Украйна на мотор, 2013 (6): Крим: на плаж в Любимовка

Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса, посетихме Катакомбите на Одеса,  разгледахме центъра на Одеса, а за последно  отидохме до Музея за восъчните фигури в Одеса, а така също и на руска баня. Днес напускаме Одеса и тръгваме към Крим

Приятно четене:

Украйна на мотор

част шеста

Крим: на плаж в Любимовка

 

 

 

Станахме към 7:00 ч. към 8:00 ч. – точно излизаха първите пирожки – хапнахме, и към 8:30 ч.

отпрашихме посока Крим

Пътят след Одеса изведнъж стана почти отличен, с нов асфалт, маркировка, всичко – както трябва. Точно реших, че до тука беше мизерията, но пó на там пак се влошаваше. Като цяло след Одеса посока Крим пътя е значително по-добре, отколкото Е87 – има примерно около 100 км цял участък с нов асфалт и се кара комфортно.

На около 40 км след Одеса има много красив лиман:

 

Точно в края на лимана, именно тук:

 

 

…има караулка и съответно ни спряха :B Полицаи – бол. За всеки имаше по един и повече, хаха, та идва един при мене: „давай документите!“. Давам аз, гледа, пули се: „к’во си пил?“, викам „нищо“. „Е, как нищо?“ – ами викам „вода“ и онзи: „водка?“; казвам: „не, вода, хаха и ябълков сок“, което си беше самата истина.

Идва полицая до мене и застава до мене – глава до глава, все едно ще ме целува – викам „тоя са к’о иска B)“, почва да бръщолеви нещо и аха, да ме целуне, викам: „не панимаю“, хаха, онзи пак бръщолеви и май го разбрах: иска да му духам хаха. Духам му аз на носа, оня души нещо – смях голям – вика „добре“ и ми връща документите. Гледам Шидера му ги върнаха и на него обаче Наско го хванаха на къс пас и го завлякоха в някаква патрулка. Качи се Наско викам са къде ще го карат явно съмнителен тип им изглежда. Затвори оня прозорците на патрулката, викам – ще тръгват някъде, ама имаше шибидах отворен и Наско пак му духа на оня. Смях.

Появи се изневиделица една Шкода Октавия с 6 полицая вътре, спряха и извадиха едно куфарче и го подадоха в колата. Вътре нареден дрегера с някакви приставки – модерна работа. Шидера пита полицая, може ли да снимаме – хаха – оня вика “ще снимате, като покаже хахаха“. Духа Наско, оня показва 0.00, хвърли документите „аре, бегайте“

Покарахме, минахме гр. Миколайв, което май се чете Николайв така и не разбрах – носово М, май, е – и стигнахме Херсон. Там минахме по околовръстното и през моста над

река Днепър

 

 

Продължихме на долу, пътя си продължаваше скучен и прав само жита на където ти погледнат очите, но за сметка на това пак се влошаваше на места и трябваше да сме нащрек.

 

 

Влязохме на територията на

автономна република Крим

 

 

Малко след като стъпихме в Крим спряхме на едно крайпътно заведение да хапнем по един шашлик. Това беше

точно преди Армянск

Хората пак ни се зарадваха много почнаха да обясняват как са ходили в Габрово в дома на хумора и т.н. въобще като цяло хората в Украйна са много любезни всеки те спира помага ако трябва или ти предлага помощ казват ти виж това виж онова много готини хора.

 

 

Автобус ЗИЛ:

 

Трябваше да си почистя мухите от слюдата на мотора и от вариото над нея, защото гледах през него, и от многото мухи не можех да виждам добре дупките. Питах жената за вода и тя ми посочи една кана за гореща вода – хаха, взех я и почнах с нея да чистя – Наско не се сдържа и ме снима:

 

 

 

 

Точно приключих и, не знам откъде, се появи страшен вятър – виелица, тип торнадо, и вдигна огромен облак прах, едвам сварихме да вземем каските и якетата и да се скрием по на вътре. Всичко стана в ситни песъчинки. Както и да е

продължихме през  Армянск:

 

 

В Крим има доста Татари и почнаха да се появяват типични неща за тях като САМСА, което през по голяма част от времето си мислехме, че е някакъв вид КВАС (всъщност е вид баница – бел.Ст.)

Пътят на Крим е горе-долу такъв:

 

 

През няколко километра едни огромни табели като билбордове и пише нещо, от което разбирах само „300 лв глоба“, ама какво и за какво, така и не разбрах, но Шидера ми преведе, че било, ако изхвърляш боклуци. Явно, затова беше толкова чисто на Крим. Навсякъде табелки „екологичен район“ – ала-бала, но наистина природата беше много чиста.
Тук сме на 137 км от Симферопол столицата на Крим:

 

Влезнахме в

Симферопол

и спряхме да починем в едно кафене край пътя и да ползваме WiFi то:

 

 

Имаше един много дебел поне 180+ кг украинец на съседната маса. Вънка – 29 градуса, аз съм с в кожите, ама нищо ми няма – хаха – другите с текстил пътуваха, и тоя големия нещо ми се смее и ми дудне на руски, ма нищо не му разбирам. Този голям човек стана от масата, дойде при мене и ми стисна ръката, впоследствие разбрах, че ми се радва, как издържам на тази жега в кожения екип – хаха.

Реално през цялото време в Украйна карахме на 28 – 29 градуса и не ми беше много горещо. В момента на връщане, когато влезнахме в Румъния при същата температура, почна да ми става адска жега – нямам никакво обяснение, но явно има нещо в климата. Първоначално си мислехме, че причината е климатизирането, тъй като карахме от рано сутрин и постепенно се вдигаше температурата, но не мисля, че беше това причината – просто климата е различен явно.
Свършихме с кафето и запалихме

посока Севастопол

По пътя в Симферопол ни застигна един Украински моторист и на един светофар ме пита за къде сме, казвам му аз „за Севастопол“ и той: „карайте след мен“, докато се опитвах на развален руски да му обясня, че имаме GPS и не е проблем, знаем посоката, оня тръгна и ние по него ;). Хората са толкова любезни, че няма как да им откажеш – става ми чак неудобно. Ето го и него:

 

Изведе ни човека до края на града и ни помаха за довиждане:

 

Продължихме на пред целта беше

къмпинг Любимовка

на около 20 км преди Севастопол. Минахме Бахчисарай и не след дълго бяхме на кемпа.

T2707, Севастопол, Украйна

Първо мислихме да спим на палатки, но в последствие се оказа, че може на бунгало, защото разликата беше 2 лв. Реално за бунгало на човек + мотор се падаха по 13 лв и решихме да вземем бунгала за две нощувки. По-удобно да не разопаковаме багажи и да може да си обикаляме спокойно, без куфари палатки и т.н. Бунгалата бяха доста зле, но пък чисти чаршафи, всичко вътре:

 

 

 

Базата на къмпинга беше добра с изключение на

работното време на топлата вода,

а именно понеделник, сряда и петък от 17:00 до 19:00 ч.;) през другото време има душове ама студени.

 

 

 

Последната снимка е на тоалетните – не бяха мръсни, но – клекала, дето не бях виждал такъв модел: тухлени прегради, облечени с плочки, но на нивото на кръста. Реално, като си клекнал, ти закрива полезрението на комшията и на вратичките имаше едни малки дръжки, да се държиш да не залитнеш назад – просто забравих да ги снимам. Имаше и една подробност –тръбата за измиване на клекалото някакси стърчеше напред и се пускаше водата, не с казанче, а със сферичен кран и, ако не премериш, колко силно да пуснеш – изкарва съдържанието на клекалото в краката ти – хаха. Идва по едно време Наско и ни разправя „абе, тея казанчета мият крака“ и ние със Шидера викаме „да, забелязахме“ и той казва „що не казвате бе?“ – хаха.

Имаше битова стая и зала за забавления вечер дискотека през деня разнообразни игри:

 

 

Ето топлата баня:

 

Моторите бяха на близо:

 

Къмпинга беше много свежарски – иначе, зеленинка, приятно местенце, но с малко не добри условия.

 

 

Плажа:

 

Първа морска баня за тази година поне за мен:

 

Опитахме се да си поръчаме закуска защото беше за малко пари както и вечерята и обяда в столовата но някак си не можехме да се разберем с рецепциониските. Първо казаха закуска в 8:00 ч после в 9:00 ч – нас 9:00 не ни устройваше, защото на следващия ден ни чакаше голямо обикаляне и 9 беше късно, та се отказахме.

Започна да става тъмно и със Шидера тръгнахме да търсим магазин да купим нещо за ядене. Междувременно се оказа, че Наско е забравил половин шише с ракия която носеше от БГ в Одеса както и ножчето за рязане за късмет имаше още едно шише ракия ;).

За да стигнем до селото и до магазините решихме да минем за пó на пряко през плажа и открихме, че има езеро на самия плаж дълбоко до кръста и един чичо се мъчеше да кара сърф в него ;) Украинците през цялото време не спираха да ме изумяват с лудите си идеи които им хрумваха и на мене не биха ми дошли никога на акъла.

 

 

 

Стигнахме до магазините – купихме разни вкусотии, като ми направи впечатление, че касовите апарати не са на мода много в Украйна ;) Оказа се, че е свършил хляба навсякъде, но за щастие Наско беше скатал малко хляб от Одеса. Върнахме се обратно и седнахме да хапнем:

 

Наско почти беше преглътнал загуната на ракията и ножа :) Ето това взехме за десерт:

 

Това пък ми беше моя со,к който беше доста истински – направо си беше нектар, много вкусен. В Украйна още си е комунизъм и нещата са истински: доматът си е домат, краставицата – краставица, не като при нас – ГМО и гадости само да ядем. Всичко при тях е много вкусно. Сладоледа (Марожнае) има вкуса на истински сметанов сладолед с мляко, който продаваха при нас преди 20 години в едни колички на улицата и гребяха с едни лопатки, който си спомня. До сега си мислех, че Гръцкия сладолед е най- хубав но се оказа, че Украинския е по хубав от Гръцкия. Стана късно и си легнахме.

Прочети цялата новина

Свързани новини: