Още с първите кадри на „Сталинград“ става ясно, че ще гледаме мегапродукция. Но започва някак си съвременно – съвременен самолет, Япония, земетресение... абе аз дали не съм отишъл на друг филм без да искам? Веднъж вече ми се е случвало (весела история, май не съм ви я разказвал) Слава богу, надписите, които идват след твърде дългото и завъртяно въведение, успокояват – там съм, където трябва.

Това, което личи с просто око в този филм е – дадени са грамадни средства за декори и ефекти. Грамадни. И някои от кадрите са много впечатляващи – горящият Сталинград, дебаркиращите войници... руините.

Иначе, за други неща много пари не са дали, като например за консултанти кои от тия неща, които гледаме на екрана са възможни, не само исторически, но и физически. Не са едно и две.

Като сюжет е комбинация между „Мама Миа“ (онзи с песните на ABBA, да), „Спасяването на редник Райън“, „Август 44-та“ (това не знам като филм има ли го, но го има като книга), „Иди и виж“, „Сибирският бръснар“, новата боза на „Михалков“ за войната „Изпепелени от слънцето 2“. Абе голямо родословие.

Редник Райън в случая се казва Катя и е цивилен гражданин на Сталинград, която си живее на третия етаж на сграда, няколко пъти превземана от двете армии, точно на фронтовата линия и е в добро здраве, прилична хигиена, сградата е цяла, дори стъклата на прозорците са цели, след толкова бомби. А е ноември.... Сега, много от вас не са помирисвали казарма, ама имате ли идея как би изглеждала сграда, в която дори не се водят бойни действия, а само се дава караул, но имуществото не се „води“ на началника?

Щото аз съм виждал такива сгради в цивилно време и как всеки един елемент от тях, като започнем от паркета, се „утилизира“ старателно и експедитивно.

А нравите, порядките? Къде е дисциплината, питам аз. Поведението на героите прилича повече на група туристи, заседнала в затрупана от лавина зимна хижа, отколкото на фронтоваци, които всеки момент могат да ги очушкат със снайпера.

Но, да не се заяждам. Ако това беше, с мед да ги мажеш.

Във филма има за всекиго по нещо.

За момченцата:

• Зрелищни бойни сцени, включително горящи солдати, които, нищо че си горят като факли, се нахвърлят на изумените фрицове и ги задушават в пламенните си обятия;
• Много сцени от вида „И той, с последни сили...“;
• Мозък и черва навън;
• Култова сцена със сапьорна лопатка (много кратка, обаче), достойна за всеки кървав кунг-фу филм. 

За момиченцата:

• Разплакващи любовни истории на фона на безумния ад на войната. Мъже, които под грубата външност и психопатични наклонности на кръвожадни зверове всъщност крият чувствителната душа на неразбрани романтични мечоци. 

Иначе трите страни в конфликта (немци, руснаци, цивилни) са си представени клиширано, понякога съвсем съветски:

Немците са изверги, антисемити, садисти и расисти (редовната армия, не SS!), които си умират да организират сатанински ритуали в името на древните германски богове, например с човешки жертвоприношения. Дори по-нормалните от тях постепенно се озверяват до пълно откачане. И си го признават!

Цивилните се правят, че около тях няма война. Ходят за вода, перат, търсят храна... през това време някакви други хора около тях с униформи щъкат, гърмят нещо.. абе няма проблеми. Само да не ги гледаш в очите тия с униформите... иначе фронтовата линия се минава по-лесно от шенгенска граница.

Руснаците са грубовати, кръстят се преди боя (къде блее ЗКПЧ-то?!?), имат идеална бяла металокерамика в устите (опа, това май не беше точно от съветските филми), говорят културно, разполагат с ръчни часовници, на които нищо им няма след години война, и тн. Абе, духовност и цивилизация.

От толкова много духовност и драма, не остава време за бой!

Като чета по историческите форуми (мерси, Антони), гледам че и от гледна точка на военната история също са го понасрали.

Теоретично, може и да се гледа, има поне визуално какво да се види, ако не се задълбочавате в сюжета. А ако решите да го гледате, моля ви, не ходете на кино, а си го дръпнете от торентите. Авторът Фьодор Бондарчук е един от творците, подписали писмото в подкрепа на окупацията на Крим от Путин. Струва ми се нередно на човек с такива богати благодетели да му даваме и нашите дребни левчета. И да ви кажа, не е било чак толкова задължително да подписват. Мафиотът Кобзон например, не го е подписал и дори май са се посдърпали с президента-слънце.

Разбирам го Бондарчук (язък за бащата и за името), човекът смуче многомилионни проекти от бюджета, а сега някакъв си Крим, някакви си украинци, дето мирно не стояли. От един подпис не боли чак толкова...

Защо си го причиних?

Четох, че през миналата година „Сталинград“ е спорил с „Географът, който изпи глобуса“ за най-добър руски филм и при допитване сред публиката е бил на първо място, макар и със скромен резултат – 7%. Тоест, може би все пак нещо има...

Трейлърът е по-добър от филма.

Освен това, с този филм се откри Руската гала“ на Международния софийски филмов фестивал, който върви в момента и за който имам акредитация. „Руска гала“ май означава официално откриване на руското участие в кинофестивала и се надявах да се появи самия Бондарчук и да чуем малко руска пропаганда от първо лице, но галата си беше направо не-събитие за тоя патос, който хвърчеше от екрана. Полупразна зала, без интродукции, речи и гости. Все тая.

Гледаха ми се „Донжуановци“ или „Географът..“.. ама ми бяха твърде ранни като прожекции...