Отново заложих на сигурното, без експерименти и за Коледа спретнах уникалните Меденки на Ири! Уникални, защото всеки път слагам различно количество от всяка една подправка и вкуса им става неповторим! Направете ги и вие, няма да съжалявате Всяка една меденка украсих с празнично настроение и щипка любов, опаковах самостоятелно в прозрачни пликчета и завързах с […]
Отново заложих на сигурното, без експерименти, и за Коледа спретнах уникалните Меденки на Ири! Уникални, защото всеки път слагам различно количество от всяка една подправка и вкуса им става неповторим! Направете ги и вие, няма да съжалявате Всяка една меденка украсих с празнично настроение и щипка любов, опаковах самостоятелно в прозрачни пликчета и завързах с […]
В интервю за Darts News, препечатано днес във Faktor.bg, Евгений Михайлов, един от инициаторите на новото Движение 22, което предстои да се учреди като дясна антикомунистическа партия, изрече най-сетне есенцията на обединителната формула за дясното.
Това отдавна трябваше да формулират политиците, които се борят за гласовете на прозападно настроените български граждани.
Евгений Михайлов назовава борбата срещу петата колона на Кремъл и отношението към паметника на съветската армия като лакмус за подкрепящите новия проект.
Най-после!
Многократно съм писал, че България е вътрешно скарана на два противоположни бряга по разлома на отношението към своята де юре официално подписана прозападна ориентация и съществуващата де факто нейна опонираща част от българите, гледащи на Изток.
Изкуственото сдържане на признанието на тази истина, не я отменя, а само придава хроничен характер на заболяването ни.
Има неизбежни световни болести на времето, в което живеем. Но ако западните общества страдат от тях в измерения, поносими за тях, то тук сме прихванали руския им мащаб.
Пример: ако в Северна Европа индексът на корупцията показва измерения от няколко процента, то за нас същият показател е в пъти повече, а в Русия, по руски официални данни, отчита 50 на сто изтичането на националния ресурс в джобовете на върхушката, т.н олигархията, която се храни от привилегията да бъде вярна на един автократ.
При огромното, наследено от съветската доминация влияние на Русия с нейните мегаломански проекти за България, как смятате- дали тази „култура на корумпирането” не се пренася по „братски път” и тук, хранейки нещото, което наричаме пета колона, превърната в ракова клетка в българския организъм?
Заразени сме с корупция, апатия и анемичен нихилизъм- все местни болежки на вялата ни демокрация, катализирани силно от източния вирус, насаждан в българския организъм, на който няма организиран отпор, а е оставен на „народната медицина” да се лекува- главно чрез прословутото „спасяване по единично”, чрез кръвопускане, чрез изтичане на мозъци, чрез бягство на Запад на младите и образованите българи от територията на продадените илюзии, наречена България.
Фактът, че има такова разделение в постсъветското пространство и че това е главното предизвикателство на нашето време пред нашите постколониални народи, стана още по-кристално ясно от – да го нарека така с всички условности- сблъсъка на цивилизациите в Украйна.
Ето защото създаващият се нов политически субект Движение 22 прави важна заявка ( за да не кажа с прибързана категоричност нещо повече ) за обединяване около проект, който да се противопостави на пагубното съветофилство, мимикриращо като русофилство в рамките на управляващите партии с многобройните им сателитни фондации, дружества и прочие гьостерици на пълзящия путинизъм в България.
Разговорът за дясното пространство, преформулирано като прозападно политическо представителство, предстои. Но ето двата акцента от интервюто, които наистина си заслужат адмирациите като крачката, която мнозина българи отдавна очакваха.
Цитирам Евгений Михайлов:
„ Вече обявихме, че ще търсим партньорство с всички партии и движения, които не желаят повече да ни управляват руската Пета колона.
„ Най-добрия тест за патриотизма на българските националисти е отговора на въпроса за отношението им към паметника на съветската армия – Армия освободителка или армия окупаторка е”?
Изпреварвам въпроса към мен, като автор на „Премиер на РъБъ”, който нито на сантиметър не си е променил отрицателната позиция към Бойко Борисов: и той ли трябва да бъде признат за прозападен политик, ако признае приоритета на горните две цели като база за дясно обединение?
Отговарям изпреварващо, за да спестя догадките: да, ако го направи категорично и го докаже с дела, включително по отношение на „Южен поток”.
Лесно е да кажеш на думи, че си гражданин за европейско развитие, но е трудно да се противопоставиш на практика на основния антиевропейски фактор в развитието на България. Твърденията, че нямало такъв антагонизъм, обслужват дипломацията на капитулацията пред истината, пред която е крайно време да се изправим в цял ръст.
През декември международната организация Index of censorship публикува поредния си доклад за свободата на изразяване.
Вижда се, България е в категорията с най-лошо състояние на свободата на изразяване.
Така серията доклади, показващи устойчива негативна тенденция, продължава.
Авторът на доклада Майк Харис припомня писмото от април 2013 на външните министри на Германия, Холандия, Дания и Финландия, в което се призовава за създаването на механизъм за защита на демокрацията, върховенството на закона и правовата държава. В отговор и комисар Рединг се включи в разговора за възможностите за намеса на ЕС в подкрепа на демократичните стандарти.
В началото на Новата 2014 година: благодарност за гостите, които през завършващия семестър участваха в нашите курсове. Свързва ги фактът, че притежават (1) знание и професионален опит и (2) щедрост да споделят опита си със студентите. Да пре-подават.
Тази година: с Полина Паунова (Медиапул) и Марин Бодаков (ФЖМК, в. Култура): как се пише за медии, журналистика и ПР, нови медии и гражданско участие и още – с Иван Бедров, Еми Барух, Асен Генов, Комитата и Боряна Йотова.
Тази година: с адв. Емил Георгиев, Анета Милкова (БНТ), Иво Тодоров (БНР), Борис Луканов, Весислава Антонова и Росен Босев (Капитал), Владо Йончев (Офнюз), Борис Бончев (КопиБГ), Мехти Меликов (АБРО), доц. Орлин Спасов, Василена Вълчанова, Ралица Ковачева, със специалното участие на Георги Господинов, с подкрепата на колегите преподаватели от програмата
Благодарност за ръководителя на Представителството на ЕК Огнян Златев, на Петър Нацев и Есен Алиева от Представителството, които за пореден път се включиха в обсъждането на европейските стандарти и прилагането им в България.
*
Всеки път, когато чуя някой да препоръчва консенсус, си представям сърце, което трябва да бъде спасено, за да спаси живот. И хора, които се надвикват с такава стръв, че вече не спасяването на живота, а надвикването е станало важно. И че ако спасението е станало с помощта на оръжие, то не е спасение. И че когато всеки преследва своята цел, се губи общата. А таймерът цък-цък-цъка.
Представяте ли си световна новина от рода на „ Обама разреши протестите”, или „Меркел позволи да се протестира”? Няма как.
Когато обаче Путин благоволи да разреши да се протестира (по време на олимпиадата в Сочи), това съобщение обикаля планетата, както се полага на всяка сензация.
Друг е въпросът, че „разрешението” на Путин е гарнирано с правото на местните сили за сигурност да забраняват протестите. Познайте чий глас ще е решаващ за решението им: гласът на наследената от СССР, направо вродената руска демократичност в полза на правата и свободите на руснаците или гласът на Путин? Чудесен избор, нали!
Получава се точно като във вица за Иванчо и обещанието на баща му да му купи колело „ама друг път”.
Номерът с позволяването на протестите беше разигран в резервата на комунизма в Северна Корея през лятото на 1989-та на последния Световен фестивал на младежта преди световния срив на самия комунизъм. Финландската младежка делегация беше поискала от севернокорейските власти да организира протест в знак на солидарност със смазания в Пекин продемократичен протест на китайската младеж и отзивчивите корейски другари веднага се съгласили. На следващия ден на отредения за протеста площад в Пхенян „случайно” се оказали паркирани плътно един до друг армейски автобуси.
В България вървим по трети, но сходен по крайния ефект път по отношение на толерирането на протестите- важното е да са неуспешни.
Тук международният опит се прилага творчески от днешните власти. Те предпочитат да водят война на изтощение спрямо протестите чрез невидимата обсада на тяхното маргинализиране.
Това е война със средствата на тактиката на притихналия фронт, в която управляващите разполагат с всичкото дебелокожие на своя генезиз и с безпринципния цинизъм на властолюбието. Накратко те заявяват: вие си протестирайте в пек и студ, ние ще си управляваме, все едно, че ви няма- докато решим сами кога ни е изгодно отново да се преродим на управленския връх под друга форма.
Другата форма къкри на корпоративен огън, на който удобно е пламнал офис на „България без цензура” в Стара Загора. Така „жертвата” Бареков получава чудесната възможност да застане в позата на защитник на старозагорския си Райхстаг.
Междувременно отказалият се (уж) да се изявява като социолог Андрей Райчев се изявява като пророк ( във вражески на Бареков вестник, така е по-достоверно и вероятно за цитиране):
„Дневник:Кой от сегашните политически играчи ще изчезне? Кой ще пробие?
- Райчев: Мисля, че всички ще изчезнат в обозримо бъдеще. От тези, които ще пробият, се вижда само Бареков.
Дневник:Ще видим ли нови политически лидери?
-Райчев: Само Бареков се вижда като нов политически лидер, много енергичен, но друго не се вижда.
Все пак обезателно ще видим. Истината е, че елитът на прехода ще бъде изметен и заменен с по-свестни лидери.” ( в. „Дневник”)
Един е Бареков и Райчев е неговият социолог (макар и не единствен)!
Така в превратен смисъл оживява още веднъж гневното възмущение на Ботев – днес онези, които се правят на луди, ни ги пробутват за свестни.
Часове след това епохално пророчество сайтът на Бареков „скромно” продължи се прави, че не забелязва- оставя „новината” да втаса, да се разчуе по други канали, които по-трудно ще бъдат заподозрени в добре платена пропаганда, отколкото ако си течеше по обичайните корпоративни медийни канали.
За сравнение как сайтът на Бареков не пропуска платените хвалебствия всеки може да види как той днес е препечатал от съответна корпоративна медия една „класация” на величията в днешната българска политика, в която Бареков е подреден като сравним фактор край патриарх Неофит, Орешарски, Станишев, Бокова, Цацаров, Мая Манолова и Местан, за когото се леят най-невъздържаните суперлативи.
За такъв известен пророк, като Райчев, открояването на едно единствено име (на единствен „свестен политик”) два пъти в рамките на няколко изречения, е толкова издайническа поръчка, че дори и корпоративният цинизъм се опитва да се посниши без коментар, за да тушира ефекта от бруталното разпищолване на продажната пропаганда с надежда да заблуди някого : „ама не го казвам аз- господин Райчев така го е измерил, а пък злодейският „кръг Капитал” го е публикувал”!
Ефектът, разбира се, е обратен: на фона на самохвалството на Бареков, на което и Уго Чавес може да завиди от оня свят, притихналата му поза на смълчано его пред социологиката на Райчев е направо разобличителна за съзаклятието на съгласуваните пропагандни трикове. Точно Бареков да премълчи, че е е номиниран за свестен, при това единствен, може да е случайно само, ако е в несвяст. Но е тъкмо обратното, бил много енергичен, тръби социологиката на корпоративната трансмисия!
Откога енергичността се е превърнала във водеща характеристика в прогнозирането на персоналния политически възход? При това в страна, в която изобилстват поговорките за лудия, който умора няма и за работата като заек, който няма да избяга?
Енергично протестирам да ме правят на луд. Но желаещите да хапнат от зелника, който им раздават корпоративно, са се подредили на опашката на бедните ( духом) и лакомо зяпат в празните чекове на корпоративното бюро по труда, което широко е отворило врати за крайно нуждаещите се от нови хилядарки в поредната година на избори.
А вие си протестирайте- Путин позволява!
Преди точно една седмица световната информационна агенция РОЙТЕРС публикува специален отчет на подробно разследване, за това как се харчат парите на японските данъкоплатци, за заличаване на последствията от ядрената трагедия, случила се ...
Амеркински астрономи са открили първи за новата година астероид , при това за броени часове преди да падне на Земята.
Средата на слънчевият 24ти 11 годишен цикъл завърши със смяна на магнитните полюси: Южнияти Северният полуси на нашата звезда си размениха местата. 'Инверсията на магнтното поле на Слънцето - това е голямо събитие" отбелязва специалиста на НАС доктор Тони Филипс.
От НАСА са съобщили , че стартът на частният космически товарен кораб Cygnus на компанията Orbital Sciences с, ще се състои не порано от 8 януари.
2004 - 2018 Gramophon.com