Продукти за 4 порции:
2 тиквички
2 мандарини
200г синьо сирене
200г прошуто
1 салата Айсберг
2с.л. зехтин
½ ч.л. сол

Приготвяне:
Тиквичките се почистват и измиват. Режат се на кръгове. Натриват се със сол. Мажат се със зехтин. Запичат се на оребрен тиган. Мандарините се белят и разделят на ладии. Листата на салатата се мият поотделно. Накъсват се на дребно. Прошутото се реже на слайс, а синьото сирене- на кубчета. В обща купа се смесват всички продукти. Салатата се полива със зехтин и обърква. Оставя се на студено за един час. След това се разпределя в разлати чинии.

/Поглед.инфо/ Имаме доста информация за инцидента на летище “Варна” с Волен Сидеров, но мога да споделя само това, че става дума за насилие над служител на МВР от депутат. Това заяви в сутрешния блок на БНТ председателят на УС на Синдикалната федерация на служителите на МВР Валентин Попов.

/Поглед.инфо/ „Ами!“ Така реагира депутатът и бивш министър от ГЕРБ Томислав Дончев в сутрешния блок на Би Ти Ви след констатация на водещата Генка Шикерова, че са се прегърнали с Реформаторския блок (РБ).

Къде ми е глобалното затопляне биха казали някои тази зима – ами, ето го: заминаваме на топло в Тайланд. Искра ще ни покаже един от не много известните в китната ни родина тайландки курорти – Хуа Хин. Приятно четене:

Хуа Хин

Дискретната и аристократична перла на Тайланд

Пътуваме с такси от курорта Патая в Тайланд  към Хуа хин

За този град на брега на океана чухме преди няколко години от едни холандци при едно случайно запознанство. Те ни казаха, че са  купили къща в Хуа хин, че там било много приятно, спокойно, тихо и с хубави плажове. И ние решихме да го поогледаме. Взехме си хотел на брега на океана, с името Baan Bayan, което така и не разбрахме  какво означава, но ще да е нещо, свързано с плаж, океан, курорт или подобно, защото навсякъде в града се срещаше думата Baan в различни съчетания и наименования. Ние много  държим, когато пътуваме из Азия, хотелът ни да е от местна верига, а може и да не е верига, просто местна “марка”. Причините са доста – в такива хотели обзавеждането е традиционно и много различно от хотелите от европейски тип. А това носи друг вид емоция. Освен това има по-малко, или изобщо няма , бели туристи, а гостите са само местни хора, което предполага интересни контакти и запознанства. Трета причина е, че в тези хотели получаваме отлично обслужване, достатъчно лукс, а цената е в пъти по-ниска от същото ниво европейски вериги, примерно Шератън, Радисън, Хилтън и др. подобни.

И така – запазваме си  хотел предварително, като внимаваме много да са спазени и някои други дребни условия– например наблизо да има голям мол, богато зареден супермаркет, хотелът да е на брега на океана, с плаж , да има тераса и тя да е към морето и на висок етаж, за да се наслаждаваме на гледката и  да можем да сядаме вечер да си пием уискито на свещи, да гледаме водата и да пушим спокойно; да е в центъра на града, в търговската част, за да са ми под ръка всички магазини и лесно да се връщам да оставам  торбите с покупки… Това може да са дреболии, но мирът в семейството се запазва непокътнат.

Вече пътуваме с таксито и наближаваме Банкок. Няма да влизаме в града, минаваме покрай него, за да продължим

към другия край на  Сиамския залив,

където се намира Хуа хин. Разстоянието, което трябва да изминем, е около 380 км, Банкок е по средата, взема се за около 4 часа, защото, макар и да е прекрасна магистрала с 4 платна и без нито една неравност на настилката, тайците си спазват правилата – 120 км/ч. и не вдигат нито метър отгоре. Таксито сме го наели от  местна фирма.  Вътре е супер чисто, ухае на хубаво, драйвърът е чист, изкъпан и спретнат, знае само няколко думи на английски и затова комуникацията се свежда само до знаци с ръце и йес , но и ок….Цената за това разстояние е просто смешна.

Пристигаме в Хуа хин

Градът не е много голям, схематично погледнато представлява 2-3 успоредни на брега булеварда. Няма и кой знае какви забележителности, освен кралският дворец, който заема огромна площ в самия център и всъщност е резиденцията на кралското семейство. Не напразно наричат Хуа хин “Кралският град”. Съвсем естествено приемам факта, че в града има стотици огромни портрети на краля и съпругата му.

Хуа хин, заедно със съседното градче Ча Ам (Cha Am) са

най-старите, всъщност първите, тайски курорти

и съществуват като такива вече над 90 години.  Още Рама седми през 1920 година харесва това място  за” бягство” от шумния Банкок   и то се превръща постепено в един истински курорт на елита. Тук още тогава, а и сега, идват по-заможните тайци, които търсят тишината и спокойствието, лукса на модерните хотели и спа центрове, добрата храна и по-високата категория ресторанти. Тук е и най-голямото голф игрище в страната, както и още осем игрища от висок клас , изградени в последните години.

Градът има около 90 хиляди жители, но дори не изглежда толкова голям заради компактното му устройство. Основният булевард “Печкасем роуд”, се простира от единия до другия край на града почти в права линия и е дълъг към  км. . Точно в средата му, на една от преките,  се намира известният

Найт маркет (Нощен пазар),

който е гордостта и голямата атракция на Хуа хин. Отпред има табела”Най-големият нощен пазар в Азия”, но това е най- голямата шега на света и може би наистина е написано с цел майтап. На не повече от 100- метровата уличка след залез слънце се опъват шатри, разгъват се маси и се подреждат “бутиците” – тайските сергии с какво ли не – от миниатюрни украшения до дрехи и джапанки, сувенири и  бонбони. Тук, разбира се, са и уличните “ресторанти”, където може да се хапне много ефтино и страшно вкусно. Всичко се приготвя пред очите ни, на силен огън в огромни тигани-уок, с прекрасните тайски аромати, сосове и подправки. И задължителният ориз. Когато си поръчвахме вечерята, не казахме нищо за ориз и момчето продължи да стои и да ни гледа в очакване, докато не споменахме думата, която според него просто бяхме забравили. Като чу “ааа, и ориз, моля” се усмихна до уши и показа най-белите зъби на света… Страшно много им завиждам на тези тайландци за белите им красиви зъби.

На следващия ден минахме през същата улица, нямаше и помен от никакъв пазар и никакви “ресторанти”, все едно, че никога не ги е имало…. До залез слънце. И пак отново започнаха да   сглобяват всичко … и така всеки ден. Азиатците  са  невероятни.

Прибрахме се в хотела късно с едно такси тук-тук – шарено, лъснато, блестящо с усмихнат дребен тайландец-драйвър, който пак ни заслепи с белоснежните си зъби.

Няколко  думи за

нашия бутиков хотел Baan Bayan

Преди години тук е било жилището на богата фамилия, построено на самия бряг на океана, с огромни дървета и красиви палми в двора. Днес двуетажната богаташка дървена къща е запазена в същия вид и до нея , като естествено нейно продължение, е построен хотелът, но така е направен, че е трудно да разбереш кое е старата къща, кое е новият хотел, така  умело се преливат. А обзавеждането, обслужването и удобствата не отстъпват на най- добрите европейски хотели.

Хуа хин има много дълга и доста широка плажна ивица

Пясъкът е  ситен, почти бял, няма камъчета, няма мидички. Шезлонгите – подредени , жълтите чадъри – разпънати, океанът е топъл, с леки игриви вълни, чисто, подредено, много приятно. Плажът постепено се напълва, задължителният ресторант на пясъка започва да бълва големи чинии с какви ли не манджи и стомашните сокове плисват неудържимо. Отивам да видя за всеки случай какво е положението с плажния “ресторант” – петима души се трудят неудържимо на бързи обороти – пекат, пържат, размахват огромни тигани-уок, поднасят димящи и уханни чинии… Маса народ яде с настървение. Надниквам зад едно окачено надве-натри платнище и замръзвам – няма течаща вода, никъде не виждам мивка….Чиниите се мият в един леген…. Ама каква мивка на пясъка, сама се чудя на наивниите си очаквания…. Това тотално ме отказва и се насочваме към хотелския ресторант – на терасата над океана, с белите покривки. Пак беше много вкусно, но и доста по-скъпо. Само че долу на пясъчния ресторант имаше поне 100 души, а в хотелския  бяхме десет. Май се минахме… А и не чух после някой да се е разболял….

Вечерта дойде толкова неусетно, че просто не разбрах как ми се прияде неистово отново от апетитната ароматна тайска храна. Какво ли ще правя в София като пак така ми се прииска нещо тайско? Затова давай напред към ресторантите. Но никак не е лесна работа  да си избереш къде да вечеряш –  близо до брега попадаме сред мрежа от улици, по които има само ресторанти и почти нищо друго. Това “почти” се състои от няколко салона за масажи на учудващо високи цени. Прескачам любимия ми масаж  не заради цената, а защото вече не мога да издържам на ароматите и на гледката – стотици туристи са окупирали всички места до последния стол в безбройните ресторанти и ядат от отрупаните маси ароматните  тайски ястия. Сервитъори хвърчат с непозната в Европа скорост и предлагат обслужване много различно от европейското.

В Хуа хин, за разлика от Патая, Банкок и Пукет например,

няма руски туристи

Факт е, че менютата са на шведски, немски и  английски език, докато на другите места са предимно  на руски.  Туристите тук са на възраст над 55 години, млади хора няма,  малки деца няма (казвам това най- общо, разбира се).

Да не са луди западняците да идват с внуците си. Облечените по последна мода достолепни господа и дами в пенсионна възраст в най-лошия случай са със собствените си половинки. Забелязвам  весели, чисто женски шумни компании , а и не малко двойки  с голяма възрастова разлика, очевидно с партньор от Б-група.

Най-многобройни са шведите, а и доста къщи и апартаменти са си накупили тук. Има и собственици на недвижимости от Австралия, Канада, Франция, Дания, Финландия. По данни от февруари 2013 г. – класация на най-предпочитаните градове за покупка на недвижимост от чужденци – Хуа хин  е на 3-то място (10,91% след Патая (32,93%) и Пукет(13,51%), а Банкок е на 4-то място (5,38%).

Туристите в Хуа Хин се различават

от туристите в  другите масови тайландски курорти   и по облеклото – тук са облечени елегантно и дори официално, докато  в Патая и Банкок, Пукет са масово по джапанки и шорти денонощно.  Сега разбирам защо тук няма “го- го” барове, танци на пилони, няма проститутки, гейове (то не може да няма, но всичко  е по-дискретно), не се предлага свежа плът по улиците, няма салони за еротични масажи, не дъни музика на макс, не се лее алкохол и бира нон стоп.  Много рядко може да се види бял мъж хванал за ръка тайско момиче…. Изобщо Хуа хин държи на реномето си на изискан, тих, дискретен и луксозен курорт за улегнали и сериозни хора. Дори ресторантите имат съвършено различен вид – изглеждат много европейски най-меко казано.

Най-известният спа хотел в ХХ е Chiva-som (Чива сом)

През 2011 той е на второ място  в класацията на най-добрите спа хотели в света.  Намира се средвеликолепна тропическа гора  с езера и водопади.   И  цари абсолютна хармония и спокойствие.  И няма как , като си тук, и около тебе  шумят водопади , разкошни палми се поклащат грациозно наоколо и  пеят птици, да не забравиш за всичко извън този свят. Даже детски викове не се чуват, защото е забранено за деца.

Използването на мобилни телефони също не се толерира. Храната е екологично чиста и ниско калорична,  за здравето и спокойствието на почиващите се грижат специалисти от всички сфери. Ресторанти, басеини, парна баня, джакузи, библиотека, танцово студио, йога, пилатес, масажи, медитация, тай чи, аквааеробика – тук не може да се скучае и един миг. Чива сом е предпочитано място за релакс на много световни знаменитости и известни имена от политиката и шоу бизнеса. Цените- започват от 500 евро на ден в стая от 36 кв.м.  до 3000 евро на ден в пик сезона за апартамент от 200 кв.м. Отделно се нчисляват 17 % такса обслужване.

Иначе в Хуа хин няма кой знае какво за гледане –

един аквапарк, една голяма статуя на Буда, някакъв водопад, задължителния елефант вилидж и един измислен плаващ пазар в миниатюрни размери. Естествено е да наблягат толкова на нощния пазар , то практически друго няма. Но явно и на скандинавските туристи им е все тая, защото те такава храна на такава цена просто няма как да намерят в родината си и  атракциите не са им първата грижа.  За 20 -30 евро на човек те ядат до насита свежи морски деликатеси, пият бира и се радват на перфектно обслужване.  С пенсиите си от 1000-2000 евро тук са като принцове и принцеси.

Прибираме се към хотела след страшно вкусната вечеря и след абсолютно излишния след такова преяждане, но невероятно вкусен десерт – банан с кокосово мляко…(с какво друго???) и минаваме по брега. Океанът се е отдръпнал поне със 150 метра навътре и ние вървим по доскорошното му дъно – то е твърдо като мокра глина и почти не поддава на стъпките ни… Усещането е малко нереално – сутринта съм се къпала на това място, но даже не съм и влизала толкова навътре, а сега се разхождам по дъното на индийския океан, който се е отдръпнал от брега, за да ми подари емоцията, която никой друг няма как да ми даде….Мокрото твърдо пясъчно дъно е лъскаво и гладко, а огромната надвиснала луна го е превърнала в огледало и буквално виждам нощните бели облачета и звездите – тяхното отражение – в краката ми… Не е ли прекрасно?

Автор: Искра Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Тайланд – на картата:

Тайланд

Още пътеписи от близки места:

1. Тайланд, будизъм и цветя !
2. Екскурзия до Патая (Тайланд)
3. При жените – жирафи (Mea Hong Son, северен Тайланд)
4. Тасмания (4): Хобарт – перла в короната
5. Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд
6. Из Югоизточна Азия (5): Тайланд, о-в.Ко Панян
7. Из Югоизточна Азия (4): Из дворците и баровете на Тайланд
8. Из Югоизточна Азия (3): Дворците и кръчмите на Тайланд
9. Из Югоизточна Азия (6): Тайланд, о-в.Ко Панян – продължение
10. В Тунис на почивка(1): Ясмин Хамамет
11. Куба: почивка на Варадеро

Експлозия е избухнала в химически завод в централната част на Япония, съобщи Би Би Си. Има жертви и ранени. "В завода е станала експлозия,...

Халфът на „Нефтохимик 1986“ Коста Янев обяви, че „Спартак 1918“ е трети вариант пред него за отбор напролет. Както е известно, преди дни той...

/Поглед.инфо/ Скандалът на летището е съзнателно предизвикан. Затова всеки, който си мисли, че става дума за някаква грешка, греши. Този скандал е класическа предизборна техника, която използва Сидеров. Това коментира пред "Стандарт" социологът Андрей Райчев.

Сериозен интерес към модернизацията на най-старата жп линия в страната - Русе-Варна, е заявила китайската "Чайна комюникейшънс...

/Поглед.инфо/ Виктор Николаев и Ани Цолова яко „запалиха моторетката“ в сутрешния блок на Нова тв след последните изцепки на Волен Сидеров и неговите депутати.

/Поглед.инфо/ "Ние провокираме системата да се промени." С тези думи ни посреща Златка Маринова от Смолян.

Националната агенция по приходите (НАП) продава чрез новия си онлайн портал вещи и активи за 4,897 млн. лв., съобщиха от ведомството. Днес,...

Издаването на карти за пътуване с градския транспорт във Варна на пенсионери над 65 години става след задължително удостоверяване на...

Бивш министър на отбраната заяви по руска телевизия, че извънземните вече са сред нас, но отказват да се появят наяве и да споделят...

/Поглед.инфо/ Главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на лидера на "Атака" и председател на антикорупционната комисия в парламента Волен Сидеров.

39% – толкова по-висока е ангажираността на феновете с вашите постове, когато времето е лошо. Ако пък говорим за лятото, можете да очаквате 90% повече engagement. Това сочат данните от изследване на Fanpage Karma сред 1500 немски страници във Facebook. Данните сочат, че независимо от деня на седмицата или типа пост, трябва да имаме предвид и времето навън, когато планираме очакванията за Facebook ангажираност.

В инфографиката тук ще видите основните данни от изследването на Fanpage Karma. Изследването е направено като информацията за постовете на наблюдаваните страници е сравнена с данните за времето в различните дни и е осреднена за работни, почивни и празнични дни по сезони. Интересно е, че промяната в ангажираността на потребителите не се влияе много нито от това дали денят е почивен или работен (което е странно, защото в работните дни обикновено си затворен в офис, независимо от времето), нито в значителна степен от сезона (за пролет, есен и зима) – при всички положения феновете реагират с около 40% по-активно при лошо време. За лятото процентът е дори доста по-голям.

Трябва да имаме предвид, че едно такова изследване би показало различни резултати в различни държави – зависи както от климата, така и от нагласите на местните. Дали данните у нас ще са още по-полярни (тъй като времето е значително по-добро от това в Германия) или с по-плавна разлика (защото и през пролетта и есента има какво да се прави и хората не са навън само през лятото) мога единствено да гадая. Интересно ще е да се види и каква е зависимостта между метеорологичните условия и други социални мрежи.

Постът Няма нищо по-хубаво от лошото време е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

39% – толкова по-висока е ангажираността на феновете с вашите постове, когато времето е лошо. Ако пък говорим за лятото, можете да очаквате 90% повече engagement. Това сочат данните от изследване на Fanpage Karma сред 1500 немски страници във Facebook. Данните сочат, че независимо от деня на седмицата или типа пост, трябва да имаме предвид и времето навън, когато планираме очакванията за Facebook ангажираност.

В инфографиката тук ще видите основните данни от изследването на Fanpage Karma. Изследването е направено като информацията за постовете на наблюдаваните страници е сравнена с данните за времето в различните дни и е осреднена за работни, почивни и празнични дни по сезони. Интересно е, че промяната в ангажираността на потребителите не се влияе много нито от това дали денят е почивен или работен (което е странно, защото в работните дни обикновено си затворен в офис, независимо от времето), нито в значителна степен от сезона (за пролет, есен и зима) – при всички положения феновете реагират с около 40% по-активно при лошо време. За лятото процентът е дори доста по-голям.

Трябва да имаме предвид, че едно такова изследване би показало различни резултати в различни държави – зависи както от климата, така и от нагласите на местните. Дали данните у нас ще са още по-полярни (тъй като времето е значително по-добро от това в Германия) или с по-плавна разлика (защото и през пролетта и есента има какво да се прави и хората не са навън само през лятото) мога единствено да гадая. Интересно ще е да се види и каква е зависимостта между метеорологичните условия и други социални мрежи.

Постът Няма нищо по-хубаво от лошото време е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

/Поглед.инфо/ Все по-често се говори, че заради кризата "мозъците" ни, завършили в чужбина, се завръщат у нас.

/Поглед.инфо/ Сериозен интерес към модернизацията на най-старата жп линия в страната - Русе-Варна, е заявила китайската "Чайна комюникейшънс кънстракшън къмпани".

Този депутат е казал на дипломатката ни, че има право да провери нейната самоличност. Това не може да е вярно. Той прави закона, не е...

/Поглед.инфо/ За първи път от 22 години ще бъде направена данъчна проверка на Българския хелинкски комитет.

/Поглед.инфо/ Народното събрание не трябва да отделя часове за дебати по искането на главния прокурор да бъде свален имунитета на Волен Сидеров - решението трябва да бъде подкрепено, за да се заеме съдебната власт с казуса.

Навършват се 133 години от основаването на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” – първото техническо учебно заведение в България. По случай празника е...

/Поглед.инфо/ Близо 600 станаха уволнените полицейски служители в Турция съгласно среднощния указ на правителството от 7 януари, предаде АФП.

Кметът на Община Девня Атанас Кузев обяви частично бедствено положение на територията на "Полимери" в промишлената зона на общината за...

Жестока автомобилна катастрофа е станала тази сутрин на шосе Е-79 край Сандански, предаде БГНЕС. Пътният инцидент е станал към 6,20 часа на...

„Всеки в нашата държава може да си прави каквото поиска - жестоко, безнаказано, просташки. Съжалявам за зрителя отстрани, защото нищо...

/Поглед.инфо/ Олигархът Иво Прокопиев и Огнян Донев литват с държавния Еърбъс към далечен Китай, пише Би Нюз.

/Поглед.инфо/ Шефовете на Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба и служба "Военна информация" няма да бъдат назначавани от президентът. Това предвиждат промените в Закон за националната сигурност.

/Поглед.инфо/ Личната неприкосновеност на всеки българин е защитена от конституцията.

Цветана Пиронкова се класира за финал на турнира в Сидни. Нашето момиче се справи с 2:0 сета над Петра Квитова (Чехия), в отделните части 6:4,...

/Поглед.инфо/ Най-малко 19 милиона души са безработни в Европейския съюз, предаде УНИАН, като се позовава на данни, обнародвани от Европейската комисия.

/Поглед.инфо/ Лелята на севернокорейския лидер Ким Чен Ун е в кома след хирургична интервенция, предаде РИА Новости.

Графика показва как хората в различните мюсюлмански страни предпочитат жените да бъдат облечени.

"Като записвам всичко, което се е случило между мен като управник, и хората, считам, че съвестта ми ще е чиста, като напусна поста или си...

Овен  Денят е „празен” - не обещава нито големи успехи, нито значителни разочарования. Овните днес са учудващо спокойни и невъзмутими....

Известный чикагский актер, режиссер, танцовщик и хореограф Дмитрий Песков представляет свой новый проект – спектакль “Допрос”. Аннотация к нему звучит интригующе: “Одинокий человек на стуле. Невидимый следователь. Танец. Песня. Стихотворение. Почему мы проигрываем войну с терроризмом? Кто кого контролирует? Выживет ли человек? Что разрушает нас и что заставляет нас идти вперед? Кто наш самый большой враг?” Мы должны посмотреть “Допрос”, чтобы найти ответы на эти и многие другие вопросы. Искусство Дмитрия Пескова не замыкается на одном жанре. Как и его предыдущие спектакли, “Допрос” сочетает в себе Танец и Драматический театр, Слово ...

Не съм сигурна, че това което приготвих е боршът, който очаквах, въпреки че следвах стара руска рецепта за борш по московски. „Следвах“ е малко пресилено, по-скоро импровизирах по нея, защото вече от няколко опита знам, че е трудно да се работи по рецепта от некулинарна книга и още повече, когато рецептата е стара и няма много подробности в технологията на приготвяне. Защо се спрях на борш и коя е тази некулинарна книга, в която има рецепти следва да разкажа. Преди това искам да уточня, че вече имам една рецепта за борш в блога, чиито резултат е отличен и супата е много вкусна, а с настоящата рецепта не съм открила по-лесен и бърз начин за приготвянето му, но той е също толкова вкусен, въпреки че е малко по-различен.

За Коледа получих страхотен подарък. Една книга. Но каква книга! Само хора, които ме познават добре могат да ми подарят такава. Успявам да прочета по 4-5 страници на ден (Даниел започва да прави и други неща освен да яде и спи), а после още толкова часове да мисля по прочетеното, да разглеждам картата на София, да си представям къде са се намирали всичките съществували кафенета, сладкарници, аперитиви, бирарии и елитни хотели с техните ресторанти, как са живели и какво са яли бедните и богатите в столицата в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Стана ли ти интересно? Книгата е „Какво хапнаха и пийнаха великите българи“ на Петър Величков. Все още я дочитам, но с лекота мога да разказвам за нея, за стара София, за женски пазар, за дворцовите менюта написани на френски език, за ресторантите по европейски стандарт и храната, която се е приготвяла в тях, голяма част с френски термини и имена. За никой не е тайна, че кухнята ни тогава повлияна от ориента се ориентира към Европа с полагащата се терминология, която днес някои все още отричат.

В книгата се споменава за любимите ястия на поети, писатели и политици, обноските им на хранене и местата, в които се събират най-вече за да поклюкарстват. Впечатление ми направиха два разказа, които се свързват с една цифра – 71. Иван Вазов живее до 71 годишна възраст, а през целия си живот обича да си угажда както с храната, така и с ракия или вино. Обратно на неговия начин на живот, Стоян Михайловски се придържа към строга вегетарианска диета, а фобията му от бактерии, прах, ръкуване и изобщо всичко на тема чистота го прави маниакален чистофайник. Особено взискателен е към зеленчуците, които купува „само след щателен разпит на продавача – къде са расли, кога са откъснати“. Лошо няма, но той умира на същата възраст – 71 години, въпреки че „заради диетите и строгите режими всички смятат, че поетът ще живее с орлите“. Изводът е хранете се вкусно и разнообразно, угаждайте си с мярка.

Едно от емблематичните места преди и след 1944 година е ресторант Крим. Съществувал до скоро във все същата къща на ул. Славянска 17, още от създаването си ресторантът се налага с традиционна руска кухня и квалитетни напитки. Част от менюто на Крим е бил боршът по московски, чиято рецепта се споменава в книгата, а аз още докато я четох, си наумих че ще я приготвя. Не защото е нещо много по-специално от останалите рецепти включени в книгата. Те всички са специални, поне за мен. Май реших да приготвя борша, защото ми се дояде. Пък и да опитам какво са яли в Крим през 40-те години на миналия век.

Борш по московски

По описание в книгата, боршът се приготвя с полагащия му се бульон от кокали и месо. Освен говеждо се добавя и малка част свинско месо. Количеството на цвеклото е сравнително малко, но супата се обогатява с корени магданоз, целина, моркови и доматено пюре. Зеленчуците се задушават в масло, а цвеклото се готви отделно с доматеното пюре преди да се добави към бульона. Интересното и по-различно в рецептата е, че супата се сгъстява с препечено брашно, с което се постигна много гъста смес, наподобяваща задушено, освен ако не се увеличи количеството на водата, за да се получи по-рядка, но така или иначе, супата не остава бистра.

По спомени на Вальо, когато е ял борш в Москва, супата е била бистра и в нея освен месо е имало и кренвирши. В книгата също са споменати, купих малко количество специално за борша, обаче забравих да ги сложа. Никога не съм била по-разсеяна от сега, може би защото отдавам много от енергията си на малкото човече (или само си намирам оправдание). Все пак ги включвам в рецептата.

Зеленчуците (цвеклото, морковите и целината може да се нарежат на тънки пръчици, но аз ги настъргах. Боршът се сервира със сметана, като не се споменава каква, затова използвах с каквато разполагах – течна. Обилното поръсване на всяка порция със ситно нарязан пресен магданоз си е задължително.

Посочените дози са за 4 порции.

Продукти:

• 800 г говежди или телешки джолан с кост, нарязан на шайби
• 400 г свински кокали
• 100 г кренвирши, нарязани на парчета (не сложих)
• 200 г зеле (1/4 от малка зелка), нарязано на тънки ленти
• 100 г моркови (1 голям), настъргани на едро
• 100 г корен целина (1/2 средно голяма глава), обелена и настъргана на едро
• 100 г червено цвекло (1 средно голяма глава), обелено и настъргано на едро
• 2 супени лъжици масло
• 60 г доматено пюре
• 1 чаена лъжица захар
• 1 супена лъжица оцет
• 30 г препечено брашно*
• 1 дафинов лист
• сол и прясно смлян черен пипер на вкус

Парчетата от джолана и свинските кокали се слагат в голяма тенджера и се заливат с 3,5-4 литра студена вода. Тенджерата се слага на силен огън и се оставя водата да заври. Когато започне да ври, огънят се намаля на умерен към слаб и се вари около 3 часа или докато месото се отдели от кокалите. От бульонът периодично се отстранява пяната на повърхността.

Кокалите се изваждат и от тях се отделя месото. Нарязва се на по-малки парчета и се оставя настрана.

В тиган се разтопява една супена лъжица масло. Добавят се морковите и целината (и настърган или нарязан на пръчици корен магданоз ако се използва). Задушават се за 5-6 минути, изваждат се от тигана и се оставят настрана.

В същия тиган се разтопява другата лъжица масло. Добавя се червеното цвекло и се разбърква 4-5 минути. Към него се изсипват захарта, оцетът, доматеното пюре и 3-4 черпака от бульона. Готви се около 15 минути докато цвеклото омекне.

Бульонът се прецежда, защото може да са останали малки парчета от кокалите. Връща се в тенджерата и се загрява докато заври. В него се изсипват зелето, задушените зеленчуци (морковите и целината) и дафиновият лист. Посолява се със сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Вари се 15 минути. Тогава се добавя задушеното цвекло, месото, кренвиршите и разтвореното в малко вода препечено брашно. Разбърква се хубаво и се вари още 2-3 минути.

Сервира се със сметана и ситно нарязан магданоз.

* Тиган се нагрява на умерен огън и в него се изсипва брашното. Разбърква се непрекъснато докато придобие светъл кехлибарен цвят. Охлажда се.

Борш по московски, май е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана