Блогосфера (15.02.2014)

Реститу(р)ция буни етническия пир с пирова победа на(д) (пост)модерния патриотизъм у нас

Феноменът с феновете на футбола като ударен отряд срещу цигани, турци и мюсюлмани, изригна днес в един от най-древните градове на Европа, прославил се също в наше време с мирното съжителство на различните религии и етноси.

Напук на обичайната параноя при анализа на публичните гневни изблици по улиците на България, обяснявани от техните противници като платени сборища, вярвам в автентичната емоция на участниците в сраженията с полицията по улиците на Пловдив и същевременно питам що за вакуум на ценностите имаме, за да бъдем представяни на терена на патриотизма от футболните фенове.

И случайно ли е създаден той?- защото не емоцията е главния проблем.

Обединените сили на футболни агитки от различни български градове и клубове пресъздадоха по техния си начин девиза за съединението и силата, демонстрирайки силата на обединения си гняв в града на Съединението срещу вероятността мюсюлманското вероизповедание ( по примера на БПЦ) да си върне имоти, заграбени от комунистическата диктатура.

Стигна се до безпрецедентните 120 арестувани демонстранти, което прави от тази гледна точка събитието да изглежда като по-опасно за държавата от (почти) всички улични събития през последния близо четвърт век, през който СССР, Партията, милицията и ДС престанаха да забраняват на хората да протестират- дори напротив, в някои ситуации бившите надзиратели на затвора НРБ направо поощряват някои фенове да пощуряват.

В известен смисъл имаме повторение на „септемврийското въстание” от 24 септември 2011 г. срещу омразния Цар Киро в село Катуница, където се стигна до палежи и екзалтация на същите групи младежи.

Пловдив обаче не е нито Катуница, нито катун, а е обратното: пример за стотици години паралелен живот на култури, етноси и религии- пример, сочен за пример от наши и чужди почитатели на този рядък феномен на толерантността на Балканите ( в световния бестселър„Балкански духове” авторът Робърт Каплан определя знаците на търпимостта между религии и етноси в България като уникално изключение на Балканите).

Емблематично е тъкмо в този балкански оазис на вековната търпимост да видим в миниатюрния му нашенски вариант „сблъсъка на цивилизациите” ( почти по Семюел Хънтингтън) и то след като толкова години ни обясняваха колко цивилизовано сме се отървали от сблъсък между комшии след т.н. възродителен процес. ДПС не само превърна лакомията на своята върхушка в детонатор и катализатор на националистическите чувства в България, но дори се нагърби с ролята на Русия и СССР в в натякването, че трябва да сме им вечно благодарни,че са ни спасили ( Русия от турско от робство, а ДПС- от етнически кръвопролития).

И едното и другото е частично вярно: Русия води война с Турция, след което окупира България и след края на окупационния режим до днес не е спряла да води война срещу българските интереси с различен интезитет. По същия начин ДПС овладя страстите в собствения си ареал и има своя принос в мирния преход, но същевременно го окупира и сега го пали с подстрекателски предизвикателства.

Футболните фенове били „глупави”, а? Обаче знаят защо атакуват Laffka, както ни осведомява без допълнителни обяснения партийният официоз „Дума”, оставяйки вероятно в неведение онези свои читатели, които нямат представа за връзката между депутата от ДПС Пеевски и инвазията на бизнесначинанието с будките за вестници, цигари и дребни лакомства в цялата държава. „Дребни лакомства”, част от лакомията на едро на управляващите!

„Демонстрантите отидоха и пред сградата, където се помещава местната централа на ДПС. Там те атакуваха “Лафка”, разграбиха я и нападнаха продавачката.”, пише днес в. „Дума”, но не влиза в подробности какво е общото между вестникарската будка и гнева на тълпата.

Интересно е, че тъкмо фенове на унизително слабия от доста години български футбол- невзрачен у дома и прозрачно заподозрян в чужбина в корупция и други парализиращи болести, се превърнаха в защитници на патриотичната правда.

Ще рече някой: нормално е унизените в техните чувства да се бунтуват.

Ще попитам обаче в стила на български пътен полицай след установено нарушение на спрения от него участник в движението: „ ами сега, кво праим”?

Искам някой да ми даде разумно обяснение как стана така, че след толкова успешен победен ход на етническия мир днес берем ядове с последиците от т.н. мирен преход – до такава степен, че изразителите на българския патриотизъм се оказват организираните на клубен принцип футболни запалянковци, въоръжени с тежките като камъни обидни квалификации срещу турци и цигани по стадионите, а вече и пред джамиите.

А от запалянковци, освен да запалят нещо, друго не може да се очаква в ситуация, при която няма други желаещи да се борят за българска кауза- такава, каквато я разбират запалянковците.Те никак не са глупави, но няма кой да им каже две думи за белите петна от червената ни история, които цяло едно поколение запълва по своему сега.

Според запалянковците, понеже ножът е опрял до кокала, решението е просто: апелативният съд спира реститу(р)цията на една джамия в лоното на мюсюлманското вероизповедание и така възкръсва етническия мир.

Има обаче един тест за сложност при истински критични ситуации. Той е в мълчанието на политици, партии и държавни институции.

И обратното: крясъците от парламентарната трибуна с ясното съзнание, че наливат мазно в пехливанските страсти по етнически и религиозен признак, случайно ли съвпаднаха с изблика в Пловдив, предвождан от футболни агитки, оказали се челния отряд на патриотизма – нещо като Общонародния комитет за защита на националните интереси ( ОКЗНИ) в началото на 90-те години ( откъдето тръгна политическата кариера на Георги Първанов)?

Къде е в цялата тази картина на обърнатият към ценностите на 19 век патриотизъм на българите е погледът към вчерашните съветски окупационни корени на днешните постколониални драми на България?

Защо джамиите (музеи или не) са обект на толкова гняв и страст като символ на една преодоляна окупация от преди близо век и половина, а стърчащите далеч по високо знаци на съветската окупация ( общо 83 на брой в цяла България) не привличат патриотичния гняв на феновете на българската свобода и независимост- независимо от ясната им връзка с незавидното изоставане на България в състезанието по просперитет и благоденствие между европейските народи?

Защо патриотичната агитация на Дядо Вазов, напълно в крак с времето си, днес продължава да легитимира патриотизма в условия, които нямат нищо общо с реалностите на нашия постсъветски 21 век?

На какво се дължат „пропуснатите ползи” в открояването на истинската заплаха за днешна България и в чий геополитически интерес се поддържа невежеството за близкото ни минало , за да се връщаме отново и отново към изискуемата от нас вечна и безпрекословна благодарност за българската свобода в далечното ни минало?

Защо го няма модерния български патриотизъм, който би трябвало да се бори за свободата на България с поглед напред и на запад, където са примерите за просперитет и благоденствие, но буксува в кървищата на земите ни и войните от преди 100 и повече години?

Кой има полза от разединяването на България- този път не на Източна Румелия и Княжество България, а на на произточно и прозападно настроени българи, каквото е фактическото разделение на нацията?

Кой?

Кто?

Отговор на този въпрос търсят и в Русия.

Десетки руски писатели се подписаха в открито писмо по инициатива на местното поделение на международния ПЕН-клуб, с което се обявиха против ограничаването свободата в страната.

Над 40 автори, сред които Андрей Битов, президент на Руския ПЕН-център, Алексей Симонов и Людмила Улицкая – вицепрезиденти на центъра, протестират и срещу начина, по който се задушава правото за разпространяване и получаване на информация.

Другите по-известни имена в писмото са Борис Акунин, Виктор Ерофеев, Олег Хлебников, Лариса Миллер.

То е предизвикано от разправията в Русия около текст на популярния сатирик и публицист Виктор Шендерович, направил паралел между олимпиадите в Сочи през 2014г. и в Берлин през 1936г.

Ето текста на обръщението:

“Напоследък в страната все по-отчетливо се проявява изключително опасна тенденция на ограничаване конституционните права на гражданите и на първо място ограничаване свободата на словото и правото на разпространяване и получаване на информация.

Ето събитията само от последните няколко седмици. Фактически е прекратено излъчването на телевизионния канал “Дождь”, известен със своята независима позиция и нерядко разминаващ се в оценките на събитията в държавните канали. Не спира, напротив, увеличава се натискът над радио “Ехото на Москва” и “Новая газета” и, накрая, разгърната е безпрецедентна, поне за постсъветския период, кампания срещу нашия колега, членът на Руския ПЕН-център, известният сатирик и публицист Виктор Шендерович. Отвратително и дълбоко безнравствено е – дори на някого да се струват спорни авторските му оценки – той да бъде заливан с мръсотия по държавната телевизия, както се случи в програмата “Вести” от 11 февруари, съпроводено с демагогски коментари на водещия и излъчване на кадри със скрита камера, заснети по време на планирана провокация.

Според най-новото проучване на организацията “Репортери без граници” по рейтинг за свобода на медиите нашата страна е на 148-о място. Разбира се при такива показатели и дума не може да става за някакво подобряване престижа на Русия пред международната общественост. Очевидно, че само със спортни постижения не става.

Не може да не разбирате, че задушаването на каквито и да било конституционни права и особено на свободата на словото помага и все повече ще помага за съживяването на най-мрачните обществени инстинкти, което, на свой ред, задължително ще доведе към непредсказуеми и навярно гибелни за страната последици. Да не говорим за това, че развиване на събитията в тази посока поставя Русия извън глобалния цивилизационен процес.

Имаме правото да разчитаме държавата със съответните си институции, включително висшите органи на властта, да не бяга поне този път от своите преки отговорности и да застане в защита на конституционните права и свободи, включително и на свободата на средствата за масова информация, използвайки всички налични правови механизми.”

Бързи връзки

Търсене

Архив

RSS Абонамент

Ново: Публикуване