03/18/14 08:28
(http://patepis.com/)

Израел и Божи гроб по Нова година (ден 2): Назарет, Галилейското езеро и река Йордан

Продължаваме с новогодишната обиколка на Мая из Светите земи. Миналия път успешно пристигнахме в Израел, а днес отиваме към Назарет, река Йордан и ще посрещнем Новата година. Приятно четене:

Израел и Божи гроб по Нова година

ден втори (Нова година)

Назарет, Галилейското езеро и река Йордан

Следващият ден – 31.12. беше посетен на първата порция религиозен туризъм. Щяхме да посетим Назарет, където е живяла Богородица и където е получила благата вест и Галилейското езеро, където е проповядвал Христос. Галилейското езеро е тясно свързано и с модерната политико-историческа картина на района, но за това след малко.

Успешно се настанихме в автобуса и се отправихме към Назарет. Ще използвам случая, да изразя възхищението си от групата, в която попаднах тази година.

Обикновено пътувам с големи групи и винаги имаме отявлени Бай Ганьовски изпълнения. Тази година бяхме 40 човека. Когато ни кажеха да сме в автобуса в 8, в осем без десет ние вече нервничехме, че шофьорът закъснява. :) Много случих на спътници тази година.

И така с приятна беседа от водачката ни, изминахме около 30 километра на североизток до град Назарет.

Назарет

е градът, в който е родена и живяла Света Богородица. Там и се е явил Архангел Гавраил и и е донесъл благата вест, че ще роди Спасителя.

На мястото където е била къщата на родителите и, днес има голяма църква. Католическа.

Тъй като пристигнахме преди десет, ни вкараха в първия магазин за сувенири. Руски, православен магазин за църковни сувенири! И тук много жестоко се прецаках!

По въпроса за магазините и пазаруването в Израел.

За нищо на света! не пазарувайте от тези магазини за сувенири! Цените са отвъд най-безумните Ви идеи! По никакъв начин не се оставяйте да Ви заблудят!

Всяко нещо, което купите от такъв магазин, след това в съседния арабски такъв, със съответния пазарлък ще закупите за три до четири пъти по-евтино /зависи колко сте добри в пазарлъка/! Аз си купих магнит, за 7 долара. В съседния магазин вървеше по 2. Без пазарлък при това.

Така че, не се заблуждавайте. Ако решите да се сдобиете с религиозни сувенири, които след това да осветите или просто да донесете за подарък, направете го със съответния пазарлък в арабските магазини. Цените могат да варират леко, в Йерусалим е по-скъпо от Витлеем, Йерихон или Назарет например, но при никакви ситуации не се лъжете от религиозните магазини.

При темата за пазаруването, искам да направя

вметка и за езика

Освен ако не говорите иврит, ще трябва да се разберете на някой от международните езици. Който, вече не се изненадвам, в Израел се оказа руския.

През последните 20 години в Израел са емигрирали над 1,5 милиона руски евреи. И са се настанили в нишата на търговията. В следствие на което, отново се чувствах глупаво с моя никому ненужен английски език. ;)

Ако мислите да имате контакти с местните, преговорете си руския.

След като напазарувахме порядъчно от религиозния магазин се отправихме към

църквата на Благата вест

На мястото е имало византийска базилика. Строена е след посещението на царица Елена по светите земи. Царица Елена е майката на Константин Велики, ако помните.

По-късно е разрушена и отново възстановена от кръстоносците. Отново е разрушена от мамелюците и е окончателно възстановена от католическата църква в средата на миналия век.

Не ме питайте как се знае, че това е било къщата на Дева Мария. Казаха, че бил намерен надпис, гласящ „Щастливата Мария” :)

Църквата на Благата вест, Назарет

Разгледахме останките от къщата, поснимахме, запалихме свещи и ни подбраха към следващото ни място за посещение. Докато се спускахме през града към автобуса, се натъкнахме на сергия с плодове. И между тях ягоди.

Признавам, не им устоях. С такъм ентусиазъм се спуснах да си купя, че подлъгах и още няколко човека от групата. :) Тъй като там е топло, плодовете им растат на слънце, не в парници. Ягодите бяха потресаващо вкусни. Истински, пресни ягоди. На връх Нова Година! Заслужаваха си. :)

След това, докато си чакахме возилото, опустошихме и една сергия за гевреци, на местен арабин.

Техните гевреци не са точно като нашите. Дълги, печени и със сусам. Човекът ти дава геврека и ти дава едно пликче с … нещо като шарена сол. Има си допълнителни техни подправки, обаче с пресен геврек е потресаващо вкусно! За петте минути, в които чакахме, му свършихме гевреците на човека. И той доволен и ние щастливи. ;)

След Назарет се отправихме още на североизток към езерото Галилея и мястото, където река Йордан изтича по пътя си към Мъртво море. Умишлено казвам изтича, а не – извира. Река Йордан извира от планините, на север от Галилея, влива се в езерото, минава през него и изтича от другия му край.

Галилейското езеро

/в миналото са го наричали море/ е най-големият източник на сладка вода в Израел. Държавата ползва около 60% от сладката си вода от него. Поради това преди 40 години областта е била арена на 6-дневната война със Сирия, Йордания и Египет. Израел печели войната и завзема целите Голански възвишения, където е разположено езерото.

Галилейско езеро

Първата ни спирка по пътя ни беше

река Йордан

Сега, за тези, които не знаят, в река Йордан Йоан Кръстител е кръстил Христос и го е обявил за новия месия.

Съответно, същата история слушах и в Йордания. И там ни показаха точното място, където е кръстен Христос. :)

Мястото където се намира комплекса е много приятно. Тъй като е в началото, реката няма нищо общо с малката, кална вадичка, на която казват река Йордан в Йордания. Въпреки че не е широка е чиста и много хубава река. Имаше видри, които успяхме да снимаме и едни огрооомни риби, които туристите хранят и те само дето не излизат на брега, да ни преследват! :)

На река Йордан можете да си купите или наемете бяла, ритуална роба, с която да се кръстите във водите.

По въпроса за кръщенето

Това не е традиционно кръщене, както го познаваме ние. Ако човек реши да се кръсти в река Йордан, трябва да се изъпе целия, като се  потопи три пъти във водата. В целия процес не участва свещеник. Кръщаването е оставено на вас.

Така че, всъщност това не е истинско кръщене. Днес се приема от вярващите като процес на пречистване от греховете.

Река Йордан, Израел

В края на декември водата е доста студена. Не беше повече от 12-15 градуса. В резултат на което, повечето от нас си потопиха само краката. Нооо … имаше си и хора от групата, които си изпълниха целия ритуал.

След като се потопите, в центъра за туристи получавате сертификат … английски, руски, немски езици …. български няма. Дават Ви сертификата, слагат Ви печат, а после си дописвате името сами. В центъра има поредния магазин за суверини … който също не препоръчвам.

Ако искате да се кръстите в река Йордан,

опциите Ви са следните. Да си закупите предварително бели роби, с които да се потопите  във водата. Теи роби могат да се купят на място или дори да се вземат под наем, за нещо като …2 долара. Също така трябва да имате хавлия или голяма кърпа, съответно дрехи за преобличане. В центъра има оборудвани съблекални и бани. Имайте предвид, че бялата роба става напълно прозрачна, след като се намокри. Ако ще влизате във водата, предвидете си бански. Иначе все едно сте си голи. :)

На река Йордан е единственото място в светите земи, било в Израел или Йордания, където съм видяла

някакъв знак оставен от православна България

На всички други религиозни места има всякакви дарения от други църкви, православни или не. Икони, мозайки, статуи, каквото са се сетили хората. От нашата църква никъде и нищо! Все едно няма такова чудо БПЦ. Дори и на река Йордан, мозайката, дарена на центъра, не е от църквата, а от православна фондация от Пловдив. Тъжна история. Не мога да повярвам, че за няма 50 години комунизъм  и зряло социалистическо общество, църквата ни тотално се е превърнала в чисто бюрократична, държавна придатка, и днес няма общо с религията или духовното израстване на народа. Но, за съжаление е така.

От България

В околностите на Галилейското езеро, след приятната спирка на река Йордан, спряхме за късен обяд. В местен рибен ресторант. За да ни нагостят с местната кулинарна забележителност – рибата на Свети Петър. Иначе казано сладководна тилапия.

Е, казаха, че имала кости, така че, аз пасувах по въпроса с рибата и оползотворих времето в слънчеви бани, в слънчевия и топъл ден и разходка по брега на езерото.

Ако мислите, че Галилейското езеро е пропуснато от житието на Христос … не е. В

село Капернаум,

на брега на езерото е живял Свети Петър. И тук е дошъл Христос да проповядва.

Признавам си, че в този момент вече бях уморена и не слушах внимателно. Но останах с впечатлението, че тук е станало чудото с хляба и рибата. :)

От самото село, разбира се, нищо не е останало. Има останки от синагога от 8-10 век и малко зидове от сгради от по-ранни времена. И това е всичко. Има и църква, разбира се. Новопостроена. Посетихме я.

Тъй като минаваше пет часа, слънцето залезе, стана тъмно и тръгнахме да се връщаме обратно в Нетания за

посрещане на Нова Година

 

Както и в предишни пътеписи съм отбелязвала, посрещането на Нова Година по света не е чудовищната вакханлия, която се заформя по нашите географски ширини. Особено в пиротехническо отношение.

Настаниха ни в ресторанта на хотела. Хапнахме, пийнахме, потанцувахме. Длъжна съм да отбележа, че вечерта се оказа неочаквано приятна. От една страна, тъй като групата беше много приятна и ние си направихме вечерта весела. От друга страна, персоналът на хотела много се беше постарал. Бяха наели оркестър, който свиреше хубава музика, а водещият, един невероятен дядо на над 75 години, който в последствие се оказа мениджъра на хотела, беше във вихъра си и много допринесе за общата весела атмосфера. Дори се бяха постарали да ни намерят хорá, които ни пуснаха след 12 часа. :)

Разбира се, не се разминахме без кючекиня. Девойката беше добра, получи си съответните бакшиши.

Споменах пиротехниката. Е, нямаше. Сигурна съм, ясно ви е защо. :)

На следващата сутрин беше време да се сбогуваме с Нетания и да се отправим към втория хотел в нашата екскурзия, този във

Витлеем

За тези, които не знаят, Витлеем е част от палестинската автономия. Съответно, информацията, която достига до нас по новинарските емисии, е за ужасно изостанало, бедно и окаяно място, в което местните едва ли не изяждат туристите.

Нищо от това не е вярно. Витлеем е хубав, бързо развиващ се град. Населението е разделено 50 на 50 – християни и мюсюлмани, които живеят в мир и разбирателство. Няма насилие или някакъв вид враждебност към туристите, или между местните хора. Хората са мили, любезни и услужливи. На същото отношение се натъкнах и в другия град от автономията, който посетихме – Йерихон. Ако Ви се случи да посетите части от палестинската автономия, нямайте притеснения. :) Така че, води ми се, че съм посетила и Палестина.

 

Очаквайте продължението

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел
Публикувана на 03/18/14 08:28 http://patepis.com/?p=46316
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване