/Поглед.инфо/ Известният френски философ, геополитик и писател Ален дьо Беноа (Фабрис ла Рош) е роден през 1943 в Сен Симфориен. Завършва философия и социология в Сорбоната.

Всуе се пънат нашите телевизии да купуват скъпи лицензи на реалити формати от пустата чужбина.

Бихме могли не само да спестим валут, но дори да продаваме ноу хау успешно, стига да осъзнаем каква фертилна кокошка кудкудяка над златните яйца, които снася в това отношение родната действителност.

Екатерина Михайлова, юрист и бивш заместник председател на Народното събрание, се появи в Нова телевизия с обяснения за правата на гражданите в случай, че ги мачкат онези, които са им представители в парламента.

Сполай ви, колеги, от Нова телевизия, идеята да ни обучите на самозащита от депутати е супер, без майтап. Имаме нужда, крещяща при това ( по площадите).

Да се пазим от пазителите на закона е направо афоризъм.

С извинение за баналното припомняне, но имаме новина тогава, когато човек ухапе куче- колкото и у нас да се опитваме да докажем обратното поради проблема с бездомните зъбати животинки, които са нещастни(ци) като нас, хората, както се самоопределяме,но същевременно са причинители на нещастни случаи чрез ухапвания.

Луксозна баналност е също, че в нормалните страни депутатите пазят народа си, а не го бият. У нас обаче депутати бият граждани.

Най-после се намери медия и експерт, които да ни посъветват как да се пазим от побойниците, които си избиват комплексите, като си вадят на показ срамотиите, с които се гордеят, защото си имат имунитет и срам не ги лови досущ, както пачавра от леке не се бои.

Самата идея, че гражданите трябва да бъдат обучени как да се пазят, когато ги бият депутати, е върховната квинтесенция на ситуацията в България.

Навсякъде по света, където има парламентарна демокрация, депутатите бранят гражданите, които са ги изпратили да им бъдат щит в битката за повече права. Тук от “Атака” ни атакуват с бухалките на своя екстремизъм и от нас, лишените от нормалните механизми за защита, се очаква да се обучим как да им оказваме отпор.

Формалният повод е агресията на атакисти, които си използват имунитета като педофили, получили възможност да отглеждат чужди деца с презумпцията, че не може да им се търси сметка за изнасилването.

Реалността е обаче далеч по-благодатна за реалити формат по този действителен случай. Не е ли супер идеята да се създаде серийно предаване с напътствия как да се пазим от пазителите на закона?

„Здравейте, днес ще ви научим как да се криете в тоалетната на самолета, ако на борда пътува подпийнал балкански нерез,който си пъха зурлата в пазвата ви, но пък има депутатски имунитет срещу собствения си свински грип.
Ако полетът е прекалено дълъг, презокеански, поради което ще ви чукат ( на вратата)- през онази работа му е, ще си я покаже така или иначе и сами сте си виновни,че нямате късмет да попаднете в летящата му кочина”.

Приятно (по)връщане в родината в случай, че я пожелаете някога след това!”

Найс, а!?

Нима няма всекидневни доказателства за необходимостта от подобна сапунка с практически примери за оцеляване?

Ако можеше такова реалити да се случи в България, трябваше всеки ден да върви телевизонна рубрика със съвети как да се пазим от съветофилите в партокрацията; от дебилите в администрацията; от сиромахомилите в агитацията и изобщо – от вредителите на нацията.

Но, поради липса на пари за финансиране на такова поучително зрелище , не мога да предложа друг сценарий за реалити шоу, освен безплатния: гледайте не просто телевизия, но да не ви срещне ядосан депутат.

Ако оцелеете, се обадете на телефон 00 (две нули), за да се похвалите, че сте живи. Да не е малко!

Похвалата ви, формулирана като позитивно оплакване, ще бъде приета с благодарност поради нейната изключителна ненужност, произтичаща от принципа „ приятел в нужник се познава”, изповядван от днешната власт.

Share on Facebook

Изт: visanerd.com

Миграцията е стара колкото света. Чрез великото преселение на народите човечеството разнася своите гени, образува държави, търгува, обогатява познанията си, развива се и общува. Миграцията е необходима на човечеството като въздуха и водата. Но какво представлява съвременната миграция? Посоката й е главно от развиващите се страни на юг към по-развитите държави на север и от Изтока към Запада. Част от така наречената „трудова миграция” протича и между развиващите се страни.

Съвременната миграция формира трудови потоци, които непрекъснато растат в глобален мащаб. Ако към миграцията на трудещите се прибавим и миграцията на работните места (аутсорсинга) ще видим, че без този процес икономическото развитие на света би било невъзможно. Но концентрацията му е съсредоточена в малко на брой приемащи държави, които са станали безвъзвратно и окончателно зависими от трудовата миграция за нуждите на икономическия си просперитет.

Една от тези държави е Великобритания. Това, което се опитвам да кажа е не само, че мигрантите не застрашават социалните системи на тези държави, а по-скоро последните биха били невъзможни без тях. Застаряващите нации с високо развити икономики са обречени без свежия приток на млада работна ръка от чужбина. Държавите-донори също печелят от този процес, т.е трудовата миграция е в услуга и на двете страни. Полезна е за целия международен обмен. Без нея глобалната икономика би се върнала в Средновековието.

Нека хвърлим един поглед върху цифрите. През 2010 година 215.8 милиона души живеят и работят в страни различни от своята родина (1). Това прави 3.2 процента от населението на света през същата година (1). Към тях трябва да прибавим и около 100 милиона незаконни имигранти, които никой никога не може да определи с точност. Излиза, че близо 315 милиона души са се установили трайно в чужбина с цел работа. Парите, които тези хора изпращат обратно в страните на произход (325 милиарда долара за 2010 година) надвишават всички международни икономически помощи и формират близо 10% от Брутния им вътрешен продукт (1). И то през 2010-та! Нямам данни за 2013-та, но със сигурност числата са се увеличили. Концентрацията на мигранти в традиционните дестинации обаче си остава. Махнете близо 300 милиона работещи от трудовия пазар на САЩ и Западна Европа и се замислете дали без тях такъв пазар изобщо би съществувал?

Трудовата миграция (изключваме туризма) е не само необходима, тя е неизбежна за развитието на глобалната икономика. Поне докато машините не започнат да вършат работата на хората, положението ще е такова – работниците в бедните държави и работодателите в богатите няма да могат да съществуват един без друг. Нека видим защо всички печелят от тази странна симбиоза.

Колкото по-малки са шансовете за оцеляване на потомството в бедните държави, толкова по-висока е раждаемостта. Всички бозайници прибягват до този защитен механизъм, в това число и хората. Тоест, колкото по-бедно е едно общество и колкото по-висока детска смъртност има, толкова повече деца се раждат, за да компенсират. С напредъка на медицината и икономическото развитие, обаче, животът се удължава, а смъртността намалява. По този начин Индия и Китай „счупиха” едно милиардната бариера. Чисто икономически процесите в обществото не могат да насмогнат на излишъка от млада работна ръка и в един момент младежката безработица се превръща в огромен проблем. Трудовата миграция го облекчава подобно на животоспасяващо „кръвопускане”.

В застаряващите богати нации се наблюдава точно обратния процес. Те непрекъснато се нуждаят от външен приток на работна ръка, която да „върти педалите”, да плаща данъци, пенсии, да внася социални и здравни осигуровки за все по-възрастните, все по-дълго живеещите и все по-малко работещите местни резиденти. Тоест, ако безработният индиец остане в Индия, той за себе си и за държавата представлява проблем, тъй като държавата е бедна и не може да си позволи да издържа прекомерния брой млади безработни в трудоспособна възраст. Нито пък може да им намери място на трудовия си пазар. Тези хора са буквално „излишни“ у дома.  Ако отиде да работи в Англия, обаче, индиецът не само, че престава да бъде икономическо бреме за родината-донор, но и подобрява собствения си социален статус, заема вакантно работно място, от което страната домакин се нуждае, получава многократно по-високо обезщетение за труда си, отколкото би получил някога в родината и, отгоре на всичко, изпраща пари обратно в икономиката й, т.е от източник на разходи за бюджета се превръща в източник на приходи за платежния баланс. Да не говорим, че имигрантите традиционно вършат по-тежката или по-ниско платената работа, с която местните, така или иначе, не биха се заели. Излиза, че от преместването на безработния индиец в Англия печелят Индия, Англия и самия индиец, а от оставането му в безчетната армия на безработните у дома губят всички.

Разбира се, англичаните се страхуват, че той би използвал социалната им система в своя полза, но нека погледнем на нещата така – ако пазарът на труда няма никаква нужда от въпросния индиец, той ще поседи, ще поседи, ще изхарчи парите, с които е дошъл и ще се върне обратно у дома. Именно пазарът, а не регулациите и политическите спекулации определят доколко мигрантите ще успеят да се интегрират в чуждестранната икономика или не. При липса на търсене за техния труд миграцията не би представлявала проблем за нито една от двете страни. Уравнение просто не би се получило. Кой тръгва да търси препитание някъде, където шансовете му да остане безработен и беден в същата степен, както у дома, се равняват с тези в приемащата страна?

Твърде ниският жизнен стандарт в развиващите се държави, в комбинация с по-високата детска смъртност и раждаемост, видоизменят дела на трудоспособното население в тези държави. То придобива профила, от който застаряващите, но намаляващи по численост и богати общества болезнено се нуждаят. Единият има спешната нужда да даде, а другият има спешната нужда да получи. С развитието на глобализацията и комуникациите този процес непрекъснато се ускорява. И всички печелят. Едните изпитват крещящ недостиг на човешки ресурси, особено в по-ниско платените сектори, а другите не знаят какво да правят с прекомерния си излишък от такъв ресурс. Единственият вариант е да си го разменят. В търговията две и две никога не прави четири. Когато дадена сделка е печеливша и за двете страни, резултатът винаги е пет, шест и нагоре…

Богатите държави се нуждаят повече от ниско квалифициран труд за работа, която местните, свикнали с множеството социални придобивки и с високия си жизнен стандарт, традиционно отбягват. За да се поддържа този жизнен стандарт, обаче, някой трябва да върши и черната работа. Развитите икономики не могат да си позволят дългосрочно овакантени места в нито един работещ сектор – било поради възрастовата структура на населението, било поради недостиг на желаещи. Често те закъсват дори за специалисти като лекари (Германия) и инженери (Холандия). Трудовата миграция е единственият процес, който може да реши този проблем. Да заповядат емигрантите!

Съвсем естествено е, че ако спазват своята част от обществения договор, те трябва да имат достъп и до привилегиите на социалната система. Ако могат само едностранно да се възползват от нея, то правилата на самата система е добре да се променят, защото в такъв случай едностранно се възползват и местните, при това – в доста по-голяма степен, заради традиционно лесния си достъп като резиденти и заради численото си превъзходство. Накратко, необходимо е да се затегне контролът и да се подобри ефективността на публичните разходи, а не да се изгонят емигрантите, от което ще загубят всички.

Но какво правят политиците, когато не могат да затегнат контрола и да подобрят ефективността на публичните разходи? Като всички политици по света те измислят някаква „опасност” (за предпочитане външна) и с обещанието, че ще предпазят обществото от нея се кандидатират на избори. Да заповяда политическата пропаганда! Дори ако социалната система е изправена пред неизбежен провал, мандатът е по-къс от евентуално предизвестения й край, така че – какво толкова? Първо измисляш проблема, а после предлагаш и решението! Така работи политическата пропаганда в почти всички държави, а историята сочи, че най-близкият й синоним в тълковния речник са страхът и лъжата. Страхът като мотив да се повярва в лъжата.

Обективно погледнато, всички ще спечелят, ако отидеш да работиш във Великобритания или в някоя по-развита държава от другата страна на континента. Със сигурност няма да зарежеш добре платената си работа тук, за да го направиш. Ще го направиш само, ако си трайно безработен и си подтикнат от бедност. Компенсациите за безработица у нас са нищожни, а броят на работните места не се увеличава. Няма да задълбавам по въпроса кой е виновен за всичко това, но като безработен и беден тук ще си в тежест на себе си и на всички останали. Ако успееш да се интегрираш в чуждата икономика, ще получиш и достъп до социалните й привилегии, ще намалиш броя на безработните у нас с единица и ще внасяш редовно пари по банка в местната икономика, помагайки на сестра ти да си изплати апартамента. Примерно. Ако социалната система на страната-домакин ти позволява да се възползваш от нея едностранно, без да даваш нищо в замяна, нуждаят се от „ремонт” правилата, по които действа, а не естествената ти потребност от храна в стомаха, от покрив над главата и от правото ти на достоен труд като европейски гражданин.

Разширяването на ЕС без съмнение влияе директно върху миграционните потоци и трудовата заетост. Те придобиват нови качествени и количествени изменения. Качествените са свързани с потребността домакините да реформират социалните си системи. Неспособността да го сторят удобно и лесно може да се маскира под евтината полит-пропаганда за заплахата от наплив на „гладни” европейски граждани в страни, които отдавна вече са отворили вратите си за наистина бедстващи в икономическо отношение региони по света.. Предпазните клаузи имат срок поради простата причина, че не решават проблема, а само го отлагат.

Количествените изменения са свързани със способността на икономиките на страните-домакини да посрещнат растящия дебит на миграционните потоци, т.е с въпроса дали наистина имат нужда от него? Само времето, пазарът, търсенето и предлагането могат да отговорят на този въпрос, защото със сигурност няма как да принудиш някого да ти плаща за труд, от който не се нуждае. Разбира се, правото на свободно движение на хора и капитали има общо европейска значимост за успеха на интеграцията и, ако възниква допълнителен въпрос, то той е дали наистина Европа се нуждае от повече Европа или ще се върне назад в икономическото си развитие към сепаратизма и протекционизма? За политиците няма значение това, че не съобщават истината на своите граждани, дори напротив – представят нещото, от което страната им се нуждае, като заплаха. За тях по-важното е да запазят мястото си в елита, а най-прекият път към постигането на тази цел е насаждането на страх като мотиватор да се повярва в лъжата. Далеч по-трудно би било да се проведе реформа на морално остарелите социални системи, пълни вече с пробойни, заради икономическата им непригодност към условията на съвременния глобализиращ се свят. Далеч по-трудно и далеч по-непопулярно.

Английските, немските и, въобще, европейските политици не са нито по-лоши, нито по-добри от българските им колеги, визирайки мотивацията, която ги движи. И точно в това е проблемът. Всъщност, проблем с миграцията няма и, ако възникне такъв, естествените сили на пазара са способни да го преодолеят. Няма как да принудиш домакините да ти плащат за труд, от който не се нуждаят. Нито пък можеш да ги принудиш да ти плащат повече за работа, която друг би свършил по-евтино. Ако вече си там и сте си стиснали ръцете, значи имате нужда един от друг. Това, което политиците не искат да знаете е, че буквално сте за никъде един без друг.

Освен че подобряват структурата на заетостта, конкуренцията на трудовия пазар и житейския минимум, миграционните потоци генерират парични трансфери към страните-донори и повишават цената на труда в тях, плюс жизнения им стандарт, за което допълнително допринася и миграцията на работни места (аутсорсингът). Към всичко това трябва да прибавим и положителните ефекти от миграцията на работните места върху чуждестранните инвестиции, защото паричките, знаете, имат стойност само, когато са в обръщение, а никъде не им се радват повече от там, където ги няма.

Миграцията има своите икономически и социални предимства за всички, въвлечени в нея – както за домакините, така и за донорите. Единствените й врагове са бюрокрацията и политическата пропаганда, основани на разделението и на страха от чуждото, но тези „механизми” в дългосрочен план винаги отстъпват пред желязната логика на пазара. Всички ще спечелят, ако отидеш да работиш в Англия. Векът е 21-ви и процесът се нарича Глобализация. Обратното се наблюдава в страни като Северна Корея и не е точно пример за подражание…

Тихомир Димитров

Източници по темата:

(1) Доклад на Световната банка от 2011 година на тема „Миграция и парични преводи”, vii и 18.

(2) Доклад на Международна организация на труда от 2010 година за световната миграция 

(3) Доклад на Световната банка от 2009 година на тема „Дългосрочна перспектива за трудовата миграция и миграцията на работни места в Близкия Изток и Северна Африка” 

(4) Доклад на GALLUP от 2009 година на тема: „Въздействието на миграцията – разбирания и прозрения. Гласът на Балканите” 

/Поглед.инфо/ Имам много приятели цигани. Много от археологическите обекти са разкрити с труда на ромите, те са добри копачи, аз археолог-циганин не съм виждал, каза проф. Николай Овчаров по Би Ти Ви.

/Поглед.инфо/ От понеделник ДАНС също проверявала под лупа бизнеса и счетоводните книги на трите ЕРП-та - ЧЕЗ, Енерго-Про и EVN, както и "Топлофикация - София". Това разкри днес енергийният министър Драгомир Стойнев.

Ясна е и самоличността на 18-годишната девойка Най-вероятно любовна драма е накарала 18-годишното момиче да се хвърли от моста над Искър...

Предсмъртно писмо, писано малко преди да гръмне жена си и любовника й, е написал двойният убиец от Варна Петър, твърди ПИК. Мълвата усилено...

Шофьорът на БМВ-то, паркирало върху тротоара на бул. "Княз Борис І", даде обяснение защо е паркирал по този начин. Той коментира снимката...

Все повече съмнения за насилствена смърт витаят около кончината на майка и 7-годишния й син на релсите между село Житница и Провадия, пише...

Тригодишно момченце от Симитли се заля с врял боб и по всяка вероятност вече е транспортирано в София. Инцидентът е станал към 18 часа тази...

Докато целият свят брои починалите от цигарения дим, друг тих убиец взема почти толкова жертви, колкото и тютюна. Според лекари и учени...

“Дойде в 1,30 ч посред нощ. Беше много блед, не приличаше на себе си. Единствените му думи бяха, че е пиян. Не сме се карали, само му казах: “Не...

Лъчезар Филипов: Извънземните са тук - контролират ни и ни помагат! Сигналите за НЛО на летищата в Бремен и Хийтроу са верни, категоричен е...

Нападателят Владислав Мирчев се завръща в „Спартак 1918”, научи petel.bg. Той ще се яви на първото занимание от зимната подготовка във вторник...

Читател изпрати до сайт номер 1 от Варна Petel.bg снимка на поредното безобразно паркиране върху тротоар. "Здравейте, пише ви един възмутен...

obekti.bg Карта, публикувана в сайта Еxpatistan представя класация на градовете по индекс на жизнените разноски, като в червено са най-скъпите...

Деца, ако някой ви каже, че приказките са празни измислици, не
му вярвайте. Всичко в тях си е чиста истина от начало до край и толкоз.
Та нали баба беше видяла с очите си царицата на змиите, а в реките по
нашия край живееше истински воден дух. Аз лично познавам една
русалка, която има очи — звезди. Кучешките русалки, за които ще стане
дума по-късно, също са истински. Нали ви казвам — всичко в
приказките е истина. Сигурно вече сами сте разбрали, че е така. Ако
някой все още не вярва, по-добре да не чете по-нататък.
Имало едно време един скитник. В единия си джоб имал дупка, а в
другия и дупка нямал. Това му било цялото богатство. На всичкото
отгоре бил и ням, посивялата му коса въшлясала и бил толкова жалък,
горкият, че никъде не го приемали да преспи. Най-много някой да му
даде от време на време плесенясал къшей хляб, а скитникът дори едно
„благодаря“ не можел да каже, та само поглеждал странно и чудно
хубаво със светлосините си очи и тръгвал пак нататък. Колкото за
спането — е, намирал човекът къде сено, къде слама, а когато нямал
нищичко за завивка, той гледал да покрие поне очите с набръчканите си
клепачи — и така можело.
Веднъж немият скитник заспал в една изоставена колиба и през
нощта сънувал какви ли не работи — например, че е в рая. Такова нещо
може да се присъни и на най-големия бедняк. Както спял, отнякъде
изникнало едно апашче, което също искало да пренощува в колибата.
Вмъкнало се вътре и напипало скитника в тъмното. „Сигур е някой
колега“, рекло си то и веднага пребъркало джобовете му, за да види
дали в тях няма златни верижки и диамантени пръстени, ограбени от
някого. В единия джоб намерило дупка, а в другия — нищо. Това, деца,
е малко и за най-закъсалия крадец. Тъй че апашчето оставило дупката и
нищото в джобовете на скитника и легнало на отсрещната страна поне
да се наспи.
Легнало апашчето, ама не могло да заспи. Трябва да не му е била
чиста съвестта. Както си лежало, изведнъж в колибата се разляла чудно
хубава светлина, дъхът ти да спре от красота, и в това тайнствено
сияние се появили три бели старици. Апашчето изтръпнало от страх и
така се свило в своето ъгълче, че заприличало на купчинка пепел, на
изсъхнало стръкче трева, на пресечена нула, та никой да не го забележи.
Трите старици се навели над спящия ням скитник и първата казала:
— Колко спокойно спи най-бедният човек в света, сестри!
— Може да е най-бедният — рекла втората, — но ще намери онова
място, където е скрито най-голямото съкровище на света.
— Само че след смъртта си — добавила третата.
Пресечената нула, нашето апашче, наострило уши.
— Да, след като го погребат — потвърдила първата старица.
— Защото тъкмо там, където ще бъде погребан — продължила
втората, — е скрито най-голямото съкровище на земята.
— Така му е съдено — довършила третата.
— Ами къде ще го погребат? — изтървало се апашчето, но веднага
се разкаяло: едва продумало и трите старици орисници изчезнали.
Останала само прекрасната, дивна и малко тъжна светлина, от която чак
дъхът се затаявал, и в тая светла тишина немият скитник спял спокойно.
Апашчето седнало и се замислило: „Така значи му било писано на
тоя дядка — един ден да го погребат там, където е заровено най-
голямото съкровище на света. Като го гледам каква е вейка, едва ли ще
остане да векува на тоя свят. Човек да не съм, ако го изтърва от очите
си! Ще вървя след него и щом умре, ще почакам да го погребат, за да
разкопая гроба и да намеря съкровището. Тюх да му се не види, колко
съм бил досетлив! И с тоя ум съм тръгнал да крада! Язък! Такава умна
глава като моята заслужава и по-добра съдба! Като намеря
съкровището, ще си купя автомобил и кожух, и златни пръстени, и само
да ми се изпречи някой крадец… ще види той! Какво искаш, бе тарикат,
убиец, никаквец, апаш? Ще крадеш пръстени, а?! Марш на бесилката!!!
Ще го довърша и окото ми няма да мигне, само веднъж да умре дядката,
че да намеря мястото, където ще го погребат!“
Едва се зазорило и немият скитник изтрил съня от сините си очи, и
крадливото човече започнало да му досажда: че кой си ти, че накъде
отиваш и тям подобни. Немият скитник, то се знае, не отговорил нищо и
само го гледал чудно хубаво със сините си очи.
— Кво мълчиш като пукал? — развикало се апашчето. — Отсега
нататък все по петите ти ще ходя, така да знаеш! Хич не се и опитвай да
офейкаш, защото така ще те напердаша, че прах ще се вдигне! Ясно ли
е? Хайде сега тръгвай по света!
Ходел скитникът от село на село, а апашчето — на една крачка
след него, че да не го загуби. Ходел скитникът от врата на врата. Някъде
го изпращали с парче хляб, другаде — с лоша дума. Апашчето му
оставяло лошата дума, а хляба вземало и го изяждало само. Случвало се
апашчето да открадне пиле или заек — опече ги на огъня и няма да даде
на скитника дори костите да огложде. „Дано пукне от глад, мислело си
то, че по-бързо да намеря съкровището.“ Ала немият старец не ще да
мре и не ще. Ходи ли, ходи от село в село, а апашчето — все по следите
му, и така обиколили, кажи-речи, целия свят.
Веднъж вървели през голяма черна гора и се било стъмнило вече, а
било и студено. В полунощ стигнали до една усамотена кръчма в гората.
Скитникът почукал на вратата и му отворил кръчмарят Ира, а тоя Ира
бил стар разбойник. Дядото го помолил с движения на ръце да го остави
да преспи някъде — на тавана или в обора, но Ира го наругал и тръшнал
вратата под носа му. Поогледал се дядото и видял кучешка колиба, а в
нея — грамаден пес, свирепо овчарско куче с кървясали очи. Старецът
никак не се уплашил и се затътрил към него. Злото овчарско куче
станало, позавъртяло опашката си и пуснало дядото в своята топла
колибка. Като видяло това, апашчето си казало: „Че то и аз да легна
там“, и се засилило към колибката. Но овчарското куче изскочило,
озъбило се и започнало така страшно да ръмжи, сякаш нещо в гърдите
му щяло а-а да се скъса. А достатъчно било да се скъса, кучето така
щяло да го захапе, че нямало да има отърване. Апашчето отхвръкнало
чак до вратата на кръчмата и заблъскало по нея. Разбойникът Ира
отворил и попитал с грозен глас какво иска, по дяволите, в тоя
среднощен час.
— Моля ти се, ккръчмарю, ппусни ме вътре! — изплакало
апашчето, като се запъвало на всяка дума. — Кучето ще ме разкъса!
— Може, ама ще трябва да платиш! — извикал Ира.
— Ще си платя — отвърнало апашчето, — ще платя веднага, щом
изкопая съкровището.
Ира само това и чакал — пипнал го за яката и хайде, казвай, кучи
сине, какво е това съкровище и къде е скрито то! Ще не ще, апашчето
трябвало да разправи как видяло трите орисници и как те предсказали,
че на мястото, където бъде погребан немият скитник, ще се намери най-
голямото съкровище на света. Ира, то се знае, зяпнал от учудване, по
пет пъти питал и разпитвал за всяко нещо, после заключил апашчето в
зимника, запретнал си ръкавите, плюл си на ръцете и се замислил
дълбоко. „Ще тръгна след скитника, казал си той, а като умре, ще видя
къде ще го погребат и ще почна да копая на това място. Като изкопая
съкровището, ще си купя замък и ще напълня една от стаите с жълтици.
А ако ме нападнат разбойници, ще ги направя на кайма!“ До сутринта
обмислил всичко. На заранта си отрязал петдесет кила сланина, пъхнал
я в един чувал и зачакал скитникът да се събуди, че да тръгне след него.
Дядото се събудил, погалил овчарското куче, измил си очите и пак
тръгнал на път. Разбойникът Ира — след него.
През това време апашчето стояло заключено в мазето. Като взело
да се разсъмва, то се уплашило да не изтърве скитника, започнало да
тънее и изтънявало все повече и повече, докато станало като конски
косъм и се промъкнало през ключалката навън. Какво да види —
старецът потегля на път, а Ира — подир него. Затичало се апашчето да
ги настигне, но Ира измъкнал от пояса си страшен касапски нож и го
заплашил:
— Хей, я тръгни по друг път, че ще ти отрежа главата хърт-хърт и
окото ми няма да трепне!
Апашчето се уплашило, изостанало назад и се замислило какво да
направи, за да си отмъсти и Ира да не му открадне дядото.
Ходел старецът от село в село и молел за къшей хляб. Разбойникът
Ира — по следите му. Кървясалите му очи — все в него. Дошло пладне,
а старецът не си бил изпросил още нито коричка хляб. Седнал край пътя
и затреперал като сух лист. Седнал и Ира, извадил сланината от чувала,
отрязал си десет кила и ги излапал като нищо на едно ядене, а на дядото
не дал дори кожата. Пак тръгнал старецът и вървял чак до вечерта, но не
се намерил човек „добър ден“ да му каже, поне едно прораснало
картофче да му даде. Когато настъпила нощта, той легнал под един
навес, затворил сините си очи и заспал. Ира седнал на прага, отрязал си
още десет кила сланина и взел да я дъвче. „Какво съм хукнал подире му
като луд, рекъл си той по едно време, я да го заколя аз и да го погреба!
Нали където и да го погреба, там ще бъде съкровището.“ Извадил ножа,
плюл върху него и започнал да го точи със стоманен брус. След малко
опитал острието на нокътя си, пак плюл и пак продължил да го точи,
докато по челото му избила пот. После отново го опитал на нокътя си и
пак продължил да го точи.
През това време апашчето стигнало до най-близкото село и за да
си отмъсти на Ира, разказало на всички, че намерило омагьосания
скитник и че там, където щели да го погребат, имало съкровище и че
разбойникът Ира тръгнал по петите на дядото, за да заграби имането
сам. Щом селяните чули това, всеки от тях си казал наум, че и той ще
тръгне да търси съкровището. Всеки взел по един чувал, бутнал в него
по един самун хляб и по един солен свински бут, грабнал мотика или
лопата и се втурнал да гони дядото.
И тъй, Ира точел ножа си, за да заколи немия скитник. Щом плюл
за трети път върху острието и за трети път започнал да го точи, та чак се
разхвърчали искри, повдигнал глава и какво да види — тъмнината
наоколо била осеяна с нажежени въгленчета, с много въгленчета. Това
били алчните, пламтящи очи на тези, които дошли да търсят
съкровището. „А, тая няма да я бъде, рекъл си Ира. Аз ще се мъча да го
убивам и погребвам, а те ще вземат след това да ме натирят и да
изкопаят съкровището сами. Дума да не става!“
После, ни лук ял, ни лук мирисал, довършил точенето и си отрязал
още едно парче сланина. Дядото тихо спял. Но никой от тези, които го
следели, не можел да заспи от страх да не би някой друг да го напъха в
чувала си и да го погребе някъде скришно. Тъй си и седели около
навеса, с настръхнали мустаци, а кървясалите им очи святкали в
тъмнината.
Сутринта старецът се събудил и никак не се учудил, като видял
толкова много хора. Умил си очите с роса и тръгнал по-нататък.
Тълпата поела след него и всички се блъскали един друг, за да бъдат
колкото може по-близо до него. До обед старецът не могъл да изпроси
нито коричка хляб. Седнал на един камък и се разтреперал като
стебълце, брулено от вятъра. Всички насядали около него, извадили кой
каквото носел и започнали да ядат. На него никой не дал нито трохичка.
През нощта, когато старецът легнал да спи, всички насядали пак като
вълци около него, пламтящите им очи светели в тъмното и се следели
един друг, и скърцали със зъби, сякаш искали да се изпохапят. Тихо-
тихичко като дете, спял сред тях дядото.
Така било и на другия ден, и на третия, и на четвъртия и тъй
нататък, само че хората ставали все повече и повече и всички ламтели за
съкровището и чакали да умре немият старец. Всички се мразели
помежду си и били готови да се изпотрепят, ала никой не искал да
изостане назад, всеки се страхувал да не закъснее. Така че само се
гледали на кръв и съскали, и тракали със зъби. Между тях имало бедни
просяци, които искали да забогатеят, крадци и разбойници, но също и
заможни хора, които искали да станат още по-богати. Те следвали
стареца с каруци и каляски, за да могат веднага да откарат съкровището
у дома си. Най-богатите пък си останали в къщи и изпратили подир
дядото наети стражи и детективи. Най-големите детективи се движели
след стареца с автомобили, и всеки от тях искал да присъствува на
неговата смърт и на погребението му. Дългата върволица наброявала
много хиляди души, а начело все вървял прегърбеният ням дядо с
кривата тояжка и сините очи. Когато се задавало това странно шествие,
всички врати и порти се затваряли и никой вече не давал на стареца
парченце хляб. От ден на ден той ставал все по-дребничък и по-
съсухрен. Само очите му все повече и повече се синеели, сякаш през тях
надничало самото небе.
Щом старецът седнел, винаги всички се настанявали около него и
започвали да ядат, а на него нищо не давали. „Ами, ще го хрантутим на
всичкото отгоре, мислели си те. Досега колко пъти да е умрял, че и да
сме го погребали!“ Но старият скитник не умирал, макар че бил само
кожа и кости. Нощем, когато спял, около него светели с червени и
зелени пламъчета хиляди зли очи.
Веднъж дядото легнал да спи в една купа сено сред широкото
поле. Наоколо му насядали хиляди хора да го следят. Неразпрегнатите
коне рият с копита, автомобилите бръмчат, хората не се помръдват и
скърцат със зъби един срещу друг. Тогава най-силните от тях се
наговорили да убият стареца през нощта и да го нарежат на късчета.
След това всеки да вземе по едно късче от тялото му и да го погребе
някъде, за да намери на това място съкровището. Взели ножовете и се
запътили към дядото.
В този миг от звездното небе се спуснал огнен вестител и целунал
стареца със смъртоносна целувка. Купата слама пламнала и пламъкът,
който стигнал до небето, озарил хиляди бледи лица, бледи от ужас и
алчност. Докато се опомнят, купата изгоряла до последната сламка и от
пепелището се издигнал огромен стълб пепел и пепелта влетяла в очите
на всички, които били там. Това бил прахът на мъртвия старец.
Лютяло нетърпимо и очите, в които попаднела дори само една
прашинка от тази пепел, ослепявали за дълго. Ала болката малко по
малко преминала и слепотата отплувала със сълзите и тогава изчезнали
червените и зелените пламъчета в очите на хората и те се заоглеждали
смаяно. Неочаквано видели алчността и користолюбието, които допреди
малко ги тласкали по пътя към съкровището, и всички толкова се
засрамили, че им идело вдън земя да потънат. Тогава всеки от тях
прочел в очите на другия срам и желание да стане по-добър.
Надникнали взаимно в сърцата си, където се пробуждали състраданието
и кротостта. И станало така, че изведнъж престанали да гледат един на
друг като врагове и видели в себе си човека. Това било съвсем ново и
необикновено за тях и те веднага разбрали, че очите им са омагьосани
от праха на немия старец. Изведнъж забелязали красивите звезди на
небето, по-прекрасни от всяко злато, и започнали да виждат доброто в
човешките души, а лошото, което имало в тях, възбуждало само
съжалението им, не възбуждало никаква злоба. Така те наистина
намерили най-голямото съкровище там, където бил погребан скитникът.
Намерили го в собствените си очи, в добротата на своя поглед.
Оттогава минало много време и всички те се пръснали по света, но
очите им са все още ласкави и омагьосани и с тях все още могат да
откриват всичко, което е добро и хубаво в живота. Случи ли се да
срещнете такъв човек, достатъчно е само да ви погледне и на вас ви се
струва, че ви е казал нещо много, много хубаво.

Карел Чапек, "Девет приказки и две в повече"

Огромни количества наркотици са открити около 17 часа тази вечер зад блок 43 в бургаския жк Зорница, в автомобил Хюндай купе с...

Джакпотът във второ теглене на играта 6/49 на БСТ се очаква да достигне 760 000 лева за следващия тираж на 12 януари. Въпреки комбинациите в...

               ДЕМОКРАЦИЯ И  ИЗБОРИ.                Венелин Чалъков               Повод за написването на статията е упоритото натрапване на избирателите от депутатите на недомислен изборен закон,  който недопуска в парламента независими кандидати и възпроизвежда  политическото  статукво.           Партиите. Обществата са съставени от екотически, етнически, съсловни и класови, големи  социални групи. Някои от гражданите принадлежат по на няколко от тези родове групи. Родовете групи се делят по на три вида – леви, средни и десни.  Левите класови групи са съставени от гражданите, които работят на  изпълнителски длъжности, десните са съставени от гражданите, които работят ...

Лъчезар Филипов: Извънземните са тук - контролират ни и ни помагат! Сигналите за НЛО на летищата в Бремен и Хийтроу са верни, категоричен е...

Една от таньорките им я изнесоха на четири крака, разказва синът на собственика на хотела в Горна Оряховица Прокуратурата в Горна...

За щастие десетките слухове околоевентуалната смърт на талантливата актриса Анджелина Джоли се оказаха само такива – слухове....

Днес станаха известни номинациите за престижната награда ИКАР на САБ за 2014 година. Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров”...

Известният китайски режисьор Чжан Имоу е бил глобен с 1,2 милиона долара или 7,5 млн. юана, защото е нарушил държавната забрана за едно дете...

Прокуратурата в Горна Оряховица даде на съд рапърът Криско по Указа за борба с дребното хулиганство, съобщи БНР. След организирания от...

Археологът проф. Николай Овчаров разкри, че София ще има музей на суеверията. Той посочи, че е открил повече от 20 вампира, които си...

18-годишно момиче скочи от мост над река Искър и до момента водолази все още я издирват, пише в. „Конкурент”. На крак са вдигнати полиция,...

Срокът на работа на МКС ще бъде удължен с 4 години до 2024г ,бе съобщено на 8 януари 2014, по заявление на представител от НАСА

Сутринта, отново на много места ще е мъгливо и почти тихо. Минималните температури ще са между минус 1 и плюс 4 градуса. През деня в...

Мъж е починал, а жена е с опасност за живот след катастрофа в община Антоново, област Търговище. Това съобщиха полицията. Сутринта на...

Реаниматорският блок постигна всякакви мислими и немислими зеещи висини в падението си. Днес е въпрос само на различна степен на перверзия, за да си представи човек какво още може да се роди във възпалените им глави, в които няма нищо друго освен блянове за завръщане в лоното на фабриката за луксозни съдби, т.е. в парламента. Не е лесно на пазара, където сме ние от десетилетия. Тук трябва да се изкарваш хляба като се състезаваш по адвокатски умения със стотици като теб. Не е лесно да запазиш стандарт, който доскоро си изкарвал ...

Заради мъглата има големи температурни разлики на територията на цялата страна - от плюс 17 градуса, до 0 градуса. Това съобщи за агенция...

В петък отново на много места ще е мъгливо. В повечето райони през деня видимостта ще се подобри и ще се установи предимно слънчево време....

Orbital Sciences, след серия отлагания , изстреля РН Антарес, собствена разработка , с товарният космически кораб Cygnus, който трябва да достави на МКС около 1260кг различни товари.

СЕМ съставил 11 акта на ТВ "Алфа", но не може да ги връчи на Сидеров

16-годишно момиче с откъснати крака - единият до глезена, а на другия петата, след като пострада тежко по време на работа в кравеферма в...

Съветва ни д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор  Дали настъпващият грип носи непознати и коварни заплахи? Това е...

Бог е наш създател, наш небесен отец. Думата „Богослужения“ сама по себе си ни дава разяснение, че става дума за молитва, служение на...

"Булфото" Лудогорец представи днес второто си ново попълнение - нападателя от Вилем II Жерон Луму. "Дойдох благодарение на Върджил. Играя...

В България достъпът до лекар е най-лесен. Страната ни е на първо място заедно с Белгия и Албания по най-малко време за чакане за операция и...

16-годишно момиче с откъснати крака - единият до глезена, а на другия петата, след като пострада тежко по време на работа в кравеферма в...

Цанко Цанев, "24 часа" Неописуема е мъката на жителите на Дългопол показва репортажът на "24 часа" от града. Телата на трагично загиналите...