика) автор,претенциозно застава в позицията на готвач на поредния гювеч с присмех срещу всичко и всички, претендирайки да сортира кичозните събития на 2013 г. на принципа на анархистите от времето на болшевишкия терор: „ бий белите, докато почервенеят и червените, докато побелеят”. Така в кюпа на подигравката подадат като равнопоставени субекти режисьорът Теди Москов и „ дудука Бареков”! Раздавачът на порциите, стъпил ( както при всяка лесна пропаганда) върху смесица от достоверност и „леко” изместване на истината, е раздал в този текст „правосъдие” от някакъв пиедестал на върховния изтънчен политически вкус, какъвто явно претендира да притежава.

От Бареков обаче трудно ще направят „жертва”, когато го включват в подобни списъци ( в които первезното е, че биват наругани също онези, които са си позволили през 2013-та да направят списък на своите антипатии- т.е. постъпили са досущ като автора на въпросното текстче). Иначе казано Бареков и барековщината само печелят от подобно (все)странно оплюване.

Интересното е, че моят приятел Иван Бакалов, който силно заклейми съставянето на списъци с врагове, е сметнал за необходимо този път да пусне в e-vestnik подобен по смисъл и съдържание списък, различаващ се единствено по това, че в него е спазен пагубният за давещата се българска демокрация принцип да не се пропускат маскари от всички цветове.

Основното оръжие на популистите ( или на съставителите на подобни списъци) , които обичат да крещят „дръж популиста”, е залагането на късата памет на шараните, които искат да подмамят на кукичката си.

Обръщането на палачинката срещу Борисов е достатъчно известен казус- той просто не може да бъде нито скрит, нито изтрит, поради което самият Бареков си посипва главата с пепел, твърдейки, че така се пречиства. Макар и бегло, ф(р)азите , през които премина обаче междувременно, за да стигне до сегашната атака в стил „Атака”, си струва да бъдат споменати за опресняване на паметта.

В момент на корпоративно преобръщане на масата върху главата на Борисов след февруарските протести Бареков беше застанал в партер пред същия Станишев, когото сега включва в менюто на своите храчки ( корпоративните му началници да се готвят за същото, ако някой плати повече от тях!). А как само го гледаше в очите на 11 април в студиото си в ТВ 7! Мъка…Ето как съм регистрирал тази сценка от интервюто му:

„Гукането в студиото на ТВ 7 беше толкова мило и пролетно, че чак Бареков се почувства длъжен накрая да се извини на аудиторията, че разговорът не бил „атрактивен”. Излишно скромничи обаче- атрактивен беше и още как! Взаимно привлекателен за двамата си беше.( 11 април 2013 ivo.bg)

Станишев наскоро се опита да върне тази любезност, което пък съм отбелязал в статията „Станишев почеса домашния любимец Бареков” от 19 ноември 2013 г.

„Ако бях на мястото на Реформаторския блок, бих се хванал да работя на терен с хората в страната, а не да живея в собствен кръг на самонапомпване на жълтите павета. Това между другото прави г-н Бареков като лидер на партия – той постоянно работи на територията на страната с хората – добре ли, зле ли, с едно съм съгласен, с друго не съм съгласен, но, виждам, това дава ефект според мен.
Това заяви лидерът на БСП Сергей Станишев на пресконференция днес след заседание на партийното ръководство”.( Дневник)

В тази статия съм регистрирал и изблика на Бареков срещу Сидеров, наричайки го пудел:

„Днес новият политик Бареков постави ултиматум да бъде допуснат утре на Консултативен съвет при президента Плевнелиев.
„Ако това не се случи, ние ще окупираме президентската институция и ще допускаме само тези политици, които преценим”, озъби се Бареков, който вчера декларира пред БНТ, че не бил пудел като Яне Янев и Волен Сидеров”.

Само ден по-късно, когато уж щеше да ляга на паважа, за да спира Борисов и Цветанов по пътя им към Консултативния съвет при президента Плевнелиев, Бареков вече не само беше забравил обидните си думи към Сидеров ( който пък, крайно нетипично за него, се направи, че не е чул), но и полегна благодарно пред него. Обяви го за нещо като свой куриер – единственият, на когото можел да повери посланието си към събралите се при държавния глава политици, на които лидерът на „Атака” да го предаде.

С кич, с къч на всички страни и с калъчката на всеругателството, популизмът загрява по тъча с резервния си отбор без ни най-малко да се притеснява от пълния плагиат на тактиката на досегашния вариант на парламентарно представения фалшификат на патриотизма. Акцентът този път е не толкова върху „националното”, колкото върху „социалното”, поради което се налага по тактическите съображения треньорите на соцотборите да се договорят за известна взаимна търпимост в зарибяването на избиратели в бедната България с едни и същи лъжливи обещания.

Бедната България, наистина!

Share on Facebook

… крем от сметана, маскарпоне, бял шоколад и парченца портокалови корички за разкош Френските макарони са един изискан и съвършен десерт! Хрупкава коричка, мека и нежна сърцевина, ароматен крем. Основните им съставки са бадемово брашно, белтъци и пудра захар. Ири е написала в блога си подробно за тънкостите и технологията на направата на френските макарони, […]

… крем от сметана, маскарпоне, бял шоколад и парченца портокалови корички за разкош Френските макарони са един изискан и съвършен десерт! Хрупкава коричка, мека и нежна сърцевина, ароматен крем. Основните им съставки са бадемово брашно, белтъци и пудра захар. Ири е написала в блога си подробно за тънкостите и технологията на направата на френските макарони, […]

Продукти за 4 порции:
3 свински езика
1ч.л. сол
1 яйце
½ ч.ч. брашно
½ ч.ч. олио

За задушени зеленчуци:
1 средна глава броколи
200г бейби моркови
200г брюкселско зеле
1ч.л. сол
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Езиците се измиват. Слагат се в тенджера. Наливат се две чаени чаши вода. Поръсва се сол. Съдът се похлупва. Езиците се варят на кротък огън, около час и половина. Зеленчуците се премиват на течаща вода. Броколите се накъсват на розички. Всички зеленчуци се прехвърлят в тенджера. Налива се половин чаена чаша вода. Съдът се похлупва. Зеленчуците се варят на тих огън, около половин час. Накрая се отхлупва, за да се добави една супена лъжица краве масло и да се поръси сол. Продуктите се оставят да се задушават на изключен котлон. Сварените езици се  белят. Режат се на кръгове. Брашното се смесва със сол. Яйцето се разбива. Добавя се брашнената смес. Продуктите се объркват,така че да се получи гладка каша. Кръговете език се потапят в яйчената смес. Пържат се до златисто. Поднася се паниран език и задушени езици.

Според анонимен източник на The Information Sony планират да пуснат на пазара смартфон с операционната система Windows Phone. Представянето на устройството с марка Vaio е предвидено за втората половина на[...]

Популярният Twitter акаунт evleaks публикува снимка на одумваната умна гривна на LG Lifeband Touch. Разбира се, от изображението можем да придобием само частична представа за устройството. Миналата седмица в мрежата[...]

Apple обявиха, че iOS 7 вече се използва на 78% от всички мобилни устройства на компанията. Трябва да припомним, че през декември месец процентът бе 74, което означава, че най-новата[...]

Oт доста време насам различни източници твърдят, че Samsung готви нови хай-енд устройства, които да бъдат позиционирани над S сериите. Според най-новите слухове това може да се окажат Galaxy F[...]