Коледни меденки с джинджифил и още нещо

http://mikiblue.com/2014/01/05/christmas-gingerbread-with-ginger-and-something-else/

Отново заложих на сигурното, без експерименти и за Коледа спретнах уникалните Меденки на Ири! Уникални, защото всеки път слагам различно количество от всяка една подправка и вкуса им става неповторим! Направете ги и вие, няма да съжалявате Всяка една меденка украсих с празнично настроение и щипка любов, опаковах самостоятелно в прозрачни пликчета и завързах с […]

Коледни меденки с джинджифил и още нещо

https://mikiblue.com/2014/01/05/christmas-gingerbread-with-ginger-and-something-else/

Отново заложих на сигурното, без експерименти, и за Коледа спретнах уникалните Меденки на Ири! Уникални, защото всеки път слагам различно количество от всяка една подправка и вкуса им става неповторим! Направете ги и вие, няма да съжалявате Всяка една меденка украсих с празнично настроение и щипка любов, опаковах самостоятелно в прозрачни пликчета и завързах с […]

Петата колона и съветският паметник: най-после във фокуса на български политически проект

http://ivo.bg/2014/01/05/%d0%bf%d0%b5%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%bf%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%bd/

В интервю за Darts News, препечатано днес във Faktor.bg, Евгений Михайлов, един от инициаторите на новото Движение 22, което предстои да се учреди като дясна антикомунистическа партия, изрече най-сетне есенцията на обединителната формула за дясното.

Това отдавна трябваше да формулират политиците, които се борят за гласовете на прозападно настроените български граждани.

Евгений Михайлов назовава борбата срещу петата колона на Кремъл и отношението към паметника на съветската армия като лакмус за подкрепящите новия проект.

Най-после!

Многократно съм писал, че България е вътрешно скарана на два противоположни бряга по разлома на отношението към своята де юре официално подписана прозападна ориентация и съществуващата де факто нейна опонираща част от българите, гледащи на Изток.

Изкуственото сдържане на признанието на тази истина, не я отменя, а само придава хроничен характер на заболяването ни.

Има неизбежни световни болести на времето, в което живеем. Но ако западните общества страдат от тях в измерения, поносими за тях, то тук сме прихванали руския им мащаб.

Пример: ако в Северна Европа индексът на корупцията показва измерения от няколко процента, то за нас същият показател е в пъти повече, а в Русия, по руски официални данни, отчита 50 на сто изтичането на националния ресурс в джобовете на върхушката, т.н олигархията, която се храни от привилегията да бъде вярна на един автократ.

При огромното, наследено от съветската доминация влияние на Русия с нейните мегаломански проекти за България, как смятате- дали тази „култура на корумпирането” не се пренася по „братски път” и тук, хранейки нещото, което наричаме пета колона, превърната в ракова клетка в българския организъм?

Заразени сме с корупция, апатия и анемичен нихилизъм- все местни болежки на вялата ни демокрация, катализирани силно от източния вирус, насаждан в българския организъм, на който няма организиран отпор, а е оставен на „народната медицина” да се лекува- главно чрез прословутото „спасяване по единично”, чрез кръвопускане, чрез изтичане на мозъци, чрез бягство на Запад на младите и образованите българи от територията на продадените илюзии, наречена България.

Фактът, че има такова разделение в постсъветското пространство и че това е главното предизвикателство на нашето време пред нашите постколониални народи, стана още по-кристално ясно от – да го нарека така с всички условности- сблъсъка на цивилизациите в Украйна.

Ето защото създаващият се нов политически субект Движение 22 прави важна заявка ( за да не кажа с прибързана категоричност нещо повече ) за обединяване около проект, който да се противопостави на пагубното съветофилство, мимикриращо като русофилство в рамките на управляващите партии с многобройните им сателитни фондации, дружества и прочие гьостерици на пълзящия путинизъм в България.

Разговорът за дясното пространство, преформулирано като прозападно политическо представителство, предстои. Но ето двата акцента от интервюто, които наистина си заслужат адмирациите като крачката, която мнозина българи отдавна очакваха.

Цитирам Евгений Михайлов:

„ Вече обявихме, че ще търсим партньорство с всички партии и движения, които не желаят повече да ни управляват руската Пета колона.

„ Най-добрия тест за патриотизма на българските националисти е отговора на въпроса за отношението им към паметника на съветската армия – Армия освободителка или армия окупаторка е”?

Изпреварвам въпроса към мен, като автор на „Премиер на РъБъ”, който нито на сантиметър не си е променил отрицателната позиция към Бойко Борисов: и той ли трябва да бъде признат за прозападен политик, ако признае приоритета на горните две цели като база за дясно обединение?

Отговарям изпреварващо, за да спестя догадките: да, ако го направи категорично и го докаже с дела, включително по отношение на „Южен поток”.

Лесно е да кажеш на думи, че си гражданин за европейско развитие, но е трудно да се противопоставиш на практика на основния антиевропейски фактор в развитието на България. Твърденията, че нямало такъв антагонизъм, обслужват дипломацията на капитулацията пред истината, пред която е крайно време да се изправим в цял ръст.

Свобода на изразяване в ЕС: Индекс на цензурата

http://nellyo.wordpress.com/2014/01/05/index13/

Пeu-map freedom index 2013рез декември международната организация Index of censorship публикува поредния си доклад за свободата на изразяване.

Вижда се, България е в категорията с най-лошо състояние на свободата на изразяване.

Така серията доклади, показващи устойчива негативна тенденция, продължава.

Авторът на доклада Майк Харис припомня писмото от април 2013 на външните министри на Германия, Холандия, Дания и Финландия, в което се призовава за създаването на механизъм за защита на демокрацията, върховенството на закона и правовата държава. В отговор  и комисар Рединг се включи в разговора за възможностите за намеса на ЕС в подкрепа на демократичните стандарти.

 

 

За пре-подаването: благодарност

http://nellyo.wordpress.com/2014/01/05/2014-3/

В началото на Новата 2014 година:  благодарност за гостите,  които през завършващия семестър участваха в нашите курсове. Свързва ги фактът, че притежават  (1) знание и професионален опит  и (2) щедрост да споделят опита си със студентите.  Да  пре-подават.

  • Курс Нови медии и култура на участието. По следите на събитията и медийното им отразяване.

Тази година: с  Полина Паунова (Медиапул)   и  Марин Бодаков (ФЖМК, в. Култура): как се пише за медии, журналистика и ПР,  нови медии и  гражданско участие и още  – с  Иван Бедров, Еми Барух, Асен Генов, Комитата и Боряна Йотова.

 

IMG_2096 IMG_4657 IMG_2165 IMG_2094 IMG_2105 ???????????????????????????????
  • Комуникационни права: съвременни европейски дебати и семинар в Магистърска програма Е-Европа. За цифровите права и развитието на медиите.

Тази година: с адв. Емил Георгиев, Анета Милкова (БНТ), Иво Тодоров (БНР), Борис Луканов, Весислава Антонова и Росен Босев (Капитал), Владо Йончев (Офнюз), Борис Бончев (КопиБГ), Мехти Меликов (АБРО), доц. Орлин Спасов,  Василена Вълчанова, Ралица Ковачева, със специалното участие на Георги Господинов, с подкрепата на колегите преподаватели от програмата

IMG_1234 ??????????????????????????????? DSC03671 42 vwsi66 IMG_2090 IMG_1231 IMG_2382 IMG_0239 IMG_4660 IMG_11911 vv

Благодарност за  ръководителя на Представителството на ЕК Огнян Златев, на Петър Нацев и Есен Алиева от Представителството, които за пореден път се включиха в обсъждането на европейските стандарти и прилагането им в България.

???????????????????????????????

*

Толкова много сърца за спасяване

http://reduta.bg/v2/article/%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Всеки път, когато чуя някой да препоръчва консенсус, си представям сърце, което трябва да бъде спасено, за да спаси живот. И хора, които се надвикват с такава стръв, че вече не спасяването на живота, а надвикването е станало важно. И че ако спасението е станало с помощта на оръжие, то не е спасение. И че когато всеки преследва своята цел, се губи общата. А таймерът цък-цък-цъка.

Срещу Водици

http://feedproxy.google.com/~r/blogspot/JTvzU/~3/Re0d0vGzZUc/sreshtu-vodici.html

След вечерята бяхме наклякали около огнището, топлехме се и приказвахме. Стринка дигаше софрата, разтребваше, шеташе. Чичо от вън донесе цепеници и ги наслага в огъня.
-        Ама   студ   е!    -    рече   той,    като   седна   на одърчето.
-        На показ е - добави стринка, която, свършила работата   си,  се   нареди   също   до   нас   на   трикрако столче.  - Ако замръзне утре китката   на свещеника, годината ще бъде берекетлия.
-        Караконджовците ще си отидат ли вече, майко?- запита Липо.
-        Тая вечер се свършват мръсните дни. Като се осветят   водите,
караконджковците   ще   се   пропъдят през девет планини и през девет морета.
-        Пацо казва, че нямало караконджовци - прекъсна я Липо.
-        Няма ли? - сопна се Стоян. - Защо не смееше да излезе навън?
-        На,  сега ще ида да донеса вода от чучура! -отвърна Пацо, като се дигна да стане.
-        Я   си   стой!  Не   ща   ти отмяната   сега -  каза стринка. - Ами вземи утре лемежа и като се освети водата, да го изкъпеш в реката, та да родят нивите повече. Па вие - обърна се тя към нас, малките, - ще идете също да се измиете на реката, та да сте цяла
година бели и червени.
-        Хайде,  лягайте   си   -  подхвана   чичо,  -  то   за приказките няма край.
-        Нека видим как тая нощ ще се отвори небето- замоли Стоян.
-        Мамо, истина ли се отваря небето? - запита Липо.
-        Тъй   казват,  чедо,  тъй   и   аз   вярвам.  Който   е честит да види как се отваря небето, то всичко, що поиска в това време,  Господ му го дава.  Някога един човек не спал цялата   тая   нощ и   видял в уреченото време как за миг се отворило небето.  Но богато да изкаже   желанието   си,  той   се   объркал.  Той   си   бил
намислил да каже:  „Дай ми,  Боже,  ишник жълтици." Но слисал се и рекъл:  „Дай ми,  Боже, шиник глава!" И Бог му   изпълнил желанието   -  на   тоя   човек   главата   му станала голяма като шиник...
Колкото и смешен да беше краят на тази приказка, ние не се смяхме както друг път - някакъв тайнствен страх ни облада пред чудото, което можеше да се сътвори тая нощ.
И чичо, и стринка най-после ни заставиха да се приберем в одаята. Прекръстихме се, натъркаляхме се на дългия одър, завихме се с голямата и тежка черга и се разприказвахме пак. Но когато се прибра при нас стринка и ни сгълча, сгушихме се мълчешката. Вероятно тя беше много уморена, защото скоро след като си легна и захърка. Аз бях буден, но не се помръдвах -правех се на заспал. Дълго време усещах, че не са заспали и Липо, и Стоян, които лежаха до мене.
Кандилото в къта мъждукаше трепетливо, от-хвърляше сянка по дъсчения таван и изпълваше стаята с тайнственост.
Срещу очите ми беше прозорецът. Вън беше нощ, зловещо мълчалива и мрачна. От време на време се чуваше как пукаше покривът от студ, сякаш някой дебнеше. Как можех да заспя? Бях под внушението на приказката за чудото, което тая нощ се върши. Какви не желания се пробуждаха в душата ми, увличаха ме в странен мир. Само да се отвореше небето, да светнеше, а аз вярвах, че ще успея да изкажа своето желание.Пари? Не, аз нямаше да искам като оня човек някога шиник жълтици. Защо ми са пари? Ще почнат да ми завиждат и близки, и чужди, ще бъда подозрителен към всекиго, ще трябва да се пазя. Не, богатството не е щастие.
Да станех цар? Ще бъда силен, всеки ще ми се покорява; каквото искам, ще го имам. Но ще бъдат ли доволни поданиците ми, ще облекча ли техните страдания? Властта не е щастие.
Веднъж видях един странник, попаднал кой знае от коя земя. Той имаше една малка, но чудна свирка, която издаваше небесни звукове. Когато той свиреше, аз усещах, че някакви крила ме подемаха и на душата ми беше леко и светло. Да имах ей такава свирка, па да тръгнех по света да свиря и да услаждам людските души с най-чистата радост!
И захласнат, аз наистина чувах в себе си странните звукове на тая вълшебна свирка, те ме люлееха в някакво блаженство.
Кой знае кога съм заспал, но съм спал сладко, дълбоко и силно, защото когато отворих очи, зимното слънце беше проникнало през прозореца и чувах гласа на свещеника, който идеше да ръси вкъщи. Великото водосвещение беше извършено.


Путин също позволява протестите, прави се на Орешарски

http://ivo.bg/2014/01/05/%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bd-%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2/

Представяте ли си световна новина от рода на „ Обама разреши протестите”, или „Меркел позволи да се протестира”? Няма как.

Когато обаче Путин благоволи да разреши да се протестира (по време на олимпиадата в Сочи), това съобщение обикаля планетата, както се полага на всяка сензация.

Друг е въпросът, че „разрешението” на Путин е гарнирано с правото на местните сили за сигурност да забраняват протестите. Познайте чий глас ще е решаващ за решението им: гласът на наследената от СССР, направо вродената руска демократичност в полза на правата и свободите на руснаците или гласът на Путин? Чудесен избор, нали!

Получава се точно като във вица за Иванчо и обещанието на баща му да му купи колело „ама друг път”.

Номерът с позволяването на протестите беше разигран в резервата на комунизма в Северна Корея през лятото на 1989-та на последния Световен фестивал на младежта преди световния срив на самия комунизъм. Финландската младежка делегация беше поискала от севернокорейските власти да организира протест в знак на солидарност със смазания в Пекин продемократичен протест на китайската младеж и отзивчивите корейски другари веднага се съгласили. На следващия ден на отредения за протеста площад в Пхенян „случайно” се оказали паркирани плътно един до друг армейски автобуси.

В България вървим по трети, но сходен по крайния ефект път по отношение на толерирането на протестите- важното е да са неуспешни.

Тук международният опит се прилага творчески от днешните власти. Те предпочитат да водят война на изтощение спрямо протестите чрез невидимата обсада на тяхното маргинализиране.

Това е война със средствата на тактиката на притихналия фронт, в която управляващите разполагат с всичкото дебелокожие на своя генезиз и с безпринципния цинизъм на властолюбието. Накратко те заявяват: вие си протестирайте в пек и студ, ние ще си управляваме, все едно, че ви няма- докато решим сами кога ни е изгодно отново да се преродим на управленския връх под друга форма.

Другата форма къкри на корпоративен огън, на който удобно е пламнал офис на „България без цензура” в Стара Загора. Така „жертвата” Бареков получава чудесната възможност да застане в позата на защитник на старозагорския си Райхстаг.

Междувременно отказалият се (уж) да се изявява като социолог Андрей Райчев се изявява като пророк ( във вражески на Бареков вестник, така е по-достоверно и вероятно за цитиране):

„Дневник:Кой от сегашните политически играчи ще изчезне? Кой ще пробие?

- Райчев: Мисля, че всички ще изчезнат в обозримо бъдеще. От тези, които ще пробият, се вижда само Бареков.

Дневник:Ще видим ли нови политически лидери?

-Райчев: Само Бареков се вижда като нов политически лидер, много енергичен, но друго не се вижда.

Все пак обезателно ще видим. Истината е, че елитът на прехода ще бъде изметен и заменен с по-свестни лидери.” ( в. „Дневник”)

Един е Бареков и Райчев е неговият социолог (макар и не единствен)!

Така в превратен смисъл оживява още веднъж гневното възмущение на Ботев – днес онези, които се правят на луди, ни ги пробутват за свестни.

Часове след това епохално пророчество сайтът на Бареков „скромно” продължи се прави, че не забелязва- оставя „новината” да втаса, да се разчуе по други канали, които по-трудно ще бъдат заподозрени в добре платена пропаганда, отколкото ако си течеше по обичайните корпоративни медийни канали.

За сравнение как сайтът на Бареков не пропуска платените хвалебствия всеки може да види как той днес е препечатал от съответна корпоративна медия една „класация” на величията в днешната българска политика, в която Бареков е подреден като сравним фактор край патриарх Неофит, Орешарски, Станишев, Бокова, Цацаров, Мая Манолова и Местан, за когото се леят най-невъздържаните суперлативи.

За такъв известен пророк, като Райчев, открояването на едно единствено име (на единствен „свестен политик”) два пъти в рамките на няколко изречения, е толкова издайническа поръчка, че дори и корпоративният цинизъм се опитва да се посниши без коментар, за да тушира ефекта от бруталното разпищолване на продажната пропаганда с надежда да заблуди някого : „ама не го казвам аз- господин Райчев така го е измерил, а пък злодейският „кръг Капитал” го е публикувал”!

Ефектът, разбира се, е обратен: на фона на самохвалството на Бареков, на което и Уго Чавес може да завиди от оня свят, притихналата му поза на смълчано его пред социологиката на Райчев е направо разобличителна за съзаклятието на съгласуваните пропагандни трикове. Точно Бареков да премълчи, че е е номиниран за свестен, при това единствен, може да е случайно само, ако е в несвяст. Но е тъкмо обратното, бил много енергичен, тръби социологиката на корпоративната трансмисия!

Откога енергичността се е превърнала във водеща характеристика в прогнозирането на персоналния политически възход? При това в страна, в която изобилстват поговорките за лудия, който умора няма и за работата като заек, който няма да избяга?

Енергично протестирам да ме правят на луд. Но желаещите да хапнат от зелника, който им раздават корпоративно, са се подредили на опашката на бедните ( духом) и лакомо зяпат в празните чекове на корпоративното бюро по труда, което широко е отворило врати за крайно нуждаещите се от нови хилядарки в поредната година на избори.

А вие си протестирайте- Путин позволява!

Ядрената мафия наема бездомници, за да и бършат л@йн@та във Фукушима.

http://gikotev.blog.bg/drugi/2014/01/05/iadrenata-mafiia-naema-bezdomnici-za-da-i-byrshat-l-in-ta-vy.1225305

Преди точно една седмица световната информационна агенция РОЙТЕРС публикува специален отчет на подробно разследване, за това как се харчат парите на японските данъкоплатци, за заличаване на последствията от ядрената трагедия, случила се ...

Първи нов астероид октрит през 2014 падна на Земята

http://www.spacenewsbg.com/news/05/January/2014/3585

Амеркински астрономи са открили първи за новата година астероид , при това за броени часове преди да падне на Земята.

Магнините полюси на Слънцето си смениха местата

http://www.spacenewsbg.com/news/05/January/2014/3584

Средата на слънчевият 24ти 11 годишен цикъл завърши със смяна на магнитните полюси: Южнияти Северният полуси на нашата звезда си размениха местата. 'Инверсията на магнтното поле на Слънцето - това е голямо събитие" отбелязва специалиста на НАС доктор Тони Филипс.

Стартът на Cygnus към МКС ще се проведе не порано от 8 януари

http://www.spacenewsbg.com/news/05/January/2014/3583

От НАСА са съобщили , че стартът на частният космически товарен кораб Cygnus на компанията Orbital Sciences с, ще се състои не порано от 8 януари.

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване