Наруших петгодишното си мълчание по политически теми за да подкрепя протестите през лятото и тези дни в подкрепа на Ивайло Калфин. И в двата случая бе въпрос на задължителна за мен гражданска позиция, а не за “връщане в политиката”, както някои са разбрали погрешно. Българската политическа реалност продължава да деградира, превърнала се е в място на войнстваща посредственост. Нямам никакво намерение да се връщам там!

Благодаря на всички, които реагираха на изразените от мен позиции през последните дни. Поради липса на време не мога да отговоря лично на всеки, надявам се този текст поне частично да компенсира това.

Наруших петгодишното си мълчание по политически теми за да подкрепя протестите през лятото и тези дни в подкрепа на Ивайло Калфин. И в двата случая бе въпрос на задължителна за мен гражданска позиция, а не за “връщане в политиката”, както някои са разбрали погрешно. Българската политическа реалност продължава да деградира, превърнала се е в място на войнстваща посредственост. Нямам никакво намерение да се връщам там!

Благодаря на всички, които реагираха на изразените от мен позиции през последните дни. Поради липса на време не мога да отговоря лично на всеки, надявам се този текст да компенсира това.

Противно на правилата, правя прогнозата преди факта, който я предизвиква: този път наистина предстои дипломатически проблем между България и Франция. Няма да се размине и на управляващите с маневри и увъртания заради „Атака”, както стана след скандала със Сидеров от 6 януари.

Острието на скандала днес е телевизия „Алфа”, която е пропаганден щит и меч на „Атака” и медиен оръженосец на вожда Сидеров. Екип на „Алфа” е атакувал агресивно френския културен институт Алианс франсез във Варна с настояване неговата директорка Стефани Дюмортие да даде интервю. След отказ от страна на Дюмортие, която притежава и дипломатически имунитет, екипът отказал да напусне центъра и се е наложило да бъде потърсено съдействието на българските власти.

Познавайки нагласите на френската страна, смея да прогнозирам, че предстои наслагването на агресията срещу същата Стефани Дюмортие на борда на български самолет, проявена на 6 януари от страна на Сидеров, да доведе до ескалация в реакцията на Париж.

Новата агресивна акция не е дори импровизация, а е явно преднамерена. Тя показва, че България не може да осигури защита на лице с дипломатически статут, преследвано от крайна ксенофобска партия, осигуряваща кворума на днешното управление. Това вещае събития, вина за които ще имат онези във властта, които се опитаха да омаловажат с мълчанието си на политическо ниво деянието на Сидеров и така на практика го окуражиха да продължи с провокациите.

По този повод прилагам сатирична бележка към предисторията на на днешното развитие на скандала, който обаче, по всичко личи, няма да се размине само със саркастични забележки, а ще доведе до реални проблеми за това управление на България по европейска линия- не изключвам дори, като начало, центърът във Варна да бъде закрит в знак на протест от страна на Париж.

В името на прозрачността, за която показа рудиментарна готовност Сергей Станишев с признанието си в предаването „Шоуто на Слави” снощи, че на 6 януари вътрешният министър Цветлин Йовчев му е съобщил ( посред нощ) за варненския скандал с Волен Сидеров, реших да предприема конкретни стъпки да доразвия инициативата му. За целта помолих да ми подхвърлят една флашка от онези, които обикновено подхвърлят на един вестник.

Въоръжен с подхвърления запис на разговора, бързам да изпълня дълга си да ви го подхвърля ( не дълга си, а записа) в транскрибиран вид.

„-Ало, началника ли е?
– Да, аз съм!
– А, пардон, търся втория по ранг във Вашето семейство ( чува се троснато „ за тебе е този път”- бел. на транскрибиращия текста).
– Ало, какво става, да не е тръгнала насам ловната дружинка от Сирищник?
– Още не е, държим бойния отряд под око, така че се извинявам за късното обаждане – не е ранното предупреждение, за което ми наредихте…
– Нищо, нищо и без това не мога да спя, преговарям си азбуката и все не мога да прехвърля от АБВ нататък. А и щом звъниш в два часа посред нощ, трябва да е нещо страховито- сигурно пак са се развилнели протестерите с бебешките колички на жълтите павета, направо обявявай код жълто!
– Не, не е чак това. Просто нашият пак се е напил във въздуха…
– Кой въздухар, бе, казах му да престане, че фонтаните са пресъхнали от сушата и много си личи като ги използва за писоари, ама..
– Не, не е бившия ми началник от Плевен, а сегашния от Ямбол, който заплашва със злания пръст на ципа да покаже с какво ни крепи на власт.
– Знам, бе- само те изпитвам за лоялност. – Другарите от руското посолство вече бяха тук с инструкции.- Кой, освен дружбата с др. Путин, е пострадал този път?
– Един близо двуметров младеж, 120 килограмов анаболен полицай и още един едър служител в униформа…
– Малее, тоя е звяр, бе, това вече е серийно изнасилване! Не си поплюва само със закани пред съдебната палата към педерастчетата- чак тръпки ме побиха!
– Само ги е бил, докато други народни избраници са им държали ръцете, а народни представителки са налитали с крака.
– Жалостив ни е той, пожалил ги е, че ако ги почне със златния си…
– Има и друго- намесена е този път и жена, направо някакъв „симбиоз”!
– Не думай, това вече е извращение- сигурно някоя германска стюардеса е замерял.
– Още по-лошо, французойка е и има дипломатически паспорт.
– Бързо да се обадиш на Бойко, той знае как се потушава пиянски скандал в самолет, гарниран с дипломатически имунитет. Какво ще каже сега Франсоа, на когото обещах повече да не позоря европейския соц ?!
– Слушам, отивам лично в Банкя. -А битите от нашия човек да ги донабием ли, че да се оплачат от нас пред педерастачетата, за да спасим кворума като поемем вината?
– Абе, прекалил си с „На всеки километър”- чак такава самоотверженост има само в старите пропагандни филмчета, те са за наивниците от третата възраст. Ти само увъртай, крий се с приказки зад закона- прави като мен. На 20-ти имам предплатено участие във веселяшко телевизионно предаване и тогава ще разсея съмненията, облаците и подозренията за мекушавост от наша страна.
– Аз в кой ресторант да се скрия дотогава?
– Пробвай в кръчмата „Сам дойдох”. Тя е на сигурно място, само метри от „Позитано” 20, там никой няма да те търси, защото никой не вярва на лъжливи табели вече (въздъхва-бел. на транскрибиращия текста). Важното е да спечелим време докато другарите от Масква придумают нещо (чува се рязко скърцане на стол,става прав уважително- бел. на транскрибиращия).
– Добре де, но на провинилия се полицай, който не е целунал ръката със златния пръст, нека все пак да му шибнем някой друг шамар да знае друг път да не проявява неуважение към властта, а? Лесно е, лежи вързан в ареста и чака Вашите заповеди.
– Може, но да си остане между вас- няма да ти се бъркам. Ти мен питаш ли ме какви шамари си раздаваме в партията?
– Виноват, че питам, трябваше сам да се досетя, да си поема отговорността като един истински министър.
– Хайде, хайде, стига самокритика, стегни се, че нашият човек със златния пръст е на свобода и не се знае какво още има да става, докато братушките ни освободят от него.
– Слава Путину, путеводна звезда в безпутицата ни!
– Свободно, руските другари си тръгнаха, но ще им предам!”

За верността на горния разговор гарантирам, колкото за предсказуемостта на долния задочен герой от разговора.

Share on Facebook

А вие как си представяхте нейната мощ без опорни точки? Очевидно това не е възможно, а също така е очевидно, че точките са повече от една. Но нека днес обърнем внимание на една от най-важните и определящите, а именно - за тоталния контро...

Въпросът КОЙ на кого се обажда в тази държава води до тежка диагноза за някакво полудяване, от което няма отърваване.

На 28 март 2012 г. на моя скромна милост се обади премиерът Бойко Борисов, който буквално ми заяви, че съм първият, на когото държи да съобщи за току-що взетото решение на правителство да спре АЕЦ „Белене”. На въпроса ми защо точно един блогър трябва да има тази чест, както и авторското право да разпространи новината, Борисов отговори кратко и неясно: „ за да спреш да ми ядеш кокалите”!

Грешка! Не спрях, с което така го ядосах, че около три месеца по-късно той ме захапа отмъстително ( вече публично), че не съм имал право да бъда „лидер на демократичните журналисти” в България, произвеждайки ме в такъв „лидер” във фантазиите си, споделени обаче на заседание на Министерския съвет със съзнанието, че стенограмата ще достигне до осиротелите без моето лидерство журналисти.

Случката ме убеди, че има нещо шантаво в телефонната комуникация в държавата. Тази диагноза се потвърждава многократно, поради което започнах да й обръщам внимание. Не, че се надявам да открия лечение, но да припомня още два примера.

Георги Първанов си призна пред радио К2, че „тези дни” (когато Борисов се скъса да отрича да поддържа връзка с него),се чува с Бойко Борисов :

Илиана Беновска: В крайна сметка не ми отговорихте. Вие, чухте ли се тези дни с Бойко Борисов?
Георги Първанов: Сигурно си общуваме с смс-и за коледни празници или за рождени дни, но това изчерпва нашия „диалог“. Имам чувството, че някои други са си общували много по-конкретно и резултатно, но това не е моя тема.
Илиана Беновска: Възможно ли е да постигнете съгласие със Сергей Станишев, Вие чухте ли се тези дни?
Георги Първанов: Не, не сме чували.”( 18 януари 2014 г.)
Както виждате, Първанов и Борисов се чуват, макар да се обявяват публично едва ли не за смъртни политически противници (нещо като ДПС и „Атака”, които са заедно зад правителството, но продължават да убеждават в обратното простолюдието в партера на театъра). Същевременно съпартийците Първанов и Станишев не се чуват.

Ако трябва да употребя популярен сред селските стопани израз, Първанов е „отчувал” Станишев като змия в пазвата, след което си размениха ролите: Станишев отчува Първанов като пепелянка, изпълзяла на припек в задаващата се жега по евроизборите. Сега й търсят серума, успокоявайки другарите и другарките, че от ухапванията на пепелянката ще заболи малко, но няма да е фатално.

Животинската символика беше обогатена днес от ромския лидер Цветелин Кънчев, който оприличи Първанов на …свиня. „Просто” каза по негов адрес в едно телевизионно интервю, че за „малко прасе и нов началник” е трябвало отрано да се внимава какво ще стане, когато пораснат.

Но да се върнем към темата за телефонните обаждания, които издайнически изплуват в публичността. Нямам предвид онези, подслушаните, а декларираните доброволно.

Принос в шантавата пиеса даде Станишев. Уж правителството не било негово, както се кълне, а се оказа, че като стане напечено вътрешният министър Йовчев му звъни да му докладва.

Това научихме от самия Станишев. Той ни осведоми по време на участието си в „Шоуто на Слави”, че Йовчев му звъннал да го информира за скандала ( „същата вечер”) със Сидеров във Варна на 6 януари.

За да оправдае шикалкавенето на БСП по темата, Станишев се изпъчи с „новината” със задна дата, че още на 6 януари казал по телефона на Йовчев „ имате моята подкрепа”.

Ние пък цели две седмици от тогава живеехме в заблуждение, че Станишев има някакви колебания, докато той, оказва се, реагирал мъжки на секундата. Каква ревизия на тази визия и то не къде да е, а в едно забавно предаване!

Понеже е бил в лично качество на телефона и очевидно по липса на време не е имал възможност да се консултира с всички европейски социалисти, на които е началник по линия на ПЕС, нито пък да свика който и да било колективен орган на БСП, остават само няколко възможности за оценка на тази позиция от гледна точка на колективната й стойност към мига на непоколебимата му подкрепа за МВР:

1.По време на разговора наблизо да са били Местан и\или Орешарски.
2.Станишев, говорейки в единствено число, всъщност е разсъждавал отговорно с категориите на множественото число – нали е потомствен партократ, може пък да се е почувствал като червен монарх.
3.Станишев може да е пуснал телефона на усилвател и до него одобряващо да е кимнала Моника.

Ще ви изненадам, може би, но според мен и трите версии са валидни- поотделно и заедно. Защото най-вероятно обаждането е заварило Станишев в домашни условия ( обаждане на Йовчев „същата вечер” означава посред нощ). Понеже Орешарски е компромис като отроче на семейството на властта, на което Станишев е бащица на правата на приносител на най-много електорални гени, няма нищо чудно Станишев да се е почувствал упълномощен по условие да говори като самодържец. Направил го е от чувства на пробудена отговорност от името на поданиците си, участвали в зачеването на програмното дете, чието реално бащинство иначе никой не иска да признае в лично качество в отговор на въпроса КОЙ му нарежда да прави бели.

Във всички случаи излиза обаче, че както Първанов „обади” Борисов, че му звъни по интимни причини ( рождените дни са поводи, по които предимно близки и роднини си разменят обаждания), така и Станишев, в желанието си да се изкара твърд на фона на явната мекушавост на партията му към Сидеров, на практика „обади” на кого се отчита Йовчев в критичен момент.

На всички, които ще опонират, че е нормално вътрешният министър да звъни на началството, ще отговоря, че чукат на отворената ми врата: и аз това казвам, че истинското началство не е Орешарски, както ни лъжат непрекъснато. Или най-малкото, ако предположим, че Йовчев е звъннал и на Орешарски ( ще го чакаме във веселото предаване да ни разсмее и той с някое признание!), явно се е почувствал длъжен да дублира отчета си по най-бързия начин още преди да изчака да се съмне. Действал е на принципа, че и без петел ще съмне, но без Станишев може да осъмне и без министерско кресло.

Ако следващият път Орешарски реши да назначи Пеевски за главен балетмайстор на Софийската опера, за да надзирава като доказан експерт изкъсо постановката „Вестникотрошачката”, вече ще знаем кой стои твърдо зад подобна налудничава идея: човекът с голямо, двойно дори С, на когото реално се отчитат при някоя беля в държавата.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
500г картофи
3 моркова
3 глави лук
2с.л. зехтин
½ ч.л. сол
1с.л. лимонов сок
1с.л.сушена целина

Приготвяне:
Картофите и морковите се белят, измиват и варят в подсолена вода. Не бива да омекват както за пюре. Достатъчно е половин час варене, след като кипне водата. Зеленчуците се отцеждат от водата. Оставят се в купа да изстинат. Режат се на кръгчета с къдраво ножче. Луковите глави се почистват, измиват и режат на пръстени. Запържват се в загрят зехтин, пробъркват се за да не загорят лучените кръгчета. След готовност съдът се оттегля. Прехвърлят се в купата, добре отцедени от мазнината. Продуктите се объркват. Останалият зехтин от тигана се налива в купичка. Добавя се прясно изцеден лимонов сок и сол. Съставките се разбиват с бъркалка. С дресинга се поливат зеленчуците. Салатата се обърква. Разпределя се в четири купички. Порциите се поръсват с целина.

Украинското МВР разреши да се стреля срещу демонстранти

Еврокомисията ще продължи с мониторинговия механизъм за България

Neutral са уникални с холистичния подход, който прилагат към производството на дрехи. Действително работещи за устойчиво развитие на бзинеса, те не само използват единствено био-памук, който сдобиват по всички правила на fair trade, но в процеса на производство преработват отпадъчната вода, боклука и черпят енергия от възобновяеми източници. Мотото на компанията е Сертифицирана отговорност и зад това стоят 6 от най-репутабилните световни организации:

SA 8000, един от първите стандарти, гарантиращи, че работното място спазва всички етични стандарти

GOTS, глобалният стандарт за цялостна грижа за околната среда при производството на органичен текстил

EU Eco label, европейският стандарт за продукти и услуги с минимално влияние на целия жизнен цикъл върху околната среда

Fairtrade, стандартът в защита правата на производителите от най-бедните страни

Oeko-Tex 100, гарантиращ, че вложеният текстил е напълно свободен от вредни вещества

Neutral Responsibility, дефиницията на компанията за устойчиво производство с възобновяема енергия. Вятърните турбини в базите осигуряват 4 пъти повече енергия от пряко необходимата им, за да има и за местните общности

Сам по себе си нито един от сертификатите не е достатъчен, за да обозначи едно цялостно отговорно производство. Но съвкупността от всички 6 създава нов критерий за това какво означава да правиш дрехи с мисъл и за природата, и за хората. Голямото постижение на Neutral е нагледният пример, който дават на всичи производители от огромната ниша на базисните облекла – допълнителният разход за сертифициране може да бъде път към по-високата печалба. С добре построената си бизнес стратегия компанията отправя високо и ясно предизвикателство към конкурентите си не само да продават стоки, а истински истории на споделената отговорност. Каталогът им съдържа предимно семпли облекла като изчистени тениски и суичъри, бебешки бодита и ежедневни аксесоари. Нещата са просто хубави, без излишни финтифлюшки, също като философията на компанията.

Вече писахме за големите победители на Sustainia, ето и за категория „Храна“.

Следва: категория “Транспорт”.

—

Sustainia